И като каза, рече...

Сигурно някои от Вас са гледали по националната телевизия материал посветен на третия опит за учреждаването на "Клуб Класик" - клуб на завършилите единствената по рода си гимназия в страната предлагаща досег до културните и езикови постиженията на древните гърци и римляни.

Сигурно сте видяли и момчешкият хор, които чрез песните си пожела успех на начинанието, чули сте част от речта на г-жа Гергина Тончева - директор на "Националната Гимназия за Древни Езици и Култури - Константин Кирил - Философ" и може би отрязък от приветствието на първият председател на "Клуб Класик" - проф. Анастас Герджиков.

Това, което не сте видяли и не сте чули е устава на клуба и дискусията в секцията за въпроси и отговори, не сте видяли и приема в ресторанта.

Телевизията сметна, че събитието приключи с официалната част и с приветсвията, поне тогава операторът с отегчена физиономия прибра камерата си и с недвусмилен жест показа изхода на асистента по осветлението.

Не видяхте и празната Аула, не чухте и притесненията на завършилите класическия лицей, че твърде малко хора присъстваха, едва стотина човека, нищожно малко на фона на 2500 човека завършили класическата гимназия за период от тридесет години.

Това, че според съвременната журналистика събитията свършват с лъскавата част е доста болна тема, защото това е Press Release, това е версията която организаторите на събитието искат Вие да видите, това което е интересно и пикантно и което не винаги съотвества на Press Release-a, е това което остава скрито за камерите.

Това което остана скрито за камерите беше, че идеята за "Клуб Класик", тръгна на куц крак още от началото, по-скоро сантиментално, обвързана с денят на Благовещение, с повече идеи отколкото подготовка, затова имаше и толкова малко хора, но камерите не снимаха празната част на залата, за да го видите.

В интерес на истината рядко съм виждал Аулата на Софийския Университет пълна, обикновенно както при посещението на президента на Гърция - Каролос Папуляс е почти празна и камерите дават близък план на първите два реда и лъскавото събитие е отразено като по учебник.

Много пъти, при височайши гости като например заместник министърът на министерството на Гърция за Образователните и Религиозни въпроси, се привикват масовки, като по социалистическо време от училища и лицеи, дори и бегло свързани със съответната проява, за да може камерите да снимат тези два реда публика.

Но стига толкова за снимачните техники и начина на писане и представяне на новините. Факт е че има опит да се създаде един аlumni клуб, към едно от елитните български училища, с цел да се подпомага развитието му, както и развитието на сегашните му ученици, да се дават стипендии за добро представяне и да се стимулират учениците, да знаят, че като завършат ще имат подкрепата на този клуб в по нататъшната си реализация, малко масонско като идея, но такива са и клубовете на Кембридж и Оксфорд.

Мисля, че такива клубове трябва да имат всички училища, защото както казва директорката на класическия лицеи при връчването на дипломите, пак в Аулата:

"Няма бивши ученици, това е брак за цял живот"