Зависимости разни

От древни времена още хората са останали с впечатлението, че човекът не е самодостатъчен за собственото си щастие. Щастието не било пълно ако не било споделено с любим човек, така например Платон твърди, че хората изначално били с четири крака и ръце и с долепени гърбове, били непобедими, Зевс им се ядосал и с един гръм ги разделил и сега мъже и жени се търсят по големия свят, за да възстановят силата си и да се справят във враждебния живот.

Преди да се намерят обаче, преминават през различни фази, като в началото са изпълнени с много въпросителни и колебания:

- Обича ме, не ме обича, иска ме, не ме иска, to be or not to be, да я искам ли, да я крада ли...

Не само, че колебанието разяжда ежедневието на младите влюбени хора, но и един образ, като че да ги преследва, на всяка крачка и зад всеки ъгъл, няма нужда от снимка, за да си го припомняш, изниква и на замъгленото стъкло, първо обикновенно се показват очите, косата, усмивката, където и да отидеш все тях виждаш...

С напредвването на "заболяването" се получават и други зрителни илюзии - припознаваш любимия човек в поне три други индивида дневно - по спирки, автобуси, ресторанти, в главата ти се зараждат и гласови илюзии - чуваш нежен шепот, докато слушаш музика, вървиш по улицата или гледаш телевизия, дори в песните на птичките като да откриваш гласа на любимия.

Искаш да му кажеш стотици неща, колко ти е приятно с него, как не искаш да се разделяте и толкова много други неща, мислиш как да започнеш, а накрая само мълчиш и се усмихваш, направо онемяваш, сякаш се намираш пред спиращо дъха произведение на изкуството, един жив Пигмалион.
(Пигмалион е антична поема от Катул, ако не се лъжа, където се прави референция към скулптор и произведението му - безбожно хубава статуя на жена, която той почнал да третира като жива, да я облича с дрехи и да и носи цветя)

Ако случайно си бил религиозен преди да срещнеш "човекът", то веднага забравяш за една от божиите заповеди:

"Да нямаш други богове освен мене"

Златния телец от библията бледнее пред това, което хората правят за любимия, достатъчно е да си спомним "Изворът на Белоногата" на Славейков - дори вярата си предаваш, за да имаш обекта на мечтите си, в народното творчество са засвидетелствани случай на горди войводи, който дават живота си дори, за да опазят обекта на чувствата си:

"Очите си давам, хубава Яна на турска вяра не давам"

Писатели и поети се надпреварват да възпяват красотата на любимата и да я обезсмъртяват в стиховете си, чрез най-нежните сонети на Петрарка, красотата на Лаура е жива и до днес, нямаше да я има поезията можем да кажем, ако го нямаше и опита за привличане на женското внимание от страна на надарените поети, дори в разказ за една война Омир отделя огромни пасажи за описания на красотата на Елена, Афродита, Хера, Атина...

Колкото по-голямо влияние имаш в обществото, толкова повече афишираш любовта си към любимата, построяваш и пирамиди, Тадж Махал, църкви...

Тоновете злато, които пръскаш, за да украсиш подобаващо монумента на любимата ти, биха стигнали на кралството да поддържа голяма и силна армия, която да донесе нови успехи, това няма никакво значение, защото както са казали поетите:

"Ако нямам теб, нищо нямам"

А царете обичат поети, шутове, пажове... и ги слушат.

И така, това състояние на привързаност, лесно бихме могли да го оприличим на зависимост от никотин например, обекта на чувствата ни, често е сладък на вкус:

"А целувката и сладка, като шоколадче Милка"

Tа кой не обича шоколад? Той както и слънцето, покачват нивото на серотонин и ни карат да се чувстваме щастливи, целувката сладка обаче, покачва не само нивото на този хормон, но и на други работи, които няма да засягам в това размишление.

Системното лишение от внимание на противоположния пол пък води хората към неконтролируема консумация на захар и захарни изделия, затова и горното сравнение е толкова подходящo и запомнящо се.

Темата е неизчерпаема и затова предлагам, да я оставя с отворен край, като скоро при подобаващо вдъхновение, ще последва и продължение.







Posted in Етикети: , |

1 коментара:

  1. Hope Says:

    Po vaprosa za narcisizma..nqma da go komentiram sega, toi e qsen. A ponqkoga ne e i osuditelen- 4ovek vinagi tursi nqkakva po4va na izqva i priznanie. Tova e normalno. Tazi moje da ne e ot nai-emblemati4nite ti statii, no v neq qsno li4i motiva za napisvaneto i. Za da sum po-konkretna shte ti otpravq edno iskreno pojelanie- Jelaq ti da namerish tozi "obekt na vduhnovenie", koito shte te nakara da zagurbish "Katul" i "Petrarka" i dumite ti 6te izlizat ne ot mozuka, a napravo ot surceto:)

    Best regards!
    Ne spirai da derzaesh!