Евровизия

Чета и слушам в пресата за г-н Аврамов - "човекът глас" и спорната му победа в родната Евровизия.

Тъй като съм далеч от родната музикална сцена и се отвращавам от творенията на инжинеро (Митьо пайнера) свеждам до вашето внимание изпълнението на миналогодишния победител в младежкото издание на Евровизия - осемнадесет годишният Дионисиос Грамменос от Керкира. (пуснете видеото от петдесетата секунда, ако не Ви се слуша встъплението)




Пристрастен съм, слушах момчето на живо в зала "България" и мога да Ви кажа, че взе дъха и закова вниманието на всички присъстващи, след това успях да го заговоря и да взема автограф -изключително скромен, земен и най-вече талантлив човек.

Поздрав още веднъж и се надявам някога и ние да родим такъв продукт, защото както всички знаем не е важно дали ще прескочиш групите, важното е да спечелиш финала!

Произведението е:

"Концерт за кларинет и оркестър от
J.Francaix (идея си нямам как се произнася) изпълнен от виенската филхармония с диригент Александър Маркович.

Posted in Етикети: , , | 6 коментара

Cup Tags

Тагове за чаши от последната блогърска среща:

Posted in Етикети: , | 1 коментара

Ваната

Една от най-хубавите части от апартамента ми определено е просторната баня, с големият си прозорец. В нея се намира и едва третата мебел, която съм купувал през живота си - желязна вана. Една от най-разумните ми инвестиции:
Напоследък нямам много свободно време, но гледам колкото се може по-често да си взимам гореща вана и да оставам поне един час в банята, далеч от компютри и телефони.

Заредил съм се с редица козметични продукти, от някои нямам нужда, като хининовата вода например, но позлването и добавя още няколко секунди към ритуала по къпането и нямам нищо против.
Когато съм смачкан, влизам, отпускам се и се размазвам, понякога дори успявам да подремна и после излизам и се чувствам като наполовина зареден по бързата процедура акумулатор, илюзорната отпочиналост се изпарява след около час, но все пак ми дава достатъчно време да свърша няколко отложени задачки и после блажено да посля няколко часа:
Посланието - глезете се докато можете, душът е за хигиена, но банята е якият кеф - ваша е срещу 125 лева от Мосю Бриколаж.

Posted in Етикети: | 3 коментара

България е наша - офлайн рекламата

Моят принос в Офлайн рекламата на "България е наша"

Хубавото на сивия лаптоп - рекламата буквално му се лепи:
В офиса на екоактивистите, обсъждаме протеста:
На мотора:
Тази е за себенадъхване:
По заведенията и в Метрото, ефектът е поразителен:
Последна снимка от Клеарх, обработена от Говорилня

Марфи в Говорилнята


Цък на снимката за интервюто ми в Говорилнята.


Posted in Етикети: , | 0 коментара

edno23 - усмивка!

Вече 13 месеца в българското Интернет пространство един много приятен проект събира привърженици и предоставя на хората активно ползващи уеб услуги удобен и бърз начин за споделяне на информация, видео и снимки.

Както виждате и от снимката става дума за едно, две три - edno23.com

(Малко като рекламата на ВС Телешоп за универсалния домакински уред. Раз яйцата се завъртат, два и вече стават на крем, три и хайде майонезата е готова :)

В дигиталната среда не правим майонеза, а приятелства.
Едно - качваш снимка, две пишеш кратък текст и три - споделил си интересно преживяване, последните споделени от мен неща може да видите на този адрес: marfi.edno23.com

Преди да ме вербуват във facebook, а и сега с голяма радост ползвам изчистения от реклами интерфейс на edno23 и бързата навигация - това са и двете огромни предимства, който заедно с иновативността донесоха на сайта първото място в родния "микроблогинг" (ех как не я обичам тази дума).

Имаше дълги пренатоварени от работа и задължения периоди, в които единствената форма на "блогване" (ех как не я обичам тази дума) от моя страна бе писането на кратки съобщения в профила ми в едно23 и насочването на приятели към вече публикувани в блога ми постове.

С течение на времето виртуалните приятелства прерастнаха в реални.

Първо още през април 2008 се запознах със създателите на услугата - Никола и Петър. А наскоро на организираната от един от най-активните потребители на всякакъв вид електронни услуги - man0l среща на edno23 се видях с хора дошли от далечни крайща на евросъюза като Надя и Георги Матеев (и много други разбира се, но ако изброя всички 162 човека в листата си ще стане доста дълъг пост, може да ги видите тук)

Към тези, който не ползват едно23 (както и три в едно) мога само като Ицо Хазарта да кажа:

Почни от днеска бе :)


А аз сега се отдавам на любимото си занимание в едно23 - музикалните поздрави, които си отправяме със Шам и Еле

Цък на снимката и се чувствайте поздравени с тази чудесна мелодия, която звучи и като поздравителен акорд към екипа на edno23 създал една приятна среда за свободно и усмихнато общуване.

Posted in Етикети: , , | 3 коментара

Доброто дело

Днес опитвайки се да сляза на спирката на руски паметник, съзрях този наглец спрял точно пред нея.

Тролеите го заобикалят, хората слизат върху му, пречи на движението.

Отивам чукам му на стъклото и му обяснявам, че не може да паркира пред спирка!

Човекът, доста агресивно започна да ме хока, как съм си позволил да му тропам и да го поучавам, бил бил закъсал видите ли.

Е аз как да разбера? Нито аварийни светлини, нито триъгълник, нищо не индикира че е закъсал!

Ако бях съвестен катаджия (егати оксиморона) човечецът щеше да е в много по-голяма беда.

В крайна сметка му казах да освободи от скорост и с Алекс го избутахме 20 метра до първата пресечка.

През това време разбира се един дядка ме нахока, защо му се пречкам, а останалите хора гледаха като втрещени, какво аджеба правим на автомобила.

Нямам думи да опиша възмущението си от апатията и злобата обзели хората, този човек седеше там от доста време и никой не се сещаше да направи това елементарно нещо, което ние сторихме за по-малко от минута...


Кривата ракета и бездната



Вчера за втори път бях нещо като гост в Сеизмограф. Отново трябва да отбележа, че г-жа Петрова използва ненужно цветущ език, особено при представянето на гостите си - например:

Богомил "Бого" Шопов - представител на Интернет маниаците?!


Що за представяне е това? Бого и "Електронна Граница" защитават интересите на хората ползващи електронни услуги като цяло, не на шепа маниаци!

Да оставим водещата настрана. В горния клип съм акцентирал на най-цветущиите изказвания на агресивният и лицемерен гусин генерален комисар на МВР - Павлин Димитров, който ръсеше бисер след бисер, говореше изцяло на административна тематика и само потвърждаваше съществуването на непреодолима бездна, която зее между изпълнителната и съдебната власт.

Гусинът изтъкваше подробно колко административни спънки съществуват пред МВР и колко трудно взимат нужните им разрешения от съда. (ще реши човек, че е минал през цялата стълбица на висш чиновник, като доста дълго е бил и секретарка)

Комисарю, вместо да ни подслушвате, комуникирайте си, срещайте се и си кажете какво Ви липсва и какво трябва да се подобри в работата м/у съд и МВР, не хленчете само!

Господин агресивният комисар, непрестанно прекъсваше Бого, Светла, мен искаше само той да си говори и да ни описва как се работи със съда, как се ходи от гише на гише и от чиновник на чиновник.

Към края вече хленчеше като малко дете:

къф е проблема, че ще ви следим, от какво се страхувате, доверете ни се, българския гражданин ТРЯБВА да вярва в институциите, да се предоверява на МВР, защо не ни вярвате, защо мислите че сме лоши и негодни"

Защото сте лоши и негодни и сте една сбирщина агресивни, нагли и за жалост тъпи крадци. Как може 90% от престъпниците ни да са бивши барети и полицаи? Как да Ви вярваме, няма да получите доверието ни наготово, ще трябва да работите усърдно, за да го спечелите!

Как да си дам данните на шайка немърливци, скарани с технологиите, който дори не могат да комуникират по между си, когато се налага, последният пример:


Що за смешна организация, що за полиция е това!

Но нека се върнем към изказванията на господин комисаря:

Около 04:16 в клипа набляга на това колко тромава била процедурата - и разбира се хвърля вината изцяло върху съдебната система.

Към 04:28 заявява, че много щяла да се увеличи работата на господин вътрешния министър и трябвало по цял ден да работи - да го ожалиш чак.

На петата минута започва да говори по нещо, в което не е компетентен - как съда ще осигурява дежурни съдии, за да разрешават събирането на трафик данни.

Решението и на двата проблема е елементарно - И съдът и МВР трябва да започнат да работят като частна структура, да работят действително денонощно, както го правят служители на частни компании, защото се изисква от клиентите им.

Ние като клиенти на съдебната система също искаме да имаме досег с нея по всяко време, както се вижда отдавна човек може да работи на дежурства и е крайно време това макар и в минимална степен да се случва и в държавните структури.

На 06:23 Бого най-добре описа ситуацията в МВР (На крива ракета, космосът и пречи)

На 11:20 - Господин Димитров продължи с манипулацията над зрителите и мнението им.

Този човек непрестанно ползваше фрази като: "Нека обобщя за зрителите, нека повторя отново за уважаемите зрители, за да разберат". Той не искаше никой, нищо да разбира, той искаше зрителите да ПРИЕМАТ версията на МВР, искаше да вярват сляпо на манипулацията, която им сервираше от екрана.

На 12:40 - ме прекъсна, за да каже че МВР било бачкало денонощно. Това че има денонощно присъствие не значи, че се върши работа.

Пример:

Снощи се прибирах посред нощ, имаше две патрулки дето бяха излезнали да припечелят 10 лева като спират лъскави коли за измислени нарушения, в същото време светофарът на бул. "Тодор Александров" и бул. "Константин Величков" стоеше повреден от обяд, от пътна полиция ми казаха, че няма регулировчик, тъй като щатът бил зает с по-важни дела.

Какъв е тоя светофар, дето се поправя 12 часа! Да не е ракета?

Да ви сера на оправданията, само гледате да изкярите някои лев, хич не Ви ебе за хората и за това в какво състояние са пътищата!

Денонощното крадене не е денонощна работа!

Много емблеметична за начинът на водене на диалог от страна на МВР е седемнадесетата минута. Господин комисарят повтаряше като папагал "бизнес, бизнес, бизнес" срещу Бого, сякаш повтарянето на една лъжа я превръща в истина!

Изключително съм разочарован от абсолютната липса на ораторски качества и елементарно възпитание на един човек, който заема толкова висока длъжност в нашата държава. Ако МВР държи този човек да гради имидж на ведомостта пред народа дълбоко е загазило, диалог с този човек не може да има, забележете по какъв ехиден начин казва "Ма мола ви са Диалог винаги" както алчен шеф казва "увеличение, о да на момента".

Диалог с МВР не може да има, защото както виждате от тирадата на комисаря, МВР само се оправдава, че някой му пречи, че те работят много но други им спират устрема.

Начинът по който комисарят говореше за закона и за това, какво видите ли трябвало да направи "законодателя" по внушение на МВР показва пълно незачитене и подигравка със законодателната ни власт.

Аз се срамувам от МВР в този му вид и поведение, а Вие ?

Ето и защо искам Полиция и СЪД да действат на корпоративен принцип: Благодарение на Комитата



Погледът на Елфа над нещата:

Денят на Левски

Днес отбелязваме годишнината от обесването на Васил Левски.


Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,

Изминаха много години оттогава, промениха се много неща, мястото където е обесен апостола на свободата отдавна е в рамките на разрастваща се без план кална София, преди няколко години "Лев Инс" осинови градинката около паметника и го почисти от наслоената с години мръсотия, за жалост отново има нужда от пароструйка, твърде ни е мръсен въздуха.

За щастие преди 5-6 години общината се сети да изчисти боклуците и да изгони клошарите от мястото където Левски е бил държан по време на разпитите (бившите турски казарми, руините им са зад Военния Клуб).

Нещо и гарваните изчезнаха в последните години или просто се събраха в крайните квартали, кучетата пак си вият зловещо, не само в полята вече.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,

С едно обаче този ден напомня на онзи преди 136 години:

и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето:

Група Епизод - Левски:


Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово.
На робите слепи в робската страна
носеше съзнание, крепост, светлина.

Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
за свобода, за смъртта и за гроба
и че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв. /x2/

И всякоя възраст, класа, пол, занятие
зимаше участие в това предприятие;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,

А той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът /x5/

Снимка Alexandra Valasopulo

Революция в главата

Любима песен от близкото минало. Каналето (Хъшове) - "Революция в главата"

Времето вече не говори с нас като братя по съдба,
а в гърба ни впива шпори и ни повежда по ръба.
Кой желае да накара времето да ни стане враг
и вместо път да ни прокарва, да ни подлага вечно крак...

За стрелките да се хванем, времето да уловим -
днеска ако изостанем, дълго ще вървим!
Революция в главата! Революция в сърцата!
Революция отвътре! Колко още?! Колко пъти?!

Ние ли времето ще яздим или пък то ще язди нас?!
Който е свикнал да го шибат вечно ще лежи в прахта!
Пак ако ни догони Сънчо и ни приспи за още век,
няма с целувки да ни будят, а живи ще ни погребат!


Posted in Етикети: , | 2 коментара

Общувай като хората

Креативна социална реклама от RSCG Sofia:

Не се дръж като животно с другите на пътя.

Общувай като хората.

Прахът на времето

Прахът на времето (Η Σκόνη Του Χρόνου) (Dust Of Time) - новият филм на големият гръцки режисьор - Теодорос Ангелопулос (Θεόδωρος Αγγελόπουλος) международна продукция с участието на Юлиям Дефо, Бруно Ганз, Мишел Пиколи, Ирен Закоб, Кристиан Пол, Рени Питати, Костас Апостолидис и др.

Филмът е едно пътуване във времето и пространството, лентата проследява любовните търсения на една жена в течение на 50 години и по време на големите исторически събития маркирали миналия век, действието се развива в Италия, Германия, Русия, Казахстан, Канада и САЩ.

Героите се движат като в сън, прахът на времето обърква спомените.




Posted in Етикети: , | 2 коментара

Костюмът

От няколко седмици се опитвам да се сдобия с официален костюм.

Гледам огромни подвеждащи намаления в Denyl 60%, 70% намеление, костюми "само" по 400 - 500 лева и нагоре.

Щях да ги дам, ако бяха изключителни костюми и ако продавачките ме обгрижваха.

Това че влизам с моторско яке в магазин на Денил, не ме прави неплатежоспособен.

Обикалях, обикалях, не ми обърнаха внимание, стресираха ме цените и си излезнах.

Днес реших да се разходя по "Пиротска". Точно срещу халите в един безистен единственият работещ магазин беше този за "Мъжка Мода".

Още с влизането си харесах един костюм, които беше изложен и на витрината.

Тъмно син с тънки лилави и кафяви ресни - перфектен.

Пробвах го, човекът ми даде няколко номера, съветваше ме кое ще е по-добре, дали да удължат ръкавите или да взема изцяло по-голям модел, обгрижваше ме.

По принцип никога не купувам от първия магазин, но сега и цената ме устройваше и отношението - извадих парите и си платих с кеф. И не се задоволих само с костюм, добавих и риза и вратовръзка - всичко стъпи на 275 лева. (Или колкото щях да дам само за панталон на Денил).

Човекът ми подари и специален калъф като разбра, че съм с мотор, за да не съсипя новия костюм. Транспортирането на костюма се оказа детска игра, закрепих го на седалката зад мен и го притиснах с гръб :)

Малкото магазинче ме спечели пред голямата и мързелива верига с личното си отношение и уважението което показа към мен. С работното си време в неделя определено ще му стана редовен клиент.


Posted in Етикети: | 12 коментара

Превод на Facebook

Хора, не сте ли се замисляли, колко е суховат превода на фейсбук:

Стена, Приятели, Видео, Подаръци... блях.

Системните съобщения също са скучни, друго си е примерно:

"Марто сподели следния бъзик на дувара на адаша."

Ми така де, уж напреднала технология па не се научи, че аз и Елфа сме адаши и няма нужда да ми сухарее излишно:

"Мартин Линков сподели линк на стената на Мартин Ангелов."

"Марто сподели следния бъзик на дувара на адаша." е далеч по-човешки превод.

Освен това какви са тия подаръци (gifts)

По моя край казват армаган. И колкото съм гледал у фейсбука (книгата с лица) армаганите не са готини. Как па нема едно захарно петле, една захаросана ябълка или един захарен памук. Всичко е толкова студено и дигитално...

А и това с приятелите е твърде общо, трябва да има разделение - адаши, авери, баджанаци, ортаци.

Еле, ако някой измисли едно приложение "КоΜсомол" и вкара рангове "Пионерче" и "Чавдарче" и наместо събития прави манифестации, тоя Фейсбук ще стане съвсем яко нещо :)

А килер или дори нужник колко биха отивали за име на "Tools & Settings"...

Ето и две предложения от адаша:

online friends - безделници на линия
application - аббсолютни глупости

Ако имате предложения за един по-забавен превод, не се колебайте да ги изкоментирате :)

Posted in Етикети: , , | 5 коментара

Валентинов Ден с Валентин Ганев

Преди време подарих на Елфа и wattie една брошура (с прикрепено календарче) на "Малък Градски Театър Зад Канала".

Тази брошура, разпространявана от FameCards, определено работи и благодарение на нея гледах "Опечалената фамилия" - страхотна комедия!

Днес гледах и "Валентинов ден", пиеса чието действие се развива през 2012 (като изключим съзнателните или илюзорни връщания на героите назад в миналото).

Това и обяснява защо върху долната част от рекламата на театъра е изписано 2012 (календарчето е всъщност за 2009).
"Валентинов Ден" спокойно може да се определи като гвоздеят във февруарската програма на "Малък Градски Театър Зад Канала" ако се съди по препълнената зала както и услужливият празник на влюбените.

Силната игра на Валентин Ганев, Жорета Николова и Светлана Янчева само потвърждават горното твърдение. Явор Гърдев е направил чудесна пиеса върху текста на големия руски драматург Иван Вирипаев. Както може да съдите от заглавието в постановката става дума за две неща - любов и... любов.

Но стига съм говорил за пиесата, идете я вижте следващата събота от 19:00 в "Малък Градски Театър Зад Канала", а да струва 12 лева, няма отстъпка за студенти.


Posted in Етикети: | 0 коментара

Котки върху горещ ламаринен капак

Котки върху горещи ламаринени капаци, топлят се в бахурното време:

Posted in Етикети: , | 3 коментара

Току-що скъсахме

Трейлър на един от любимите ми гръцки филми Молис Хориса (Μόλις Χώρισα) "Току-що скъсахме"

Накратко - действието се развива на 14 Февруари, главната героиня има и рожден ден на тази дата, подготвя се за двоен празник, но приятелят и е леко уморен от дългата им връзка и я зарязва по телефона, приятелите и се опитват да го скрият от нея, но тя в крайна сметка научава, накрая разбира се двамата влюбени се събират - точно като по филмите.

Сетих се за филма като гледах балоните-сърца пред Мол-а, писнA ми от тоя Св. Валентин, уж е само един ден, а хората са полудяли по него и се подготвят от 2 седмици - wtf?

Teaser:


Trailer:



И най-успешната песен от саундтрака Νύχτα Στάσου - Нощ спри се:




Posted in Етикети: , , | 6 коментара

Мини рали

Днес реших да потренирам майсторско управление на количка с дистанционно и да разведря хората около мен.

Подредих маршрута на мини ралито - първо препятствие - лютеница лютивка, второто витамини Центрум, третото - обикновена лютеница и за да е пълна емоциата - горящата свещ - най-тежкото изпитание точно преди финиша:

Количката се зарежда:
А ето и постижението ми, на малко по-къса писта:



Работна среда

Работен обяд...

Работната атмосфера след 18:00...


Сериалите

Вчера гледах два сериала у wattie в единия повяхващата Дженифър Лав Хюйт (Jennifer Love Hewitt) плахо влизаше в ролята на жена, която доказва че американците са надарени с редица свръх възможности и разбира се, имат свободното време да им се отдадат в полза на обществото и човечеството, без от това да страда работата или семейният им живот, така де - те не само имат свръх възможности, но и невероятно добре управляват времето и ресурсите си.

Поредният опит в последните няколко години след 4400-те и Heroes да се предостави на хАмерикансия зрител една успокояваща история, че може би и той е специален с нещо. Но уви не е! Дебел е, тъп е, обеднява и е крайно време е да го приеме.

Разбира се като почти всеки сериал и този не можа да мине без дежурните малки тревоги на героинята. Най-баналната от всички - "Тоя пръч, пак ни забрави годишнината".

Явно хАмериканците въпреки, че са свръх хора, не са надарени със свръх памет (освен в редките случай когато броят карти, за да идат в колежа) и редовно забравят важни тривиални дати като годишни от сватби, рожденни дни, първото чукане на задната седалка, първия брак и развод и тн.

Обикновено според законите на класическия модерен хАмерикански сериал, главната героиня е отчаяна, готова е да си легне с първия срещнат, за да си отмъсти на любимия забраванко и тогава по чудо в сюжета с умопомрачителна тирада, колко маловажни били тия моменти от живота на хората се включва най-добрата и приятелка.
Приятелката пак по законите на сериала е дебела, привидно проста и негърка (за да гледат и ченокожите). Тя обаче е като един истински факир и винаги крие някаква изненада в ръкава си наред с куп мъдри мисли, решения на всякакви кризи и китайски поговорки наизустени от късметчетата в китайските курабийки. Тя винаги успява да изненада най-добрата си приятелка, която по правило е страшно учудена, как не е забелязала досега, колко е умна дебелата негърка, а уж са израснали заедно...
Негърката винаги скромничи, чула била решението в "Стани Богат" или го прочела случайно през рамото на друг негър в метрото, хич не била умна (така де, дори негрите да спасяват главния герой, не трябва да им се позволява да повярват, че са умни иначе може да се напъват масово да стават президенти)

Друго характерно течение в модерния хАмерикански сериал е това възхваляващо лекарската професия (Спешно Отделение, Анатомията на Грей, Д-р Хаус).
По правило героите масово са имигранти - негри, индийци, китайци, източноевропейци (Джулияна Маргуляс) - за да свикнат хАмериканците, колко добри професионалисти са иноземските лекари и да им се доверяват по-лесно. Сериалите представят лекарите подложени на тотален стрес в спешното отделение в което работят, те взимат решения светкавично, оперират като факири, като през това време им остава време за флирт, учене, спорт и уреждане на визови въпроси.
Лекуват непознати болести, често нямат нужните медикаменти, но винаги измислят начин. Всичко това обаче си идва на определена цена, сериалите проследяват и драми на пациенти без осигуровки, смелите и безкористни лекари обаче шият и превързват без да ги интересува този дребен факт, серията обикновено не проследява как пациента след това си ипотекира жилището, за да плати упойката.

Друго важно течение е това на семейния тормоз - героините са супер яки мадами малтретирани от супер готините си на пръв поглед мъжаги, обикновено работещи като полицаи или детективи. Супер яките мадами бягат цял живот от мъжа си, той ги гони и ги бие от щат в щат.

Без малко да пропусна Prison Break и Беглецът - течение в сериала, в които несправедливо обвинени мъже са изправени пред тежки присъди, обикновено за убийството на жените си. Те обаче са хитри, силни и цяла хАмерика им помага да избягат от затвора, да събират доказателства и да преследват и раздават справедливост по втория начин - едно такова бягство и преследване се простира в рамките на година, две и четири, пет сезона!
Така де, не може да се представи бягството от затвора като детска игра, а всички знаем, че за да възтържествува справедливостта се нуждае от време, а и възмездието е най-сладко когато е отложено във времето!

От утре започвам работата по хипер сценария - сценарии компилация от гореизброените в които ще се заместват единствено имена на лица и градове и ще може да се правят хиляди сериали по него :)