Списание Лайт, Фенси и мизерията.

Днес случайно попаднах на 10-ти брой на списание Лайт (Light) то е притурка към онези вестници дето ги пазаруваш с количка и ги влачиш до Вас в куфар с колелца - сетихте се съботните и неделните издания, в частност Капитал.

Почнах да го чета отзад напред и ми направи впечатление, че в списание с доста реклами има жестока антиреклама, на FANCY.
Фенси, би трябвало е луксозно заведения в луксозния мол на булевард Арсеналски.

FANCY, може да е всичко, но не е усмихнато заведение, колкото пъти и да съм ходил там, ми прави впечатление, че сервитьорките са някак си специално подбрани: ниски и неугледни, облечени в черни и сиви одежди, по скоро цвят khaki,- цветовете на низшите касти, ако сте чели книгата на Олдъс Хъксли - "Прекрасният нов свят".

Лошото е че на черните дрехи петната от храна, някак си изпъкват, а униформичките явно не ги перат много често.

Та един от хората с голям брой материали в SofiaEcho - Clive Leviev-Sawyer, беше преведен от списание Лайт, направиха ми впечатление цветущите сравнения, които освежаваха разказа за едно неприятно изживяване, а именно посещение във враждебно настроен срещу клиентите си ресторант.

Оригиналният превод не е пред мен, но ето какво горе долу е споделил г-н Сойер:

Според него, обслужването в ресторанта се извършва от хора, които си мечтаят да работят в ресторант на брега на океана, само за да могат един ден с доволна усмивка да наблюдават как всички клиенти падат заедно с ресторанта във водата и се удавят.

Сигурно сте забелязали как в 99% от заведенията, няма кой да Ви посрещне и да Ви вземе палтото, да Ви уведоми дали има свободни маси или не, смятат това за престараване и хората обикалят из заведението с поглед изпълнен с надежда и омирисват връхните си дрехи... в последствие поне в мойте спомени това заведение се класифицира с етикета:
"Заведение за пръв и последен път", този етикет не спира да се пълни с нови и нови записи.

В същото положение изпаднал и господин Сойер, не само че келнерките се облягали по колоните из интериора, ами и с блуждаещ безцелно поглед избягвали да срещнат неговия, да не би да се наложи да го обслужат, господинът и жена му били забелязани от сиво облечена девойка - вероятно шеф на смяната и тя ги уведомила, че маси няма. Да ама не! Те видяли сами свободна, но шефката била упорита и в последен опит да ги прогони им съобщила, че масата е за непушачи. Е, те не пушели и се наложило да ги обслужат.

Сигурно и на Вас ви се е случвало да попаднете в полупразно заведение и да ви кажат, че няма места нали?
Последният ми случай беше от едно заведение в народен стил до Манджа Стрийт в студенстки - незаконен строеж, както се досещате е, но явно популярно.

Млада сервитьорка едва не грабна микрофон, за да мога още от вратата да чуя, че нямало места, направих няколко плахи крачки към нея и й споделих, че според данните които получавам от зрителните си органи, заведението е наполовина празно, тя ме контрира, че има резервации, поисках да резервирам, за когато най-рано се освободи маса, тъй като поне 2 маси си поискаха сметката, по времето на разговора ни. Не ставало. Трябвало 24 часа предварително с капаро от 10 лева на човек! Аз си мислех, че такова предизвестие е нужно, само ако ще резервираш Кайен за тестово шофиране, Искаха ми едва ли не молба в писмен вид, за да ме допуснат в заведението им - заведение, което не само аз, но и нито един мой приятел не ще посети пак.

Как е по света?

В Турция и Гърция, си има по един спретнат сервитьор пред заведението, който приканва хората вътре, щом те пристъпят, поне още двама ги заобгрижват, помагат им с дрехите, със столовете, съединяват маси ако трябва...

Последен крещящ пример, в Серес - градче с около 10 000 човека, виждайки разстроените ни лица, след като констатирахме, че всички маси са заети, светкавино ни извадиха 3 маси, с 8 стола (за да има къде да си оставим нещата, бяхме само 6 човека) запалиха на максимум и 3 газови отоплителя, въпреки че беше обедно време.

В България, заговите отоплители ги палят само в краен случай, на нулева степен да къкрят, като кандилца.

Нека се върнем към разказа на господин Сойер:

Той много внимателно е проследил развитието на любимата си салата - Салата с Калмари.

Зеленчуците в нея, започвали да се увеличават за сметка на калмарите, до момент в който може да се каже, че тя представлява салата от моркови със щипка калмари.

Познато нали?

Салата с риба тон в пицарии Трол е салата от марули с щипка риба тон.

Другото нещо, което не се осладило на господин Сойер, били равиолите, тънки, сухи с бръшнян оттенък и жилави като гума, господинът ги класира на второ място по гадост след тези който е ял като студент - 26 години назад във времето, спомените се променят, но лошите равиоли не. Сосът според него също не бил на ниво, като от консерва.

А сега да споделя и моето мнение от "винаги прясната кухня, приготвяна на место".

Когата супата е от вчера си личи най-вече по двата пръста лой, който се образуват сякаш е застроена именно с лой.

При първото ми и надявам се последно посещение на ресторант Ембаси се сблъсках с жилави, стари мръвки поне на осезаема възраст поне един ден.

Последното търкане между господинът и сервитьорките била 100 левовата банкнота с която се опитал да заплати и дългото чакане за ресто.

И това познато нали?

Може да не Ви кажат "Здравейте" и "Добър ден", но "Нямам дребни" и "Нямам да Ви върна" са дежурни фрази.

Като ще продавате нещо и ще работите с пари, сте длъжни да имате дребни, аз да не съм банка да ходя с 100 вида монети и стотинки?

Реших да споделя горното с Вас, макар и с отклонения, защото бях очарован от облика на списанието, от материалите за Крушунските водопади и за Френската кухня - тривиални неща представени забавно, а върхът беше статията от г-н Сойер.

Негативно впечатление в списанието ми направи само една статия с използвани думи като "софистициран" и "опция", наместо сложен и вариант, но явно е модно да се пише на полуанглийски.

В списанието има и рубрика цитат на седмицата, там беше цитиран един материал взет от блогосферата с посочен източник, което ме зарадва. Цитатът беше за посредствената реч на Първанов на трети март.

Та, списанието си го бива.





Posted in Етикети: , |

5 коментара:

  1. pierrot Says:

    За Light ти споделям коментара - изключително приятно четиво, което си е поставило за цел да е преглед на интересното днес, и написаното от качествени хора.

    За заведенията...
    От доста време съм болен фен на малките кръчмички, с по пет маси ( жената на шефа готви ) и те познават по име. Там просто готвят невероятно! И отношение има... Въобще уют! На малко големи места го има това, защото трудно се създава ( за разлика от Гърция и Турция, където да обслужиш добре клиента е първостепенно и го има )...

  2. marfi Says:

    Днес видях единадесети борй в новия капитал, ще чакам някой колега да го купи.

    Иначе това със семейните кръчми е точно така, чувстваш се като че си на село при баба и дядо и те обгрижват нежно.

  3. комитата Says:

    Списанието е гола вода, но изглежда и заведението

  4. marfi Says:

    Списанието, на фона на масовите притурки е сполучливо попадение, за заведението си прав :)

  5. Анонимен Says:

    Да, вероятно така че е