Зависимости разни
Posted On неделя, март 02, 2008 at в 11:22От древни времена още хората са останали с впечатлението, че човекът не е самодостатъчен за собственото си щастие. Щастието не било пълно ако не било споделено с любим човек, така например Платон твърди, че хората изначално били с четири крака и ръце и с долепени гърбове, били непобедими, Зевс им се ядосал и с един гръм ги разделил и сега мъже и жени се търсят по големия свят, за да възстановят силата си и да се справят във враждебния живот.
Преди да се намерят обаче, преминават през различни фази, като в началото са изпълнени с много въпросителни и колебания:
- Обича ме, не ме обича, иска ме, не ме иска, to be or not to be, да я искам ли, да я крада ли...
Не само, че колебанието разяжда ежедневието на младите влюбени хора, но и един образ, като че да ги преследва, на всяка крачка и зад всеки ъгъл, няма нужда от снимка, за да си го припомняш, изниква и на замъгленото стъкло, първо обикновенно се показват очите, косата, усмивката, където и да отидеш все тях виждаш...
С напредвването на "заболяването" се получават и други зрителни илюзии - припознаваш любимия човек в поне три други индивида дневно - по спирки, автобуси, ресторанти, в главата ти се зараждат и гласови илюзии - чуваш нежен шепот, докато слушаш музика, вървиш по улицата или гледаш телевизия, дори в песните на птичките като да откриваш гласа на любимия.
Искаш да му кажеш стотици неща, колко ти е приятно с него, как не искаш да се разделяте и толкова много други неща, мислиш как да започнеш, а накрая само мълчиш и се усмихваш, направо онемяваш, сякаш се намираш пред спиращо дъха произведение на изкуството, един жив Пигмалион.
(Пигмалион е антична поема от Катул, ако не се лъжа, където се прави референция към скулптор и произведението му - безбожно хубава статуя на жена, която той почнал да третира като жива, да я облича с дрехи и да и носи цветя)
Ако случайно си бил религиозен преди да срещнеш "човекът", то веднага забравяш за една от божиите заповеди:
"Да нямаш други богове освен мене"
Златния телец от библията бледнее пред това, което хората правят за любимия, достатъчно е да си спомним "Изворът на Белоногата" на Славейков - дори вярата си предаваш, за да имаш обекта на мечтите си, в народното творчество са засвидетелствани случай на горди войводи, който дават живота си дори, за да опазят обекта на чувствата си:
"Очите си давам, хубава Яна на турска вяра не давам"
Колкото по-голямо влияние имаш в обществото, толкова повече афишираш любовта си към любимата, построяваш и пирамиди, Тадж Махал, църкви...
Тоновете злато, които пръскаш, за да украсиш подобаващо монумента на любимата ти, биха стигнали на кралството да поддържа голяма и силна армия, която да донесе нови успехи, това няма никакво значение, защото както са казали поетите:
"Ако нямам теб, нищо нямам"
А царете обичат поети, шутове, пажове... и ги слушат.
И така, това състояние на привързаност, лесно бихме могли да го оприличим на зависимост от никотин например, обекта на чувствата ни, често е сладък на вкус:
"А целувката и сладка, като шоколадче Милка"
Системното лишение от внимание на противоположния пол пък води хората към неконтролируема консумация на захар и захарни изделия, затова и горното сравнение е толкова подходящo и запомнящо се.
Темата е неизчерпаема и затова предлагам, да я оставя с отворен край, като скоро при подобаващо вдъхновение, ще последва и продължение.
Po vaprosa za narcisizma..nqma da go komentiram sega, toi e qsen. A ponqkoga ne e i osuditelen- 4ovek vinagi tursi nqkakva po4va na izqva i priznanie. Tova e normalno. Tazi moje da ne e ot nai-emblemati4nite ti statii, no v neq qsno li4i motiva za napisvaneto i. Za da sum po-konkretna shte ti otpravq edno iskreno pojelanie- Jelaq ti da namerish tozi "obekt na vduhnovenie", koito shte te nakara da zagurbish "Katul" i "Petrarka" i dumite ti 6te izlizat ne ot mozuka, a napravo ot surceto:)
Best regards!
Ne spirai da derzaesh!