Да Ви пикам на висшизма
Posted On вторник, март 11, 2008 at в 20:19
Искам да направя едно уточнение, оригиналната реплика подтикнала ме към тази статия принадлежи на баща ми и гласи:
"Да ти пикам на висшите"
Като малък, я чувах доста често, чрез нея той засвидетелстваше любовта си към майка ми, която като дете на комунистическия елит, се възползвала от възможностите на икономическият университет - Карл Маркс (УНСС) и взела едно, две висши образУвания, за третото науката не е единодушна.
Перифразирах я, за да може думичката висшизъм, да съсредоточи в себе си онзи заряд, който имат фашизъм, социализъм и капитализъм - заряд на политическо и социално движение, изтъкано от заблуди и противоречия и най-вече обречено - мъртво родено.
Преди отмяната на казармата, висшизмът беше много популярен сред младежите, влизаш в университета, учиш нещо, пълниш бройката и влизаш в статистиката, която пласира България на челните места по класациите за оразователен ценз и дотам. Не ставаш специалист и откровенно не те е*е какво учиш, важното е да дойдеш в София, да пиеш до зори и да обикаляш кръчмите на студентски, да идеш на бригада и някак да земеш диплома за радост на мама и тате...
Слава богу, сега след като храбрите български войски се внедриха в структурите на НАТО и с желязна ръка показаха на иракския народ, защо е велик българския войник, докато му инсталираха демокрация и човешки свободи чрез бомби, военната служба отпадна и спадна притока на младежи в университетите - хвала!
Висшизмът беше много популярен по комунистическо време, лозунгът му бе и продължава да е:
"Учи мама, да не работиш" - демек земи висше и партията ще те сложи на някаква доживотна длъжност на заплата - кеф.
Тази крилата фраза, както и:
"Не ме бий ще следвам"
все още летят сред народа и на вече готовата почва никнат като гъби след киселинен дъжд университетчета и школи, бълващи дипломи без покритие срещу заплащане, нещо като да да си купиш шофьорска книжка.
Разбира се има и сериозни институции и "елитни" висши учебни учрежения, нека ги спомена и тях:
Влизаш в двора на СУ, това което прави впечатление от входа още е мерцедеса на ректора и още няколко на незнайни образователни стожери, на паркинга има и още няколко лъскави возила на хората от правния отдел, нищо че университетът е във финансов колабс, трябва висшият състав да се придвижва и паркира комфортно.
Впечатляващи са и мерките които се взимат, за да се осигури комфортно протичане на учебния процес. Поклонниците на висшизма не обичат да се занимават с бюрокрация, затова 90% от занятията започват на кръгъл час или до 15-20 мин. след него, според когато пристигне преподавателят.
Да вземем за пример "любимият" на бъдещите поклонници на висшизма час 08:00, ако приемем че поне 50% от студентите идват от студентски град си представяте, колко комфортно пътуват и в колко пълни рейсове, никой не се сеща примерно правото да почва в 8:15, а филологиите в 8:30, история в 8:10, за да не се питаме после защо се движат по 5-6 автобуса 94 и 280 един след друг. Ами как да се движат като занятията започват и приключват по едно и също време? Обособява се един бум около 8 които е голям причинител на задръствания, причината е че никой не се е сетил да сложи по около 5 минути между стартовия час на няколко дисциплини.
По-големият проблем е вечерта, лекциите свършват приемерно в 18:00, в 18:05 на спирката на Шипка, няма къде игла да падне, защото пак никой не се е сетил да разреди този час и краят на учебния процес пак да бъде различен за различните специалности, ако се започне от 17:45 през 5 минутни интервали до 18:20 това няма да предизвика толкова голяма блъсканица на спирката и километрични опашки на Орлов мост.
Но това няма да стане, защото тези които пишат програмата са първосвешенници на висшизма, негови рожби и последователи целящи да го инсталират на мястото на рационалната мисъл на студента.
Да Ви пикам на висшизма!
освен реплика, явно има и повод за горното слово/чувство излияние. идеята за разреждане на графика е добра, но мисля, че си малко краен в изказването за извършване на физиологични дейности. все пак придвижването не е най-големият проблем на образователната система. да, наистина е нещо елементарно, което може да се коригира, но да не забравяме, че броят зали също е ограничен и се явява като препятствие за подобни регулации.
По-малко висшисти, но по-качествени повече свободни зали, не е ли така?
"Учи мама, че да се блъскаш като маринована херинга в 280".
Колкото и да е зле, на административните ръководители им е стократно по - лесно така ( с унифицирано време за всички ) от колкото разкъсано начало на всеки час.
абсолютно си прав Марф. По малко студенти - повече свободни зали. А на БГ не и трябват толкова вишисти особено като повечето за нищо не ги бива.
Marfi, направо ме разби! Евала, батка, много добре си го казал.
Въпреки, че Peb е права, че едва ли е най-големия проблем транспорта, аз бих казал, че всяка подробност като тази са важни на фона на цялата ситуация. Та, нали дребните камъчета преобръщат колата я :)
А това със финансовия колапс и мерцедесите си е много точно попадение :)
Нещо не схванах връзката между пространния анализ на "Учи, мама, за да не работиш" и "Не ме бий, ще следвам", возилата на ръководството на СУ и транспортните проблеми на студентите...
@анонимен - връзката е дълбока, корените и необозрими.
На мен лично най-голямото ми разочарование от българското висше образование е слободията, която е позволило именно на да си вдигат тиражите, налагайки съдържанието на последната си книга като конспект за иначе безполезен предмет, но иначе изучаван от десетина хуманитарни специалности. Т.е. понеже университетът не е казал изрично "В специалност Х по предмета Y се изучава материал по конспекта Z и библиография XY", повечето студенти се принуждават да закупуват преведени през руски от английски "трудове" и да не е ясно в крайна сметка това, което получаваш образование ли е що ли. Друг проблем е и нерегламентирането на специалностите в различните университети. Ето за пример една констатация за специалностите с новогръцки извадена от заключението на дипломната ми работа от магистратурата:
Друг момент, който буди интерес, е начинът, по който са формулирани названията и програмите на специалностите с новогръцки език. Имаме „филология” (СУ), „приложна лингвистика” (ЮЗУ и ВТУ), „български и новогръцки език” (ПУ) и „неоелинистика” (НБУ). Всички тези специалности задължително дават квалификация „преводач от новогръцки език”, но няма как да се определи в коя специалност студентите завършват като най-квалифицирани. Това навежда към мисълта, че учебните програми биха могли да се съставят по начин, по който нееднозначно ще бъде доказвана квалификацията на завършилите. Да вземем например броя часове по дисциплината „Практически новогръцки език” в няколко от специалностите. Хорариумът е следният:
• 1485 часа – Новогръцка филология, СУ
• 480 часа – Балканистика, СУ
• 1770 часа – Български и новогръцки език, ПУ
• 1575 часа – Приложна лингвистика, ВТУ
Разликите са значителни, но придобитите квалификации са еднакви. Това заключение води до мисълта, че трябва да се вземат мерки с цел ако не уеднаквяването, то поне приближаването на хорариумите в различните университети, така че да има ясни критерии за придобиването на дадена квалификация и тя да не се компрометира от непоследователности в учебните планове. Може да се каже, че е направен опит в тази с насока с Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите от професионално направление "филологии" от 16 май 1997 . Тя обаче е отменена с Постановление № 162 на Министерския съвет от 23 юли 2002 год. за приемане на Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени "бакалавър", "магистър" и "специалист", която и наредба в момента постановява, че „Обучението на студентите, придобили образователно-квалификационна степен на висшето образование, се извършва по учебен план, утвърден от академичния съвет на висшето училище, и е с продължителност, съобразена с придобитото образование.” (чл. 6, ал. 3). Това означава, че решенията за конкретния план на всяка специалност зависят единствено от висшето учебно заведение, което я предлага.
Марфи, извини ме, че ти разводнявам темата с моите умозаключения, но темата е адски болна и някак си не мога да си преглътна мнението.
Пикам и аз с тебе!
Хич, не я разводняваш, от къде може да се сдобием с целия твой труд?
Целият проблем според мен е, че има твърде много университети и твърде много висшисти. В момента като че ли кандидат-студентите са на по-високо ниво, отколкото студентите, защото веднъж влезеш ли, смятай, че почти си взел висше. Ще е готино да го направят да влезеш лесно, пък после да се пресява според толкова колко си те бива по специалността, а не колко те бива по предметите от даскало.