И като каза, рече...

Мой близък приятел е болен от рак. Вчера пристигна книгата, която ми поръча "The Cancer Cure that Worked" Разлистих я и не можах да спра да я чета, преполвих в рамките на час.

След кратък, почти философски предговор посветен на гледането и виждането и проблемите произтичащи от всяко едно наблюдение като например неизбежната промяна в поведението и дори състава на наблюдавания обект се потапяме в един свят, в който не доказателствата към едно научно откритие го правят значимо или правдиво, а това дали е в руслото на приетите към деня научни теории.

Така например дебатът между Луй Пастьор и забравеният вече Антоан Бешам, (от който самия Пастьор открито краде много от догмите си), завършва с победа за бащата на пастьоризацията, а не както доказва след години една от ученичките на самия Пастьор - Бешам е бил прав в твърденията си че:

а) бактериите са полиморфни организми (от гр. πολύ "много" и μορφή "форма"), тоест могат да променят структурата си и да са както rods (пръчковидни) така и rombs. Могат и да растат или да се смаляват до границата на филтрация, под която вече се третират като вируси.

От а) следва и най-дръзкото твърдение на Бешам: Бактериите сами по себе си не са достатъчно силни, за да навредят на който и да е организъм. Когато попаднат в благоприятна среда, бактериите се размножават, променят формата си, държат се като вируси и/или гъбички и така се случва болестния процес.

Аналогично, ако средата в която са пападнали бактериите се промени към такава, която не благоприятства тяхното развитие, то те могат да бъдат отслабени, контролирани и напълно унищожени. Това е коренът на Алкалната Теория, в която болести се лекуват като се обръща pH на кръвта и урината от киселинно в алкално. Доказано е че повечето бактерии и вируси, подобно на гъбичките виреят най-добре в киселинна среда и не понасят алкалната.

За поддържане на алкална или близка до алкалната среда (нека я наречем нискокиселинна) е достатъчно да спрете приема на кафе и захар, да пиете повече вода и да ядете възможно повече сурови зеленчуци, ядки и плодове. Лимонът, противно на очакванията е много силен алкален агент, поради сложно взаимодействие на сока му със сока в стомаха ни.

И така... през 30-те години на века един изключително надарен млад човек Royal Raymond Rife, човек, който както Стив Джобс се е намирал на кръстопътя между технологиите и изкуствата се намира на един по-важен кръстопът, този между микробиологията и финната механика и оптика.

Райф успява да разработи микроскоп, ненадминат и до днес. Светлинен микроскоп, който чрез комбинация от филтри, плаки и светлина достига увеличение като на Електронните микроскопи с тази разлика, че светлиният микроскоп не убива обекта си на наблюдение.

Райф вижда живота в най-най-малките му форми. Посредством хитро използване на светлината успява да разграничи клетъчни мембрани и други детайли в обектите си на наблюдение. Решава, че всеки един микроорганизъм "трепти" на определена честота, да кажем открива неговия "пулс". След дълги опити и калибрация на апаратурата си, Райф успява да унищожи, буквално да взриви туберколозни клетки като насочва към тях електронен сигнал с определена честота. Това е и първата болест, която Райф успява да лекува с електронни пулсове. Следващата е рака, при това със 100% успех.

По негово време, а и до днес ракът се смята за мутационно заболяване. Не за заболяване причинявано от бактерия. Апаратурата на Райф, трудовете и сътрудниците му са унищожавани и преследвани. И въпреки това в различни периоди и държави по света от 1930 до днес откритията на Райф и вярванията на Бешам са непрестанно потвърждавани. Книгата "The Cancer Cure that Worked" на разследващия журналист Barry Lynes, проследява трънливия път на откритието на Райф от създаването му, през гонитбите и саботажите до забвението и мисионерството на последователите му.

@dobrin_botev ми препоръча една много силна книга на Moises Velasquez-Manoff: "An Epidemic of Absence".

В нея Manoff, който има доста автоимунни заболявания - астма, косопад и др. проследява връзката между изчезването на различни паразити (тении, червеи, гъбички, въшки) от човешкото тяло и ефекта им върху имунната ни система, която милиони години е еволюирала, за да живее в симбиоза с тях, докато след една ваксина или хап бум! - "вредителите" изчезват, а имунната ни система бездейства или се обръща срещу самото ни тяло. Какъвто е и случая с косопада и оплешивяването - тялото започва да третира собствените си косми като чужди тела и ги атакува.

По книгата може да се направи страхотен филм, който да ни връща хиляди години назад, например в първия случай на женски комар, ухапал горила (която носи, но не се разболява от вируса на маларията) и после същият този комар ухапва и заразява първата си човешка жертва - следва сещате се - хиляди години борба, смърт и еволюция заедно с маларийния вирус. След това Маноф проследява гените на Сардинците, които са се приспособили да живеят с маларията на цената на Таласанемията (анемия специфична за живеещите по брега на Средиземно море от гр. Таласа - море). През 40-те години на нашия век мочурищата и комарите изчезват от Сардиния и същият ген, който предпазвал хората там от малария се обръща и започва да сее Множествена Склероза наред, заболяването се среща около пет пъти по-често в сравнение с останалата част на Италия.

Това определено е най-интересната книга, която съм чел напоследък и успя да събуди у мен жив интерес към биологията. Спокойно мога да кажа, че ако ми беше попаднала по време на средното училище шях да съм баси и отличника по биология :)

Прочетете я, заслужава си! Прегледайте и избрани highlights, който подбрах.
Ще научите страшно много неща за тялото си, за паразитите, за епидемиите, хигиената и какво ли още не, може да откриете и лек за своето заболяване, но не знам колко от вас биха се заразили доброволно с тения, за да борят псориазис например. По думите на Маноф подобно лечение дава резултати, пък и от повечето тении човек се отървава с едно хапче.

Преди няколко дена замръкнах с колелото по пътеките над Бояна и ми се случи нещо много странно и приятно - за първи път от години насам видях светулки - стотици светулки около пътеката, в гората - навсякъде!

Споделих с приятели и те тъжно отговориха - "Не съм виждал светулки от дете".

За жалост е така, а като малки ги хващахме и си играехме с тях, залегнали са и във народния фолклор, има селища, читалища, самодейни хорови формации и тн. носещи името "Светулка".

Явно това малко насекомо с интригуващо светещо телце е вдъхновявало поколения наред, жалко че в модерното си ежедневие, а дори и на почивка го забелязваме все по-рядко, също както и звездите.

И докато ударът по въобръжението ни, което изчезващите светулки и липсата на звезди ни нанасят едва ли ще ни убие - изчезването на други насекоми, като пчелите например може да се окаже пагобно за живота на планетата ни.

Снощи, докато включвах устройството против комари ми хрумна налудничевата идея, че досадните инсекти всъщност могат да ваксинират хора срещу редица болести, при това без пари и сравнително безболезнено. След кратко търсене открих и статия в CNN, че макар и парадоксално генно модифицирани комари може да са преносители на ваксина против малария! Страхотно! А дали пък светулките не може да се използват като сигнални лампички по магистралите? Звучи като извадена от книгите на Толкин утопия, но дали действително не е възможна симбиоза м/у хора и животни?

FOOD, Inc. за разлика от "Земляни/Earthlings < гледай онлайн" е подходящ за гледане преди лягане и няма да ви преследват кошмари от начина по които биват убивани кравите и прасетата преди да поемат по поточната линия или как лисици, вълци и зайци биват одирани живи заради кожите си...

Както FOOD, Inc. споменатия вече "Земляни" и "Светът според Монсанто/The World According to Monsanto" опират до нещо много просто:

Уважение на първо време към самите нас, уважение към храната която ядем, уважение към природата от която я добиваме.

Когато уважението изчезне дори от една част от веригата се случва това, което наблюдаваме от години:

Зеленчуци с пластмасов вкус, месо с "луда крава" рязко падаща възраст на заболелите от диабет, гастрит, язва...

Когато бях малък бабите и дядовците ми отглеждаха почти цялата храна от която се нуждаехме. Вярно, нямахме зеленчуци целогодишно, но поне няколкото месеца през които имахме, доматите бяха вкусни, ароматни и сочни.
Първият път когато вкусих домат от парник и отгледан с нитрати до размер на малка зелка бях може би втори клас, стана ми лошо и дори пoвръщах. После свикнах. Дотолкова свикнах, че вече не мога да пия мляко което мирише на крава или коза или такоа което прави каймак при варене или остава мазна следа по чашата - някак не прилича на млякото от магазина... Свикването дойде с цена - гастрит на 13.

Някога, когато четях в учебниците по английски за глобалното затопляне си мислех, че няма да се случи по "мое време". Със същото отрицание подхождах и към думите на баба, която се страхуваше, че ако спре да се грижи за малката си градинка ще започнем да ядем боклуци и ще се разболеем от... храната, която ядем.

Е случи се и едното и другото. Радваме се на изобилие от боклуци в магазините и ресторантите. Все повече и все по-евтини продукти заливат рафтовете, а в същото време 40% от земята в България не се обработва...

Food Inc. e филм който ще Ви накара да се замислите за храната, която ядете и за това колко мъдри са били бабите ни...

В събота карах на Сливенския бревет - 220 км. през Сливен - Нова Загора - Твърдица - Казанлък и почти до Ямбол.

220 км. през пътища в ремонт, с дупки тук-там, със стърчащи арматури на места и рязан асфалт, но с водачи свикнали с колоездачи и доста по-спокойни от тези в София.

През цялото време си повтарях:

"Късмет извади Марто, дори гума не спука, айде още няколко километра потрай"

Жокерът, който извадих тази вечер обаче беше далеч по-ценен - спаси ми живота, на два пъти!

На любимото ми трасе София - Клисура има един почти обратен завой с рязък наклон. Той дойде в повече на водач на "Пасат", който се движеше срещу мен, прелетя през мантинелата и зари муцуна в полянката.

Спрях и реших да му помогна. Човекът едвам се крепеше, говореше несвързано - жалка картинка. Побутах, той поора с предните гуми, но в крайна сметка само закотвихме колата между две ями - много як тоя Пасат, картерът цял, само един фар счупен и дясната предна гума нарязана от мантинелата - без други видими щети! А... и задното стъкло бе заменено от найлон, навярно от друга подобна случка.

След малко дойдоха и други хора и с общи усилия успяхме да извадим колата от ямите и да я насочим по един близък черен път. Водачът, вместо да се върне обратно на асфалта, реши да изследва черния път и със счупения си фар (вече се стъмни) се спусна до селото.

Аз поех обратно към София и след няма и 200 метра, както си карах по пътя с предимство и с пуснат фар, някакъв тип реши, че е може да се включи без изкачване в моето платно и най-вече минавайки през мен. С огромни усилия успях да извъртя колелото до осевата линия по средата на пътя и избегнах втори удар в рамките на 200 метра и 20 мин!

Надявам се да имам още жокери в ръкава - ще ми трябват при тези водачи... по обратния път си спомних и защо спрях да карам преди години... просто втория път като излезнах с три шева от "Пирогов" не исках да се налага да ходя още веднъж.

Преди почти една година с баце Ви wattie (и двамата ни има на плаката:) се качихме до Черни връх и останахме в историята на българското туристическо и маратонско движение :)

Ето ми класирането от миналата година:

18. Мартин Линков набор '86 от София с 3:21:20 на 1:40:51 от победителя :(

Тази година ще съм далеч по-подготвен и смятам да го кача поне под 3 часа.

Стартът на тазгодишното скоростно изкачване на Черни връх в рамките на тържествата по повод 114 години организирано туристическо движение в България ще бъде даден на 30 Август (неделя) отново пред НДК 09:00

Регистрация

Официалната част организирана от Българския Туристически Съюз започва в 12:30 на Черни връх като паралелно ще има и изкачване с планински велосипеди, но за това нямам информация.

Така, че който иска среща в неделя преди 09;00 пред НДК :)

Отвратен съм от долните и глупави предизборни интриги и игрички, които се разиграват между ГЕРБ и БСП...

Днес четох в пресата, че СуперСтанишев получил ескпертни доклади от министрите си, че в заринатата с боклуци София имало опасност от епидимеии...

ТОВА И МАЛКИТЕ ДЕЦА ГО ЗНАЯТ!

Да Ви пикая на министерските доклади!

Безумие, хора... старческо слабоумие е обхваналo не само управляващите но и журналистите отразяващи този дебилен водевил.

Разбира се, изчака се поредната визита на Бойко в чужбина, този път в Москва, за да се намеси кабинетът...

Като човек живеещ в София, мога да Ви кажа, че София далеч няма проблем само с боклука от кофите, улиците се мият на един специален ден веднъж на четири години, дупките по улиците на София са неизброими, няма места за децата на "софиянци" в детските градини, строи се безконтролно...

В кой друг български град е трябвало да се намесва правителството, за да закърпва положението? Не, че ще го закърпи в София де! Трябва ли Станишев да свика умните си министри и да изслуша доклади за справяне с дупките, строежите и детските градини ?

До кога бе хора? До кога ще ни занимават със злободневни проблеми? Докога ще тънем в боклуци и вместо да се занимаваме с наистина важни неща, ще слушаме за нещо елементарно, за което не само че не трябва да се намесва министър председател, а трябваше да е решено преди сто и една години?

Ако Бойко не може да се справи със София, нека София да няма кмет, нека се управлява директно с министерски укази...

Но не... Бойко има висок рейтинг, трябва налко да се отнеме от него за сметка на БСП, нека и те да залебят, кой по-удобен момент от този в който Бойко е на важно политическо посещение на правителствено ниво?

Какво прави Бойко в Москва? Черпи ноу хау за метрото ли?

Потресен съм, погнусен съм!

От близо месец се каня да стана рано сутрин и да потичам малко в западния парк - едно от най-хубавите неща на това да живееш в Люлин 7 - имаш си огромен и див парк под прозореца ти.

Разбира се, често се оспивах, валеше сняг или просто имах друго оправдание.

До снощи...

Когато не го написах в статуса си във Фейсбук.

Не се сдържах, този сайт непрестанно те подтиква да пишеш какво правиш:
Много пъти ми е идвало да напиша: "Сера!", но си викам - ще ми излезне име, по-добре не, но честно доста ме ядосва този прозорец.

Легнах си (съвсем не рано, както го бях замислил, щото тоя фейсбук си е голяма занимавка) и си казах, че може би долният смел лозунг е верен, въпреки че все още съм на мнение, че всъщност ТИ искаш да кажеш на целия свят какво правиш, пък малка част от този свят евентуално да се трогне:

Зима е, студено е, пийте витамини, за да сте здрави:

"Никога в неделя" е един от най-известните гръцки филми за всички времена. Песента към края на поста е от него и печели Оскар за оригинална филмова музика през 1960, а саундтракът от филма е в челото на американските класации цяла година.

Но този пост не е посветен на киното или на гръцкия филм.

Приятели призовавам Ви: "Никога не ходете в Неделя на плуване"

Отдавна не бях виждал толкова деца на едно място, нямаше нито общо със спокойния басейн от миналия път.

Но стига отклонения, поздрав с Мелина Меркури - Децата на Пирея от оригиналния саундтрак към "Никога в Неделя"

Малко преди нова година за пореден път констатирах, че стоя твърде много пред компютъра и спортувам твърде малко...

Работя близо до басейна на "Баня Мадара" и реших след работа да ходя да плувам там.

9 лева билет за един час плуване
11 лева плувна шапка
25 евро бански

1 час тонизиращо плуване в чиста вода - Безценно!

За всичко друго има разни банковеи карти :)

За жалост часовете за свободно плуване са чак от 20:45, затова след работа вечерях леко и с полупълен стомах, което беше грешка разбира се, поплувах около 40 минути (докато незащитените ми очи не кървасяха от хлора).

Излезнах по-рано от водата, защото без очила си е гадно.

Въпреки че още ме болят очите и леко ръцете се чувствам преизпълнен с енергия и щастлив, че успях да спазя едно мое обещание и да положа началото на един по-здравословен начин на живот :)

Опитайте и Вие, сега ме чака разходка до метрото и здрав сън, а утре happy bloggin'

Талантливият Емил Харизанов от София е само на 22 години и се нуждае от помощта ни!

Семейството му се мъчи да намери средства, за да излекува сина си, пострадал при нелеп инцидент. На 24 август 2008 година претърпява тежка травма по време на ваканцията си във Варна и чупи пети шиен прешлен. В многопрофилната болница за активно лечение „Света Анна” – гр. Варна, младежът е подложен на тежка операция, след която е прехвърлен в МБАЛСМ „Пирогов” в София. На 28 октомври е изписан в обездвижено лежащо състояние, като единствените препоръки са за „хигиенно охранителен режим”, които на практика оставят Емил без конкретно решение по отношение на неговото лечение и терапия, тъй като в България условието за постъпване на пациент в рехабилитационен център е той да ползва инвалидна количка. Емил Харизанов не търси състрадание, макар самият той многократно да е помагал на хора в беда. Талантливият млад художник получава травма, при която остава неподвижен. Родителите са получили уверенията на д-р Трегер от Израел, че е възможно възстановяването на младежа, но са необходими много средства за лечението му. Майката вярва, че нейният Емо ще върне способността си за движение, че пак ще се превърне в силното момче, което тя познава.

Дари 1 лв изпращайки текст "dms emo" на номер 17 777, подкрепи един български творец. (за абонати на GLOBUL, vivatel и M-Tel).

Дай шанс на Емо!

Единственият шанс за Емил днес е лечение в специализиран параплегичен център в Швейцария, където прогнозите, дадени от специалисти за обнадеждаващи. Необходимата за лечението на Емо сума възлиза на 280 000 швейцарски франка.

За изпращането на дарителски SMS ще бъдете таксувани с 1,20 лв. с ДДС.

Избраната от вас кампания получава минимум 90% от всички финансови постъпления, а останалата сума покрива административни разходи по проекта DMS. Повече информация можете да намерите тук.

Благодарим ви, че подкрепяте Емо!

Художествената гимназия заедно с родителите на Емо и всички негови приятели организират благотворителна изложба тази събота 20-ти декември, от 18:30 (с офиц,иална пресконференция от 15:30) в сградата на Националната Художествена Гимназия в София (розовата сграда срещу Попа ). Моля заповядайте! Присъствието ви ще бъде оценено в привличането на внимание върху проблема на Емо! Изложбата ще бъде отворена и на 21 декември от 9 – 22часа.

Имам акне от много време, бръсненето с акне винаги е било проблемно и болезнено, особено ако имате и твърд косъм като моя - тип шкурка.

Напоследък взех да се изхитрявам и да си мажа лицето с препарат против акне, после да се къпя да си го мия втори път, после да се мажа с пяна за бръснене и чак тогава да се бръсна - с много остър бръснач.

Резултатът е много положителен. След толкова миене, акнето се успокоява, а косъмът омеква много. След това с няколко бързи движения и майсторски слалом през проблемните места съм гладко избръснат, без да съм разранил и една пъпка дори и най-важното - после не боли и сърби. След това избръснатото лице се полива обилно с лосион за след бръснене, подсушава се и се облива и с афтършейв. Ефектът е поразителен, пробвайте няма да съжалявате :)

Днес с Филип и Андрea участвахме с спортното бягане до Черни Връх организирано по повод 113 годишнината от основаването от Алеко Константинов на организирано туристическо движение в България и те, пионерите така започнали, качили се до Черни Връх преди 113 години и положили основите на туристическите дружества в родината.

Стартът бе даден пред билетния център на НДК, ние като типични пишман туристи бяхме с дънкови панталони, колани, обувки до глезена, портфейли, телефони, килограми излишен товар.

Срещу нас загряваха бивши маратонци, ски треньори, хора планинари с къси шортички и потничета, маратонки...

Ясно викам си аз... пот ще се лей...

С Филип тренирахме, ходихме няколко пъти в Борисовата да тичаме - тичане до "Лодки" и биропиене там :) Нема що претренирахме ;)

На старта профитата тръгнаха като бегач от Ямайка 1500 метра в бърз тръс и с песен на уста :)

Гоних ги някъде то края на южния парк, после позаболя онова в дясно дето като те боли и немаш много силици. Как да е казах си ай бай Марфи, стига с тия компове, стягай си блогърския си задник, стискай зъби и се катери...

Катерим се аз, ама много препятствия по пътя, вкусни малини, бяйкъри дето се спускаха като отприщена планинска пряспа.

С много зор издрапах до върха де, за три часа от 09 до 12 точно, през мъглите на голи връх и студа на високата височина.. Само с едно падане, в един къпинак се оплетох и се изтърсих като чувал картофи, бързо се окопитих де.

Наградиха ме с медалче:

После ядох най-вкусната леща чорба на света, в интерес на истината бях толкова гладен, че докато чаках на опашката си взех да си гриза само хляб...

За пореден път обаче подцених планината и бях само с една лека блузка, а Филип само по тениска. Блузката мокра и потна ми държеше хипер хладно и съжалих, че нямам повече дрешки, ако някой продаваше в планината дрехи, щеше да направи пачка...

С Филип си разменяхме дрешката до хижа Алеко, където пак ядох :) Тоя чист въздух направо ме огладнява през 20 мин, е сега пак съм гладен.

Прибирането беше тегаво и скъпо. Лелките от лифтовете искаха куп документи, за да ми дадат студентски билет и си платих като за работещ, чувствам се ощетен :(

Стоплихме се чак в нагрятия от слънцето рейс, за първи път жегата в София ни се стори блага.

Отправям покана към всички четящи блога да се присъединят ако не към следващото ни изкачване, то поне към тичането и бирите в Борисовата.

Който иска да ме зарадва с подарък за РД-то ми да знае, че искам титаниеви щеки за планина, за да мога да драпам 4х4.

Филип, ме покани на един много специален рожден ден - рожден ден на поляна/палатка.

За нуждите на празненството бе създаден специален сайт, за да упътва гостите. Аз намерих лесно мястото, но пристигнах късно, ето как се е развил купона:

Около 14:00 - парти полянката:
Около 14:45:

Спокойната полянка, приема гости, скарата е готова:

Трябва да кажа, че мястото беше уникално, хем беше близо до пътя, хем нямаше движение и не се чуваха коли, имаше една вада, където изстудявахме виното и бирата - мокър бар :)

Когато аз пристигнах вечерта, бях подценил Плана планина за пореден път, тениска и къси гащи не бяха най-доброто облекло за планина, не знам защо, но винаги така се получава когато ходя на "близки" планини като Плана и Витоша, нещо не им имам страха като на Родопите и Гела например, въпреки, че и до днес помня думите на баба:

Зиме без торбичка, лете без абичка на планина не!

Докато си сложа абичката вече се бях накокошинил. Слава Богу, имахме си огън на който после изпекох най-вкусната пържола на света - потопена в греяно вино и подправена с чубрица, пипер и сложена да се пече с лук, моркови и чушки около нея - Майстор Миро пасти да яде!

Филип, беше леко подпийнал като дойдох, трябваше да го будя и да се разделя с айряна си в името на идеята да се съвземе и да се напие повторно, въздухът на Плана е чудотворен, за една вечер се напихме и изтрезняхме три пъти, а на сутринта не ни боля глава, даже бяхме свежи за оборката:
Почти свежи може би:
Сутринта бе хладна:
Но не колкото вечерта, разбира се пак бях подценил планината и имах само един спален чувал в лятната си палатка, добре че се намери добър човек да ми услужи с шалтето си, за да мога да отстъпя едно одеяло на Филип, който си легна на земята, каза че след като я стоплил вече не му държала студено - пияните и Господ ги пази.

Огънят не спря цяла вечер и сутрин, трябваше да се топлят измръзнали крайници, всички бяхме кекави планинари:
Когато тръгнахме наобратно, термометърът на скутера ми показваше 7 градуса, на Железница е покачи до 17, а в София вече беше 24 градуса.

Това е третият рожден ден, които прекарвам на открито, първият беше на братовчед ми на една хижа на Витоша, а вторият на една приятелка на гайдарското надсвирване в село Гела.

Не съм си изкарвал по-добре досега, свобода, обсипано със звезди небе, от което Филип се хипнотизира, не без причина, в София звезди не се виждат, чист въздух, аромат на скара... неповторима атмосфера, а на Гела, на Гела имаше и стотици гайди, които свиреха за рожденичката, е това е да си специален :)

Доскоро възприемахме златообсипаните стъкла по църквите и катедралите единствено като произведения на изкуството.

Оказва се обаче, че тънкия слой злато с които често са покривани, кагато бъде нагрят от слънцето има пречистваща въздуха фунцкия.

Съставената от златни наночастици с различни размери боя на прозорците, става химически силно активна, когато тези наночастици биват облъчени от слънцето, всъщност получава се магнитен резонанс между магнитното поле на златните частици и това на светлинните фотони.

В резултат на въпросния резонанс, интензитета на магнитното поле на златните частици може да нарасне над 100 пъти! Достатъчно, за да разчупи молекулярните връзки на редица замърсители на въздуха като, метанол, въглероден оксид и онези химикали с които блъскат мокетите, дамаските и тн, благодарение на което те имат онзи специфичен мирис на... "ново".

Тъй като в природата нищо не се губи, след разпада на горните вещества се отделя въглероден диоксид, които според откривателите на феномена е доста по-безвреден от гореспоменатите замърсители.

Ами какво чакате, изрусувайте си прозорците в злато и живейте един щастлив живов в чист златен кафез :)

Страдам от полиноза откакто се помня, с годините обаче и с лекарствата, инжекциите и всичките процедури, започнах все по-малко да реагирам на дразнителите, които по принцип причиняват тази алергия.

Вчера карах 60 километра колело до едно софийско село, на "Ломско шосе", "бул. Сливница" и околовръстното едвам дишах, а там няма много треви и полени... има обаче разбити дизелови агрегати и вековна прах, е тези две неща изместиха традиционните дразнители причиняващи моето неразположение, към списъка може да се добави и плесента.

Щом започнах да се движа по селските пътища, носът ми като по чудо се отпуши напук на цъфналите треви и дръвчета наоколо, когато преминах до няколко обора, установих, че това не беше изцяло положително :)

На връщане в София ситуацията се повтори, още щом се качих на магистралата се разкихах мъжката, и ми напомни за сутринта, когато задминах един Камаз с моторчето и после кихах 2 мунити, ама силни кихавици, от тия дето си затваряш очите, а тила ти се удря в гърба след като преди това брадичката ти се е ударила в гърдите. Те тия кихавици са много опасни за шофьорите и моторситите, защото секунда невнимание после цял живот мъртъв...

Не знам къде ще успея да отгледам децата си, ако имам някой ден, но със сигурност знам, че ако останат в София, ще са обременени с поне една алергия и то най-вероятно към прах, тъй като улиците и булевардите на столицата се мият на високосна и то не всяка...

Руски учен твърди, че трябва да се работи само по три часа на ден, предаде в. "Правда"

Според В. Бурдаков, доктор на техническите науки, човек има 5 основни потребности - енергийна, транспортна, информационна, производствена, както и необходимост от сигурност.
Оптималният баланс между тях осигурява здраве и дълголетие. Бурдаков е открил формула, която дава идеалното съотношение на потребностите.
В зряла възраст за енергийните процедури - сън, почивка, хранене, трябва да се изразходват 9 часа.
За транспортни нужди - пътуване, ходене пеша, пазаруване - 6,5 часа, за набавяне на информация 1,5 часа. Според учения ние изразходваме прекалено много време за трудова дейност - тя не бива да заема повече от 3 часа на денонощие.
Два пъти по-малко време трябва да отделяме за гарантиране на сигурността си, която според Бурдаков включва тоалет, хигиенни процедури, гимнастика почистване на жилището.

Съгласен съм, че работата е вредна.

Както се казва в една стара мъдрост:

Една цигара - съкращава живота Ви с 5 минути, една чаша водка - с 10, а един ден работа - съкращава живота Ви с цели 8 часа.

То и сърбите с прочутата им работна седмица отдавна са стигнали до това заключение:

Събота и неделя - почивка.
Понеделник - почивка от почивката.
Вторник - подготовка за работа.
Сряда - (евентуално) работа.
Четвъртък - почивка от работата.
Петък - подготовка за почивката.

При което имало недоволни, че всяка сряда трябвало да се работи ;)

Иначе формулата на този руски професор няма съвсем завършен вид, тъй като не запълва цялото денонощие, но постулата с трите работни часа максимум стана мое верую.

Почерпил вдъхновение, отново в материала на Дзвер за изоставените коли, днес заснех една стара и изоставена кола между завод "Електроника" и "ИЧС", там паркоместата са кът и тя отдавна пречи, до скоро беше ползвана като кофа за боклук, но се препълни и я запалиха:

Страничен изглед:
Колата е тежко ударена и човека си я е оставил там, поне преди 3 години:
Акумулаторът е още вътре, наполовина обгорял:

В багажника се вижда и резервна гума:
Вижда се и номера, знае се на кой е колата, но никой не прави нищо.

След палежа, има място за още боклуци:
Теми за размисъл:

а) какво щяхте да направите, ако вашата кола беше паркирана до тази, по време на палежа?

б) До кога драги ми смехурковци, докога питам аз?

в) България е страна членка на а) ЕС, б) Арабската Лига?

Ако отговорът на въпрос В е "а", то отговорът верен ли е?