И като каза, рече...

Благодарение на момчетата от WeFixURide в София вече си имаме първият обществен стенд за ремонт на велосипеди. Намира се до заведението "Bicycle Cafe" на Витошка 46.

Към стенда са прикрепени всевъзможни инструменти, включително инструмент за верига и помпа, така че стига да знаете какво правите можете спокойно да си отремонтирате велосипеда.

Ако се затрудните Фъсти и Жоро (момчетата от WeFixURide) са съвсем наблизо - ул. "Хан Аспарух" 28.

Bicycle Cafe пък дава отстъпка ако сте с колело - така че може да се почерпите след добре свършената работа.

Надявам се стенда да не пострада от вандали и крадци и дълго време да му се радваме, Амин!

Родопите са красиво и тъжно място.
Планинските ридове не са високи, реките са страшни веднъж на няколко години, но разбунтуват ли се последствията им не могат да бъдат поправени с години.

С жена ми и детето бяхме на гости в Триград и в мен за пореден път се зароди желанието да стигна до едно от селата, за които всичките ми приятели говорят - Мугла. По птичи полет отстой на не повече от 25 км от Триград, по асфалт... на 90 км! с обиколка през Широка Лъка и Смолян. Преди повече от 15 години придошла река отнесла мостовете по краткия път от Гьоврен до Мугла.

Допълнително се амбицирах и като разбрах, че от Байкария са маркирали маршрут от 30 км. м/у двете села, за жалост техния трак в странния формат .gdp не ми свърши работа, но пък и не ми беше необходим.
Пътеката, поне до Чаирските езера, не може да се сбърка - след дяволското гърло се завива надясно и се следват червените триъгълници или червено/бялата туристическа маркировка. От едната страна тече реката - от началото до сами пътя, а после в дълбоко дере. От другата има отвесни скали. Странични пътеки няма или са къси и се пускат до някое вирче в реката. Самият път е идеален за колоездене - широк, горски, скалист път. Ако ще и две седмици да вали, пак няма да се разкаля сериозно.

Този път също е подвластен на волята на реката. Още в началото се минава по един овехтял дървен мост. Добрата новина е, че дори този мост да рухне, реката малко под него е доста плитка и с равно корито, та  поне през лятото пак ще може да се преминава.


След като се мине по този мост, следващото интересно място е пътечка, която би ви отвела първо обратно в Триград, а после и в Доспат. Ако хванете горския път, който се извива от Триград ще се спуснете точно тук. Черният път от Триград обаче е доста гол и ако е много горещо е по-добре да тръгнете през ждрелото.


Пътят продължава да се вие между скалата и реката и в един момент минава през величествената каменна арка в началото на публикацията.

След това пресича реката на място, където няма и следа от мост. Няма смисъл да се пазите, при всички положения ще се намокрите, затова давайте смело. След едно стръмно качване ще се озовете на Чаирските Езера, а ако имате късмет и туристическия дом ще е отворен.


Аз спуках гума при езерта и се върнах позорно в Триград.

Ето маршрута м/у Триград и Чаирските езера, благодарение на Strava & Lifeproof
+ видео:

В неделя със Стани карахме второто издание на Rocks' n Roll (което в последствие спечелих, похвал).
На тръгване към старта споделих с него: "Уф, малко ми е кофти да карам с телефона в jersey-то, ако падна и го счупя?"

"Е, баце по-добре телефона отколкото таза, нали?" - мъдро ми отговори.

Прав е.
Добрата новина е, че след като вчера открих lifeproof вече ще имам една грижа по-малко и ще бъда далеч по информиран за карането и случващото се извън трасето (обаждания, съобщения...)

Какво е lifeproof?
Прахо, водо и удораустойчив калъф за i-устройства (iPhones, iPads, iPods).

Прилепва плътно, всички бутони, микрофони, високоговорители, камерите, светкавицата и екрана работят (дори когато по областта на екрана има капки вода, тествано!). Към lifeproof вървят и редица аксесоари, някои като поставката за колело оцених високо, други като !!спасителната жилетка!, лентата за бицепса и поставката за кола - не са моите играчки :)


Повечето от приятелите ми са оборудвани с километражи, пулсомери, gps-и, но тъй като през годините съм повреждал или изгубвал поне пет километража и два пулсомера, от доста време си карам с телефон с пусната спортна апликация в джоба и след това преглеждам данните у дома. Сега вече ще мога да гледам данните докато карам :)

Обличането на телефона е бързо, както и монтирането на колчето или кормилото на колелото.
Дори успях да нащракам и няколко снимки:

Front camera:

Back Camera:

Тъй като всички микрофони и говорители работят дори с кейса, успях да заснема и кратко видео със звук при спускането от тунела на Люлин, както и да проведа няколко телефонни разговора по пътя към вкъщи.

 Lifeproof + аксесоари може да закупите от официалните представители - Киров Хай-Енд и партньорите им.

Цени:
139 лева за iPhone4
79 лева за стойката за кормило

Струва си!

С тази гледка към централния балкан се будех всяка сутрин в синята стая на Trinity Retreat House, едвам издържах заниманията по йога на жена ми и скачах на велосипеда. Подобно и на Велинград, където велозабавата започва с пътека до самия хотел и тук от входа на къщата стартира приключението.

Хвърлете бърз поглед и скролнете клипчетата, за да добието представа от красотата на ниските ридове около Априлци, по които обаче няма кьорава указателна табела...



Опитен съм и сравниелно издържлив, та се справих със занемарените и осеяни с паднали клони, къртичини и мравуняци пътеки, които искат само малко боя и почистване, за да привличат туристи... А, имаше и следи от глигани (главно от зурлите им) но за щастие не мернах нито един, но за сметка на това още в самото начало на изкачването, малко над последните Априлски къщи за пръв път видях сърна да подскача из храсталака.

Направих общо четири карания в региона около Априлци. Две от тях бяха заклеймени от местните като "невъзможни, няма такъв път и много е кално". За другите две не намерих местни, които да питам за пътя и ги направих без благословията им. Направи ми много лошо впечатление, че от възрожденския дух, с които местните се пъчат още на входа на града не е останало нищо - никакво приключение не лъхаше от погледите на хората, които срещах из шубрака (срещнах общо четирима де) - почти всичко беше невъзможно или твърде стръмно по думите им, ай сектир!

Тъй... карането ми първия ден ~ 45 минути, предимно изкачване, стигнах до една махала над Априлци, оттам завих наляво и спуснах отново в града (без малко да се очистя).

Ден втори: Стигнах до много интересни места: "Свинова Поляна" например. 160 хиляди лева бяха потънали в маркирането на пътеки под надслов "Свети Илия разказва и предсказва" - ей Богу - една табела не видях за четири дни по чукарите, не знам как не се губят хората, сигурно само такива като светията се оправят - предсказващи пътя. Избрах запустяла пътека, осеяна с останки на стари градежи, местните казваха нещо за стар римски път, но не беше това - воденици, стопански къщи - тъжно ми стана, като си представях колко живот е кипял някога тук - а сега НИЩО! По интересните моменти от карането бяха гладкото скално речно корито, което ми дойде добре дошло при толкова кален и глинест терен. За първи път срещах речно корито по което човек кара тъй леко, сякаш го прави върху перловския канал. Най creepy момента беше минаването покрай скелета на някакво едро животно, big deal - фиу и го отминах :)

Цялата плейлиста:



На третият ден качих и пуснах две бърда и както беше невъзможно дори по думите на жената от туристическо дружество "Амбарица" се озовах в Орешак, само на няколко километра от Троян. По пътя видях две сърни, борих се с къпинаци, които като лиани се оплитаха в краката ми, но беше big fun. Видеото от част от прехода (след Велчево)

Видео от четвъртия ден нямам, но той също беше много приятен - качване до "кофата" за хижа Плевен през кв. Видима и спускане от водосбора, покрай реката по ниското било, под изоставеното летище и право на хижа Зора в Априлци.

Четири дена фън и смесица от колоездене и ориентиране в гъста, лепкава, глинеста кал, силно се надявам, че когато отида отново да карам в този район и без това трудните пътеки съвсем няма да са изчезнали...

Днес м/у 18:40 и 20:40 от бариерата на Софияския Университет ми откраднаха колелото.

29'' карбонов Vivelo w17 велосипед. Няма друг произведен такъв. Рамката е с дебело чело и както се вижда много скосена отзад.

Оранжево бял, с кормило Truvativ, Колче Stylo.

Колчето за седалката е запекло и не може да се смъква или повдига.

Вилката е с дистанционно заключване, Suntour Epicon, черна.

Педалите са автоматични.

Предната капла е черна FSA, задната черен Mavic. Средното движение е SRAM X9. Гумите са GEAX.

Хидравлични дискови спирачки Shimano.

10 Скорости.

Пише ми името на рамката "Martin Linkov"

Моля ви ако го видите ми пишете на marfuzii @ gmail.com или ми се обадате на 0886 845 786

И тъй...

Това е книга за всички търсещи души. За личности, за които границите са само в оковите на ума. Това е личен разказ за разкъсването на всички ограничения и постулати, за вярата в доброто, за пътя към себе си. Авторът ни увлича още от самото начало в своята история по един непретенциозен начин. Всяка дума е преживяна, езикът е семпъл и истински. Но в същото време е изпълнен с дълбочина, с много емоция и непресторена доброта.

Въпрос на избор е. Можеш да игнорираш и да бъдеш игнориран или да забелязваш и да бъдеш забелязан... Не извръщам глава, не затварям очи, а емоционално поглъщам всяка глътка живот.Аз съм тук.Пътувам, за да те видя, пътувам, за да ме спреш, пътувам, за да те срещна, пътувам, за да се върна отново при тебе.

Хей, приятел, изминал си чуден път, за мен беше удоволствие да споделя това изживяване. Ще чакам с нетърпение да ми пишеш пак.

Вчера ми откраднаха колелото:

Миналата година попаднах на скица на интересен проект в Нета и реших да си го направя. Така се роди елегантният шкаф за колело - кутия, която се окачва на стената с процеп по средата за рамката на колелото и с махащ се капак, за да може да служи и като шкаф за инструменти и гуми. Когато капакът е върху кутията, отгорему се поставят каски или бидони например.

Шкафът за колело премина през няколко версии, в първата беше изцяло от масивно дърво, но не беше хубаво изсъхнало и леко се нацепи, нищо превърнах дефекта в ефект с помощта на една синя лампа:



Направихме подобрения по дизайна и настоящия модел е по-лек, страниците са изработени от истинско дърво, а капакът е от супер качествено и плътно ПДЧ и покрит с красив, дебел фурнир.

Минахме и през още една итерация с идеята шкафът да се откача и закача при нужда, за целта разделихме задницата на две, но не се получи много стабилна конструкция:



И така спряхме се на вариант, в които кутията се закрепва за вечни времена на стената и колелото се поставя с горната си тръба в процепа.

Чудесен подарък за приятелите ви колоездачи нали? Става за шосейки и за байкове с права горна тръба.

Имам няколко останали бройки, ако шкафът за колело ви допада поръчайте си го на мейла ми marfuzii @ gmail.com, цената е 100 лв. Шкаф и монтаж = 120 лв.

Ивайло Габровски (КК "Несебър") спечели за рекорден пети път колоездачната обиколка на България. Колоездачен клуб "Несебър" е първенец и при отборите.

В последният етап, 33 годишният вече състезател "съблече" досегашният лидер и свой съотборник Мартин Грашев и взе етапната и крайната победа с много силна солова езда в заключителните километри. Мартин остана втори в генералното класиране. Третото място е за друг ветеран - Светослав Чанлиев - Чарли от Коня Вивело, четвърти е Евгени Балев, от същия отбор. Вивелци са трети в отборното. Приятелят ми Борислав Иванов от ПКД "Цар Симеон" спечели надпреварата за най-добър млад състезател (U23), след като миналата година я изпусна поради болки в коляното.

Влезнах в историята като първият speaker на първото Ignite събитие в България (София).

Ето и talk-a, посветен на това как спортът ни изгражда като по-добри личности и "работници":



Два от слайдовете съм описал по-подробно в следните публикации: Всичко опира до свобода и болка и Летящия Шотландец.

В първата трезва събота от годината се проведе втората родна TEDx конференция.

Тази събота и неделя (21 и 22 Август) хълмовете около власинското езеро в Сърбия приютиха местния шампионат по планинско колоездене в дисциплината изкачване - "UpHill Vlasina Cup" и шестия кръг от тамошната лига - "Vlasina Trophy".

В изкачването първия ден, най-бърз бе сръбският и балкански шампион Боян Джурджиц от отбора на Раднички Крагуевац, който преодоля трасето с дължина от малко под 3 километра и с денивелация от повече от 200 метра за осем минути и 44 секунди.

Тодор Ангелов от Колоездачен Клуб "Лястовица" Казанлък се движеше втори през цялото време, но във финалния спринт отстъпи на Алекса Марич от Цървена Звезда - балкански шампион в категория под 23 години.

В крайна сметка Тодор се окичи с бронз и изостана едва на 18 секунди от лидера.

Другият българин който премери сили с най-силните сръбски състезатели - Бойко Танчев от отбора на Вело Клуб "Мамут", София зае осма позиция, също с минимална разлика от лидерите.

Вторият ден състезателите мериха сили в седем обиколки на 4.6 километровото трасе, с обща денивелация от почти 1000 метра.

Тодор Ангелов отново тръгна много силно и още от първата обиколка буквално се залепи за балканския първенец, а в последвалите километри между нашия състезател и бегачите на "Цървена Звезда" - Алекса Марич и на "Фанатик" Нови Сад - Оливер Щърбац се заформи истинска битка за местата от второ до четвърто. Тодор изпусна третата позиция за няколко секунди, а Бойко Танчев отново намери място в десетката.

Теренът, който организаторите бяха подбрали бе доста тежък и почти изцяло открит за парещите слънчеви лъчи като съчетаваше дълги и технични изкачвания и спускания, водно препятствие, чакъл и кратък равен участък в който бегачите да развиват максимални скорости.

Ето и видео с избрани моменти от надпреварата:

В неделя, на трасето до Црна Трава, Сърбия се проведе балканско първенство по планинско колоездене, дисциплина Крос Кънтри.

В конкуренцията на състезатели от шест държави - Черна Гора, Македония, Босна и Херцеговина и изключително силните отбори на домакините от Сърбия и далечните гости от Кипър Десислав Неделчев се пребори за сребърния медал в групата на юношите старша възраст, а Анелия Карагьозан се окичи с бронз при жените.

При мъжете най-добре се представи Тодор Ангелов - седмо място. Станимир Статев и Бойко Танчев заеха дванадесета и тринададесета позиция.

Днес в 9:30 на столичния колодрум "Сердика" (в Борисовата градина между стадиона на ЦСКА и къпалнята Мария Луиза) ще стартира държавният личен и отборен шампионат по колоездене на писта за юноши старша възраст.

Състезателния ден ще започне с индивидуалните стартове в дисциплината 200 м. летящ старт, като резултатите ще са определещи за провеждането на атрактивната дисциплина "Бързина" следобяд от 17:30.

Състезанието продължава и в неделя със старт отново в 9:30 сутринта.

Ето и видео от миналата седмица, когато се проведе личния и отборен шампионат за юношите младша възраст:

Ако не можете да дойдете на колодрума, отворете сайта на streamer.bg където ще пробваме да предаваме на живо бяганията, като част от съвместната ни подготовка за едно невероятно отразяване на предстоящата юбилейна 60-та колоездачна обиколка на Бълария зрелището и при двете прояви е гарантирано!

Това може да е и твоето рекламно каре в градовете през които ще премине керванът на тазгодишната 60-та юбилейна, международна, колоездачна обиколка на България:

София, Гоце Делчев, Пловдив, Казанлък, Бургас, Добрич, Разград, Велико Търново, Габрово, Троян и Тетевен.

Тази година в родната обиколка ще участват 16 чуждестранни и четири български отбора, а стартът отново ще бъде на жълтите павета пред народното събрание в столицата.

Разбира се, рекламните позииции и възможности далеч не се изчерпват с карето зад победителите:
Балонът за старт/финала също се брандира, както и загражденията за публиката.

Допълнително може да се създадат редица награди и премии, например спринт за наградата на Office One или Еконт (зависи кой даде парите :) - особено подходяща възможност за фирми с филиали в страната, а и чужбина.

Допълнително, в зависимост от големината и възможностите на организацията може да се възползвате пълноценно от "караваната на рекламодателите" и да участвате в нея с брандиран автомобил в които да пренасяте и рекламни материали, примерно:
Отделните фланелки - за водач в генералното класиране, за най-добър катерач и спринтьор също могат да бъдат брандирани и връчвани по уникален начин:
Осигурете присъствие на бранда си в едно от най-старите и престижни спортни мероприятия в България и достигнете лесно и бързо до многохилядна аудитория - както по шосетата и площадите, така и зад радио и телевизионните приемници и спортните и информационни портали и социалните сайтове.

Обиколката на България стартира на 11 Септември, дотогава имаме достатъчно време, заедно да я превърнем в едно уникално събитие и спортен празник, повярвайте ми цените за реклама за съвсем достъпни, а нещата които предлагаме в замяна - доволно много, за да удовлетворят и най-взискателните възложители.

При интерес моля свържете се с мен на този мейл адрес: marfuzii @ gmail.com, за да обсъдим детайлите. Приемаме и различни медийни партньорства.

В Холандия се карат много велосипеди и велосипедната култура и спорт са на изключителна почит.

Показателно е че двете най-престижни европейски обиколки Giro d'Italia и Le Tour de France стартираха именно от ниската земя.

Кметсвото на Амстердам вече публикува отчета си за разходите и приходите на града за приемането на първия етап от обиколката на Италия, сухите данни говорят следното:

Разходи: 3,4 милиона евро, приходи: само 10,8 милиона евро (градът очакваше близо 25 милиона, но явно не са сметнали добре) или близо тройна възвращаемост на инвестицията.

Битката за домакин на първия етап от обиколката на Франция бе спечелена от друг холандски град - някогашното най-натоварено пристанище в Европа и света - Ротердам. Очаквам с интерес финансовия отчет и печалбите, които ще реализира града.

Предлагам Свиленград за домакин на най-престижната обиколка на балканите - тази на Турция, ще успеят да закърпят бюджета и оправят пътищата си и си мечтая за деня, в който голяма обиколка ще стартира с критериум около Александър Невски примерно, ще е епично и възможно най-добрата реклама на столицата ни, а и като пари изобщо няма да излезне скъпо, дори ще сме на печалба...

Елате на 10 юли (събота) на столичния колодрум "Сердика" в Борисовата градина, над стадиона на ЦСКА и под къпалнята "Мария Луиза" на един велосипеден празник организиран от най-младата ни и прогресивна марка велосипеди - Вивело.

Континенталният отбор на Хемус 1896 - ViVelo със звездите си - Владимир Коев (Пиранята) победител в обиколката на Румъния, младата надежда Йовчо Йовчев, легендата Павел Шуманов - многократен победител в обиколката на България и националният ни отбор по колоездене на писта ще направят демонстрации в атрактивните дисциплини - италианско преследване, бързина и 4000 м индивидуално и отборно преследване. Шоуто и адреналинът са гарантирани!

Събитието се организира съвместно с екстремното списание 360 и Българският колоездачен съюз, прозиводителите на спортни облекла Craft и др.

За най-малките любители на колоезденето ще бъдат организирани игри, забавления и обучение на тема , сигнализиации за безопастност при каране на велосипед в града, необходима екипировка и защо каската е толкова важна.

< Едно от емблематичните места за Тура - Mont Vontoux (Мон Вонту) - гол връх, обезлесен за нуждите на френската флота, с ураганни ветрове и един милион фенове събрали се да гледат последното изкачване в миналогодишната обиколка на Франция - най-престижното спортно събитие в света.

Днес, официално бе даден стартът на 97-та обиколка на Франция в Ротердам (след като градът спечели битката за домакин на Grand Depart-а)

Швейцарецът Фабиан Канчелара от отбора на СаксоБанк бе най-бърз по 8.9 километровото хлъзгаво трасе с 12 завоя, а ветеранът Армстронг се нареди преди победителя от миналата година - испанецът Алберто Контадор.

Ето и кратко видео, което ще ви помогне да разберете по-добре най-великото спортно събитие и драмите свързани с него:

Приятно гледане, оттук до края на Юли светът е колоездене!

В секцията Extreme от брой 202 (28) на списание .net може да прочетете десетина мои кратички съобщения за изгарящата ме страст към колоезденето. Ако и вие практикувате някакъв екстремен спорт, подайте заявка за участие в секцията от тази форма и не забравяйте да си купувате редовно .НЕТ, списанието става все по-добро и интересно!

На 15 май (събота) от 11ч. в кв. Гниляне на гр. Нови Искър ще бъде даден старта на традиционното състезание по планинско колоездене за купата на кмета на град Нови Искър - инж. Валентин Котов.

Организатори на мероприятието са КК "Зебри" Нови Искър, представители на общината и БКС.

Състезанието ще се протече в две възрастови групи:

1. Юноши до 16г.
2 Мъже от 17г.

Юношите ще въртят три обиколки на трасето, а мъжете шест.

Въпреки кризата са предвидени и парични награди. Първите трима при мъжете ще получат съответно 200, 100 и 50 лв. а при юношите 100, 60 и 40лв.

За да стартирате е необходимо да представите:

Медицинска застраховка - "Злополука на спортисти и технически лица" и медицински преглед. Записването и получаването на номера ще се проведе преди старта. Няма да бъдат допускани състезатели без каска.

За повече информация: 0884047792 Валентин Иванов - секретар на КК "Зебри" Нови Искър или на e-mail: vabrini @ abv.bg

Днес бе ден изпълнен с много и предимно положителни събития, които ще разкажа поотделно, за да не става твърде дълго и за да не се размиват.

Започвам с кражбо-продажбата и връщането на едно колело.

Усмихнатото момче от снимката току-що докосна за малко откраднатото си преди дни колело, което след няколко минути следователите от четвърто РПУ ще изземат като веществено доказателство.

Случката с колелото е повече от интересна, започна офлайн (с кражба пред басейн Спартак) разви се онлайн с паралелното появяване на обява за продажба и обявление за кражба на въпросното колело във форума на MTB-BG, за навиците на чиито потребители вече съм писал в Готови ли сте?

И така по същество, някъде около обяд вчера приятелка ми изпрати и-мейл, който гласеше горе-долу следното:

"Марти, знам че си навътре в колоездачните среди, на един близък са му откраднали колелото, ето характеристиките, може ли да се направи нещо?"

В favit, както обикновено имахме много работа (работата свършва тогава, когато спреш да я вършиш), а и честно не хранех надежда, че колелото ще се намери, дори ако обявлението обиколи като верижно писмо всичките ми познати.

Чак късно вечерта, публикувах обявата във форума на МТБ и във форума за шосейно колоездене. Изморен я плеснах в тема "Други", в последствие изядох няколко форумни наказания, затова че не съм търсил 5 минути специалната тема за октраднати колела, както и да е...

Сутринта, рано-рано на телефона ми се позвъни, едно момче (нека го наричаме Иван) ми се представи и каза, че някакъв си Георги се свързал с него по скайп по обява за покупка на подобен велосипед. Чисто случайно Иван видял и обявата за откраднатото колело, разгледал снимките и описанието, събрал 2 и 2 и се свързал с мен.

Чукнахме си среща с "продавача", свързахме се и с истинския собственик, който вече беше подал жалба в полицията и пое ангажимента да дойде със следователя по случая.

Отидохме на уреченото място и се разпределихме по постове, тъй като следователят закъсняваше бяхме готови да се справим и сами. "Продавачът" постъпи хитро и изпървом дойде без "стоката", говориха си нещо с "купувачите" и се отправи да донесе колелото, аз тръгнах на няколко крачки зад него и съучастника му и ги проследих до близък паркинг, където от бял "Опел Астра" разтовариха колелото - каква ирония, само след няколко минути щяха да се возят в подобна кола към районното. Аниуей, върнах се по обиколен път ня мястото на срещата, междувременно и следователите бяха пристигнали и всичко изглеждаше разрешено!

Случаят за мен бе приключен, но се оказа че следователите задържали и колелото като веществено доказателство, да се надяваме, че скоро ще го освободят и момчето ще се вози на воля ;)

Прибрах се в офиса и що за изненада! Бях отнесъл наказания и "мъмрене" от администраторите във форума на МТБ, защото видите ли не съм се ориентирал както трябва и съм добавил още една тема в секцията "Други", както и че дръжте се сега... "Имало много по-скъпи колела и не си заслужавало за подобно обикновено колело да се отделя цяла тема..." Заеби... Развеселих се искрено и им писах, че са объркали и попрището и платформата, ако щом действието ми, което доведе до връщане на колелото на законния му собственик за по-малко от 12 часа им се е сторило неподхящо за форума - уж среда, която служи за свързване на хора с общи интереси и нужди - аниуей форумът като формат за мен умря още повече!

След този мини-екшън беше време за Eventex, как премина събитието ще разкажа съвсем скоро - stay tuned :)

Critical Mass (Критичната маса) е събитие, което се състой всеки последен петък по време на активния колоездачен сезон и има за цел да пробуди съзнанието на шофьорите и пешеходците и да им припомни, че по улиците на града се движат и колоездачи, хора с кънки и бордове и е добре да се уважаваме, да си даваме предимство и да споделяме пътя.

Критичната маса в София стартира всеки последен петък от месеца в 18:30 на езерото "Ариана" в Борисовата Градина и завършва отново там след кратка обиколка на велосипед из улиците и псевдоалеите на София. След това се социализираме с бири, мири и там каквото всеки използва за социализация :)

От сайта на организаторите призовават за толерантност, защото нормално е, когато се съберат стотици колоездачи на едно място философията - "много сме - силни сме" да се активизира и някои се изкушават да блокират движението и да пречат на автомобилния трафик - не е това целта, не е нужно да пречим на останалите участници в движението, за да покажем че има хора които се придвижват с колела в град тотално непригоден за това и че искаме по-добри условия и повече истински велосипедни алеи.

И така, до утре 18:30, езерото Ариана, защото спасението на давещите се е приоритет главно на самите давещи се!

Утре, по случай деня на земята от "Велоеволюция" ще проведат нетрадиционно състезание с цел да се покаже положителната страна на алтернативния транспорт в градска среда, където трафика и задръстванията са големи. Ще се засичат време за пристигане, разходи за пътуването, най-пряк път и ако е възможно изминато разстояние.

От различни крайща на столицата ще се отправим с различни превозни средства - велосипеди, кънки, пеша, градски транспорт, автомобили към езерото Ариана в Борисовата градина. Естествено, най-бързият печели.

Запиши се за участие и ела в 18:00 утре (четвъртък, 22 Април) на някой от следните сборни пунктове:

• Мол София (бул. Ал. Стамболийски № 1) – за кварталите Св.Тройца, Разсадника, Зона Б5 и Б18 и околните
• НБУ (ул. Монтевидео № 21) – за Овча Купел
• автогара Овча Купел (бул. Цар Борис III и ул. Т.Каблешков) – за кварталите Княжево, Борово, Бъкстон, района на ВМА
• Ъгъла на бул. Ломско шосе и ул. Бели Дунав – за кварталите Надежда и Илиенци
• 7-ма поликлиника (ул.М.Луиза №191) – за кварталите Фондови жилища и Банишора
• ъгъла на бул. България и бул. Гоце Делчев – за кварталите Бели Брези, Стрелбище, Гоце Делчев, Иван Вазов, Мотописта
• х-л Хемус – за Лозенец
• Интерпред – за кварталите Изток и Изгрев
• УНСС – за Студентски град и Дървеница
• спирката на Окръжна болница (на Цариградско шосе) за кварталите Младост и Дружба
• Зала Универсиада – за кварталите Гео Милев, Редута, Слатина
• стадион Герена – за Суха река, Подуене, Хаджи Димитър

Към момента на списването на публикацията за участие за се записали:

• Велосипедисти ~60
• Автомобили – 4
• Градски транспорт – 3
• Пешеходци ~15 (+ 2 детски колички)
• Кънки – 1

Искам още регистрирани коли, иначе няма да е интересно!

Участвай, ще ти хареса, а после ще пием бири!

Юношата на колоездачен клуб Хемус @vivelo Колев победоносно вдига ръце след тридесетата обиколка на парк Свобода (острова) в Пазарджик. Снимката е мое дело през фотофиниша на Alge - който ми беше поверен във вече второто състезание на което съдийствам.

Цял ден не излезнах от красивия и подреден парк и искрено завиждах на жителите на Пазарджик за това истинско бижу насред водите на Марица.

След като обиколихме острова и се зачудих как така не е застроен, треньорът на колоездачен клуб "Печенеги" гордо заяви.

"Ние на цар Борис отказахме, камо ли на някой новобогаташ, не си даваме острова!" И слава Богу, добавих аз. Иначе нямаше да остане място за мини зоологическата градина, което щеше да е жалко, нали:

Ако имате път към Пловдив (или южна България) като цяло, не се колебайте отбийте се през Пазарджик и острова на Марица, макар и малък има страшно много красиви неща да ви предложи! Струва си!

Днес велопаркингът на favit се увеличи с още един член:

Първото колело е Specialiazed HardRock на Раду, черното на площадката е Spint Apollon на Васко, а зад него е моята "пистарка".
Скоро очакваме и CEO-то ни - Коста да започне да се придвижва с колело до офиса и така по отношение на придвижването си ще сме супер "зелени" като четиримата от нас, които ще въртят педалите ще "откупуват" достатъчно въглеродни емисии, за да неутрализират ефекта единствения останал автомобилист. Останалите от екипа (като чаровната Светла) се придвижват пеша :)

Помолих Васко да сподели какво накара човек като него, който не е карал колело от детството си да избере този транспорт и ето какво ми разказа:

"Колездач съм едва от 10 часа, но вече имах челен сблъсък с най-големите проблеми за придвижването с колело в София, а именно тоталната липса на адекватни велоалеи, както и на "адекватни" шофьори и пешеходци. Не срещнах друг колоездач на път за работа, но се надявам и това да се случи.

Дори след редица премеждия и препятствия по пътя (бул. Черни Връх не е от най-лесните за изкачване :p) спокойно мога да заявя, че колелото определено е по-добрият начин за придвижване в града и е за предпочитане пред колата и със сигурност пред адския транспорт.

Причината да си купя колело са няколко; като на всеки шофьор в София ми дойде до гуша от задръствания и ремонтни работи, не споменавам дупките - с мисъл за тях си взех вилка с амортисьори. Паркирането в центъра е кошмар! С колелото всичко това остана в миналото, а и имам шанс да се пораздвижа малко, като програмист в favit прекарвам по-голямата част от времето си седнал, после сядам в колата, пред телевизора и само си седя, по светофарите...

Няколко пъти съм качвал бул. "Черни връх" пеша и въздухът не бе от най-приятните, реших макар и с малко, да внеса и моята лепта в опазването на околната среда като започна да се придвижвам с колело.

Всички тези фактори ме доведоха до решението да се сдобия с колело. Спестявам от гориво, по този начин спестявам малко С2О на природата, няма задръствания (почти), изразходвам енергия и калории, радвам се на хубавото време. :) А и музика не ми липсва.

Горещо съветвам всеки да опита да остави колата в хубавото време и да поспортува малко, не боли, а и е приятно и полезно за всички ни".

Преди време кръговите движения в Румъния силно ме впечатлиха, и е имало защо.
В долното видео (преведено от юнаците от MaYoMo) Гари Лаудер говори за това как кръговите движения и пътните възли намаляват катастрофите почти наполовина, нараняванията спадат с 76 процента, а произшествията с фатален край почти изчезват - намаляват с 90 процента!

Гари предлага и нов знак - "Редувайте се", който съчетава в себе си знака "Стоп" и знака за пресичане на път с предимство. Шофьорите знаят (но не винаги спазват), че на знак "Стоп" задължително се спира - което води до допълнителен разход на гориво и време - особено при пусти и празни пътища - новият знак "Редувайте се" би трябвало да реши този проблем, но само ако е на лице необходимата култура в обществото:



Храня илюзията, че общинарите и хората от пътната агенция са гледали или ще гледат видеото скоро и освен нови пътища ще имаме и повече кръгови кръстовища - тогава, тогава предвиждам такъв живот, че само си викам "Дано" ;)

Покрай групата ми за колоездене с мен се свърза собственикът на сайта ShareTheDamnRoad.com, на който се предлагат "интересни" колоездачни тениски с послание към шофьорите:

Откакто се преместих в жк. "Славия" се придвижвам изключително и само с колело - независимо от атмосферните условия.

До скоро хранех надеждата, че предизборно освежената от Бойко Борисов алея по протежението на бул. "Цар Борис" ще ми осигури комфортно придвижване от Красно Село до офиса на favit и обратно, за жалост грешах.

Наивно вярвах и че колоездачи и пешеходци ще могат спокойно да се придвижват в съответните ленти, без да си пречат - но не би.

За събитията по-долу на които и вие ставате свидетели всеки ден не са виновни управниците, нито липсата на алеи, нито безпаричието. Виновни сме всички ние които сме свикнали да ходим изправени, да тичаме, караме кънки, колела и коли, но не и да уважаваме партньорите си по светофарите, тротоарите, алеите (където ги има) и най-вече по пътищата. Разбира се никога не наричаме останалите участници в движението "партньори" - а те са именно това, когато някой участник ме пропусне при ляв завой ние работим като отбор - ние сме партньори.

Днес си тръгнах от офиса и по пътя изпреварих трима четирима колоездача, включително и едно хубаво момиче и веднага съжалих, че карам толкова бързо. Вчера също срещнах една много приятна мома, с която си поговорихме за много интересни неща по пътя към дома и се ядосах, че съм изпуснал този нов шанс за разширяване на социалния ми и един друг... потенциален (сещате се) кръг :)

Както и да е, терзанията ми бързо ме напуснаха и отстъпиха място на ярост пробудено от поредния таксиметров шофьор който си мислеше, че там където колоездачната алея се прекъсва от някои булеварди е и най-подходящото място за стоянка. Спрях и учтиво го помолих да си премести колата. За мое голямо учудване, той мъдро отсече "Правилата са си правила" и я премести. - Благата дума таксита помества. Капка в морето, един я премества, друг не...

В това време, обекта на любопитството ми ме подмина и ето - имах сгоден шанс да я настигна и да си поговорим.
За щастие тя първа ме заговори, поздрави ме за случката с таксито, след това си поговорихме за работа, колоездене и подобни, докато не стигнахме светофара на "Красно Село" - позабързахме малко, за да преминем на зелено, като в същото време на отсрещната страна пешеходец пресичаше алеята напречно и разбира се... не ни видя, дори не ни погледна - просто не беше свикнал да се оглежда и за колоездачи - става твърде сложно, нали?

Лавирах ловко, но момичето стисна рязко спирачките и повдигайки се на предна гума спря на косъм от човека - точно върху нарисувания върху асфалта колоездач - каква ирония.

Започна словесна престрелка и от двете страни и реших да се намеся. Опитът ми в подобни ситуации ми помогна да запазя самообладание и вместо да повишавам тон и да допринасям за нагнетяването на обстановката отново с благ глас - бавно и методично започнах една тирада, за това как момичето не е виновно за случката, а пешеходецът който както и сам си призна не е свикнал да се оглежда и за колоездачи, въпреки че все още стоеше в лентата за велосипедисти.
Обикновено, когато залееш някого с достатъчно дълга словесна диария, поради невъзможността да осмисли всичко инстинктивно се съгласява и обикновено отвръща с думите:

"Да прав си, НО..." и тук трябва ловко да се намесите с "няма НО, така ли е - така е!"

Готово - спорът е спечелен, освен ако нямате изключително твърдоглав събеседник и тогава, за да не си разваляте настроението му пожелавате "спокойна вечер", прибирате се в къщи и бложвате за случилото се като жалостно заключавате, че чак когато всички участници в движението се превърнат в партньори в отбора на живота, няма да ни спасят нито алеи, нито жилетки, светофари или катаджии... последните две 100%!

Днес от Google отговориха с "Чухме ви!" на искането на близо шестдесет милиона колоездача в щатите, Google Maps да им показва маршрути които няма да ги прекарват през натоварени кръстовища и оживени булеварди и ще взимат в предвид велоалеите и велопътеките при изчисляването си.

Услугата все още е в много дълбока бета версия (както се случва с почти всички нови услуги на google, oсвен може би с... buzz) и е достъпна само за 150 града в САЩ. Ако google някога решат да я пускат в България ще са готови за няколко минути - с едноминутно телефонно обаждане ще им съобщя съвсем изчерпателно наличните маршрути подходящи за каране на колело в столицата.

Сериозно, Google maps за колела е толкова яка услуга, че дори изчислява наклоните, вятъра, светофарите и тн. и предлага най-лекия маршрут заколоездачите, вижте и видео:

Днес въпреки снега реших да отида на работа с колелото, което наричам Снежко. Станах рано, по алеята на Борис все още не беше натрупало, а и снегът не бе утъпкан, задачата изобщо не беше трудна, дори срещнах още един колоездач по пътя.

Забавната част както се досещате бе прибирането след целодневния обилен снеговалеж. За разлика от улиците, по алеята бяха минавали снегорини и снежната покривка не беше много дебела, но пък хората бяха направили снегът много неравен (особено покрай светофарите) в резултат на което трудно държах права линия и непрестанно поднасях наляво или надясно - за щастие не паднах нито веднъж.

Когато се прибрах по спирачките имаше толкова сняг че спирането беше невъзможно, задната гума не се въртеше свободно, а предната главина беше хванала ледена коричка отвън :) За сметка на това снегът бе изчистил веригата до блясък - дано не скърцам утре :)

Четката не беше достатъчна за отстраняване на снега и Снежко си взе топъл душ, сега е като нов и готов за нови снежни приключения утре сутрин.

Update 09 Март:

Днес сутринта положението беше много тежко - снегът беше още по-дълбок и пухкав и предната гума ми мяташе чак до колената. Вечерта обаче, хората бяха утъпкали достатъчно и се придвижвах спокойно по заледената пътека, дори успях да пресека на един дъх кръстовищата по пътя :)

Update 10 Март:

Треди ден с колело в снега и пети преход. Определено се кара най-добре върху лед с малко пухках сняг отгоре :)

Update 11 Март:

Четвърти ден с колелото в снега - определено се кара още по-добре върху омекнал лед и поотъпкан сняг отгоре му :)

Паметната плоча на Томас Симпсън под Мон Вонту (Mont Ventoux, Франция) - Англичанинът, като почти всеки друг колоездач по онова време е взимал много и различни "забранени" медикаменти (включително Амфетамини), умира в следствие на предозирането им - сърцето му не издържа:

"Ако 10 хапчета те убиват, то аз ще взема 9" шегува се преди старта. Друга легенда от тура - Жак Анкетил нерядко казва - "Турът не се печели на вода".

Покрай олимпийските игри с пълна сила се развихря поредната празна полемика относно "допинга".

Като човек спортувал дълги години мнението ми относно "performance enhancеrs" - или "допинг" по народному доста се различава от широко разпространеното.

Накратко - допингът не е лош, но най-вече допингът е силно желан от масовия потребител - разбирайте зрителите и фитнес маниаците. (професионалните атлети съставляват едва 10-15% от потребителите на "забранени" медикаменти - останалия огромен процент са обикновени хора, които просто искат да са по-мускулести, по-големи и тн.)

Никой, освен близките на атлетите не иска да гледа бягане в което спортистите не прелитат 100 метра за под 10 сек. или баскетболен мач с по-малко от 100 точки. Същите тези жадни за допинг зрители, не престават да си купуват маратонки Найки, когато идолът им и рекламно лице на марката е уличен в допинг скандал - не, просто на негово място идва ново лице - no harm done to the brand.

Ето и една друга страна - Мигел Индураин е с белодробен капацитет в пъти над този на нормалния човек и не оставя никакви шансове на конкуренцията си. Очевидно е, че Мигел има генетично преимущество над останалите състезатели, защо тогава те - генетично не-надарените да не могат да взимат медикаменти, които да им позволят да се доближат поне малко до този толкова благословен от природата състезател? Как точно се защитава принципа на справедливо съревнование по този начин?

Нещото, което всички забравят когато заговорят за допинг е че допингът не може да те направи супер атлет или рекордьор - ти вече си такъв - колкото и стероиди да взема човек, ако не блъска достатъчно във фитнеса ще се превърне в една отпусната топка, но няма да изгради мускули единствено с хапчета! Допингът също така не изгражда техника.

Още един пример за двете страни на монетата - Флойд Ландис, на който бе отнета титлата от Тура през 2006 заради обвинения в употреба на ЕПО - (Erythropoietin) - медикамент, който увеличава броя на червените кръвни телца, които пък носят повече кислород към мускулите и спомагат за повече издръжливост в аеробните спортове като колоезденето например.
Подобен ефект от вземане на ЕПО се получава и при високопланинските лагери на спортистите (затова и нашите олимпийци тренират на Белмекен). Значи, трениране/живеене на висока надморска височина е позволено, взимане на медикамент симулиращ ефекта - не е. Това за мен е двоен стандарт, ето и едно разяснително видео:



49 метра - това е сборът от двата ски-скока на златния медалист от игрите в Шамони през далечната 1924, днес Симон Аман от Швейцария постигна почти 220 метра, за да спечели златото - технологиите, екипировката, съоръженията - всичко се е променило и зрителите го харесват по този начин, а допингът под една или друга форма е част от този напредък.
Практиката показва, че едва един малък процент от хората употребяващи допинг "гърмят" при проверките - останалите са покривани от богатите си федерации или просто са една крачка пред проверяващите и медикаментите, които ползват все още не са забранени.
Явно моделът "всички взимат", но "хващаме само някои" не работи и съвсем не прави ситуацията по-честна.
Аз виждам нещата по следния начин - либерализация на медикаментите, така или иначе всеки взима нещо - или на ръба на позволеното или отвъд - така де, болидите във формула едно не вървят на нискооктанов бензин или на природен газ, нали така?
Другият изход от ситуацията е в промяната на отношението на феновете и задоволяването им с по-малко, това в рамките на консуматорското ни общество, няма как да се случи.