И като каза, рече...

Син и доста охлузен планински велосипед КТМ, със:

Хидравлична спирачка Magura с зелени накладки и дръжка

Вилка FOX Vanilla 32 със синьо и червено "капаче" над ботушите.

Бяла седалка "Selle Royal"

Колче Ritchie, черно

Заден дерайльор Shimano Sora

Задна капла Shimano Sport, която става и за V-brake и за Disc.

Калник SKS

Коркови ръковхватки

Педали Shimano SPD

Черни Курбели

Предна Дискова спирачка Shimano

По близка снимка на най-скъпата и хубава част от колелото, предната вилка FOX:

Ако го видите в движение или продажба, обадете ми се на 0886 845 786.

Предполагам, че който го е взел ще се опита да го продаде и съотвено ще го пребоядиса калпово, така че ако видите колело със страна геометрия - вирната вилка и по-високо средно движение от нормалното - най-вероятно е моето!

Joyeux Noel (Весела Коледа фр.) е един различен коледен филм, базиран на историческото коледно примирие на западния фронт от 1914 г. Немските и британските части (донякъде и френските) спират огъня, разменят си подаръци, сувенири, погребват заедно убитите от предните дни и за няколко дена забравят тотално за войната. Joyeux Noel пресъздава всичко това по един изключително човешки начин, а зрителят се чуди до последно кога набързо сприятелилите се войници ще започнат да се избиват както го правеха само до преди няколко дена. Ако има филм, който най-добре да предава чудото на Коледа - то това е Joyeux Noel.

Филмът е френски, с номинация за Оскар за най-добър чуждестранен филм и Златен Глобус в същата категория. Спечелил е наградите на публиката на фестивалите в Лийдс и Валядолид.

Трейлър:

Повечето хора го правят от точка А до точка Б и обратно.

Аз така не мога, издивявам на едно място и се ядосвам, когато карам по познат път. Пътуването трябва да е вълнуващо, уморително и опасно в разумни граници. Както казва Кафавис в любимото ми стихотворение:

моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания.

Стартирахме на 28-ми декември сутринта, от Арбанаси.

Велико Търново тънеше в лека мъгла, а пунтото, което взехме да тестваме от venci.bg бе позамръзнало.

Последното поколение Пунто (Punto Evo) бързо се сгря и без никакви проблеми излезна от снежния паркинг, върху който го бях оставил предната вечер, това ми вдъхна увереност че и без вериги ще успея да се справя със зимната обстановка.

Направихме кратка обиколка на Търново, от която най-много ме впечатлиха стилните графити по оградата на незавършен строеж на брега на Янтра, по пътя към църквата Св. Петър и Павел

Дестинацията ни за деня бе село Чифлик над Троян, като съвсем не бързахме, мисля че с губенията, спиранията за снимки и придвижването ни предимно по второ и третокласни пътища изминахме стоте километра между Търново и Троян за около 4 часа :) Съвсем случайно се озовахме в родното село на Дан Колов - Сенник, където има и негов паметник:

В Чифлика хубаво се напарихме на минералните басеини и на следващия ден решихме да се върнем до София, но не през Ябланица ами през най-високия проход на Стара Планина - Троян - Кърнаре (1525 м.) Искахме да видим Арката на Свободата на Беклемето, но не би! Хубавото и слънчево време само на няколко километра под превала отстъпиха пред гъста мъгла, придружена с ураганен вятър, както си личи и от навяванията по боровете. Пунтото си има фарове за мъгла, които включихме с облекчение:

Беклемето is a bitch.

Не случайно всеки път колоездачната обиколка на България минава оттам и често пъти именно в етапа с Беклемето се решава крайната победа, както стана и тази година, когато с много силно каране Ивайло Габровски спечели рекордна, пета титла в родния тур. Почти веднага щом преминахме на южната страна времето утихна, снегът изчезна, появиха се биволски стада. Заковах скоростта на 90 километра по подбалканския път и с разход от 5-6 литра на сто се прибрахме в София.

На следващият ден тръгнахме към Триград, през възможно най-тежкия маршрут: Ихтиман, Костенец, Батак, Доспат, Борино, Триград. Тук вече направихме и видео, което да илюстрира условията като за зимно рали по пътя между Батак и Доспат. Всъщност по този иначе разбит и осеян с дупки път се караше доста по-добре от обикновено, снегът бе позапълнил дупките и настилката си беше направо гладка.


От видеото не се вижда много добре, но пътят на места наподобяваше повече просека в гората със струпани около нея трупи:

Когато пристигнахме в Триград направихме и един тегел до Девин в най-обилния снеговалеж на 31-ви: