До Румъния и назад. Глава шеста - Букурещ и Албанската връзка

В последната глава стигнах до пристигането ми на Гара Норд в Букурещ.

Гарата и пероните много приличат на тази във Варна, само че тя е далеч по чиста или на гарата в Пирея в Атина, само че тя е много по-малка.

И трите явно са строени приблизително по едно и също време, в един стил, но Гара Норд е далеч по-голяма и покритата и площ е в пъти повече от тази във Варна.

С пристигането ми умря и надеждатата ми международния влак през Словения да е закъснял много и да успея да се класирам за него, беше заминал преди 15 минути.
Нищо, така и така го бях предвидил пък и ми се искаше да разгледам Букурещ, имах 6 часа на разположение.

Реших да се подкрепя в Макдоналдс-а на гарата, които си е истински ресторант с Wi-Fi и тоалетна, а не като кервана на централната ни гара. Истински претъпкан се оказа, бай мангали на опашки, бай румънци по масите, ужаст, макар и да имах 6 часа нямах 1 за опашки. Ще намеря друг рекох си и отминах...

Щом излезете от гарата ви лъхва ориенталска романтика - смугли хора играещи табла, таксиджии с плетени бели обуща и черни чорапи отдолу люпят семки и предлагат услугите си, смугли жени без сутиени и те предлагат разни неща, не исках нито едното нито другото. Бях решил да се разхождам. Трудна работа, улицата пред гарата е с 5 платна, пресичането и в час пик си е тегаво, особено като има ремонт...

Пред гарата има парк със статуя на заслужилите жепейци, а зад него централата на Румънското БДЖ, в парка пък бай мангали си подремваха или директно върху земята или на мръсни одеяла, няма да се разхожда тук.

Слава Богу в Букурещ има доста информационни табла оказващи забележителностите, а те са много.

Избрах си от едно такова табло маршрут и потеглих пеш. Кварталът около гарата е нещо като "Омония" за Атина, малки дюкянчета на араби, турци, ливанци. Чужденци, емигранти и заблудени туристи допълват пейзажа.

След кратки лутания, излезнах на един широк булевард който ме отведе до сградата на парламента им:
Доста впечатляващ нали?

От него тръгва и Bulevardul Avitorul - широк шестлентов булевард обгърнат в зеленина и водещ към паметника на авиаторите:

После минах по един 9! лентов булевард, разделен на три имаше и павета, но шум нямаше, бяха добре подредени.

Покрай всички тези булеварди - зеленина и широки тротоари с алеи за велосипедисти - да ти е кеф да се разхождаш и така неусетно стигнах до Румънската триумфална арка:
Която за жалост беше в ремонт:
Малко над нея е величествения комплект на "Свободната преса" - Casa Presei Libere (аналогът на София Прес):
Зданието е огромно, състой се от централна висока част и четири допълнителни корпуса свързани със сравнително невисоки сгради.

Оттам минавал пътя за Питиещи, Pitiesti и доста хора бяха спряли колите си и офертираха случайни минувачи да ги закарат до там при споделен разход за гориво.

На връщане към гарата ме налегна страшна жажда, не знам как уцелих но се разхождах из квартал в които имаше само посолства, по едно време до мен спря един автобус на жандармерията и от него слезна цял гарнизон, помислих си че ще сменят охраната по посолствата, но подминах заедно с тях доста и бройката им не намаляваше, докато не влезнаха всички на куп в Американското посолство... колко очаквано нали :)

Американското посолство беше изкарало на тротоара си два от онези диспенсери за вода, дето си имаме по офисите тук, като съзрях скъпоценната течност реших да се примоля за една чашка (все пак нямах пукната лея, щото не исках да обменям за един ден), пазачите не знаеха английски, извадиха някакъв костюмар от двора, които ми се усмихна, каза че имали вода, но пък нямали чаши, пожела ми приятен ден и си се прибра със същата усмивка, с която и излезна - и аз го заобичах.

Шестте часа почти се изтърколиха, минах през един празен вече МакДоналдс, платих си яденето и пиенето с кредитната карта и тръгнах към влака.

Поседях малко в парка пред гарата, което се оказа голяма грешка.

Приближи ме една много гнусна и многократно оперирана циганка, която ми запредлага:

- Sex.

А не мерси!

- Anal, Oral, All.

Абе бягай бе!

- Kafe?

Не пия кафе, мерси.

Kafe - и ми сочи някакво кафене отсреща.

Да бе, ей са ще те черпя кафе!

Слава Богу загуби интерес и си тръгна по пътя, малко по-надолу, един румънец я качи в Дачията си и отпрашиха...

Влакът дойде, закачиха 1 български вагон - пълна мизерия, мръсен, целият в графити, прозорците заяли... Ужаст.

Сесията на студентите беше свършила, моето купе и място бяха окупирани, затова отидох в съседното, след малко го щурмуваха 7 албански студента, веднага ме попитаха:

- Билет.

Имам, ама не ти го давам.

- Не ти го искам, питам дали имаш, щото ние нямаме и ще подкупим кондукторката, да знам колко рушвет да пусна.

Е как ще подкупите кондукторката, не е ли строго?

- Строго е, само в международния става, до Русе.

Ясно... еми успех.

Държа да отбележа, че албанците бяха много начетени и говореха много приличен английски, всички бяха с румънска жилка и учеха на румънска издръжка в Констанца, а и всички се подиграваха на Македонците :)

Прибираха се през 2 държави до Албания с две транзитни визи - за Македония и България. Ех добре, че съм от ЕС, мислех си аз :)

Пътуването с Българския вагон беше ужасно, прозорецът непрекъснато се самозатваряше, затова го вързахме с един колан, нямаше място за всички, затова някои стояха в коридора, след като подминавахме запустяли заводи и селца каквито си имаме и тук след 3 часа минахме 60-те километра до границата и там румънските калъфи ни държаха един час. Взеха всички паспорти и проверки, проверки...

Българите се качиха с една радиостанция и си диктуваха номерата на паспорите, проверяващият връщаше трите имена и ако съвпадаха бам, бум печат и оди пикай и легай.

Влака се опразни, албанците се качиха на автобус, аз се излегнах, което беше голяма грешка, седалките бяха толкова мръсни и прашни, че усещах как акнето ми не се възпалява, а направо гори, цялото лице ме болеше, ужаст.

Българските кондуктори, държаха на всяка гара да ме будят и проверяват, някъде към "Червен Бряг" ми писна и си лепнах билета на вратата с плюнка, заключих я с колана и пак задрямах.

Някъде към 7 се събудих в София, 800 километра за 26 часа, не е зле - за пешак...


Блог популяризиране през Facebook

След дълги молби и многобройни покани от приятели, най-накрая се присъединих към фейсбук.

Дълго време се дърпах, като за основна причина изтъквах хилядите безмислени тестове и въпросници, с които биваш бомбардиран от приятели.

Не ми се вижда много полезно да разбера коя актриса от "Сексът и Градът" съм например, по-скоро бих искал да покажа на хората, това което наистина ме интригува и за което пиша в блога си.

Не получих удовлетворение, докато не открих добре написани и полезни инструменти, чрез който да успея да кача съдържание от блоговете си в профила ми там.

Пробвах доста, но трябва да призная че повечето имат страшни проблеми с кирилицата и съдържанието написано на нея, обръщат го във страховити маймуници.

Слава богу открих два перфектни и много полезни според мен инструмента.

Βlog Networks Ви позволява да си добавите snapshot на блога си към профила ви, който води към една страничка където можете да си качвате избрани линкове, да каните хора да се присъединяват и да четат блога Ви и тн. Добавяте си и един инструмент на сайта (прозорчето горе в дясно), което приканва посетителите Ви да се присъединят към вашата блог мрежа във фейсбук, много лесно се работи с него и може да добавяте много блогове, както свой така и такива на приятели:

Photobucket


Ето и резултатът от добавянето:
Photobucket


Друг много ценен инструмент е: Blog RSS Feed Reader, в който можете да добавяте RSS Feeds от колкото си блогове поискате, можете да задавате колко поста да се показват от всеки блог, да избирате иконки (аз си избрах фавиконите от блоговете), дали да се показва дата, колко дълъг да е анонса и много други... Има обаче проблем със заглавията на български, но другото го показва добре:

Photobucket


Други полезен инструмент за популяризирането на блог във фейсбук е My Links, който добавя връзки към профилите ви във блогър, ютюб, тайппад и тн. За жалост няма включени модули за edno23.com и svejo.net би било много готино ако скоро го добавят.

Полезно и интересно се оказа и създаването групата във Фейсбук на друг мой блог - "как не се", по предложение на Pierrot, събират се материали, дискутират се публикации и въобще блогинга преминава в един изцяло нов аспект.

Happy Bloggin' and Facebookin'


До Румъния и назад. Глава пета: Банки, Сервитьорки, Влакове

В предната глава от приключението ми до Яш и обратно Ви споменах за две изкусителни сръбкини с който се запознах там, беше много забавно макар и за кратко:

Момичето от снимката - Анита, наполовина румънка ни помогна много, особено със закупуването ми на билета обратно за България. Оказа се и дъщеря на сърбо-румънеца от предната глава благодарение на който имах подслон.

Та първата ни работа рано сутринта беше да се сдобием с гумени пари или както румънците им викат - леи:
Съветвам Ви като обменяте леи да вземете и по-малки банкноти, защото румънските пари не са като нашите хартиени, ами са почти гумени, носи им се слава, че не се късат, мачкат, мокрят и едва ли не ги слагат на пачки в бронирани жилетки и спират куршуми и 101% ще ги дърпате и мачкате, за да го проверите.

Славата им биде разбита от Алекси, който с едно по-силно дръпване си развали петдесетте леи на две парченца с номинал около 29 леи едното и 21 леи другото.

Банковата служителка която ни обслужи сигурно е била няколко пъти подред мис на класа и випуска в университета, даже мислех да и дам още пари за сменяне, само за да гледам как малкото и спретното дупенце се върти и навежда около принтера :)

След като забогатяхме с над 250 леи отидохме до гарата да си купя билет.
Трудна задача, лелката за първи път чуваше за Дестинация Яш-София и ровеше по някакви регистри, разписания и какво ли още не и в крайна сметка след 30 минутни жестикулации и преводи от български на сръбски и чрез Анита на Румънски се сдобих с билет до София за около 170, 180 леи.
Боби, предложи да почерпим момичето за усилието, но пък нямахме достатъчно пари и в крайна сметка взехме заем тип "утре ти ги връщам" от Алекси, за да покрие фрапетата и ни в кафето до университета.

Сервитьорката сигурно е била подгласничка на служителката от банката в конкурса мис румънска пролет - висока, с руса коса и триъгълно лице и разбира се в крак с последната румънска мода - без сутиен :) Трудно се поръчва като се разсейваш така но...

Заведението беше и последната ми надежда да заредя телефона си, надявах се да има една кутия с около 20 зарядни, както си имаме в България, но уви в Гърция и Румъния не срещнах до сега такова удобство... запитах сервитьорката ни дали имат случайно някое зарядно в кафенето, служебно но за жалост не би...

След малко момичето се върна и ме попита какъв точно ми е телефона, разучаваше го известно време и ми каза, че в къщи имала зарядно за Нокиа, обясних и че едва ли би ми свършило работа, но изразих готовност все пак да се разходя до дома и за да потърся такова за Сони Ериксон, девойката се усмихна, позамисли се, но вежливо отклони гостуването ми...

След като ни донесе сметката, установих че банковата служителка беше наместила стегнатото си дупенце на едно диванче точно зад мен.

Ех, колко обичам малките градове - възкликнах аз и отпих от фредото си :)

Вечерта успях да се присъединя към коктейла за добре дошли на чуждестранните студенти, като за жалост слушайки по цял ден тренировките на Боряна - "Сун Булгарайка, сун студентка ди Гречия" успях папагалски да повторя на професора и че и аз съм българска студентка от Гърция... нищо поне атмосферата се разведри :)

Коктейлът не беше много интересен, но пък всички бяха магнетично привлечени към балканската ни копмпания:
И изведнъж се оказахме заобиколени от германки, полякини, украйнки, рускини, китаец които силно държаха да се запознаят с нас, включително и с мен, въпреки че не съм част от курса.

Казах им че не са ме видяли на теста, защото съм много мързелив и предпочитам да пия, затова и не съм успял да се събудя, вечно рошавата ми прическа и чашата вино в ръка подвърждаваха думите ми и така си уредих спокойното пиене до края на вечерта.

Вечер проточила се до към 2-3.

В 5:00 станах и отидох на гарата. Качих се на стар италиански влак на 2 етажа с климатик и ей такъф кенеф:
И ей такива кресла:
Имат още много хляб да ядат българските железници...

След 6 часа полет през житни поля и релсов път без нито един тунел, бях отново в мръсната Букурещ. Букурещ Норд (Bucuresti Nord) ме отблъсна със сивотата си и хилядите бай мангали, претъпкания МакДоналдс и такситата менте.

Оставяйки мрачната гарад зад себе си поех на опознавателна обиколка из Букурещ, но за това в следващата глава:


Глоби до 3000 евро за неправилен македонски!

Македонските власти въведоха нови, много по-сурови мерки спрямо неспазващите правилата на "чистия книжовен македонски език и кирилската азбука". Най-високата санкция скача от 320 на 3000 евро. Най-малко 2500 евро ще плаща всеки издател, община или фирма употребяващи чуждици от сорта на "импийчмънт, маркетинг, адвертайзинг" и др.

От Института за мекедонски език "Кръсте Мисирков" от години негодуват, че усилията им за изкуствено създаване на културна идентичност, чрез търсенията им в българската стара и диалектна говорна форма биват похабявани от медиите и публичните личности, които безнаказано използват думи и изрази от английски и от езиците на съседни страни (разбирай - български). Похвална инициатива на макетата, трябва и в България да се гласува нещо подобно, за да не се изгубим в опита си да подражаваме на западната култура и да плюем по всичко българско и родно.


Шведското Метро

Боби ми изпрати няколко снимки на шведското метро, които доста ме натъжиха, особено като се вземат предвид разбитите ми надежди станали на четири години вече, че с излизането от входа ми и кратко возене в софийското метро ще изпълзявам под аулата на универсиета. Завърших бакалавърската си степен, а метрото все още стига едва до ЦУМ...

Но млъкни сърце, нека се порадваме малко на шведските метростанции и да се надяваме, че и нашите скоро ще станат готови:
Доста умело съчетание на форми и цветове:
Тази пък прилича на вход на пещера:




Posted in Етикети: | 4 коментара

Интересни Фотоконкурси

Днес докато преглеждах актуалните новини в:


Попаднах на един много готин сайт: http://www.photostreet.info/, в който в момента текат доста интересни фотоконкурси:

Ще спра вниманието Ви на този, който ме заинтригува най-много, а именно конкурс за снимка уловила духа на София, хората и улиците. Конкурсът завършва на юбилеят на София 15.09.2008.

Ето и 2 снимки, които наистина ме грабнаха:

Друг интересен паралелен фотоконкурс е този за снимка, показваща красотата на родината:
Също така интересни снимки има и в конкурса "Колела":
Освен споменатите вече конкурси за "Снимка на София", "Колела" и "Красотите на България" има още доста на тема "Деца", "Цветя", "Модели" всички са пълни със страхотни снимки, а за победителите има чудесни награди:

1. Електронен фотоалбум с профес. снимки или Website (Интернет страница Пакет 1) + Хостинг за 1 година (Иконом. план) на обща стойност 641,40 лв.

Успех със снимките и приятно разглеждане :)


Закачлива БМВ реклама

Креативна реклама на БМВ насочена към Premium Selection Cars - употребявани автомобили до 5 години, преминали редица проверки. То е като при жените, дори да не си и първият, "возенето" пак е страхотно :)"

Знаеш, че не си и първият...

Какво друго можеш да кажеш? БМВ винаги е предоставяла качествени коли и бидейки такива, да караш някоя, който вече е преминала през сериозна и задълбочена проверка не би било проблем, дори ако не си "първият", който я кара. Разбира се ако можеш да си позволиш чисто нова, направи го на всяка цена (и остави старата да я кара някой друг.)

"You know you're not the first." What else can you really say? BMW has always provided quality vehicles and as such, driving one that has undergone an in depth inspection shouldn't really be an issue, even if you aren't "the first"...to drive it. Of course, if you can afford a brand new one, by all means do so (and make sure your old one hits the lots for someone else.)


Posted in Етикети: , , | 3 коментара

Arnold Пародия

Омръзна ли ви от филмите с цифри отзад? Терминатор 145, Бебето Беглец 20, Пришълецът срещу Хищника 148 бля бля. Или пък от другия тип "фантастика" където героят го клонират, пращат го насам натам в бъдещето после го връщат с важна мисия в миналото да убие себе си ако може и всякакви подобни щуротии. Надсмейте им се заедно с неумиращият бате Арни:






Posted in Етикети: , | 1 коментара

You do not mess with the ZOHAN!

След Борат, един друг симпатяга от изтока е готов да превзема хАмерика - Зохан (Адам Сандлър). Зохан е най-елитният израелски войник, той рита човек през бетонна стена и хваща куршум с голи ръце, само че дълбоко в себе си иска да подстригва и да прави хората красиви и така поема към Ню Йорк, за да започне един нов живот. Източен акцент и ъперкът ритници, смехът е гарантиран:




Posted in Етикети: , | 4 коментара

Tour De France

В момента във Франция тече най-престижното колоездачно състезание в света - Тур де Франс. Събитието протича без много шум в българските медии, където по стар обичай приоритет се дава на евентуални трансфери и подробности от контроли на водещи български отбори с третодивизионни чужди такива, в които превез обикновенно взимат чужденците.

Искам да споделя с вас любимата ми песен на Крафтверк - едни талантливи французи, които заедно със сънародника им Жан Мишел Жар, се считат за бащи на "техно" стила:



Клипчето е към песента "Тур де Франс" и е от едноименния им албум, в които също се включват и други парчета на спортна тематика - Ле Форм (Формата), Витамин, Регенерасион и тн.

Клипчето е и трибут към Димитър Колев - Коко, един от най-големите ни състезатели по колоездене и многократен победител в обиколката на България. Коко си отиде наскоро на преклонна възраст и не успя да види възпитаниците си отново да събират стотици хиляди зрители публика по колодрумите, всъщност и колодруми не успя да види, столичния колодрум се руши, а някога на него е завършвала обиколката на страната, последната обиколка на родината, дори не премина през столицата... на столичани им е безразлично, предпочитат паветата да са затворени за протест на таксита, отколкото за да се даде старт и финал на родния вариант на тура. А както казваше Коко, навремето колоезденето беше много популярно, почти колкото футбола, днес останахме само с един цар футбол и съпътсващите го величествени скандали...


Rent a Car ala BG

Солун е хубав град, лошото е че хубавите Солунски плажове са далеч, далеч от Солун. След като останахме в града без кола, със сестра ми решихме да си наемем мотор. Хубавoто на гръцкия бизнес е че е концентриран, има си улица на герданите, улица на гривните и съответно улица на агенциите за коли и мотори под наем и накрая на тази улица бензиностанция в жилищна кооперация, за да заредиш преди да потеглиш на откривателско пътешествие.

Влезнахме в офиса на фирма "Македония рент а кар", (ако сте в северна Гърция, повечето неща ще са свързани с Македония, примерно истинска македонска баница и тн, тъй като Солун е център на област Македония). Влизаме вътре и ни посреща една много хубава гъркиня, с много хубави гърди, много мила, с много хубави гърди и черни очи и коси, с много хубави гърди :)

Реших да наемем 150 кубиков скутер и аха да ми подаде ключовете се сети да ме пита за категория М, която видя в книжката ми. В Гърция имали само А и А1, съответно, е и ние ги имаме тия, но си имаме и М. Най-нагло и казвам, че М е за Мотор, баш за Мотор, за голям Мотор, за мотор демек, така и приказвам, но тя не е много сигурна и реши да се обади в консулството ни, оттам даваше заето, та не успя да ме разкрие, но аз пък като видях, че работата отива на закучване и още подваластен на хубавите и гърди, реших да си зема кола в крайна сметка, пък и колата излизаше съвсем малко по-скъпо от мотора. Лошото е че на ден ти дават 100 километра да караш, а останалите над 100 ги плащаш по 20 евроцента после, или предварително по 10 евроцента. Аз зех колата за 2 дена, и си купих още 100 километра за по 10 цента всеки, обаче тия 300 километра за никъде не стигат, особено ако си горд българин, дето рядко пита за пътя и се губи често като мен :) Така се сдобихме с Деу Матиз за два дни, срещу 70 евро наем и 100 километра отгоре за 10 евро, общо 80 евро.

След като още първия ден врътнахме 150 километра, поради едно загубване и липса на начин да се върнем отново на магистралата, реших да върна километража на колата назад.

Разглобих таблото, трябва да отбележа, че Деу Матиз е много проста кола и на някоя по-луксозна, може би нямаше да се справя и трябваше да плащам после луди километри. Извадих до някъде таблото с уредите и къде що имаше кабел дето можех да стигна го издърпах и така след около 20 минути и един бърз тест колата вече не отчиташе километри, спокоен се върнах обратно на плажа, върнах и отвертката на хората от плажния бар и доволен си пиех фрапето, знаейки че може да си карам колкото си искам и ще плащам само за бензин.

Лошото беше, че в Солун, живеех точно над офиса на фирмата, чиято кола прецаках :) Една кърпа върху разбитото табло реши проблема :)
В Събота вечерта си купих две отвертки и докатo сестра ми се припичаше на плажа, оправих километража, за да може докато се връщаме от Халкидики, да направя около 100 километра, които събрани заедно със 150-те от предния ден да се доближат до 250-260, за да не запододозрят нещо от фирмата за коли под наем. Лошото бе, че забравих отвертките в жабката на колата и при връщането и, мацката с хубавите гърди бая се зачуди какво правят там, но успях да се измъкна казвайки и че ми трябвали за някакви къщни задачи.
Ако някога Ви се наложи да вземете кола пад наем в Солун от "Македония рент а кар" изберете си Матиза, поне няма да плащате за допълнителни километри, ако направите гореописаната процедура.


Абсолютните намаления

От утре в Гърция започват летните намаления, цяла седмица магазините в Солун се подготвяха подобаващо да ги посрещнат. Впечатление правеха големите, но все още замаскирани рекламни позиви обявяващи до 70% намеление на стоките в магазина:

В Гърция може да правиш намаление само по време на обявеното от закона време или ако затваряш магазина или излизаш в пенсия, всички останали реклами за намеления се наказват съгласно закона за защита на конкуренцията.

Солун е само на 300 километра от София, в момента е почти празен поради липса на студенти и високите температури изгонили гърците по ръкавите на Халкидики, така че братя бугари дерзайте, сезонът на дините и намаленията дойде:

Absolut Shopping Experience - Thessaloniki:


До Румъния и назад. Глава четвърта - Уроци по србски!

Първото ми утро на Ръмунска земя, беше тежко. Бях обещал на лелката от рецепцията да излезна от хотела преди 6, така и сторих, но това ми костваше сън от едва 4 часа и събуждане в 5.45!

Повъртях се до към 7 в Саксото и реших да се поразходя, щом първите слънчеви лъчи започнаха да милват космите по краката ми... трябва да призная, че поради северната си локaция, Яш не е от най-топлите градове и сутринта не е най-подходящото време за бермуди на бръснат крак.

След като напуснах Саксото видях исторически трамвай, подобен на този:

С още по голяма изненада се радвах на кошничките с цветя, които висяха от всеки стълб или всеки навес на кафене. Зеленината те обгръща отвсякъде.

Близо до хотела има и един много хубав парк:
в които от ранно утро момчета и момичета се бяха заели да се гушкат и да се топлят. Направи ми впечатление, че румънците са доста влюбени, нямат акне, а жените пък са доста сладки, слаби и масово не носят сутиени, последното привествах горещо!

Боби се пробуди, аз взех единствената чаша от колата и се качих при нея да пием кафе...

Всеки етаж в хотела/общежитието си има обща кухня и баня напомнящи за соц. времената, когато е било типично спартанско общежитие. Кухнята е леко глупаво направена, няма контакти, няма къде да включиш един фрапе шейкър...

Чрез много пантомима и подрусване на бурканчето с нескафе, успяхме да покажем на една от чистачките в хотела, че се нуждаем от канче за вода и чаша за кафе. Жената отвори стаята си и услужливо ни ги подаде. Трябва да отбележа, че румънците са доста търпеливи и услужливи (поне тези които срещнахме) и макар и трудно винаги се оправяхме успешно с комуникацията и с постигането на исканията си.

След кафето слезнахме на рецепцията където се опитахме да разпитаме за интернет. Аз носех облеклото на непукиста:
Като си мислех, че в Румъния, никой не ще разбере за какво иде реч.

Да обаче се оказа, че във въпросния езиков курс има и сръбско участие... и то какво! Една от сръбкините в последствие се оказа професионален фотомодел :) Сръбкините бяха в същото това време във фоайето на хотела и доста радушно приеха закачливия надпис.

Оказа се, че едната от тях - Аница - фотомодела, е наполовина румънка и с нейна помощ успяхме да се разберем с румънците за интернет.

Последва закуска и обяснение, кой как е дошъл.

- Ами аз карах 12 часа почти, казвам гордо аз.

А Боби виждайки учудените им погледи го посърбизира:

Мартин ни возил на машину.

В последствие чак разбирам, че карам и е*а са синоними, а пък глаголът за шофирам на сръбски е "возим". Сега си обяснявам и учудването на момичетата, те действително са си представили, че съм правил нещото между влюбени хора 12 часа и то в Саксото - интересен поглед :) Сърбите имат още една хубава дума за полово сношение, и тя е курим, аз стигнах до това познание, след като ми бе изяснено, че курим, не е с руското си значение - пуша, а е по-тривиално и принизено до първите три букви от думата.

Дотук добре, знам вече основните три сръбски думи, закусил съм безплатно наместо съквартирантката на Боби и може да отидем до университета.

Аз не останах за тестове и приветствия ами направих една разходка из Яш.

Трябва пак да подчертая - много хубав град. Прилагам снимка от едно много приятно място срещу Университета - Медицинския Факултет:
Много зеленина, много фонтани, много приятен град за разходка.
В продължението четете за пределите на света, за румънските банкови служителки и за сервитьорките в Яш.