Триград - Чаирски езера
Posted On понеделник, май 27, 2013 at в 11:21
Родопите са красиво и тъжно място.
Планинските ридове не са високи, реките са страшни веднъж на няколко години, но разбунтуват ли се последствията им не могат да бъдат поправени с години.
С жена ми и детето бяхме на гости в Триград и в мен за пореден път се зароди желанието да стигна до едно от селата, за които всичките ми приятели говорят - Мугла. По птичи полет отстой на не повече от 25 км от Триград, по асфалт... на 90 км! с обиколка през Широка Лъка и Смолян. Преди повече от 15 години придошла река отнесла мостовете по краткия път от Гьоврен до Мугла.
Допълнително се амбицирах и като разбрах, че от Байкария са маркирали маршрут от 30 км. м/у двете села, за жалост техния трак в странния формат .gdp не ми свърши работа, но пък и не ми беше необходим.
Пътеката, поне до Чаирските езера, не може да се сбърка - след дяволското гърло се завива надясно и се следват червените триъгълници или червено/бялата туристическа маркировка. От едната страна тече реката - от началото до сами пътя, а после в дълбоко дере. От другата има отвесни скали. Странични пътеки няма или са къси и се пускат до някое вирче в реката. Самият път е идеален за колоездене - широк, горски, скалист път. Ако ще и две седмици да вали, пак няма да се разкаля сериозно.
Този път също е подвластен на волята на реката. Още в началото се минава по един овехтял дървен мост. Добрата новина е, че дори този мост да рухне, реката малко под него е доста плитка и с равно корито, та поне през лятото пак ще може да се преминава.
След като се мине по този мост, следващото интересно място е пътечка, която би ви отвела първо обратно в Триград, а после и в Доспат. Ако хванете горския път, който се извива от Триград ще се спуснете точно тук. Черният път от Триград обаче е доста гол и ако е много горещо е по-добре да тръгнете през ждрелото.
Пътят продължава да се вие между скалата и реката и в един момент минава през величествената каменна арка в началото на публикацията.
След това пресича реката на място, където няма и следа от мост. Няма смисъл да се пазите, при всички положения ще се намокрите, затова давайте смело. След едно стръмно качване ще се озовете на Чаирските Езера, а ако имате късмет и туристическия дом ще е отворен.
Аз спуках гума при езерта и се върнах позорно в Триград.
Ето маршрута м/у Триград и Чаирските езера, благодарение на Strava & Lifeproof
+ видео:
TRVL / TRBL Sofia missing!
Posted On вторник, февруари 26, 2013 at в 13:26
TRVL е безплатно приложение за iPad, което предоставя тематични, кратки гидове към различни световни дестинации. Свалете си го, заслужава си!
Изчетох тези посветени на тигрите в Индия, на маршрута и забележителностите покрай спирките на трамвай 22 в Прага, на минералните бани в Bath, на баровете в Дъблин...
Стана ми тъжно, че балканите - България, София, Румъния, Сърбия изобщо не са застъпени и се заех да коригирам тази неправда.
Иска ми се да направя брой посветен не толкова на София, колкото на планините около София - Люлин, Плана, Витоша, Стара Планина.
Хамстера се включи със силна снимка на копитото и нощна София, но ще ми трябват още доста, както и няколко думи от местни хора свързани с планините около София.
Ще се радвам да се включите със супер яки снимки, идеи, спомени, ползвайте коментарите или ми пишете директно на marfuzii @ gmail.com
На изток към Индия с 15 км/ч
Posted On събота, август 04, 2012 at в 23:27
Преди доста време Алекс от AzCheta ми съдейства за книгата на Владимир Харизанов - На изток към Индия с 15 км/ч. Оттогава се случиха редица неща и срам не срам, така и не я прочетох. Стори го съпругата ми, малко преди да се оженим. Тази публикация и това ревю маркират много важен момент в развитието на този блог, който от личен се превръща в семеен.И тъй...
Това е книга за всички търсещи души. За личности, за които границите са само в оковите на ума. Това е личен разказ за разкъсването на всички ограничения и постулати, за вярата в доброто, за пътя към себе си. Авторът ни увлича още от самото начало в своята история по един непретенциозен начин. Всяка дума е преживяна, езикът е семпъл и истински. Но в същото време е изпълнен с дълбочина, с много емоция и непресторена доброта.
Въпрос на избор е. Можеш да игнорираш и да бъдеш игнориран или да забелязваш и да бъдеш забелязан... Не извръщам глава, не затварям очи, а емоционално поглъщам всяка глътка живот.Аз съм тук.Пътувам, за да те видя, пътувам, за да ме спреш, пътувам, за да те срещна, пътувам, за да се върна отново при тебе.
Хей, приятел, изминал си чуден път, за мен беше удоволствие да споделя това изживяване. Ще чакам с нетърпение да ми пишеш пак.
Приключенията на един италианец по българските проходи
Posted On понеделник, януари 02, 2012 at в 21:30
Повечето хора пътуват за празниците.
моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания.
От видеото не се вижда много добре, но пътят на места наподобяваше повече просека в гората със струпани около нея трупи:
Celebrating Diversity: Sarajevo
Posted On вторник, юни 22, 2010 at в 8:09
Тазгодишната юбилейна, петдесетта колоездачна обиколка на Сърбия премина и през република Сръбска (една от двете съставни части на Босна и Херцеговина) и петият и етап финишира в град Пале (на няколко километра от столицата на федерецацията - историческия град Сараево (Сарайево както го наричат бошнаците и както би следвало да се нарича според думите образуващи името - сарай -'дворец' и ево - 'градина')
Разходих се из Сараево за кратко, но градът и съжителството на толкова много религии и нрави на едно място ме плениха и със сигурност ще се върна при първа възможност.
Сараево е уникален град и сякаш из улиците му витае една специална аура, която нашепва истории, съдби, сякаш всеки камък, всяка табела разказват...
Докато търсех повече информация за града и мостовете му попаднах на затрогващата история за Ромео и Жулиета от Сараево - мюсюлманка и сърбин, които силно се обичат и правят неуспешен опит да избягат от обсаденото Сараево, стигат едва до половината на моста над река Милячка и там снайперистите ги застрелват, а телата им остават в неутралната зона и непогребани цели шест дни...
На друг мост над същата тази река, която разделя Сараево на две, построен от римляните и в перфектно състояние и днес, Гаврило Принцип прострелва австрийския престолонаследник - ерцхерцог Франц Фердинанд и жена му София и създава предпоставките за избухването на първата световна война. След атентатът Гаврило скача в плитките води на река Милячка и чупи двата си крака, арестуван и съден намира смъртта си в чешки затвор след близо половин година и с тегло от едва 36 килограма...
Ако решите да посетите Босна и Херцеговина помнете, че България е първата страна, която признава независимостта й още на 15 януари 1992. Препоръчвам Ви да се разхождате повече из земите на християнската република Сръбска с административен център Баня Лука. Валутата на Босна и Херцеговина е КМ - Конвертируема Марка и е със стойност като на българския лев.
Обиколка на Румъния за 48 часа
Posted On вторник, юни 08, 2010 at в 9:34Година след като посетих Румъния за първи път, ангажиментите ми към РСК (републиканската съдийска колегия по колоездене) ме изпратиха отново в необятното цярство на хората ядящи мамалиги и чупещи рекорди за скорост с Дачии.
М/у другото ако си млад или още по-добре млада, знаеш езици, разбираш от компютри, можеш да работиш под стрес и напрежение, обичаш да пътуваш, обичаш и колоездачния спорт и си готов/а да работиш за без пари (или за минимално заплащане, но пък с покрито спане, ядене и транспорт) съдийската комисия разширява състава си, заповядай на някоя от сбирките ни през вторник (втори и последен вторник на месеца от 18:30) на столичния колудрум.
Пътуването ни започна с голямо закъснение още от София и кратко отклонение в Ботевград и за жалост пристигнахме малко след ферибота от 5:30 за Бекет, та трябваше да чакаме следващаия в... 8, но поне изгревът над Дунава си струваше:
Aвтоматично си калкулирахме закъснение от 2 поне часа за ХунеДоара, градът който приюти старта на тазгодишната колоездачна обиколка на Румъния. В крайна сметка стигнахме навреме за обяда, имахме време да разпънем и фотофиниша и да запишем успешно пролога на състезанието, в който българите от КК "Вивело" Хемус Троян се представиха много добре.
Пътят към ХунеДоара не бе от най-добрите, но направо си е чудесен за път, който води в ромската столица на клановете от югозападна румъния - Крайова. Околовръстното на града минава покрай река, а от двете му страни са разположени ромски гета с автомивка във всяка втора къща (улиците в Крайова са доста разбити и прашни, така че миенето на коли си е доходен бизнес). Във въпросните мивки освен БМВ-та други коли не видях.
С леко загубване, излезнахме от Крайова и продължихме по пътя за Хачег, Петрошани и Дева. Настилката в по-голямата си част бе нова, но за жалост румънските населени места в тази част на страната имат много странен градоустройствен план - къщите са пръснати по главната улица (разбирай международния път) и други улици просто няма. Табелата за край на едно населено място, маркира и началото на друго... Така въпреки хубавия асфалт, поддържахме крайцерска скорост от 50 км/ч. След 10 часа път стигнахме в ХунеДоара - приятен миньорски град с просторни улици и паркове, прилични хотели с wireless и мамалига за вечеря :)
(хотелът ни, външният вид лъже, много е приятен)Освен с дължината си, селата и градчетата в тази част на Румъния се отличават и с интересни покривни конструкции. По-бедните къщи бяха покрити с прости листове ламарина, а по-заможните къщи се отличаваха не дотолкова с големината си, колкото с различните орнаменти по покривната си ламарина, улуците и тн. Също така преди да започнем изкачването в планината, повечето сгради бяха построени с просторна веранда с няколко колони или поне задължително вход с открито и поддържано от колони "предверие", предполагам за повече прохлада. Вторите етажи на къщите пък имаха дълбока, сенчеста тераса. На втория ден, на път за Алба Улия, където стартира и обиколката срещнахме друг тип покривни решения - покриви на два ката, единият от които доста скосен, предполагам за да не се заддържа сняг, както и липса на веранди и тераси - явно тук вали повече сняг.
В момента на писане на тези редове в Такси Макси (минибус, който изпълнява ролята на редовна автобусна линия м/у Търгу Муреш и Букурещ) подминавах къщи, чиито покриви са направени от тънки тухли приличащи на сега модерните битумни мушами.
Ако ще предприемате пътуване в тази част на Румъния (Крайова, Хачег, Петрошани, Дева, Алба Улия, Търгу Муреш) се подгответе за пътища с различна настилка - от гладък нов асфалт като за улични гонки, до разбит стар и кърпен, като на софийското околовръстно.
От всички градове, през който минах най ми хареса Търгу Муреш (има си и летище със сутрешни полети на wizzair до Будапеща, а оттам и до Бургас) Ето и снимка от централния площад на града с внушителния му културен център:
Може лесно да се ориентирате колко е голям или хубав даден румънски град по саксиите с цветя по стълбовете за осветление, до скоро мислех, че подобен "лукс" се среща само в Яш, но това далеч не е така. Тази част на Румъния е окъпана в зеленина и е много приятна за посещение през лятото. Цените на стаите по хотелите и мотелите рекламирани на пътя започват от 30 и стигат до 80 леи (1 лея е около 0,5 лева/25 евро цента). Запасете се с леи, защото еврото, противно на очакванията ми не се приема с радост.Моята обиколка на Румъния
Posted On понеделник, юни 07, 2010 at в 13:52
Така започна приключението ми в Румъния - придошлите и мътни води на Дунав при Бекет наложиха бусът ни да бъде дръпнат на буксир от ферибота от този трактор.
В Събота в 8:20 сутринта, стъпихме на Румънска земя и потеглихме към старта на 47-та колоездачна обиколка на страната.
Можех да остана само за 2 етапа и нямах представа как ще се върна в родината, но именно затова приключението бе незабравимо.
С различни превозни средства навъртях над 1000 км (само в Румъния, за справка тазгодишната колоездачна обиколка е с обща дължина 1154км.) Ето и маршрута ми:
До Търгу Муреш транспортът ми бе подсигурен. Оттам насетне ме чакаше неизвестното. В 16:00 ме ескортираха до автогарата, където се качих в "Такси Макси" - минибус, който трябваше да ме закара до Букурещ. Бусът минава и през Брашов, откъдето е и долната снимка:
Бусчето поддържа добра скорост, но за жалост не е никак комфортно, особено ако сте високи около метър и 85.Както и да е, пристигнахме по график в Букурещ, но всички влакове бяха заминали, а не ми се чакаше до сутринта. Метрото също беше затворило, но поне се сприятелих с едно момче от бусчето и с него взехме такси, което в последствие срещу упорит пазарлък ме откара до Гюргево, за сумата от 30 евро.
Разбира се, шофьорът не падна съвсем по гръб и не ме остави точно на Дунав мост, а в центъра на града, откъдето отново с пазарлък и срещу 5 лева и 5 леи друго такси ме откара до моста.
Там учтив румънски граничар хвърли бърз поглед на личната ми карта и ми каза, че трябва да си намеря ТИР или друг вид транспорт с който да пресека моста - не можело пеша.
Задачата не се оказа много лесна, шофьорите на тирове не са никак вежливи, за щастие, точно когато започвах да се отчайвам се появи синичък автобус на Юнион Ивкони, с табела "Букурещ - Русе - Плевен - София" - веднага съзрях спасението си и бързото си прибиране в София. Но, не би. В последствие се оказа, че сме тръгнали от Букурещ почти по едно и също време - автобусната линия е нова и се движи от средата на май и затова не съм бил запознат с тази възможност - fail.
Шофьорът отказа да ме качи и каза, че ако успея да стигна до българската страна ще е склонен да го направи там. Затичах се към бариерите с "такса мост", но и там ударих на камък при два опита да се кача на някой ТИР. Тогава съзрях раздрънкан открит бус ФолксФаген, видимо претоварен. Хората, леко мургави и с цялото домачадие на борда се съгласиха да ме извозят до Русе, но пътуването ни трая кратко. От средата на моста се бе образувала титанична опашка от тирове и автомобили. Слезнах, благодарих на хората за отзивчивостта и тичайки реших да се кача във хванатия в задръстването автобус.
Но не би, шофьорът се бе изхитрил и вече беше на паспортната проверка. Силно се изненада като ме видя, зачуди се как съм дошъл толкова бързо, но все пак ме качи. В Русе си купих билет, придобих права на редовен пътник и блажено откъртих до София. Имах време да се изкъпя, поспя и освежа преди работа. Определено този път се прибрах далеч по-бързо и комфортно отколкото с влака от Яш по миналата година.
Очаквайте и по-подробен разказ за първата част от пътуването следващите дни :)
Островът - перлата на Пазарджик
Posted On събота, април 17, 2010 at в 22:32
Юношата на колоездачен клуб Хемус @vivelo Колев победоносно вдига ръце след тридесетата обиколка на парк Свобода (острова) в Пазарджик. Снимката е мое дело през фотофиниша на Alge - който ми беше поверен във вече второто състезание на което съдийствам.
Цял ден не излезнах от красивия и подреден парк и искрено завиждах на жителите на Пазарджик за това истинско бижу насред водите на Марица.
След като обиколихме острова и се зачудих как така не е застроен, треньорът на колоездачен клуб "Печенеги" гордо заяви.
"Ние на цар Борис отказахме, камо ли на някой новобогаташ, не си даваме острова!" И слава Богу, добавих аз. Иначе нямаше да остане място за мини зоологическата градина, което щеше да е жалко, нали:
Паркът се поддържа безупречно и е пълен със зеленина и модерно изкуство:
Не Ви ли приличат на пухкави топчици:
Ако имате път към Пловдив (или южна България) като цяло, не се колебайте отбийте се през Пазарджик и острова на Марица, макар и малък има страшно много красиви неща да ви предложи! Струва си!
Six Degrees of Separation
Posted On сряда, февруари 10, 2010 at в 15:48
Вчера гледах един страхотен документален филм "Six Degrees of Separation" (виж го и ти в края на поста) Накратко, във филма на 40 различни човека по всички крайща на света бяха раздадени 40 идентични пакета, като целта беше те да стигнат до един професор по биология в Бостън, като пътуват единствено между хора които се познават лично (но не повече от шест) - сещате се - аз познавам някой, който познава някой друг, той трети, който пък познава професора.
Колко пакета достигнаха целта си, няма да ви кажа веднага, ще споделя само, че много се въодушевих от идеята и реших да я изпробвам веднага.
Първоначално избрах Майкъл Арингтън и набелязах Петър Недялков от екипа на NEVEQ като първи пост в щафетата ми, записах и пробно видео, което щях да изпратя на Майкъл, което да описва идеята ми и пътя на посланието:
След като се чух с Петър и се оказа, че лично познава Майкъл и всъщност диска изобщо няма да има дълго и изпълнено с приключения пътешествие, осъзнах че съм подходил грешно към експеримента - Майкъл Арингтън, като създател на един от най-известните технологични блогове в света - TechCrunch е доста известна личност със страшно много контакти. Въпросът не е дали диска ще стигне до него, а кога. Все едно да изпратя колет до Франкфурт (най-голямото европейско летище) и да се чудя дали ще пристигне - естествено, че ще пристигне!
Затова избрах абсолютно непозната и безизвестна личност - Jandy Stone от Лос Анджелис. Утре ще запиша ново видео и в най-скоро време то ще започне пътешествието си.
Идея си нямам кой би могъл да я познава и явно дискът ще пътува доста, ще е далеч по-интересно приключение, ще се радвам ако го следите редовно :)
А ето и обещания филм:
гара Малко Белово
Posted On неделя, януари 03, 2010 at в 12:32
Фотоколаж от гара "Малко Белово" или каквото е останало от гарата. Всъщност гарата се казва Благой Захариев - виден социалист и ученик на Димитър Благоев, родом от с. Малко Белово (сега кв. „Благой Захариев” на гр. Белово).
Гъстите гори по склоновете на Рила и Родопите били превърнати в траверси за линията на Барон Хирш, която свързала Белово с Одрин. Днес от някогашния икономически и търговски просперитет на региона е останал само спомен, поддържан жив от фабриката за хартия и целулоза.
В Малко Белово посрещнах една страхотна нова година, на следващият ден разрушената гара ме върна в реалността.
Let it snow
Posted On петък, декември 18, 2009 at в 9:27Веднага щом се събудих ми направи впечатление, че въпреки обилния снеговалеж по улиците на града не бяха минавали снегорини, резултат е следния:
Реших да се обадя в столична община и да проверя какви са плановете за почистване на града: Не можах да се свържа с началника на отдел "Концесионен контрол" г-н Станимир Ангелов - на посочения телефон 980 9859 никой не вдигаше, а вторият телефон 980 9377 звъни в БНБ.
Пробвах и горещите телефони - 9875555, 9 1264 - отново ударих на камък. В последен отчаян опит се свързах със секретарката на г-жа Фандъкова, която май живее в друг град и според нея София била почистена...
Аз видях с очите си как колите се пързалят при завоя от Стамболийски по Опълченска, как линейки затъват в кишата по светофарите и съм свидетел, че до 08:30 булевардите "Джавахарлал Неру", "Царица Йоанна", "Тодор Александров", "Стамболийски", "Скобелев", "Прага", "Гоце Делчев", "Пенчо Славейков" както и ул. "Опълченска" и "Дойран" не бяха чистени. Версията на столична община беше, че София е почистена.
Обадих се в центъра за градска мобилност и ми дадоха следните закъснения за тролейбус 1 - 109 минути и 72 минути за тролейбус 5 - сами си правете изводите...
Та София.. кой и кога ще я почисти или ще чакаме снегът да спре и да се стопи сам - май това е планЪт!
От медиите:
Непочистени улици и автобусни спирки, задръствания и закъснения на градския транспорт са част от картината в София тази сутрин след като вчерашната прогноза на метеоролозите за снеговалежи се сбъдна...
Нещо не ми се връзва
Posted On понеделник, декември 14, 2009 at в 22:37
Цял ден слушам и чета за обири, грабежи и палежи. Тъй като и мен самия за пореден път ме обраха наскоро станах доста чувствителен на темата.
Нещо с екшъна около Вакарел не ми се връзва.
Прилагам част от официалната версия на полицията заедно със снимка от пресцентъра на МВР, с подчертани важните моменти и гръмкото заглавие:
"Предотвратен е грабеж на турски гражданин на автомагистрала “Тракия” - държа да отбележа предварително, че колата на човека е запалена, самият той е пребит, НО грабежът е предотвратен!
"[..]Около 12.30 снощи служителите на реда са предотвратили грабеж на турски гражданин, пътувал по магистралата[..]. Той бил спрян от автомобил със синя лампа. Нападателите му сложили белезници, отнели му пари и вещи и го изоставили в близост до Вакарел.
Докато извършвали престъпното деяние, те били засечени от служители на ОДМВР-София. Грабителите открили огън с автоматично оръжие срещу полицаите. Нанесени са сериозни поражения на патрулен автомобил. При ответния огън е прострелян смъртоносно единият от извършителите на тежкото криминално престъпление. Той е 38-годишен, криминално проявен, с регистрации за притежаване на взривни вещества, незаконно оръжие и боеприпаси и на наркотици. Бил е с маска и бронежилетка.
Съучастникът му успял да избяга и засега се укрива. Предприети са активни действия за издирването му, в които са включени екипи от различни поделения на МВР. Турският гражданин е изплашен, но в добро физическо състояние.[..]"
Прилагам и разговор със "спасения" турски гражданин пред "24 часа", заглавието е показателно:
[..]Бяха общо четирима. Освен двамата побойници имаше един в полицейската кола и един, който се качи в моята.[..]
[..]Около 1 часа през нощта видях някакви къщи. Отидох до тях, видях, че има кучета, и нарочно ги разлаях, за да излязат хората и да ми помогнат. Показа се някаква жена, видя в какво окаяно положение съм, извика мъжа си и той се обади в полицията. Дойдоха полицаи и така свърши всичко. Но мога да ви кажа, че ако не бях стигнал толкова бързо до къщите, нямаше да хванат бандитите. Разбрах, че веднага са ги подгонили и са ги хванали.[..]
Внимание заслужава и версията на "Труд":
[..]Първи дръпнал спусъка на своя автомат “Калашников” бандитът, седящ на задната седалка. Куршумите му се посипали върху полицейската патрулка, зад която се прикривали служителите на реда.[..] (Бая точен е бил този бандит щом посипал патрулката с дъжд от куршуми, а счупил само 2 стъкла и оставил 2 дупки във вратите (виж снимката)
[..]Полицаите открили премръзналия чужденец наблизо, вързан с белезниците за дърво.[..] (нещо тук не се връзва с разказа на турчина)
Бандитите са били заловени, пардон един е бил убит, а другите трима, за двама от които не се споменава нищо в полицейското известие отново са се измъкнали. Та бандитът е бил убит, не благодарение на бързодействието на полицията, а благодарение на собствената си глупост след дръзкия обир да продължава да се размотава в близост до мястото на местропрестъплението и инициативността на пострадалия турски гражданин. Мен повече ме притеснява този бандит, който е избягал и все още не е задържан - нека припомним състоянието му - ранен при катастрофата и стрелбата, тръгва да бяга през сипещия се сняг и влажната почва и не оставя следи - уникално!
МВР счита случаят за решен с хепи енд - турският гражданин е спасен, а работата си е наполовина свършена. Всъщност МВР не са свършили и една четвърт от работата по случая и вече се обявиха за герои. Същите тези герои искат да ни следят безконтролно в Интернет, ако действат по същия начин - тръпки ме побиват!
Прилагам снимка, от закъснялата потеря, която най-добре илюстрира колко е лошо да пускаш доказани бандити с условни присъди и да ги съдиш по 5, 10, 15 години... Тази закъсняла потеря, изпратена да залови един-единствен ранен бандит се плаща от моите данъци...
Моите 200км. в двореца на ветровете
Posted On понеделник, ноември 02, 2009 at в 20:46
В последната събота на месец октомври официално закрих активния велосезон с двеста километров бревет на гръцкия остров Евия.
Преди да ви потопя (повярвайте ми потопя е повече от точна дума в случая) в приключението, нека Ви разкажа малко за географското положение на Евия.
Евия е вторият по големина гръцки остров след Крит и е онзи щит който предпазва областите Атика и Беотия от северния вятър, спускащ се чак от Вардарска Македония.
По билото на една от планините, които изкачихме има маркировка за зимни условия, а селото в подножието на върха се казва - Παγώνια от πάγος - лед, местните твърдят че там сняг се задържа от ноември до март... а планината е само на 600 метра над морското равнище!
За наш лош късмет в деня на събитието на острова си бяха дали среща редица зли ветрове, които не само засилваха дъждовните капки като куршуми в лицата ни, но и на места и то както често се случва - на най-тежките изкачвания духаха насреща ни и допълнително ни затрудняваха.
Покрих дистанцията от 210 километра с обща денивелация от 3200 метра за точно десет часа, в това число едно загубване и доста дълги, но животоспосяващи спирания на задължителните две контроли. Десет часа под неспирен дъжд и педалиране буквално върху ручеи, а не асфалт. Определено нямаше да се справя без гръцките приятели на колоездачния спорт, които напълно доброволно ни помагаха и подкрепяха с енергийни гелове и сушени плодове в най-критичните моменти, когато умората и студът започваха да взимат превез над лудостта, която ни даваше неподозирани сили.
Алтернативата да слезна безславно от седлото след 12 часов преход с влака ми се виждаше неприемлива, а и хранех надеждата че в източния край на острова ще има слънце или пък, че покрай морето температурите ще се вдигнат с няколко градуса и така от километър на километър и от една илюзия в друга пресякох финалната линия.
Сега, обръщайки се назад дори за миг не бих се замислил дали да карам отново в подобни условия и по толкова стръмен релеф, просто задължително ще се облека по-дебело, защото честно казано въпреки предупрежденията от приятели, силно подцених метеорологичната прогноза, а и чак в последствие разбрах че името на острова произлиза от Евия, една от Неядите - дъшери на Азоп - все речни, водни божества.
Видеомонтаж:
Маршрутът:
С влак до Гърция
Posted On петък, октомври 02, 2009 at в 9:56
Икономедиа излезна с два материала посветени на напоследък любимия ми транспорт - влаковете:Голямата Снимка: С влак до планините на Европа (откъдето взех и снимката за статията) и
До Солун по жицата
Не се сдържах и реших да дам малко повече сведения за пътуващите с влак по линията София - Солун - Атина.
По спомен влаковете до Солун от София са 3.
- 7:05 - Композиця 361 гръцки вагони без кушети/спални
- 17:00 - Композиция 363 гръцки вагони с кушети и спални и пътува директно чак до Атина
- 22:53 - Международен влак 462 - Букурещ - София - Солун - български вагони със спален вагон и румънски спални вагони.
Лична карта, пари и търпение.
Търпение, защото който и влак да изберете ще минете през няколко смени на локомотивите. Отсечката Промахонас (Προμαχώνας) - Стримон (Στρυμών) не е електрифицирана и от Кулата ви поема дизелова машина, после пак идва електрически локомотив и така до Солун.
Търпение, защото винаги ще се намери някой извън ЕС, който ще го проверяват половин час на границата.
Съвет:
Ако пътувате с кушета, обикновено го закачат веднага след локомотива - НЕ се настанявайте в първите купета - при откачанията и закачанията на влака може да се озовете на земята, особено ако сте на горните койки.
Пригответе се:
За внезапни спирачки и "твърдо" возене от гръцките машиинисти, не знам комплекси ли избиват или си мислят, че карат влака стрела (влакът е доста лек тъй като са само 2-3 вагона) но веднага се усеща, когато поемат командата.
Запасете се:
С храна и вода, няма вагон-ресторант.
В случай на нужда:
Ако пътувате с гръцките вагони и гръцките кондуктури може да сте спокойни - в стаичките на стюардите винаги има храна (чипс, сандвичи, кроасани) вода, бира, правят и фрапе. Не го афишират или рекламират, но ако ги попитате няма да Ви откажат.
Помнете: Гърците не тръгват никъде без храна, дори на кино :)
Колко струва?
С различните влакове - различно.
София - Солун - София седящо место с едномесечна резервация или студентско намаление - 30 лв.
София - Атина - София с кушет - 170 лева.
Важно:
Гледайте на влаковите билети по следния начин - билет за дестинация и място.
Ако не знаете точно кога ще се върнете вземете билет и място в едната посока, а място в другата може да си купите от всяка гръцка гара. Място в кушет от Атина до София е 14.40 евро.
Още по-важно:
Корупцията в българските спални вагони е на огромна почит. Дори без билет, можете да се качите и срещу 10 - 15 евро имате на разположение цялата спална кабина (3 легла)
За кушетите:
В гръцките кушетни вагони има... ток! По един контакт в началото и края на вагона, можете да си зареждате лаптопа или телефона.
Има и климатик, доста е силен и не може да се спре, затова не лягайте на най-горните койки - ще измръзнете. Най-удобна е средната койка.
Ток има и в гръцките вагони, ако са с купета, ако не са - няма.
Гръцки купета пътуват в композицията в 17:00, понякога и в 7:00, зависи как е гарувал влака.
Гаруването:
Българският влак е институция. Пристига в 6:30 в Солун и гарува до 22:53 там. Стюардите са като моряците - могат да слизат на брега (гарата), но не го правят. Влакът гарува на пети коловоз, ако сте дошли за кратко, може да си оставите багажа вътре, ако сте си харесали някое купе да си го запазите и така :)
Обърнете внимание:
Хубаво е да отидете на гарата 15-20 мин. преди тръгването на влака и да огледате пътуващия контингент, ако е предимно мургав и претоварен с багажи... по-добре си доплатете за първа класа или си вземете самостоятелно купе в спалния.
На косъм
Posted On вторник, септември 29, 2009 at в 21:22
В събота карах на Сливенския бревет - 220 км. през Сливен - Нова Загора - Твърдица - Казанлък и почти до Ямбол.
220 км. през пътища в ремонт, с дупки тук-там, със стърчащи арматури на места и рязан асфалт, но с водачи свикнали с колоездачи и доста по-спокойни от тези в София.
През цялото време си повтарях:
"Късмет извади Марто, дори гума не спука, айде още няколко километра потрай"
Жокерът, който извадих тази вечер обаче беше далеч по-ценен - спаси ми живота, на два пъти!
На любимото ми трасе София - Клисура има един почти обратен завой с рязък наклон. Той дойде в повече на водач на "Пасат", който се движеше срещу мен, прелетя през мантинелата и зари муцуна в полянката.
Спрях и реших да му помогна. Човекът едвам се крепеше, говореше несвързано - жалка картинка. Побутах, той поора с предните гуми, но в крайна сметка само закотвихме колата между две ями - много як тоя Пасат, картерът цял, само един фар счупен и дясната предна гума нарязана от мантинелата - без други видими щети! А... и задното стъкло бе заменено от найлон, навярно от друга подобна случка.
След малко дойдоха и други хора и с общи усилия успяхме да извадим колата от ямите и да я насочим по един близък черен път. Водачът, вместо да се върне обратно на асфалта, реши да изследва черния път и със счупения си фар (вече се стъмни) се спусна до селото.
Аз поех обратно към София и след няма и 200 метра, както си карах по пътя с предимство и с пуснат фар, някакъв тип реши, че е може да се включи без изкачване в моето платно и най-вече минавайки през мен. С огромни усилия успях да извъртя колелото до осевата линия по средата на пътя и избегнах втори удар в рамките на 200 метра и 20 мин!
Надявам се да имам още жокери в ръкава - ще ми трябват при тези водачи... по обратния път си спомних и защо спрях да карам преди години... просто втория път като излезнах с три шева от "Пирогов" не исках да се налага да ходя още веднъж.
Блогване от международния (влак)
Posted On петък, септември 18, 2009 at в 22:59
Пиша втори пореден пост от спален вагон. Да живеят високите технологии, Globul и контактиките по влаковете (когато не са откраднати трансформаторите).
Сегашната ми обстановка е много по-комфортна от предния кушет втора класа на ОСЕ (гръцките държавни железници) в който ползвах контакта в коридора, както се вижда и от снимката. За жалост обаче в контакта ми няма ток и скоро ще ми падне батерията.
Пътувам към Солун, а оттам към Литохоро и Олимп, ще оставя фланелката на националния ни отбор по колоездене (от времето, когато го имаше) на върха каквото и да ми струва това.
Привилегията да пътувам сам с колелото си в кушет първа класа с масичка/мивка, тоалетка и всякакви други соц. железопътни удобства ми коства подкуп от 15 евро на кондуктора, (той държеше за 30, но се спазарихме :)
За жалост сега ще трябва да слизам по гарите с дълъг престой да зареждам батерията, че все пак имам работа да се върши, а може и да се отпусна във видно мръсните чаршафчета и да подремна, защото все пак утре ме чака тежко изкачване до втория по височина връг на балканите - Митикас, а във вторник поредното качване до Черни Връх, този път от Алеко с контролно време 25 мин.
Сезонът на стеничките
Posted On понеделник, август 10, 2009 at в 23:38
Някой се радват на сезона на дините, други на стеничките :)
Стенички са онези почти вертикални изкачвания, на които просто Ви иде да слезете от колелото и да го хвърлите в храстите.
Това в ляво е профил на любимия ми маршрут:
Люлин - Банкя - Клисурски Манастир Св. "Петка" - Клисурското поделение и края на пътя:
Характеризира се с непрестанно изкачване - на моменти плавно, на моменти агресивно - но константно.
Отчасти маршрутът е подходящ и за хора с по-слаба подготовка, ако решите да се разходите до Банкя може да го направите дори с най-непретенциозното колело, а ако много се уморите да си починете в парка или пък да видите родната къща на Димитър Благоев :) :)
Ако ще карате след Банкя обаче, се подгответе за сериозно катерене. Първото по-сериозно изкачване минава близо до разграден стопански двор и често на пътя си играят козички и агънца, така че могат да спрат устрема Ви - бъдете внимателни.
След като подминете кошарата животните и колите остават спомен и се отправяте към нищото - път който води към забравено военно поделение, а по средата му се издигат белите дувари на един от онези негостоприемни и вечно затворени манастири, които дори нямат чешма за морните пътници.
Не знам историята на манастира и едва ли някой ще ми я разкаже, но макар и на няколко километра от София и със силуетите на белите люлински блокове пред очите Ви имате чувствато, че сте много, много далеч... Обгръща ви странна тишина и прохлада, всичко изглежда толкова спокойно.
Чудесен маршрут за разходка с кола или колело има и достатъчно полянки за удобен пикник :)
Приятна неделна разходка
Posted On неделя, август 09, 2009 at в 18:31
Профил на един от любимите ми маршрути за педалиране около София.
Люлин - Божурище - Гурмазово - Пожарево - Златуша - Росоман - Делян.
Харесва ми да карам по този маршрут, защото няма много коли, а и след Гурмазово асфалтът е безупречен и гладък.
Приятно и полезно за колоездачите е и равномерното разположение на водоизточници по пътя, което много помага в горещи дни или пък на колоездачи като мен и адаша, които карат без бидони :)
Ако сте любители на природата една разходка по този маршрут (с кола или колело) ще Ви хареса и зареди с енергия.
Има и какво да видите :)
Може да привършите разходката си още на пожаревския язовир и да си наловите рибка или да продължите и да видите уникалните светофарни уредби в село Делян, в което времето сякаш е спряло - стари порутени кирпичени къщи, а над тях светофар - не един, а два!
Причината е проста - "пътят" е широк колкото стар копривщенски сокак и колите трябва да се изчакват - за жалост светофарите не работят - добре че няма трафик :)
Малко след въпросното село може да слезнете от колелото защото ви посреща табела за 10% наклон - не че преди това няма поредица от 10 и над 10 процентови наклони, но не са сигнализирани и са по-къси :)
По средата на изкачването има дупка в пътната мантинела и зле поддържана пътека ви отвежда до уникален и лечебен според местните извор - казват че лекувал - какво точно? - не знаят :)
Казват, че преди време много болно момиче се потиполо в извора и се излекувало - легендата ни я разказаха хората които пълнеха вода за домовете си и оставяха монети за щастие във водата.
С адашчето презаредихме в единствения магазин, който открихме по пътя - малко селско павилионче със звънец с надпис "1 път" - не е нужно да притеснявате магазинерката, ако не е в магазина си прекопава градината, но винаги ви чува и ви продава вкусни вафли :)
За любителите на колоезденето ще споделя още една подробност - на много места по пътя особено след Гурмазово, пътните знаци са разположени по най-високите части от пътя, което ги превръща в идеални цели за катерачески спринт :)
Тежък секс-вагон се композира, Ленче ле!
Posted On петък, юли 10, 2009 at в 9:08
Отивам вчера да изпратя Мила на едно дълго пътуване до Добрич и що да видя - любовен вагон и то точно в композицията за Добрич (Силистра).
Гледам аз и настоявам, че пише LiebeWagen, а Мила спори с мен, че било LiegeWagen - спален, а не любовен вагон.
Като е LiegeWagen, защо са го написали пустото му G, толкова да прилича на B, освен това вагонът е спален и се пътува дълго - удобни предпоставки за старта на една истинска секскурзия.
Оптималният Секспрес замина за Силистра в 21:10 снощи :)Balkan Road Trip
Posted On четвъртък, май 07, 2009 at в 22:33Каня Ви на видео пътуване със страхотен музикален съпровод от пристанището на Ираклион (Крит) през Атина, Платамонас, Промахонас, циганските гета на София и... самата София.
Едно пътуване от над 1500 километра с ферибот, рейс и влак и убийствен саундтрак.
Това споделено пътуване оправи деня ми:
