И като каза, рече...

Участвам в два фотоконкурса, в които победителите се определят от публиката и сроковете за гласуване изтичат в края на месеца. Ще се радвам ако ме подкрепиш, но само ако снимките действително ти харесват.

Първият е организиран от вече мога да кажа приятелят ми Максим Гурвитс и внася свеж полъх в иначе доста соц фестивала "Аполония"

Не се притеснявай ако не си го видял, и аз късно го забелязах :)

Но не това е най-тревoжното. Тревожното е че порноиндустрията официално е в криза, особено щом се прибягва до снимки в стари, уж луксозни возила, при това окичени със зарчета и... вероятно с ароматизаторчета "борче" :)

Снимката моментално ми припомни този тотален хит:



Момичето от снимката се казва Kyla Cole, модел на W4B - Watch for Beauty.

Още модели на W4B - Verunka

Други модели:

Евита Димитрова
Елена Бъсеску (бивш модел, сега евродепутат)

< Единственото, което ти остава по така създадената "велоалея" е да слезеш от колелото и да го забуташ... Неведнъж съм писал в КакНеСе за гаврата със софийските велосипедисти:

За колоездачите и Европата

За колоездачите ле Майно льо

Разбира се, не съм единственият човек според който тази откровена мърлящина е недопустима, ето какво казва Петър Събев по въпроса: Велосипедните алеи в София... с внимание към детайла!

Вестник Труд дори публикува снимки и мнение на Велян Стайков: Велоалея за мен и за теб, който също обръща внимание на велоалеите в София и тези в Пловдив: Велоалея, бул. България, Пловдив, прилагам снимка от вестника:

Ладислав Цветков от РЕТВ в един тъжен репортаж с малко весела нотка:


Начинът по кото се "маркират" местата за въпросните "псевдовелоалеи" шокира с безобразието си обществеността, блогъри, вестници, телевизия...

Колоездачите се мъчат, трамваят си върви...

Но нека не бъдем черногледи, все пак тази велоалея дори минава под сенчесто скеле, за да не слънчасват колоездачите, ле майно льо:
После не се грижили за велосипедистите и били скъпи велоалеите - скъпи ама не те вали и не те пече нали?!

< Другари и другарки, в Люлин 10 отвори врати култовият кафе-клуб "Бригада". Заведението се помещава в една от новопостроените ниски (слава богу) сградички, в междублоковите пространства на мястото на някогашните паянтови павилиони.

Заведението носи характерен белег за доста кафе-клубове в Люлин - столът който играе ролята едновременно на бодигард, фейсконтрол и подпирачка за вратата, тъй като климатикът е скъп лукс...

В елитното заведение си дават среща всички видни люлински вървежни типове, специален поздрав за тях със следващото видео:

< Рейсове на КНСБ по цялото протежение на бул. "Македония".

В дъното виждате централата на другия синдикат - "КТ Подкрепа" - Константин Тренчев не подкрепи действията на КНСБ, той ще организира протест по-късно...

Автобуси имаше и по бул. "Христо Ботев", наистина много хора се бяха събрали на пл. "Независимост" в триъгълника на властта, но бяха далеч по-малко от очакваните 10 000.

В Гърция, подобни протести се организират съвместно - от всички синдикати, независимо от различията по между им, а и се пускат реклами по радио и телевизия дори, седмици преди събитието, за да се съберат действително МНОГО хора. Правя аналог с Гърция, защото и един от ораторите бе синдикалист от Гърция, който носеше братски поздрав от съседите ни.

< Един от лозунгите на протестиращите:

"Гаранции за конституционното право на Стачка!"

Болезнено адекватен лозунг, след като от БСП искат да забранят на подданиците си възможността да протестират пред сгради на властта.

Протестът бе много добре организиран.
Почти всички протестиращи носеха лилави елечета с надпис "КНСБ", озвучаването бе достатъчно силно, за да бъдат чути исканията на протестиращите от чиновниците и министрите в близките сгради, стига някой да искаше да слуша.

Искрено се надявам тези хора да не са се разкарвали напразно:На метри от протестиращите западните туристи, дошли на почивка в България се радваха на сянката от полицейския "Чавдар" и снимаха гвардейците на президента:

Cutty Sark преди да даде името си за известното уиски е и най-дългият, а и единственият запазен до наши дни клипер. В престижната фрегата в негова чест, ежегодно участва и баркентината ни Калиакра. Преди време Ви споделих, че с тате правим ремонт на един апартамент. Тате не иска заплащане за труда си, обаче от време на време когато е много изморен и се е надишал с прах иска да се "прочисти" и "освежи" - тоест да си "жмуцне".


Аз обичам баща си и се грижа да спазва разнообразна алкохолна диета, предоставям му само маркови алкохоли, защото от качеството на питието до голяма степен се определя и качеството на работата му на следващия ден.

Предоставям му уиски, метакса, узо...

Снощи направих се запасих с 3 бутилки, Cutty Sark, като получих и няколко подаръка - макет на клипера Cutty Sark и 2 чаши, за консумиране на питието:

Ето и по-добра снимка на макета:

Намерих си и страхотни тапети за декстоп на марката:

• Купуваш 2 бутилки Cutty Sark - получаваш корабче.
• Гласуваш за Сергей, получаваш Доган:

Пред труден избор са изправени младите румънци, по-малката или по-голямата от двете злини, в зависимост от прочита изглежда така:

Елена Басеску, кандидат за ввродепутатша:

Бих я гласувал, поне репортажите от европарламента ще са с една идея по радостни за окото :)

Макар и за малко след Start Up It семинара успях да се посетя и старта на предизоборната кампания за Евроизборите на "Синята Коалиция":

Имаше и възрастни и млади хора, аз седях на стълбите на девети сектор, толкова много хора не бях виждал нито на концерта на Сигнал, нито на Камен Донев, а тогава имаше... страшно много хора.

Днес имаше страшно много хора на квадрат!

снимка Дневник.бг

Има надежда, гласувайте!

Недостойно държание и опашати лъжи демонстрира г-н Минчо Минчев - лидер на партия "Нова Зора" - създателка на сайта boykostov.org и наводнила Интернет, Радио и Телевизия с крайно пошли рекламни послания...

Вижте част от "Булевард България" по RE:TV с Иван Бедров от 15 май и чуйте жалките увъртания на г-н Минчев, който нито знае колко пари дава за реклама, нито кой я води, нито кой прави сайта...



А сега малко за истинският човек и партия зад БойКостов, който господин Минчев продължава да прикрива.

Лично мое мнение:

Аз смятам, че БСП си създаде втори миньон след ДПС - а именно "Нова Зора" и се опитват със зъби и нокти да смъкнат от гласовете за Бойко и "Синята Коалиция" затова и създадоха тази долна кампания.

Според данните от регистрацията на домейна Азер Меликов се показва като човекът първоначално регистрирал и стартирал boykostov.org!

Азер Меликов e експерт по информационни технологии от щаба на Станишев, а лице със същото име е и в борда на директорите на "Информационно обслужване", които осигуряват информационното обезпечаване на изборите от дълго време насам...

Хора гледайте РЕТВ, не се оставяйте да Ви баламосват от други места!

< На деня преди "Цветница" бяхме седнали с приятели на "Новогръцки бири" в култовото заведение "Дървеното" в парка "Заимов"

<< Нали съм добричък < смее се, видях че няколко дечица се навъртят около моторя и реших да им позволя да се качат, за да се му се порадват и да се снимат. Излишно е да споменавам, че мигновенно се превърнаха в атракция.

По-голямото момченце се правеше че управлява, докато по-малкото "бръмчеше" около него:
Родителите им също се върнаха в детсвото:
Снимаха се, усмихваха се, всички бяхме весели и щастливи.

Докато не дойде моментът да си тръгваме и с голяма "радост" открих, че докато си е играло с мотора, детето е пуснало радиото и... и акумулатора беше почти умрял...

Запалих с мъка и се прибрах, реших че от движението, акумулаторът се е заредил достатъчно.

Не се оказа точно така, карах 3-4 дена след това и започваше да пали с все повече усилия и чукването на стартера ставаше все по анемично, докато една сутрин не умря съвсем... наложи се да му подам ток със зарядното, по мързеливия начин, без да го свалям, както си е на мотора:

Запалих и се добрах до офиса на favit, прекарах няколко часа там, после малко ядене и пиене в района и стана време за прибиране и о... фал!

Акумулаторът пак паднал... Добре, че си носех зарядното и 2 разклонителя, включих ги в контакта на офиса на третия етаж, пуснах ги до земята и започнах да си зареждам акумулатора пак по мързеливия начин.

Изчаках около 20 минути и тръгнах отново, на другия ден обаче... имах важната задача да доставям блокчета Итонг, за ремонта...
На сутринта акумулаторът беше толкова слаб, че не успя да запали дори и на зарядно.

Оставих го да се зарежда до обяд. На обяд запали, но пак му свърши силата, точно след като сипах бензин, се наложи да си подавам ток от един от контактите на бензиностанцията на Еко, спирайки за момент сладоледения им фризер и хвърляйки персонала в тиха паника :)

В склада за стройтелни материали, не слезнах от мотора, обясних им че имам проблеми с акумулатора и ме обслужваха на запален двигател, трябва да отбележа че бях много приятно изнедан и доволен от обслужването, доставих блокчетата, бащата ги свали в движение и спрях двигателя, чак като се прибрах.

На следващия ден отново не успях да запаля сутринта и този път реших да оставя акумулатора на осемчасово "мързеливо" зареждане... Но... ужас! След осем часа на зарядно, отново нямаше мощност!

Всичките ми приятели и познати "експерти" ме съветваха да го зарежа и да си купя нов акумулатор, този бил се бил скапал, не знам си какво.

В петък го свалих с доста мъка и реших да го заредя както подобава вкъщи. Вързах го и го държах 8 часа, изключих го чак преди да тръгна за p2p конференцията във Велико Търново.

Реших да го монтирам и тествам, но не откривах ключа... оказа се, че майка ми го е изпрала заедно със дистанционното за алармата и панталона... FAIL след FAIL За мое голямо учудване и акумулатора и дистанционното (макар и изпрано) работеха. Моторът запали и сега съм щастлив!

Взех си 3 ценни извода:

1. Не оставяй малки деца без надзор върху мотора си.
2. Изваждай абсолютно всичко от джобовете си, когато сваляш панталоните си.
3. Колкото и да не ти иска да го приемеш, нещата не винаги стават по мързеливия начин...

Снимки Боби

< Официалното лого на бранда MARFI :)

<< Назаем от гръцката банка Marfin Egnatia.

<<< Много ми хареса, не само заради MARFI, но и заради стрелките водещи от крайщата на ромбоида към центъра. Тези стрелки най-добре показват егоцентричната ми природа, която никак не прикривам.

С логото и името на MARFIN имаме дълга история...

За първи път съзрях банката в далечната 2001, по време на екскурзията от гимназията в Гърция.

През 2005, по време на първият ми осми декември зад граница и второто ми посещение в магнетичния Солун, с треперещи ръце фотографирах клона на MARFIN банк близо до солунското пристанище: В сряда, в Атина спряхме до клон на MARFIN EGNATIA BANK вече (двете банки се обединиха преди около две години) и избирателно снимах само половината от логото:

Днес, моят добър елфически приятел с магически способности или накратко - адашчето, ми спретна лого като за мен:
(Ако си отворя сметка в MARFIN EGNATIA, дали ще имам по-висок лихвен процент като един истински Марфи ?)

Ето и логото на банката:

До Атина за едно кафе, струваше ли си ?

Станах доста преди уречения час (02:30), бях и първи на срещата, нямах търпение да зърна отново Акропола, да усетя пулса на Атина. В София ръмеше слабо, към 5 часа вече бяхме на границата, а по пътя ръмежът се бе превърнал в порои. Чак около Лариса започна да се развиделява, слабата сутрешна мъгла се изпари и слънцето проби облаците.

С кратка почивка за фрапе и луканико (сандвич с нещо като наденичка) точно в един бяхме в Атина след 8 часа път от София в полудрямка на задната седалка на буса. Спряхме до арката на Адриан и се поразходихме около музея на акропола и театъра на Дионис, под все още нежните лъчи на априлското слънце. Подкрепих се с вкусна кремопита (сладка баница) и истинско фредо-капучино и след естакадата при стадиона на Олимпиакос пред нас се разкри пристанището на Пирея, един по един пред нас никнеха доковете, за Крит, за Егина, за Цикладите... кораби като кооперации бяха отворили мостици като булеварди и чакаха пътниците си:
За първи път виждах огромното пристанище толкова празно и тихо. Не се чуваха корабни сирени или двигатели, всичко бе затихнало в очакване на същинския туристически сезон. Освободихме се от ценния си товар. В три часа вече бяхме поели по обратния път, разделям се с Атина само за седмица, защото колкото и да са уморителни двадесетте часа път в двете посоки, магията и макар и е по-силна, а фредото определено си струваше!

В крайна сметка, фредо-капучинанта се оказаха две, като второто в Темби ме върна почти година назад. Само че този път Темби бяха празни, нямаше опашки по магистралата, нито в заведенията. Сякаш цяла Гърция бе изпаднала в аритмия чакаща живитилен байпас да я върне отново в забързания и туристически ритъм с първите вълни туристи, като навсякъде се усещаше трескавата подготовка за новия сезон:

Сладко коте наблюдава строителните работи:

Благодарение зарядното ми за автомобил, си спретнах импровизиран мобилен офис и успях да преведа някои неща за гръцкия favit