Луд

Заповядайте докторе, ето моята прокламация за собствената ми лудост, отдолу съм Ви оставил място за подпис и печат, за да Ви улесня.

- Моля? Това, някаква шега ли е?

- Не, не е шега, прочетете я, тя е във формата на диалог, точно това е записано там, като ваша първа реплика.

- Спрете с шегите моля, напуснете кабинета ми, не може да влизате при директора на софийската лудница и да си правите шеги с неговия отговорен пост, напуснете Ви казах.

- Не ме гонете, отгатнал съм и вторият Ви отговор, не гъделичка ли това вашият интерес поне малко? Ето какво ще направим, ще напусна кабинета Ви, ако не съм отгатнал вашата следваща реплика, какво ще кажете?

- Това е абсурдно!

- Прочетете сега третата си реплика в прокламацията ми:

Шум от разлистване на листа, наместване на тежките рогови рамки на зачервения и подут от алкохола нос, шумно издишване на облак дим от цигарите Арда без филтър, шарене на дребните кафяви очи по листа, озадачен поглед, изкревена усмивка и крясък...

- Това е абсурдно!

- Видяхте ли познах, а сега просто се подпишете, там долу.

- Но кой сте Вие? Защо искате да се подпиша под вашата лудост, какво ще спечелите от това, защо се шегувате с мен, ще повикам охраната.

- Охрана! охрана!

- Не си правете труда директоре, просто четете и това съм го написал, както и че дадох на санитарите, които Вие наричате охрана по едно патронче "Карнобатска", сега му се наслаждават в столовата. Сами сме, четете или ме слушайте, резултатът, ще е същият.

- Добре, но да знаете, че няма да Ви се размине, заинтригувахте ме, имам си вземане-даване с какви ли не, от лудите от министерството които ми гласуват смехотворен бюджет, до лудите тук, които не знаят да му се смеят ли да плачат ли, но Вие сте различен, млад, енергичен с решителен поглед и внимателен изказ, защо искате да Ви класифицирам като луд, какво ще спечелите от това?

- Това ще ми помогне да постигна целите си, това ще ми спечели специалното отношение и внимание на обществото, това е основата на коята ще стъпя, за да се отлича, мегафона от които ще извикам.

- Но какво ще извикате, какво ще покажете?

- Ще покажа, че съм луд и ще разкажа за обстоятелствата, които са ме довели до това състояните. Ще разкажа за лекарствата и за престоят ми във вашето заведение, за добрата грижа и спокойствието зад напуканите и плесенясали стени, за паричната помощ отпускана ми от държавата, за да се излекувам, за скъпите лекарства. Не разбирате ли, че това ще помогне и на Вас, хората ще обръщат повече внимание на лудите си, а на Вас ще гласуват по-голям бюджет.

- Вие сте луд! Хората не ги е грижа за лудите, предпочитат да са мъртви, няма да ми гласуват и по-голям бюджет, дори ако лудниците се пукат по шевовете, а те не се пукат по шевовете, защото ми е наредено да не се пукат по шевовете и да не класифицирам като луди, такива като Вас, дори много по тежки случай.

- Ето видяхте ли? Казахте, че съм луд, казахте че съм тежък случай, сега само се подпишете.

- Вие ме манипулирате, не съм казвал, че сте луд или че сте тежък случай, знаете всеки казва: "ти си луд", то е като заучена фраза.

- Да така е, виждате ли не е сложно, след като е заучена фраза, използвайте заучения си подпис и се подпишете, не може да се подчинявате на едни правила при говорене и да ги потъпквате при писане, не мислите ли?

- Не не мисля, не ми е работата да мисля, аз съм директор на лудница, не на кръга "Мисъл", вие не сте луд, може да се правите на луд, може да остроумничите, може да ме манипулирате, може да си играете на кино с мене, но вие не сте луд, може да сте умен, но не сте луд, луд не сте, определено не сте.

- Луд съм, луд съм за връзване, кой нормален човек ще дойде при Вас с прокламация за собствената си лудост и ще иска да остане в тази дупка, да изпълнява вашите рецепти, можете ли да си го представите?

- Не и не ми е работа да си представям, не съм блясъчко мечтателя да си представям, започвате да ми досаждате, щя трябва да напуснете.

- Добре, нека поставим нещата по този начин. Живеем в общество на договори. Вие сте сключили договор с обществото, че след като завършите медицина и специализирате, ще му помагате да се избави от лудите си, то Ви е повярвало и Вие сега сте директор на лудницата и изпълнявате договора си с него. Ето аз Ви предлагам, чрез авторитета Ви, спечелен чрез този договор, да сключите подобен и с мен, аз съм го подготвил, трябва само да се подпишете, аз се признавам за луд, Вие се подписвате, ето там долу.

- Вие определено не сте добре. Махайте ми се от очите.

- Ако продължим в същия ред на мисли с договорните отношения, то тогава можем да кажем, че лудите са предмет на един договор между членовете на обществото, че всеки които не се вписва в даден стереотип е луд, например ако аз Ви кажа, че съм незаконен син на Борис трети и бих желал монархията да се възстанови, то Вие ще трябва да ме категоризирате като луд, по силата на договора в самото общество, без да се замисляте за мотивите или за правдивостта на твърдението ми.

- Да ми се махаш от главата с тия договори, отивай в съда, като толкова разбираш от договори.

- Добре, приемете го все едно кандидатсвам за работа, аз притежавам следните качества, които се вписват в длъжностната характеристика на лудия - стоя на едно място и гледам в една точка дълго време, особено в печата на КАТ на номера на колата пред мен, това го правя поне по 4 часа на ден, когато не гледам в една точка, си говоря сам, обикновенно водя разговор с някой политик относно плановете ми да ощастливя майка му, макар и малко насилствено и не точно там откъдето идват децата, щом пусна телевизора или радиото чувам гласове, които ми говорят лъжи, но аз им вярвам, дори когато чета лъжи по вестниците пак им вярвам.

- Вие определено не сте добре, махайте се от кабинета ми.

- Ами нали точно това Ви убеждавам от толкова време. Нека пак се върнем на аналогията за работата, приемете че сте агенция за подбор на персонал и че след като ми намерите работа получавате част от първата ми заплата, аз ще Ви дам първата ми помощ платена ми от държавата, за да се лекувам.

- А не, аз за 5 лева не се подписвам! Абсурд!

- Толкова ли дава държавата на лудите си? Хм, добре ами ето Ви още 15 от мен, да ги закръглим на 20, не се подписвайте само печат сложете.

- За 50 ще се подпиша и печат ще ти сложа.

- Имаме сделка, заповядайте, до скоро!




Posted in Етикети: , |

3 коментара:

  1. GaN Says:

    Marfi, това ти ли си го направил, ако е истина?

    Аз съм твърдо зад идеята някой да прекара известно време в тези "заведения" и да опише всичко! Положението е наистина трагично.

  2. marfi Says:

    Ганчо, само си го измислих, не съм ходил до диспансера, но не мисля, че ще се различава много от написаното.

  3. GaN Says:

    Е, аз викам да отидеш и да направиш реалност този разговор. Може пък нещо интересно да се случи ;)))

    (Акция - Стигни 100-те коментара пръв!) :)))