И като каза, рече...

Клип за силата на едно музикално послание и начина, по които музиката променя денят и настроението ни.

Have a nice day! стара, но златна песен на Jovi:

Вчера си изпекох чаша с тази картинка, и я подарих на едно слънчево момиче, за да може като пие кафе сутрин да се сеща, че трябва да "Have a nice day!" всеки ден!

Снощи с един приятел се шегувахме, че понеже му сложили титаниев пирон в лакътя, няма да може да се лети със самолет, понеже детекторите по летищата ще се разпискат...

Не бяхме далеч от истината:

Ето какво прочетох в днес.бг преди малко:

"Американската агенция за безопасност на транспорта се извини на жена, която е трябвало с клещи да махне пиърсинг от гърдите си, тъй като бижутата активирали детектора за метал на летище"

Абсурдно, невероятно, но факт.

Какво ще стане ако си с изкуствено коляно? Ще ти го извадят на летището?
Снимка flickr.com

Или ще ти махнат и златните зъби? Или пък на моят приятел, ще му извадят пирона?

А сектир бе, не съм Ви умрял за самолетите.

Парадоксът е че в същото време, на борда на самолетите са позволени следните неща, и в ръчният багаж и в куфарите:

Нокторезачки, тирбушони и резачки за пури, отвертки! Доста по-страховити ми се струват отколкото един пиърсинг. Детски играчки роботи и детски играчки оръжия (стига да не са точно копие на оригинално оръжие), също са позволени. Повече информация и пълен списък, на забранените и позволените предмети по американските самолети.

От цялата тази истерия, пък и от видяното във "Въздушен Конвой", където закоравяли престъпници успяха да се измъкнат чрез карфица забита в дланта на един от тях, ми се струва, че всички тези мерки за сигурност по летищата, са по-скоро с цел унижение и сплашване на публиката, а не с цел предпазването и.

Слизам си днес до колата и гледам две таксита спряли да нея, сменят се шофьорите, часът беше 6:20.

Единият от шофьорите се приближи и каза:

- Момко, имаш да черпиш, снощи беше забравил задната врата незаключена и аз и щракнах палчето, да не ти задигне някой якето, дисковете...

Аз му поблагодарих сърдечно и се запътих към багажника да му дам нещо да се почерпи, като по пътя дочух култовото:

- Аз мерси не пия!

Дадох му 3 различни бутилки бира, които притежавах - Radeberger, Efes и Каменица.

Благодарих му още веднъж за благородната постъпка и отбелязах, че някой друг на негово място, вероятно щеше да се възползва от ситуацията, разказах му набързо и как ми разбиха колата в Солун.

Човекът припали таксито и замина в търсене на клиенти, аз подкарах колата и тръгнах към работа, леко притеснен от разсеяността ми, но малко по-скопоен, че все още чесните и добри хора не са съвсем изчезнали.

Добрата новина достигна до Вас благодарение на един добър и честен шофьор на ОК Супертранс.

Дълго време се въздържах от коментар по темата, но искам да се обърна с апел към всички, които си мислят, че интернет бизнес се прави с краден материал, че са на грешната пътека.

Да, има много публикации в мрежата относно забогатяли хора от интернет, но те са го направили с идея и мисъл, като Свежо например, момчетата не са милионери, но с идея страст и упорита работа изкарват прилично.


Ето един пример, как не се прави "бизнес".

Не се слагат реклами върху снимките ти:
"Снимките ти", ли казах? Не се слагат реклами върху снимките, които си взел от някои руски сайт:
Ако не четете какво пише в червеното, да ви го прочета: "Похудание на 186 килограми!", да на руски е! Защо се показва ли? Ами защото снимката е директен линк към сайта, от който е взета: "http://de.fishki.net/picsw/062007/18/hudoi/02_hudoi_55821.jpg"

Чудя се с каква цел се прави това? А, сетих се, за "слава"
Честито "асв" ти си "славен" спамер. Наградата ти е книга за html, в която се обяснява какво правят alt, src и href атрибутите, пиши ми един майл да ти я дам, ако си под 18 вземи родител/настойник, да те разпише.

Хора, моля не се задоволявайте с копия, оригиналът на всички "забавни" снимки в българският интернет е на адрес: fishki.net.

Защо чакате, създайте си собствен блог, започнете да копирате от фишки и да изкарвате милиони, успех!

Почерпил вдъхновение, отново в материала на Дзвер за изоставените коли, днес заснех една стара и изоставена кола между завод "Електроника" и "ИЧС", там паркоместата са кът и тя отдавна пречи, до скоро беше ползвана като кофа за боклук, но се препълни и я запалиха:

Страничен изглед:
Колата е тежко ударена и човека си я е оставил там, поне преди 3 години:
Акумулаторът е още вътре, наполовина обгорял:

В багажника се вижда и резервна гума:
Вижда се и номера, знае се на кой е колата, но никой не прави нищо.

След палежа, има място за още боклуци:
Теми за размисъл:

а) какво щяхте да направите, ако вашата кола беше паркирана до тази, по време на палежа?

б) До кога драги ми смехурковци, докога питам аз?

в) България е страна членка на а) ЕС, б) Арабската Лига?

Ако отговорът на въпрос В е "а", то отговорът верен ли е?

Филтрирам си аз зорко статистките днес и хоп, забелязвам пак някой от нашите работливи чиновници в 8:24 сутринта, едва стартирал работния ден, а той вече се разхожда из сайта ми и от къде мислите е дошъл? От забавния сайт - свежо:

Но каква беше изненадата ми, когато видях статистиките на Свежо от Тиксо? Правителстваната ни мрежа се нарежда на почетното десето място по брой посетители докарани в сайта, а часът е едва 9! 13 държавни служителя докато си пият кафетата, преглеждат свежите публикации и то доста активно - близо 100 генерирани импресии, или това прави по около 7-8 страници на човек, не са прекарали малко време в сайта, пък то работата си тече:
Служителите на Министерство на Финансите, са малко по-работни и са едва на 55 място, само с 3 уникални посещения:
Прави впечатление, че и в тази и в предната публикация, имаше представители само на правителството и на министерство на финансите, другите може би работят или посещават други сайтове, като arenabg.com?

Ако не сте забелязали, ядосани държавни служители, коментираха в предната ми публикация по темата:

Puflet каза...

Е че кво... и в министерствата работят хора като всички нас, и знаят що е интернет и къде е 'свежо'то :) Не виждам нищо лошо в това да си цъкат от служебния нет, стига да са си свършили работата преди това ;)

Вторник, 2008, Март 25 12:38 (отново коментар в работно време)

Анонимен каза...

slujitel:
Много интересно, а?
И какво всички дето не са на държавна работа са много прилежни и имат пълна свобода да правият всичко? Мисля, че е точно обратно. Още повече, че служителите са тези който движат нещата

Вторник, 2008, Март 25 13:45

@puflet & slujitel.

Вие представлявате определена институция, не сте представители на частния сектор, за да си позволявате да не Ви интересува за имиджа, които чрез действията носите на ведомството, за което се трудите.

От опита ми с Министерство на Образованието, смея да твърдя, че ако работа се върши се върши бавно, щото може би трябва да се гледат забавни сайтове?

Да не говорим, че съм наясно каква част от работното време на чиновниците преминава в игра на карти и дегустация на водка.

Казвам го не като клюка или като заяждане, ами през свидетелските очи на едно пет годишно детенце, каквото бях, когато майка ми нямаше на кой да ме остави и седях при нея в министерство на Финансите и чичковците ми показваха как се играе белот.

Хвала на мъдрите ни и работливи управници!

Преглеждам си аз статистиките на блога и какво да видя, влизания от втори македонски блог.

Много съм му благодарен, че ми е отделил цяла статия посветена на две публикации, и си му го казах:

"GoodBytes, поздрав.

Сакам да ти поблагодарувам за публикациите.

И аз сакам да поживуваме во мир и согласие, ке да си не пречиме, нито да се караме.

И го радиме това близо 70 годин вече, тако се надевам да продължаваме ке занапред.

Това дека си причиме с тебе по блоговете, немой замре и е нормално, да си вадиме ризите от миналото и да ги потупваме за нови истории и апетити.

Сакам да ти кажувам само, че правим интенция да причам по твоют начин, зашто те уважавам, за начина, по които отразуваш темата во блоговете дека имаш.

Предлагам ти да се видиме у белото езоро у Охрид и да обсъдиме въпроса на македонски песни и мезета.

Братски те поздравявам от София, нямам нищо против теб, а против политиката в родината ти и пропагандата и."

Ето и част от оригиналната му публикация:

(Коментаров подолу ми го инспирира еден Бугарски сајт кој се занимава со мојот блог Say: Macedonia. Оригиналните постови се: Кой избира името си? и Кои избира името си 2?)

Што не им дозволува на Бугарите да ја почитуваат волјата на Македонците? Зошто и до ден денешен мора да се објаснуваме што сме и како сме? Кога ќе се смири Бугарскиот апетит кон Македонија?

Сите држави околу нас ја имаат на око македонската земја, од пуста носталгија од минатото. Но ниедна не сфаќа дека не може да има мир на Балканот без да се реши „Македонското прашање“ односно без да се втемели македонската држава.

Чудно како никој не ја погледна работата од таков аспект. Сите некако се обидуваат со добро или лошо да си ја наметнат својата вистина, без никаков респект за вековниот стремеж за самостојност и за волјата на Македонската нација.

Се надевам, за доброто на сите нас, дека наскоро конечно ќе се затворат овие прашања на Балканот. Крајно време е да почнеме да живееме во мир и слога, со меѓусебна почит КАКО ЕДНАКВИ. Ете, мојот национализам оди само дотаму: до точката кога сите ќе престанат да гледаат на мојата етничка припадност и на мојата територија како некаква шанса.

Обичам интернет! Позволява ми да уча "чужди" езици :)

В интерес на истината, подобен коментар, вече има и в моя блог и ето какво му отговорих:

Да прав си, веднага след освобождението си балканските нации се хвърлят да освобождават Македония и да присъединяват части от нея към териториите си, след като виждат, че не могат да я вземат цялата.

Новото хилядолетие също започва с проблем, относно нерешеният, а потулван 100 години Македонски Проблем.

"Кога ќе се смири Бугарскиот апетит кон Македонија?"

Аз, като българин, никога не мога да възприема съществуването на Македонска нация и език, особено предвид факта, че чета езика ти свободно, защото това си е моят език, напълнен с чуждици и сърбизми, за да се дистанцира изкуствено от българския.

Ти си жертва на дългогодишна пропаганда и промиване на мозъци от твоето правителство и културните среди в родината ти.

Където повече се залага на вашето различие с всички останали народи на балканите, отколкото на приликите ви.

"Зошто и до ден денешен мора да се објаснуваме што сме и како сме?"

Обяснявате се, защото никой не възприема опитите Ви да пренапишете историята, по начина, по които на Вас Ви харесва.

Когато в научните среди се появи нова теория, като вашата трудно се защитава, не е ли така.

Аз бих живял комфортно с идеята за Македония и за "Македонска Нация", ако спрете да преписвате чужда история за ваша, ако спрете да се осланяте повече на изкуствените разлики с нас, отколкото на вековните прилики и паралелно развитие на отделните етнически групи.

След публикация ми: Кой избира името си?, много се зарадвах, когато авторът на оригиналната публикация коментира статията, ето и коментара:

"Јас сум автор на сајтот Say: Macedonia. Ќе ти пишувам на Македонски јазик, се надевам дека ќе можаш да ме разбереш.

Од една страна ти благодарам што со твојот пост го популаризираш моето мислење и општо мојот сајт, како и Македонските ставови. Од друга страна, мислам дека малку ги вадиш нештата од контекст и наоѓаш демони таму каде ги нема. Еве два примера:

1. Регистрацијата на автомобилот не се гледа бидејќи таква беше оригиналната фотографија која јас ја најдов на сајтот Он.нет. Таму ја пратил сопственикот на автомобилот, а моја претпоставка е дека човекот намерно не сака да ја прикаже јавно, со цел да ја зачува својата анонимност. Како и да е, ако толку те интересира вистинитоста на оваа Грчка практика, тоа лесно може да се провери на граница - тие тоа го прават со сите автомобили од Македонија.

2. Со мапата „FMPG“ не сакам да вадам тези кој кого го окупирал, или колку е некој силен на воен план, туку нешто сосема друго: да им прикажам на Грците колку неубаво и навредливо изгледа кога некој ќе ти надене име кое ти не го сакаш. Ако само погледнеше веднаш под мапата, ќе го забележеше ова објаснување:

The map displays FMPG as the name of Macedonia's southern neighbor. This is a quid pro quo mockery of the name which does not seek offense, but an illustration of the methods that Greece uses towards Macedonia during all these 15 years that they have an issue with our name. Map courtesy CIA World Factbook.

И за крај: како ТИ знаеш дека си Бугарин?

Јас ќе ти одговорам за мене: јас знам дека сум Македонец затоа што најмалку 5 генерации во моето семејство ние се сметаме за Македонци.

Поздрав од Охрид."

Първо, разбрах всичко и второ човекът е много учтив и интелегентен. Много се радвам когато се води диалог между интелегентни хора и когато мненията на двама души се пресичат и раждат дискусия, ето какво му отговорих:

GoodBytes,

Благодаря ти за коментара.

Разбирам те чудесно, защото сме... братя ;)

Прав си, може и да съм пречупил фактите през моята гледна точка, но според мен ти попадаш точно под влиянието на това, от което се страхуваш - Nationalism.

Македонец си, в смисълът в който и аз съм влах, тоест баща ми е от Северна България и аз съм влах, но живея в България и се наричам българин за по-лесно.

В това няма нищо странно, както и във факта, че ти културно и езиково спадаш към представителите на област Македония, която преди 5 генерации е била под турска власт, нали?

Тогава и моите деди са били власи, и твоите македонци и са се наричали по този начин, обединявани на културен и верски принцип.

Както и сега и Вие сте македонци и ние имаме македонци около Пирин и пак сте еднакви, пак обединени на културен и верски принцип.

Затова на културно и верско ниво, аз мога да Ви наричам македонци, както и България признава държавата Ви като Македония и първа се е подписала под документа.

Тогава преди 5 генерации турците - са наричали македонските земи - Скопски Санджак, по името на града Скопие. Македония е била областта от Кукуш до Дедеагач (Килкис - Александруполис), затова и има географска област с това име и Беломорска - Егейска Македония. Земите на днешна Македония са по скоро земите на Вардарска Македония, защо не се наречета така? Ще сте 90% доволни. Така сте били наричани преди 5 генерации.

Наскоро е-вестник, подхвана темата за такси услугите в София.

Аз самият вече писах за едно "такси менте", както и Peb.

Днес си дойдох от работа с такси на "Омега Транс" 91142.

Малко хора знаят, но навремето когато такситата били прикрепени към градския транспорт, номера за повикване на такси бил 142.

Това, както и историята по долу научих от шофьорът на таксито, шофьор на такси от над двадесет години, започнал от общинска "Лада" и стигнал до "Сузики Лиана" на лизинг.

"Славни времена бяха ей, бяхме 180 коли общо, качвахме и повече от един клиент, ако пътуваш за Люлин 7, а той за Люлин 10 и се качи, когато броячът е на 3 лева, а слезне на 5, плаща 2, ти си плащаш петте лева, а аз съм най-доволен"

(В Гърция такситата са с пъти по-малко отколкото тук, ако сте в една и съща посока с друг човек си делите парите и се возите и двамата/тримата доста евтино, но всеки плаща част от сметката, а не сметката да се плаща 2 пъти от двамата пътници.)

Споменах това като вариант на шофьора, той каза:

"Е на мене, къде ми е далаверата тогава, пак същите пари ще взема"

Дам, понеже няма далавера за шофьора, тук се возим по един и имаме повече таксита отколкото клиенти и после се чудим защо нивото е ниско, а шофьорите ядосани.

"Славни времена бяха, даваха ни служебни обувки - зимни и летни, карахме с костюм, черна връзка, бяла риза, кепе, синьо яке като на кондуктирите"

"Хе-хе, като се качвах в градския, всички дупчеха билети, мислеха, че съм кондуктор"

"Отделно ни даваха зимен балтон, есенно кожено яке, пардесьо, бельо - потник и слипове, много ни гледаха, но и много работехме"

"Та нали бяхме социализъм, имахме план - 10 адреса на смяна - ние бяхме радио такси, работихме с диспечер, имаше и други без диспечер. Та имахме 10 билетчета, по шестдесет стотинки, трябваше да ги даваме на клиентите, те не ги искаха и ние на края на смяната ги късахме и ги предавахме за отчет, ако забравяхме ни налагаха наказания. Трябваше по план да въртим празни километри 50 на смяна, ма нали бяхме малко коли и имаше работа, а ако нямаш празни километри, трябва да дваш повече пари после на отчета и по-малко ще останат за теб.

В моята такси-бригада, аз бях нощна смяна, бригадира беше ортак - само дневна, смените бяха от 6 до 14:30, от 15:00 до 22:00 и от 22:00 до 6:00. Та нощната смяна се събирахме към 02:30 на Орлов мост и въртяхме празни километри до Горублянско ханче, да пием кафе. Беше голяма гледка цялата бригада - 30 таксита, наредена на Орлов мост, потегля да прави празните километри"

"Изкарвах по 210 лева заплата горе-долу на месец, а това си бяха пари - вафлата беше пет стотинки, а едно кило хляб 25. А не като сега 400 грама хляб за левче. Нормалната заплата беше 120 лева де, ама с икономия на гориво и масло ги докарвах до 210, отделно дето не си включвах брояча - примерно качвам се до Златните Мостове на Витоша, това са 20 лева, пускам брояча чак долу на Бояна или Драгалевци, че имаше куки, да не ме видят че съм с хора без брояч, ще трябва да им дам десет лева. И тогава беше като сега, нищо не се е променило. Е, имахме и специален начин без брояч, да свети лампата за заето, пренастройвахме ги, наше подобрение (смее се)

"Бяхме 3 бригади, първа на Земляне, втора на Захарна Фабрика и Сточна и трета в Слатина и Дружба, там ни бяха гаражите"

Сега на Земляне са такситата на Радио СВ Такси 91280, а в Слатина на Окей Супертранс 2121.

"После ни събраха на една, почна перестройка и ни еб*ха мамата, шефът сега ми беше шеф и тогава - бригадира, затова и запазихме и телефона - 91142, като 142. И диспечерките и те са същите.

Славни времена бяха, имахме шест почивни дни, като задължително се почиваше поне една събота и неделя заедно, не като сега да се съсипваш по цял месец за рентата само и накрая нищо!"

Сигурно някои от Вас са гледали по националната телевизия материал посветен на третия опит за учреждаването на "Клуб Класик" - клуб на завършилите единствената по рода си гимназия в страната предлагаща досег до културните и езикови постиженията на древните гърци и римляни.

Сигурно сте видяли и момчешкият хор, които чрез песните си пожела успех на начинанието, чули сте част от речта на г-жа Гергина Тончева - директор на "Националната Гимназия за Древни Езици и Култури - Константин Кирил - Философ" и може би отрязък от приветствието на първият председател на "Клуб Класик" - проф. Анастас Герджиков.

Това, което не сте видяли и не сте чули е устава на клуба и дискусията в секцията за въпроси и отговори, не сте видяли и приема в ресторанта.

Телевизията сметна, че събитието приключи с официалната част и с приветсвията, поне тогава операторът с отегчена физиономия прибра камерата си и с недвусмилен жест показа изхода на асистента по осветлението.

Не видяхте и празната Аула, не чухте и притесненията на завършилите класическия лицей, че твърде малко хора присъстваха, едва стотина човека, нищожно малко на фона на 2500 човека завършили класическата гимназия за период от тридесет години.

Това, че според съвременната журналистика събитията свършват с лъскавата част е доста болна тема, защото това е Press Release, това е версията която организаторите на събитието искат Вие да видите, това което е интересно и пикантно и което не винаги съотвества на Press Release-a, е това което остава скрито за камерите.

Това което остана скрито за камерите беше, че идеята за "Клуб Класик", тръгна на куц крак още от началото, по-скоро сантиментално, обвързана с денят на Благовещение, с повече идеи отколкото подготовка, затова имаше и толкова малко хора, но камерите не снимаха празната част на залата, за да го видите.

В интерес на истината рядко съм виждал Аулата на Софийския Университет пълна, обикновенно както при посещението на президента на Гърция - Каролос Папуляс е почти празна и камерите дават близък план на първите два реда и лъскавото събитие е отразено като по учебник.

Много пъти, при височайши гости кат�