И като каза, рече...

От утре следобед до късна вече в рамките на паневропейската нощ на учените в различни висши образователни институции и галерии в София, Хасково, Пловдив, Стара Загора, Плевен, Варна и Бургас ще се случват интересни представяния, изложби, дискусии и награждавания на млади таланти.

Аз ще отразявам събитието отблизо и ще може да следите всичко по-интересно случващо се в София тук, в моя поток от снимки в flickr, кратките ми съобщения в twitter (@marfuzii) и хипстърските ми снимки в instagram, съдържанието генерирано от всички официални блогъри и журналисти пък ще се онагледява върху researchmap.bg - един много як проект на Българските Живи Лаборатории.

След работа, се отбийте през Vivacom Art Hall на Гурко 4, където ще е домът на математиката, ще има и кабинети по любопиство където всеки да се превърне в учен за нощ!

Във Фотосинтезис на бул. "Левски" пък ще завържат растения към детектора на лъжата, ще е интересно!

След тренинга на @lucrat вчера, с @jhareva изкупихме всички касички от Big Shop-a на Аксаков, за да осъществим един експеримент в офиса, който обмисляхме отдавна.

Ще се опитаме да проверим и опишем колко сме склонни да поощряваме усилията на хората, които инвестират време и усилия, за да откриват и споделят с нас страхотно съдържание, съдържание което ни вдъхновява и често ни кара да възкликнем "Уау!", съдържание до което иначе бихме достигнали трудно или с цената на много повече време и усилия.

Така наречените дигитални куратори, като неуморната Мария @brainpicker са моите любими и най-ценни източници на съдържание, с охота се доверявам на преценките им и с удоволствие консумирам това което са ми подбрали с чаша ароматно кафе. Трудът на тези невероятни хора обаче все още е неодоценен, да, съществуват възможности за дарения през paypal например, но много често нямаме достатъчно пари в картата или доверие на системата и куп други неща, които ни отдалечават от изпращането на средствата, за да може Мария да пие едно кафе например (или да плаща за изпращането на месечния бюлетин, за да има какво да четем в понеделник сутрин :)

А сега за експеримента - на всяко бюро в @favit сложихме по една касичка, в която всеки един от нас ще приема "дарения" от колегите си, когато те преценят, че нещо което сме си разменили по skype, през групите в favit и всякакви други всевъзможни канали му е било полезно и му е помогнало да направи по-информиран избор или да реши даден проблем.

Аз си сложих две, като във втората ще пускам дарения за всички онези хора, с които нямам толкова чест личен контакт, но които ежедневно ми помагат да се информирам и вдъхновявам като @vasvalch ,@maggieto, Борис Луканов и всички други които следвам в favit, twitter, facebook, edno23... когато сумата набъбне ще я преведа или почерпя на живо по-близките дигитални куратори от обкръжението ми. Така мисля ще успея да им благодаря за времето и усилията и да ги стимулирам до известна степен да продължават да вървят напред в безбрежното поле на Интернеда и да ми оставят знаци, по които да се ориентирам къде са хубавите неща :)

На 22 април в хотел Радисън хората от Лукрат ще съберат на едно място редица експерти в областта на ползваемостта, ще споделят ценен опит и ще помогнат на всички участници в тренинга "Съдържание за уеб на живо" (запиши се, има места) да създават добре оформени и атрактивни текстове както за хората, така и за търсещите машини.

Освен съучредителят на Лукрат - Димитър Симов (Джими), лектори ще са графичният дизайнер Борил Караиванов от Би Ес Ейч (BSH), Владимир Петков (Каладан) от Economedia и Огнян Младенов (oggin).

Досега съм присъствал на два много добре организирани семинара от Лукрат (Семинарът по ползваемост и семинара посветен на световния ден на ползваемостта) и в двата случая останах много доволен и научих много нови неща. Това ще ми е първият тренинг от Лукрат и много се радвам, че няма да следва суховатия модел на строгия семинар, в който лекторите говорят, а публиката слуша (скучае и кима с глава).

От Лукрат са го замислили така, че докато лекторите говорят, участниците в семинара ще могат да приложат и дискутират това което чуват, както и да се включат в конкурса за най-добре оптимизиран текст (атрактивнен, лек за четене, оптимизиран за търсачки (SEO) и графично оформен – всичко, за което ще се дискутира на тренинга.) Най-добрите ще получат награди от спонсорите на събитието. Поощрителни награди ще има и за най-усърдните и активни участници в тренинга. Надявам се този модел да става все по често срещан, защото единствено чрез прилагането на теорията в практиката може да се научи нещо качествено, а когато се добавят конкуренция и награди става още по-интересно :)

Все още можете да се запишете за участие и да научите много нови неща. Цената на това познание е 168 лв. (включва две кафе паузи и обяд). Чест прави на Лукрат че с част от приходите от тренинга ще подкрепят каузата на Зелени Балкани Да свием гнездо.

На девети декември, както и своевременно информирах, бях гост на Иван Бедров в студиото на "Булевард България" по РЕ:ТВ.

Компания ми правеше Бойко Борисов от АНА (Гръцката информационна агенция, не кмета).

Говорихме си за безредиците в Гърция, а от Солун на живо се включи и Peb

На първото филмче, съм компилирал само моментите, в които говорим аз или Peb, не са много, тъй като Бойко е профисионален журналист и трудно се взима думата от него, добре че Иван ми я даваше от време на време.

Вчера полицаят пледира невинен, хвърляйки чернилка върху момчето и не каза дори едно "Извинявайте" или "Съжалявам", ако някой се беше занимал с показанията му, можеше всичко да свърши.

Национален Дворец на Културата и в-к "Труд" Ви канят да участвате в петия национален конкурс за eсеистика "Цветан Стоянов".

Темата тази година е:

"Изчезнала ли е Броселиандовата гора"

Всеки участник в конкурса може да получи оригиналния текст на "Броселиандовата гора" и на "Невидимия салон" от организаторите.

тел. 9166956, 8510771
факс 86650013
е-мейл raicheva@ndk.bg

Конкурсът е анонимен, в него могат да участват автори до 35 годишна възраст /родени след 22 май 1974 г./

Текстовете си (до 20 стандартни страници) изпращайте в три екземпляра (препоръчително и на дискета или CD) и отделен запечатан плик с имена, рождена дата, адрес, телефон и e-mail на адрес:

София, 1414 пл. "България" 1, НДК, Административна Сграда, етаж 9, офис 3.

Награди:

1 награда - 3 000 лв.
2 награда - 2 000 лв.
3 награда - 1 000 лв.

Наградените и отличените от журито текстове ше бъдат включени в изданието на конурса. Наградите се връчват на премиерата, 21 май (четвъртък) 2009 г. в рамките на Салон на изкуствата - 2009.

Няколко думи и за Цветан Стоянов

Цветан Стоянов (1930–1971) е виден български интелектуалец, литературен историк, критик, философ, преводач на автори като Гьоте, Байрон, Емили Дикинсън, Шели, Колридж, Б. Шоу, Стайнбек, Киплинг и мн. др.

Автор на „Невидимият салон“, „Културата като общение“, „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“, „Геният и неговият наставник“, „Непобеденият победен“ и др. От статиите и есетата му се открояват „Невидимият салон“, „Броселиандровата гора“, „За хубавите разговори“, „Българско, наистина българско“, „Случаят Емили Дикинсън“, „По повод духа на мястото“, „Езикът на певеца“, „Поуките на житието“ и др.

Умира само на 41 г. вследствие поредица от лекарски грешки, започнали с операция от апендицит. Невероятно каква трудоспособност трябва да е притежавал, за да напише и преведе всичко, което ни е оставил, и то да е с такова високо качество.

За него Константин Павлов казва:

„Единствените неща, които можеха да го ядосат, бяха бездарието и невежеството. Доказва го написаното от него, доказва го и личният му живот. Доказа го и смъртта му: бездарието и невежеството — в едно от своите медицински превъплъщения — го убиха“.

Тончо Жечев го смята за най-видния мислител на своето поколение.

Уикендът ми бе белязан от две културни събития - събота бях в бирария Bit Burger, където свири една от любимите ми български групи - Marry Boys Band, а вчера, вчера гледах една страхотна комедия в сатиричния театър.

Комедията се казва "Шемет" и е написана от двама французи - Жан Жак Брикер и Морис Ласег, преводът на български е невероятен, всички игри с думи са преведени перфектно и са убийствено смешни в устата на русата домашна помощница, която говори развален френски и с това допринася за заплитането на сюжета и за редица комични ситуации.

Действието в комедията се развива в дома на френски политик, който готви двойна сватба - собствената си - за най-добрата приятелка на изчезналата му преди 20 години жена и на травмирания от загубата на майката си син, за богата испанка, чиито родители финансират кампанията му.

Чрез двойната сватба бащата цели да повдигне рейтингът си, като брачното щастие - неговото и това на сина му са оставени на заден план.

В същото време баща и син, едновременно, но скришом един от друг имат връзка с русата прислужница в богатия им дом.

Всичко върви що-годе прилично, когато в дома на политика, не се появява един загадъчен полковник от американската армия, който меко казано се държи странно...

Следват редица комични ситуации провокирани от поведението му, откровения относно изчезването на жената на политика, тълкувани различно от различните хора в дома и най-вече предавани погрешно от вечно подслушващата помощница.

Представлението ще ви гарантира 100 минути положителни емоции и смях до сълзи, премиерата му е довечера в 19:00 билети може да закупите от касата на театъра или на адрес: bgbileti.com, няма да съжалявате, комедията си струва!

Участват: Стефан Щерев, Герасим Георгиев, Светломир Радев, Янина Кашева, Жанет Иванова.

Македонските власти въведоха нови, много по-сурови мерки спрямо неспазващите правилата на "чистия книжовен македонски език и кирилската азбука". Най-високата санкция скача от 320 на 3000 евро. Най-малко 2500 евро ще плаща всеки издател, община или фирма употребяващи чуждици от сорта на "импийчмънт, маркетинг, адвертайзинг" и др.

От Института за мекедонски език "Кръсте Мисирков" от години негодуват, че усилията им за изкуствено създаване на културна идентичност, чрез търсенията им в българската стара и диалектна говорна форма биват похабявани от медиите и публичните личности, които безнаказано използват думи и изрази от английски и от езиците на съседни страни (разбирай - български). Похвална инициатива на макетата, трябва и в България да се гласува нещо подобно, за да не се изгубим в опита си да подражаваме на западната култура и да плюем по всичко българско и родно.

Сигурно някои от Вас са гледали по националната телевизия материал посветен на третия опит за учреждаването на "Клуб Класик" - клуб на завършилите единствената по рода си гимназия в страната предлагаща досег до културните и езикови постиженията на древните гърци и римляни.

Сигурно сте видяли и момчешкият хор, които чрез песните си пожела успех на начинанието, чули сте част от речта на г-жа Гергина Тончева - директор на "Националната Гимназия за Древни Езици и Култури - Константин Кирил - Философ" и може би отрязък от приветствието на първият председател на "Клуб Класик" - проф. Анастас Герджиков.

Това, което не сте видяли и не сте чули е устава на клуба и дискусията в секцията за въпроси и отговори, не сте видяли и приема в ресторанта.

Телевизията сметна, че събитието приключи с официалната част и с приветсвията, поне тогава операторът с отегчена физиономия прибра камерата си и с недвусмилен жест показа изхода на асистента по осветлението.

Не видяхте и празната Аула, не чухте и притесненията на завършилите класическия лицей, че твърде малко хора присъстваха, едва стотина човека, нищожно малко на фона на 2500 човека завършили класическата гимназия за период от тридесет години.

Това, че според съвременната журналистика събитията свършват с лъскавата част е доста болна тема, защото това е Press Release, това е версията която организаторите на събитието искат Вие да видите, това което е интересно и пикантно и което не винаги съотвества на Press Release-a, е това което остава скрито за камерите.

Това което остана скрито за камерите беше, че идеята за "Клуб Класик", тръгна на куц крак още от началото, по-скоро сантиментално, обвързана с денят на Благовещение, с повече идеи отколкото подготовка, затова имаше и толкова малко хора, но камерите не снимаха празната част на залата, за да го видите.

В интерес на истината рядко съм виждал Аулата на Софийския Университет пълна, обикновенно както при посещението на президента на Гърция - Каролос Папуляс е почти празна и камерите дават близък план на първите два реда и лъскавото събитие е отразено като по учебник.

Много пъти, при височайши гости като например заместник министърът на министерството на Гърция за Образователните и Религиозни въпроси, се привикват масовки, като по социалистическо време от училища и лицеи, дори и бегло свързани със съответната проява, за да може камерите да снимат тези два реда публика.

Но стига толкова за снимачните техники и начина на писане и представяне на новините. Факт е че има опит да се създаде един аlumni клуб, към едно от елитните български училища, с цел да се подпомага развитието му, както и развитието на сегашните му ученици, да се дават стипендии за добро представяне и да се стимулират учениците, да знаят, че като завършат ще имат подкрепата на този клуб в по нататъшната си реализация, малко масонско като идея, но такива са и клубовете на Кембридж и Оксфорд.

Мисля, че такива клубове трябва да имат всички училища, защото както казва директорката на класическия лицеи при връчването на дипломите, пак в Аулата:

"Няма бивши ученици, това е брак за цял живот"

Искам да направя едно уточнение, оригиналната реплика подтикнала ме към тази статия принадлежи на баща ми и гласи:

"Да ти пикам на висшите"

Като малък, я чувах доста често, чрез нея той засвидетелстваше любовта си към майка ми, която като дете на комунистическия елит, се възползвала от възможностите на икономическият университет - Карл Маркс (УНСС) и взела едно, две висши образУвания, за третото науката не е единодушна.

Перифразирах я, за да може думичката висшизъм, да съсредоточи в себе си онзи заряд, който имат фашизъм, социализъм и капитализъм - заряд на политическо и социално движение, изтъкано от заблуди и противоречия и най-вече обречено - мъртво родено.

Преди отмяната на казармата, висшизмът беше много популярен сред младежите, влизаш в университета, учиш нещо, пълниш бройката и влизаш в статистиката, която пласира България на челните места по класациите за оразователен ценз и дотам. Не ставаш специалист и откровенно не те е*е какво учиш, важното е да дойдеш в София, да пиеш до зори и да обикаляш кръчмите на студентски, да идеш на бригада и някак да земеш диплома за радост на мама и тате...

Слава богу, сега след като храбрите български войски се внедриха в структурите на НАТО и с желязна ръка показаха на иракския народ, защо е велик българския войник, докато му инсталираха демокрация и човешки свободи чрез бомби, военната служба отпадна и спадна притока на младежи в университетите - хвала!

Висшизмът беше много популярен по комунистическо време, лозунгът му бе и продължава да е:
"Учи мама, да не работиш" - демек земи висше и партията ще те сложи на някаква доживотна длъжност на заплата - кеф.

Тази крилата фраза, както и:
"Не ме бий ще следвам"
все още летят сред народа и на вече готовата почва никнат като гъби след киселинен дъжд университетчета и школи, бълващи дипломи без покритие срещу заплащане, нещо като да да си купиш шофьорска книжка.

Разбира се има и сериозни институции и "елитни" висши учебни учрежения, нека ги спомена и тях:

Влизаш в двора на СУ, това което прави впечатление от входа още е мерцедеса на ректора и още няколко на незнайни образователни стожери, на паркинга има и още няколко лъскави возила на хората от правния отдел, нищо че университетът е във финансов колабс, трябва висшият състав да се придвижва и паркира комфортно.

Впечатляващи са и мерките които се взимат, за да се осигури комфортно протичане на учебния процес. Поклонниците на висшизма не обичат да се занимават с бюрокрация, затова 90% от занятията започват на кръгъл час или до 15-20 мин. след него, според когато пристигне преподавателят.

Да вземем за пример "любимият" на бъдещите поклонници на висшизма час 08:00, ако приемем че поне 50% от студентите идват от студентски град си представяте, колко комфортно пътуват и в колко пълни рейсове, никой не се сеща примерно правото да почва в 8:15, а филологиите в 8:30, история в 8:10, за да не се питаме после защо се движат по 5-6 автобуса 94 и 280 един след друг. Ами как да се движат като занятията започват и приключват по едно и също време? Обособява се един бум около 8 които е голям причинител на задръствания, причината е че никой не се е сетил да сложи по около 5 минути между стартовия час на няколко дисциплини.

По-големият проблем е вечерта, лекциите свършват приемерно в 18:00, в 18:05 на спирката на Шипка, няма къде игла да падне, защото пак никой не се е сетил да разреди този час и краят на учебния процес пак да бъде различен за различните специалности, ако се започне от 17:45 през 5 минутни интервали до 18:20 това няма да предизвика толкова голяма блъсканица на спирката и километрични опашки на Орлов мост.

Но това няма да стане, защото тези които пишат програмата са първосвешенници на висшизма, негови рожби и последователи целящи да го инсталират на мястото на рационалната мисъл на студента.

Да Ви пикам на висшизма!

През ноември 376 мобилни екипи от МОН направиха проверки в повече от половината училища у нас, голяма част от които са частни учебни заведения.

Това съобщи пред журналисти министърът на образованието и науката Даниел Вълчев.

По думите му били са установени "доста сериозни нарушения". Министър Вълчев каза, че се е потвърдило недоброто очакване, "че в по-голямата част от паралелките с 13-ти клас в професионалните гимназии се води много крехък учебен процес".

Броят на учениците в клас рядко надвишава една четвърт от записаните в паралелка. Това още веднъж показва колко сериозно трябва да се замислим не само за смисъла на 13-тия клас, но и за логиката на професионалното образование. Това е една от големите задачи пред МОН за тази учебна година, отбеляза министърът.

МОН започва още едно издание на програмата за студентски стаж в министерството, каза Даниел Вълчев. Той допълни, че отново 30 млади хора ще бъдат на шестмесечен стаж в МОН. За тази цел от днес на сайта на министерството ще бъде качена информация. Досега през тази програма са преминали около 60 млади хора, като осем от тях са останали да работят в МОН.

Трима декана се кандидатират за ректор в Софийския университет "Св.Климент Охридски".

Най-високият академичен пост в Алма матер ще си оспорват проф. Иван Илчев - декан на Историческия факултет, проф. Иван Петков - декан на Химическия факултет и проф. Петър Славейков - декан на Геолого-географския факултет.

Прави впечатление, че за пореден път няма кандидат от сферата на филологическите дицсиплини.

Кандидатите ще представят своите управленски платформи съответно на 24, 25 и 26 октомври от 17.00 часа в Аулата на университета.

Бъдещият ректор ще бъде избран от Общо събрание на университета, което ще се състои на 14 ноември.

През това време тече и поредния скандал с университетски имоти, като главно действащо лице в аферата е сегашният ректор Проф. бин. Боян Биолчев, обвиняван от мнозина, че се опитва да си осигури по-добра пенсия чрез сключването на сделка на черно с апетитен имот на университета на четвърти километър.

Чест прави на сегашният ректор, че не допусна стачка в най-старото висше учебно заведение в страната, която евентуално щеше да е искрата, която щеше да предизвика и останалите висши заведения да подкрепят протеста на учителите.

Друго хубаво нещо, което поне аз видях от сегашната управа е че най-накрая се осъществи строг контрол над МПС-тата, които влизат в двора на учебната институция.