Дете ли?

Вкарах по инерция мазератито в гаража, не исках жена ми да знае, че съм се върнал. Не и преди да ударя един малък блек лейбъл. Напоследък кариерата и западаше и по цял киснехa с онзи светски досадник - хроникьор и нейн ПР да обсъждат как пак да вдигнат шум около нея.

Имаха много налудничеви идеи, искаха да и намаляват бюста, било модерно. Аз не се съгласих да давам втори път пари за циците и. Вярно първият път като ме изнуди, поне стана Мис Плеймейт.
Аз още тогава и казвах, че ако беше заложила повече на естествената си красота, тогава когато още не беше повяхнала, щеше да се радва повече на наградата, но тя държеше да впечатли всички с цомби. Бая пари почупих тогава по тия импланти и сега решила да ги маха.
Все едно да си махна НОС-а от тройката. Или да си сваля чип тунинга! Ми така де. Да ме е слушала на времето, така и казах.
Била се уморила, ми то и двигателя се мори с тоя чип и с НОС-а, няма вечни неща и това и го казах.

Снощи докато гледах телевизия и докато се опитваше да ме узниди за секс ми подхвърли:

"Мило-о-о, какво ще кажеш да си направим едно, мъничко, сладичко, наше си детенце, а-а?"

Звъсих вежди и се замислих... до скоро ми пискаше как не обичала децата, как ще си разваляла фигурата и колко време щяла да остане извън сцената, как можела да не си възвърне предните мерки вече и феновете и да я забравят. Поне таз песен пееше преди години, започна от сватбата и продължаваше до скоро.
То и сватбата беше много мъдър ход на мазния и агент. Оженихме се отново в период, когато не беше в центъра на светските хроники и отлагахме, назначавахме дати за сватби и годежи, карахме се пред камери и по интервюта, само за да поддържаме интереса възможно най-дълго и всички вестници и телевизии да бучат за тоя годеж пък и после за сватбата.
Не и стигна това, ами и нали беше от село, реши да направи две сватби, тук и на мегдана в селото си.
В София беше с розова рокля, приличаше на лолитка, на мажоретка направо, на село си носеше традиционна бяла, хората били тъпи там, така ми каза, нямало да я разберат. Сватбите и циците и бяха голямо перо в бюджета ми. Роклите бяха пълен боклук, даже поради малкото плат, които беше позлван се чудех защо не ни ги таксуваха и двете като една, но моята държеше да плати поне 20 000 евромарки за тоалетите, без да броим обувките, чантите и другите дрънкулки, не можело от България да ги вземем, та се тътрихме до Италия, поне си зех мазератито, та ми остана хубав спомен.

Пих в гаража, от капака на мазератито, кеф!

С нежелание се затътрих по стълбите към нейните покои. От тежкия мирис на евтините, но дебели пури дето ги пушеше онва гелосано лайненце - агента и ми ставаше лошо, пак обсъждаха бляскавите и концерти и златните и албуми и как отново да изгрее.

" Жоре, тоя моя не ще да ми даде пари да си резна циците, каза че вече се бил охарчил достатъчно, да ги напомпам! Жоре мило, не може така, боли ме гърба вече"

"Добре ето плана, сама ще изкараш парите, е с малко негова помощ, ще трябва да забременееш, какво стана вчера, като му го подхьрли, като идея, как прие?"

"Ама, Жоре ти полудя ли бе! Аз мислех, че се шегуваше вчера! Аз, бременна. Ами тези бедра, това стегнато коремче, да отидат по дяволите, знаеш не съм вече на 25, може да се отпусна завинаги, да се надуя като балон и какво да го правя това малко ревливо бебоче после? Как да реагира, отряза ме!"

"Слушай ме сега писано, може и да не раждаш, може да направиш аборт. Важното е да тръгне слух, че си взела това отговорно решение - вече си зряла жена, нали пиле?
Ще има интерес, ще ти уредя гостувания в няколко сутрешни блока, две три от нашите поръчкови статии по вестниците и щом тръгне мълвата, сами ще те търсят за интервюта и снимки. Ти ще продадеш правата от снимките на най-добрата цена, може и пак да се снимаш за Плейбой с леко надуто коремче, много хора си падат по това."

"Жоре, готин, направо си гениален! Аз това не бо бях мислила! Да, ще го направя... ама как да го накарам тоя моя бонак да си легне пак с мене и да ми направи дете, той вече си взима от УНСС разни секретарки на по 19, 20 годинки и на мен не м иобръща никакво внимание, Жоре-е-е."

"Спокойно писано, ако тръгне слух, че тоя насилник те пренебрегва, пак ще е в твоя изгода, обществото ще ти симпатизира, пък и ще можем, най-накрая да се оженим. С един куршум два заека, хем ще се шуми около развода ти, хората ще симпатизират на болката и желанието ти да имаш дете, после отново шум около сватбата ни и накрая около детето, ти ще си в първите заглавия на вестниците поне една година, гарантирам ти го..."

Е, не издържах и нахълтах. Надодох един силен шут по мекия задник на Жорко и го претърколих по стълбите, изгледах я моята хубостница изпод вежди и метнах в още разтворените и и влажни крака пачката дето бях приготвил, за да очистят Митьо Гибона. Казах и да си реже циците ако толкова настоява, но да знае, че ще продължавам да помпам студентки, а тя вече ще пее само в моето заведение и няма да издава албуми, нито пък ще подписвам разводи и така докато не спре да се мисли за принцеса и спре да се превзема. Писна ми от опитите и да гледа на всяка една елементарна човешка стойност като възможност да се популяризира и да натрупа евромарки... (толкова беше зле, мислеше си че има такава валута)

Разрева се...

Слезнах долу при мазератито и си налях още едно малко, върху капака директно...




Posted in Етикети: , |

1 коментара:

  1. Анонимен Says:

    Страхотна история ;)