Не на анонимността в интернет!

Не на анонимността в интернет!
е една кампания стартирана от Лъчезар Ангелов и мен, целите и идеите и са поместени и в блога: Усещане за реалност...
Кампанията има за цел да изкаже нашето притеснение от големия и нарастващ процент на анонимни публикации и коментари в мрежата.

Нашето мнение е че чрез анонимното и "народно" "творчество" с нищо не се допринася за развитието на едно интернет общество, защото обществото като група от мислещи индивиди не може и не трябва да е безлично или анонимно, а ако притежава част от тези характеристики, то не ще има силна и тоговорна позиция, ако отделните му сегменти са покрити от сянката на анонимността.

Ако можем да сравним историята на интернет с тази на човешкото творчество, бих казал, че в момента се намираме на прехода между средните векове и ренесенса.

Едно от най-големите достижения на ренесанса, просвещението, както го наричат по българските земи е излизането на автора от сянката на анонимността.

Средновековието или тъмните векове на изкуството се характеризират с анонимно, народно творчество и анонимност на създадения културен продукт.

Сега в дигиталната ера, ренесансът и средновековието са далеч зад нас, но това не пречи Интернет да е желано убежище за хора, които искат да се изявят, но и в същото време да се скрият зад псевдоним (nickname).

Аз лично силно предпочитам, да чета статии и да посещавам сайтове на хора, които са си публикували името, снимката и мейла някъде по сайта.

От една страна мога да влезна в контакт с тях, от друга да разбера, че това е писано от реален човек, които застава зад позицията и идеите си.

Ако пък има и кратка справка, какво училище или университет е завършил, съм още по-щастлив, знам какво е оформило мисленето и поведението на този индивид и ако ми е станал пример за подражание, като как бих могъл да се доближа до неговия стил.

В този блог, както и във всички мои интернет проекти винаги оставям информация за себе си, защото според мен човек трябва да застава зад всяка една своя реплика и изказване, не да се крие зад неизвестния си и загадъчен прякор, които да му послужи за извинение, че даден вид поведение или мислене е присъщ за индивида само в дигитална среда и че в реалния живот написаното в интернет няма стойност.

Според нас има и всеки един от нас трябва да подписва творенията си, колкото и незначителни да са те.

Избягай от анонимността, покажи се!

Ако споделяте нашето мнение, може да поставите този банер

(125х125) на сайта си и или да посочите тази статия или да съчините собствена, която да изрази защо според Вас анонимността в Интернет не е подходяща.

Адрес на банера: marfuzii.net/images/anonymous.jpg

Първи идеята подкрепиха:

Благовест Стоичков: Говорилня и Юри Карагьозов

Pierrot

Силвия Щинкова

Ганчо Русев

Ангел Грънчаров

Благодарим!


Posted in Етикети: , |

42 коментара:

  1. Blago Says:

    Добра идея. Аз я подкрепих.

  2. marfi Says:

    Благодарим.

  3. pierrot Says:

    http://pierrot.bloghub.org/archives/60
    Ето един архаичен линк към моя стара публикация, и следва да се приеме, че съм твърдо зад твоята идея! :)

  4. marfi Says:

    Това не само подкрепя идеята, но и показва, че някой по-умни хора като теб, узряват преди мен ;)

  5. ju Says:

    Такива мисли като твоите след време може да прераснат до насилвстено отненаме правото на анонимност в Интернет. Аз няма да те подкрепя ... ама хич! Хубаво е човек да прави разлика м/у виртуалното и реалното. Много болни хора не го правят и не търсят начин да защият личният си живот от интернет!

  6. marfi Says:

    Очаквах подобен коментар и реакция, всичко е въпрос на избор, никой не говори за насилствено отнемане на "права", като "правото" да останеш анонимен, по-скоро скрит.

    Категориите реално и виртуално имайки предвид реалния си създател и реалната цел и въздействие на виртуалното са доста размити, не мислиш ли, в смисъл, нямат ясна граница, не са имали и не би трябвало да имат.

  7. ju Says:

    Аз лично съм минал вече през периодът си ... "искам да съм известен в Интернет като личност". Тогава обичах и да влизам в IRC. Това желание за мен е по-скоро teenager-ско, първично и глупаво.

    С течение на времето започнах да ценя личният си живот и личната информация като цяло. Ужасно е колко много може да се научи за някой само от Интернет.

    Има хора с ниско самочувствие който обаче фактът колко са известни виртуално им "помага" :) Такива са наблюденията ми.

    Аз съм за това да се идентифицираш в Интернет ... но да речем с уникален nickname (прякор) по-който хората да могат да разберат че това е 1 човек ... това е ОК, дори е добре :) Но съм против човек да се идентифицира кой е в реалният живот.

    На мнение съм, че с течение на времето и развитие на лекотата с която имаме достъп до повече и повече информация (в това число и лична) ... повече хора ще започнат да мисля като мен (те и сега не са малко)

  8. Лъчезар Ангелов Says:

    Ок, има смисъл в това. Но това не означава ли, че всички собственици на блогове, сайтове и т.н. та дори и фирмени такива не трябва да дават инфо за тях, само защото са прекалено лични данни? Не трябва ли да има прозрацност? Не трябва ли всеки да застава зад думите си, да поема съответната отговорност? Или отговорността се носи по-леко, когато е анонимна? Не е ли редно да се дава право на отговор? Но на кого да се отговори или зададе въпрос ако няма нищо друго освен Анонимен? Все въпроси, на които няма отговор...И докога така?

  9. ju Says:

    Има информация има и лична информация. Личните данни се защитава от закона ... защото хората са преценили, че с тях може да бъде злоупотребено.

    Информацията на фирмените сайтове едва ли може да донесе вреда на фирмата ... единствено виждам полза от нея.

    Аз съм ju и заставам зад думите си.
    Не виждам какво на ти пречи това че не знаеш истинското ми име, дата на раждане, къде живея? Аз се идентифицирам в Интернет, но не казвам кой съм.

    П.П. Не че не е елементарно да се разбере :)

    П.П. Виж това видео - Think before you post is the message Ad Counsil wants to spread among youngstars who appear to set a lot of personal info online.

  10. marfi Says:

    Ju, благодаря, за коментарите и за интереса към темата, макар и да не подкрепяш нашата позиция.

    Искам и да кажа, че снимките от сайта ти, до който ме одведе линка от коментара ти, са много готини.

    Аз нямаше да ги видя, ако беше избрал анонимната опция, а мисля, че и на теб ти харесват, защото си си сложил данните в бутонче в дясно.

    Сега относно последните ти два коментара.

    Искам и да уточня, че ние не радуваме за публикуване насилствено на данни или на публикуване на данни, които не са предвидени според действащото законодателство да се публикуват.

    Няма да внасяме поправки в конституцията, нито да пишем нова.

    Аз нямам за цел да ставам известен в Интернет, предвид хапливите ми статии и стил можеш да видиш, че искреността ми ми печели повече врагове отколкото приятели, но приятелите които съм направил в Интернет са ми много ценни, примерно макар и в другия лагер бих могъл на драго сърце и теб да причисля сред тях, защото уважавам мнението ти и начина по които го защитаваш.

    И аз съм ползвал IRC там пък беше царството на анонимността и на измисленото аз.

    Идеята на тази кампания, както и на поста на Силви http://silvysdiary.com/2008/03/23/anonymity-in-internet се припокрива с мнението ти и за:

    "Аз съм за това да се идентифицираш в Интернет ... но да речем с уникален nickname (прякор) по-който хората да могат да разберат че това е 1 човек ... това е ОК, дори е добре :)"

    Да кажем, че дори постигането на тази елементарна култура и уважение на личността ще е победа и за двама ни.

    На мен ми е направило впечатление, че повечето зад етикета Анонимен, са хора с не много чисти намерения, така да се изравя.

    Нима е позволено да сипеш обиди и ругатни по някой, без дори да казваш кой си?

    Как на сайтовете от който купуваш електроника, онлайн магазини и тн., има публикувани данни за хората, телефони за връзка и тн. това е с цел да се спечели доверието на клиента нали?

    Представи си, че сега аз напиша тук, че може примерно рак да се лекува с Витамин Ц, нали ще оставя данни и ще кажа какво съм завършил, да ги говоря тез неща, тоест когато се опитваш да кажеш нещо полезно, може да се идентифицираш, а когато не и искаш да навредиш и да опетниш някога, удобно се криеш, зад "Анонимен".

    Според мен трябва да имаме едно и също мерило, за да не се получи девалвация на стойността на публикациите и материалите в мрежата ;)

    От друга страна от раждането ни сме обречени да сме индивидуални и да не сме анонимни, нима някой във вестниците се подписва като Анонимен, нима някой публикува романи без име?

    Та нали дори една бележка да напишеш, по почерка всеки ще те познае?

    В началото каруците и колите са се движели без рег. номера, защото са били безопасни, докато кола не взима първата си жертва, и тогава вече се следят.

    Миналата година, американка на шега принуди 13-годишно момиче да се самоубие, това вече не е безопасно.

    Ти сигурно се притесняваш за "дигиталната сянка", която оставя всеки зад себе си, чрез постове в форуми и коментари и статии, да, притеснително е, но ако се замисляш за действията си и мериш приказките си, няма да се срамуваш после от внуците си.

  11. Лъчезар Ангелов Says:

    Ju, в случая не става въпрос за подобна информация, която е защитена от Закона за защита на личните данни. Тук иде реч за споделяне на съвсем безобидна информация от сорта на Име, мейл,сайт, от този род. Защо ми е да знам къде живееш, дата на раждане, макар, че ако не знам кога си роден как да ти честитя празника? Как да ти пожелая нещо хубаво? Не мога да кажа - Ju, честит рожден ден...Звучи сухо. Всеки, който сърфира из нета знае значението на думата анонимност и се възползва от нея по най-бруталния начин. Ето затова говоря. Напиши си името и мейла и мисля, че анонимността е вече 50 процента. Останалите 50 са пожелателни.

  12. marfi Says:

    Бих искал да се извиня на човека, които ми се включи през Gtalk, и инцидентно му затворих прозореца. Ако желае нека остави коментар тук, да продължим дискусията.

  13. Peb Says:

    Аз също съм ЗА индентифицирането в нета. Именно поради възможността на много хора да НЕ се идентифицират по разни месенджъри и т.н. четем не рядко за това как някоя 14 годишна девойка била насилена от "познат" от мрежата. Вярно е, че в случай опираме и до интелигентност, но предвид, че вече много хора ползват интернета като място за запознанство, добре е да имаш представа с кого/какво комуникираш. Само да си сменя темата на блога и ще добавя банера. Между другото в името на "именността", преди два дни станах член на световната и българската интернет организации.

  14. ju Says:

    :) Аз лично не искам да си давам mail-а, още по-малко името :) При това препоръчвам на хората да не дават истинските си такива в Интернет.

    Хора, преценявайте колко лична информация давате и искате ли всеки да може да я знае? Искате ли с 1 търсене в Google, всеки да разбира кой си и за какво се бориш?

    И не на последно място в тази смотана държава аз предпочитам да съм анонимен за да мога да пиша свободно!

    Всеки разбира се има право на избор :)

  15. marfi Says:

    Ju, не се ли казваш Юлиан?

    Ами държавата може да не ни е слънце, ама и ние може да имаме заслуга за това? Поне така си мисля.

    Колкото и добре да се е скрил човек с едно кафе на служителката от НОИ, НАП ще разбера доходите на теб и на ближните ти.

    Ако някой иска да ти навреди заблуждаваща информация в гоогле, няма да го спре.

    Имаше навремето и една поговорка:

    "Крадец от кражба се страхува". Нищо не намеквам, просто ред на мисли.

  16. ju Says:

    @Peb, никой не те кара да излизаш с анонимни хора от Интернет. Не това начина да спасиш тези хора. Необходима е една по-голяма култура на хората който ползват Интернет.

    "Който заменя свобода за сигурност, накрая губи и двете" ... лозунг издигнат на скоро на протест с който хората се опитват да се защитят от правото да бъдат идентифицирани и следени в Интернет.

  17. ju Says:

    Marfi ... надявам се, че не се опитваш да ме убедиш че искам да съм анонимен понеже съм лош?

  18. marfi Says:

    Хората СА следени в Интернет!

    Затова вече няма dial up-и, за да знаят големите корпорации, откъде минаваш, кои протоколи ти обслужват заявките, какви саитове на кои портове гледаш.

    Защо мислиш, мрежовата администрация и Сиско са толкова напред.

    Примерно в моята работа се знае, какво правя и в момента, админите по всяко едно време могат да погледнат заявките от ИП-то ми накъде отиват.

    Свободата в Интернет е една удобна химера.

  19. ju Says:

    Marfi ... виждам, че няма да те убедя да се бориш за свободата си (и анонимността) в Интернет :) Щом ти си се предал, добре :) Е, аз не съм :)

  20. Zaveqna Says:

    Аз се включвам в дискусията като принципно подкрепям мнението на ju, и само искам да отбележа няколко неща:

    1. Фирмените сайтове, ако само представят фирмата няма как да не съдържат информация, а ако чрез тях се предоставят и някакви услуги (например се продават стоки и др. подобни), предоставянето на информация е законово задължение.

    2. Според мен, когато някой има личен блог е ясно, че именно той пише на него, а дали той се казва Гинка Иванова, Иванка Гинкова или г-ца Х е все едно, както и дали има сложена снимка или друга информация - нали именно около идеите и мислите следва да стават дискусиите, а не около самоличността на носителя им? Що се отнася до начин да се свържеш с човека - винаги можеш да постнеш коментар, ако няма icq или mail (които също може да не дават истинското име), и да знаеш че това което искаш да кажеш е насочено именно към автора на конкретния пост (отново без значение как се казва той наистина или как изглежда) А според мен icq и mail хората не дават често, защото не всеки би искал постоянно да го търсят непознати във връзка с различни неща, които които е писал тук и там...

    3. В поста се споменава за интернет общество, в което не тр да има анонимност, а да има силна и отговорна позиция. Не може да е така, защото ако става дума за обща позиция, тя не може да бъде изразена от цялото интернет общество - все едно да искаме цялото "обикновено" общество да има една и съща позиция. Различни хора - различни мнения. Ако става въпрос за конкретна група от хора, споделящи еднакви възгледи, правилният подход е те да си създадат някаква форма на организираност - клуб, сайт с регистрация преди постване И коментиране, с техни правила (премерно да се дават истински имена), които да се спазват там... А не да се прави призив според който всеки, пожелал да не разкрива действителната си самоличност в интернет, да бъде заклеймен, че не застава зад идеите си - той може да отговаря на въпроси и без това.

    4. Що се отнася за възможността за злоупотреби - за съжаление, хората които са склонни да ги правят няма да се повлияят и 10 кампании на да има - който иска да псува анонимно ще си псува анонимно, който иска да мами деца в irc ще ги мами - за това трябва да се взимат мерки за защита на всички непълнолетни, които ползват интернет, вкл. като им се ограничава достъпа до определени места, но това е друга по-дълга тема... Във всеки случай истинските злосторници няма да се повлияят от нищо, единствено повишеното внимание на потенциалните жертви на всякакви измами (че някой лекува рак с витамин С и т.н.) може да ги предпази и според мен именно на това трябва да се наблегне - как сами да по-правилно да преценяваме на кого да се доверим и на кого не и като се доверяваме на един, не се ли доверяваме на всички (например като постнем онова, с което сме се доверили на общодостъпен сайт). Даже по-подходяща според би била кампания в стил "внимавай", а не в стил "кажи кой си", защото и аз мога да сложа на блога си снимка на съседката и да пиша, че се казвам, Мария Петрова, ама това няма да го направи вярно.

    5. Ренесансът не се "нарича по бългаските земи" "просвещение". В България "Ренесанс" се нарича същото, което се нарича "Ренесанс" и в другите страни епохата на развитие в Западна Европа от 12 до 17 век. Аналогичните процеси при нас протичат през Възраждането, а не през Просвещението, което е следващият период.

  21. Zaveqna Says:

    marfi, именно защото всеки може да бъде следен в интернет е тъпо всеки да те знае кой си наистина, къде живееш и т.н. Утре ще пишеш нещо което няма да хареса на някой психопат и какво точно му пречи за пет минути да разбере къде да те причака след работа? Това разбира се е краен случай, но става става за пример и хипотетично може да се случи на всеки, който е написал в Интернет кой е наистина и/или друга информация за себе си.

  22. marfi Says:

    Ju, не е като да съм се предал за свободата, но реално погледнато, е някак си продадена... отдавна.

    Zaveqna, искам искрено да ти благодаря, за изчерпателния и обстоен отговор, както и за анализа за написаното от мен по-горе, в оригиналната статия.

    Според мен един текст и идеите му не биха могли да бъдат напълно възприети без минимална представа или бегла идея за автора им.

    Както примерно и литературното творчество се дели на периоди, дори в новата история, поезия преди и след войните например.

    Ако извадиш текста от картината на войната например, няма да го възприемеш, както и ако пренебрегнеш фактите около живота на Смирненски и Милев, "Септември" не би говорило нищо на никого, не е ли така?

    Не са ли интертекстуалсността и авторовият щрих, които допринасят за максималното въздействие на писаното слово?

    В третата ти точка, се опираш на същото интернет общество, което не иска да бъде следено кампанията му за това, която всички подкрепяме:
    http://opensource-bulgaria.org/data/

    Да, не може всички да мислим еднакво и аз не искам и да мислим еднакво, защото не сме от калъп, горе и в коментарите са имената на хората, които подкрепят идеята или имат сходно виждане за това, за което говорим.

    В коментарите и на този адрес: http://mrbones.kockar.org/chestno-li/, се отличават и хората, които мислят, по друг начин.

    Макар използвайки крайни определеня и опасения, като информация за адреси и ЕГН-та като доводи, без да се замислят, че си дават ЕГН-то на Мтел примерно, за да имат договор с тях.

    За 4-та точка съм съгласен и мисля, че съм го написал, след като се съгласяваме, че ако някой иска да ти навреди и липсата на широкодостъпна информация в нета за теб няма да го спре, то тогава каква е целта да я криеш?

    Склонен съм дори да напиша, че интернет тотално трябва да се забрани за деца под 18 години или да е позволен само с родителски контрол, но май ще си навлека много гневни реакции ;)

    Кампания "Внимавай", също е много подходяща и мисля да положим усилия и в тази насока.

  23. Peb Says:

    Ju, както ни задължават да си носим личните карти, докато се движим насам натам, така си мисля, че е хубаво да има някаква умерена доза неанонимност. Аз лично не излизам с непознати. Дадох пример. А за търсенето в нета, аз нямам какво да крия. Каквата съм, такава съм. И по принцип - за свободата на говорене - тя ни е конституционно право, така че, не е нужно да си анонимен, за да кажеш, каквото искаш. Че може да останеш криво разбран в българия е друг въпрос. Освен това, един призив, не зависимо за какво е много по-силен и е по-вероятно а стане популярен, ако зад него стои име/лице.

  24. ju Says:

    Искреното ми мение за този призив и статия е ...

    От една страна ви се радвам понеже явно сте някакъв вид идеалисти. Но понякога идеалистите правят една глупава грешка. В целта си да измислите нещо което да е от полза за всички залитате много в грешна посока.

    Хубаво е, че се дразните от анонимните простаци в интернет ... но онова това всеки да си пише истинското име носи повече негативи отколкото ползи. Компромисен вариант е използването на измислена виртуална самоличност.

    'Не на анонимноста в Интернет' е различно от 'Не на "анонимните" коментари'. Нека си стиснем ръцете за 2-то :)

    П.П. Какво загубихте от разговора с мен от това, че не съм дал името си?

  25. ju Says:

    @peb: Личните карти които трябва да се носят се представят пред определени лица ... не пред всеки който иска да ги види ... както е случая с интернет.

    Относно това до колко свободата на словото е защитена ... ще оставя да пораснеш и да разбереш сама

  26. marfi Says:

    @Ju,

    За второто си стискаме ръцете.

    За идеализма си прав.

    Май, Раковски беше казал:

    "Историята се гради от личности".

    Аз смея да добавя, че не само се гради от личности, но определено не се гради от анонимности.

    За виртуален, но базиран на реален профил самоличност съм съгласен, това е например опитът на майкрософт за виртуалния паспорт и месинджъра, както и сега нашумелият openid.net

    Тоест, потребителите сами назряват и се обединяват от тази идея.

    Защото е и удобна и практична и полезна.

    Ще завърша с мотото на PHPBB.com

    Creating Communities.

    Нали не си ги представяш анонимни? По скоро изградени от познати, както спомена Завеяна, познати хора следващи едни правила и общи интереси.

    Дори нищо да не постигнем, самата дискусия и рекордните 26 коментара по темата казват нещо, не мислите ли?

    Монетата няма само една страна и този апел и дискусия го показват, това не е малко.

    Пък и вече имам забавно четиво от страниците на Завеяна и готини снимки за разглеждане пак оттам и от твоя блог Ju, това не е малко и нямаше да се случи ако бяхте писали под SubnetMask - Anonymous 255.255.255.255 ;)

    @Ju, Ако под определени лица визираш чичко полицай, не си ли показваш личната карта и на охраната в дискотеката, тоест в името на забавлението, предаваш личните си данни, или всяка максима и правило си имат и вратичките.

  27. ju Says:

    Хайде, лека нощ :)

  28. marfi Says:

    Лека и до нови срещи, всичко е хубаво, когато свършва добре ;)

  29. Peb Says:

    @Ju. Хубаво, не на анонимните коментари, мнения, призиви, изказвания и т.н. За свободата - все си мисля, че съм достатъчно порастнала. Ако си чел някои статии от моя блог, ще видиш, че не се притеснявам да си кажа какво ми е на сърцето. Както и да е. А това, че не си си написал името, не означава сто %, че не го знаем. аз може да се подписвам Пеб, но само с един-два клика тук там можеш да разбереш страшно много неща за мен. А мен това не ме притеснява. И в ежедневието си (а интернета е сериозна и важна част от него), се славя с това, че съм доста, дори прекалено открит човек. Не ми пречи. Дори се радвам, че е така. Обичам, когато се изказвам или върша нещо да си поемам съответната отговорност, както и да обирам евентуалните критики или лаври. Никнейма е нещо друго. На мен ми го лепнаха като бях на 15 години и много му се кефя. Така че, дори и той разкривя някои неща за мен. Аз не отричам правото на всеки, които иска да остане анонимен в нета, а му казвам - "ОК, но не очаквай активност или потупване по рамото от мен".

  30. Анонимен Says:

    Това е доста грешно според мен. Анонимността в интернет - задължително. Преди 2 години имах профил в някакъв безумен уебсайт и една девойка ме издирила, защото съм и бил интересен. Не можех да повярвам "Здрасти, ми аз такова ти видях профила еди къде си" о.0

    А относно анонимността, донякъде сте прави, че маската на псевдонима е доста силна. Скучния чиновник се превръща в зъл администратор, който банва или мръсен педофил, търсещ профили из dating уебсайтове. Има сайтове градящи се на анонимността, така наречените futaba image boards - давам за пример 4chan.org Random Section. МОЛЯ НЕ ОТИВАЙТЕ НА ТОЗИ УЕБСАЙТ, ОСВЕН АКО НЯМАТЕ СИЛНИ СТОМАСИ И НЕРВИ!! Съжалявам за CapsLock, но сайта освен всичко, е забранен за лица под 18 годишна възраст.

    Тези хора, създателите на този сайт, бяха в специална секция на FoxNews - можете да го видите в youtube като напишете "Anonymous FoxNews". Можете да видите и техния отговор по същия начин.

    Те са анонимното лице на интернет и унищожават животите на хората които са посмяли да си направят майспейс или фейсбук или друг тип дебилизъм.

  31. Стойчев Says:

    http://blog.stoychev.org/ банер в дясно ;-)

  32. Анонимен Says:

    Категоричен противник съм на каквото и да е поставяне под въпрос на правото на анонимност в Интернет.

    Първо, то е въпрос на личен избор. В една напълно демократична комуникационна среда, каквато е Интернет, ограничаването (независимо дали с писани или неписани норми) на правото на личен избор е най-малкото неуместно. Всяко въвеждане на подобни ограничения би представлявало изключително опасен прецедент, тъй като моментално ще се появят щения то да се разшири и върху други аспекти на ползването на Мрежата. А ако такъв процес въобще започне, по-добре да си скубем кабелите от мрежовите карти и да свикваме отново да комуникираме с писма.

    Второ, дори и в реалния живот личната информация е поверителна - и се предоставя задължително само в предвидени от закона случаи. Мислите ли, че някой би посрещнал с възторг идеята, когато се движиш на обществени места, личната ти карта задължително да бъде закачена на ревера?

    Трето, демократичната култура не може да се налага силом, човек трябва да израсне до нейното ниво. Винаги има такива, които са недорасли - и приемат демократичността като безнаказаност. Но това не означава, че принципите на демокрацията трябва да се пожертват. Проблемът е много стар и достатъчно обсъждан. И то в значително по-сериозни измерения в сравнение с анонимните оплювки в Интернет (справка - дебатите около американския Patriot Act след 11 септември).

    Четвърто, в Интернет човек има възможност да избира между много степени на анонимност. Някои предпочитат да си слагат името, снимката, адреса и телефона; други не само че не дават никакви данни, ами и грижливо се стараят да маскират IP адреса си. Според разбирането си кое е по-целесъобразно за публикуваното от тях съдържание. Елементарно е, че когато видиш "целия" човек, степента на доверие към написаното от него би следвало да е по-висока. Но това далеч не е необходимо за всичко, което се публикува в Мрежата - и съответно вълнува далеч не всички автори на онлайн съдържание. Създаването и публикуването на такова съдържание НЕ Е журналистика, дайте да се разберем. МОЖЕ да бъде (ако авторът му така предпочита) - но никой не е казал, че ТРЯБВА.

    И последно (това си е вече само мое мнение): едно от основните неща, за които Интернет ТРЯБВА да се използва, е да бъдат свикнати хората ДА МИСЛЯТ. Нещо, за което те в реалния свят имат, уви, твърде малко стимули. И затова не използват дори и наличния си интелектуален капацитет, да не говорим за изпитване на потребност да го развиват. Щото иначе е по-лесно - да мислиш с щампи и готови формули. И да си пиеш благо ракийцата, без да си тормозиш сивите клетчици.

    И хората какво правят: търсят си някой, който - с надлежните име, снимка, адрес и телефон (или някакви техни поне на вид солидни заместители - като препоръки, слухове и др.) - ИМ ИЗГЛЕЖДА достатъчно достоен за доверие. И като намерят, зяпват го в устата и попиват всичко казано от него като 100% истина. И оценяват с неговите оценки, говорят с неговите фрази, реагират с неговите реакции.

    Тоест, процесът на мислене се подменя с процеса на търсене на надежден "източник на истина".

    Което, мисля, е ясно докъде води. (И още повече - докъде БИ МОГЛО да доведе.)

    В Интернет - с присъщата за тази среда анонимност - ситуацията е друга: ти четеш нечии мисли. Интелектуален продукт. Не го знаеш автора какъв е, що е; разполагаш само с това, което е написал - с тезата му, с аргументите му, с логиката му. И НЯМА КАК ДА НЕ МИСЛИШ: длъжен си да прецениш казаното (НЕ автора), за да решиш дали да го възприемеш или не. Нямаш "патерицата" да познаваш личността, която предварително да те "подпира" да се съгласиш или не. Дори ако забравим всичките други доводи, само това според мен е достатъчно, за да не бива в никакъв случай да се допуска каквото и да е ограничаване на възможността да се пише анонимно в Интернет. Такова ограничаване би означавало доброволно, в интерес на някакви дребни краткосрочни ползи, да се лишим от огромната потенциална ефективност на един инструмент, превръщащ ни в мислещи хора.

    А това не можем да си позволим. Защото именно с мисленето сме доникъде. Или, най-малкото (определено смятам), сме значително по-назад, отколкото бихме могли да бъдем. Самостоятелното мислене се тъпчеше и обезкуражаваше не само от предишната ни идеологически базирана обществена система; същият ефект върху него имат и масираната реклама, и сума ти продукти на развлекателната индустрия, и съвременното политическо говорене, и още куп други неща. Така че, конкретно у нас, в този смисъл не се е променило кой знае какво в сравнение с периода преди 89-та. Затова сме на тоя хал. Защото гражданско общество се прави с мислещи индивиди. Не с тълпа, която по някакъв чудодеен начин отведнъж си е завъдила гражданско съзнание. Няма такова кино.

    Съгласен съм, епохата на Ренесанса в културата отмина отдавна. В ренесанса на мисленето, обаче - за жалост - все още ни предстои да встъпим. И е напълно нормално, че продуктите на мисълта в момента се пораждат спонтанно, и бродят в апокрифен вид. Именно благодарение на Интернет: средата, която изпълнява ролята на носител на апокрифните мисли. Самият бум на блогването (а преди това - на онлайн форумите) според мен е радващо доказателство за наличието точно на такъв процес. Дано от тези апокрифи, след като се прочистят от естествения филтър на публичната оценка, остане нещо, което е толкова истинско, качествено и трайно, каквото е фолклорът в културните му измерения.

    Та, да повторя още веднъж: дори самата идея пишещите в Интернет да пожертват анонимността си (па макар и като неписана норма за bon ton) представлява една - съзнателна или не - допълнителна пранга за мисленето ни. За мисленето не на пишещите, а НА ЧЕТЯЩИТЕ Интернет. Което според мен е безотговорно и абсурдно да си позволяваме.

    А мръсна пяна винаги ще има. Въпросът не е да я забраним, а да се научим да я различаваме. Със собствените си глави. Само тогава можем да се надяваме, че тя ще изчезне (или поне ще намалее до приемливи граници - както се случва с всичко, което се е обезсмислило).
    ________________________

    Е, така мисля аз. Никът, който използвам, е Зелен Бетон. Кой съм, какъв съм, и дали непрекъснато изнасям сказки на тая тема или това са мои мисли, които за пръв път излагам тук - това за вас, четящите, не би следвало да е от значение. Аз, като автор на онлайн съдържание, ви предоставям правото да се съгласите с мен (може би намирайки в моите разсъждения аргументация за своите собствени мисли), или да не се съгласите. Или да ме сметнете за поредния, дето "се прави на нещо" от удобната сянка на анонимността, щото "не му е чист косъмът", и да ми теглите една, затваряйки прозореца на браузъра. Толкоз.

    Мислете!

  33. silvercoin Says:

    Напълно подкрепям горното "анонимно" мнение.
    Преди близо месец за първи път попаднах на тази инициатива тук:

    http://lachezar.net/?p=39

    и веднага ми се стори отблъскваща.
    Разбирам мотивите на авторите й, но съм убеден, че в разсъжденията си по въпроса забърсват само циничната повърхност на досадата.

    Кой, какво, защо... Доверие...
    В Интернет?! Където всеки може да се представя за когото си иска?

    Обаче не става дума за доверие. Става дума за МИСЛЕНЕ, за което говори изказалият се преди мен. Защото от личността се интересува повече този, който иска да си спести малко мисъл.

    И друго - тази инициатива е ВРЕДНА, защото следвайки я, без да се вложи много мисъл, някой ще си вмени поведенчески модел за "отхвърляне на всяко мнение, което е анонимно". И ще го мисли за правилно, защото в заблудата си е подкрепен от множество... банери.

  34. Ruslan Trad Says:

    Подкрепям с две ръце - http://ruslantrad.wordpress.com/

  35. Васил Светославов Says:

    Още първия път, когато попаднах на тази инициатива доста се зачудих. И тогава и сега асоциацията, която поражда у мен е една и съща - като се разхождаш по улицата не само да си с лична карта на ревера(което спомена анонимният автор) но и най-малкото - CV. Човек може да си позволи неанонимност, когато пожелае, с когото пожелае. Другото дава безброй поводи за злоупотреба със същата тази лична информация.

    Също така изпитвам известни съмнения относно ефективността на подобна инициатива - искрено се съмнявам наличието на (както вече се уточни) виртуална личност да спре някого от "Да ви еба мамата пачи тъпи" - цитат, твърде срещан по всякакви форуми. Безхаберието си е безхаберие, независимо от анонимността.

    И на последно място - ако става дума за блоговете - май всеки блог дава възможност за спиране на анонимните коментари. Който не му отърва - ако ще. В крайна сметка блога пък си е нещо лично, аз у нас непознати не пускам току така ;)

  36. ivan Says:

    Тази идея не ми харесва изобщо. Особено на фона на напъните на държавата и службите да събират информация за гражданите от електронни източници, ако може безконтролно.

    Вярвай ми подобни инициативи в дървените глави на милиционерите и някои други хора с власт изглеждат като примерно "регистър на блогърите" или друга подобна простотия. Не подценявайте дивотиите, които може да роди държавната администрация - преди малко повече от година имаше идея за регистър на хората, които не желаят да получават spam и май даже парламента се занимаваше с това! WTF!? Примерите как някой написал на друг нещо в ICQ и онзи му повярвал и станала драма ми приличат като да се опитваме да предпазим някого от собствената му глупост. В този ред на мисли дайте да монтираме скенери за пръстови отпечатъци на обществените телефонни автомати (има ли още такива btw?) за да сме сигурни кой се е обаждал. Или да стартираме кампания "Не на анонимността при ходенето в магазина/стадиона/кафенето/последният_да-затвори_вратата...". На мен тези примери ми звучат също толкова нелепо, колкото и "не на анонимността в интернет".
    Не че е притеснително да се знае кой какво е написал и не, че е трудно да се разбере при желание. Мен ме притеснява посоката на мислене.

  37. Анонимен Says:

    Абсолютно несъгласен. И макар че те познавам и сме завършили едно и също училище, отказвам да се идентифицирам! Всеки има право да остане анонимен, ако поиска.

  38. Анонимен Says:

    Анонимност в Интернет? Голям майтап! Каквото трябва се знае от когото трябва! Защо да улеснявам допълнително ченфетата? А често искреността е много вредна за здравето!

  39. Maria Says:

    Анонимноста в интернет подстрекава простащината, грубостта, дори развитието на сектантски и фанатични общества. Анонимността в интернет е опасна и се задълбочава. Чудя се кога и ДАЛИ някой наистина ще направи нешо по въпроса. За съжаление кампании като тази нямат голяма сила, но едно голямо БРАВО от мен на тези които са се сетили. Подкрепям!

  40. vladimirproperty.com Says:

    Никога не съм бил анонимен.
    Ако и когато ме е страх - си мълча или се отръпвам.
    Но не съм анонимен.
    Да си анонимен е много българско и ляво.
    Бъдете здрави !

  41. Анонимен Says:

    Някой по нагоре беше писал за futaba image boards. И преди да му видя ника, знам че е anonymous. Знаеш ли защо? Защото тези места са интернет културата в най-чистата и форма. Не блог, който е популярен заради приятния си език. Това е така да се каже .. еквивалента на кварталния сладкодумец. Та отиди на някое такова местенце, започни да публикуваш тея статийки, и там по умни хора от мен ще ти обяснят защо анонимноста е най-голямото богатство на интернет.

    Но отсега още си знам че няма да го направиш. Ти си човек с изградена култура и нежелание за нови взаимодействия със средата -- защо да се занимаваш с глупостите на един анонимен?

    Да се опитам ли да ти обясня?
    Добре. Кант е казал (знам го наизуст) : 'прекаленото облягане на авторитетите вместо на собствената ни мисъл ни е довело до повечето беди на света'. Разбираш ли? Това означава че тази философия не е просто измислица на няколко нурда, а е обоснована. В интернет аз съм жена на средна възраст, 9 годишно момиченце, маратонец, учител по математика,човек с еректилна дисфункция, преводач от немски, боксьор, педофил, крокодила Гена и братовчеда на най-добрата приятелка на Джордж Клуни. Аз съм които пожелая, правя каквото поискам, и казвам каквото ми е на ума. Най-хубавото е че никoй няма да ме съди, дори никoй няма да знае какво съм направил, и най-вече .. не мога да нанеса физическа травма, дори и да имам желание. Почти рай.

  42. frog'n'roll Says:

    Темата май винаги е актуална. Прочее тези дни се чудих, къде бях писала отговор на тъпотията "Да си анонимен е много българско и ляво", а не минах през цедката и не ме одобриха, пък то било тука, Марти. :)