И като каза, рече...

Днес колега ми Петър ми прати една найстина много добра обява за работа от jobs.bg

Пускам я както е на сайта:

СИСТЕМЕН АДМИНИСТРАТОР

България може да е демократична държава, но се управлява чрез характеристиките на плановата икономика, какво имам предвид:

Цел - втълпяване на народа, че е тъп и затъпява:

Начини за постигане на целта:

а) наводняване на пресата с изследвания на учени, главно американци, че българите затъпяват.
б) промотиране и толеранс на чалга музиката и култура.
в) пълна апатия към образованието, подигравка с учителите и образователните институции.

Цел - втъляпване на народа, че е болен, боледува повече и ще умре от инфаркт или инсулт, преизпълнение на целта се счита, примиряването на народа с максимата - животът е гаден.

Начини за постигане на целта:

а) наводняване на пресата с данни от изследвания на страните от Европа и света относно броят на инфарктите и инсултите на глава на населението, търсене на изследвания където България е на първо място, по каквато и да е болест.
б) провеждане на съмнителна здравна реформа, която да направи бюрокрацията по-силна и по-могъща от самото лечение, да отчая пациента от всичките гишета, подписи и печати през които трябва да мине.
2) непрестанно увеличение на цените на лекарствата и медикаментите както и на медицинските грижи.

Цел - втълпяване на народа, че е дебел и надебелява с всеки изминал ден, преизпълнение на целта се счита евентуалното погубване на българския спорт.

а) наводняване на пресата със изследвания относно затлъстяването на нацията, взети главно от чуждестранния печат.
б) пълна апатия относно спортните бази и съдбата им, евентуалната им продажба на чужди инвеститори се счита за висше благо.
в) потулване на афери и неясен принцип на работа в спортния тотализатор.
г) погубване на спорт-тото и примиряването с факта, че пазарът на спортно-хазартните игри ще се контролира от чужди фирми - Еврофутбол.
д) системно унижение и апатия спрямо спортни величия от миналото, лишаването им от пенсии и социални придобивки.

Цел - принуждаване на хората да работят до смърт, преизпълнение на целта се смята примиряването с идеята, че пенсия и покой са думи химери.

Начини на постигане на целта.

а) провеждане на неясна пенсионно-осигурителна реформа със съмнителни резултати и цели
б) създаване и култивиране на толеранс в обществото, че пенсионирането ще дойде някъде около 75-тата 80-тата годишнина, само при положение, че сте събрали нужните точки и изпълнявате всики критерии и имате късмет.

Цел - заблуждаване на народа, че забогатява.

Начини на постигане на целта.

а) гръмки доклади по медиите как доходите са се увеличили, няма безработица нито инфлация.
б) гръмки доклади за размера на чуждите инвестиции и това как други икономики, помагат на братята славяни да създадат силна и просперираща икономика.
в) тотално неразбиране и спор с хората как така въз основа на горните доклади, те все още не се чувстват неизмерно богати.

Цел - заддържане на народа максимално ангажиран със злободневни проблеми, за да не може да си търси правата.

Начини на постигане на целта:

а) апатия към пътната мрежа в страната, нека хората си ремонтират колите вместо да стачкуват
б) апатия към проблемите с трафика в големите градове, нека хората киснат в задръствания вместо да четат книги
в) увеличаване на бюрократичните спънки във всяко едно отношение и сфера

Цел - избягване от каквато и да е отговорност за случващото се в страната.

Начини на постигане:

а) прехвърляне на вината от ведомство на ведомство и от една служба на друга, последният отговорен излиза в отпуска.
б) прехвърляне на вината върху терористи, глобални климатични промени и негативни световни тенденции

Цел - заличаване на българската култура и българщината:

Начини на постигане:

а) апатия и липса на контрол към писаното и говореното по вестници, радиа и телевизии - те са вече частни да се оправят както намерят за добре.
б) апатия за влиянието и липса на контрол над чуждите културни влияния над бългорското общество
в) апатия към проблемите в театъра, киното, журналистиката, толеранс при вноса на култура от запад.

Списъкът с целите е дълъг, очаквайте при следващи прозрения, дописвания.

Току що изгледах един потресаващ филм - Sicko на Майкъл Мур.

Няма да Ви занимавам с подробности, просто ще Ви запитам до колко нормално Ви се струва да плащаме за преглед, като потребителската такса да се увеличава всеки път и никога докторите да нямат стотинки да Ви върнат?

Колко нормално е само част от скъпо струващи лекарства да се плащат от касата, а за другата част хората да отделят от залъка си?

Колко нормално е едно лекарство да струва с 2 лева по-малко в София, отколкото в Плевен? Нима хората в Плевен са по-богати, и могат да си го позволят?

Обръщали ли сте внимание на ценоразписа на лекарските кабинети?

Преглед на чужденец 12 лева?

Да Ви споделя ли как е в чужбина, в Гърция откъдето имам пресен спомен?

Преглед на чужденец без застраховка и без осигуровка - безплатен.

Ама не преглед оплези се и какво те боли и бам антибиотика, ами ми гледа с едно фенерче в ушите, издърпа ми езика с клещи да види по-добре в гърлото и ми гледа и в носа, защото е лекарка уши нос гърло и нещата са свързани, не се гледа само с една лъжичка.

Колко струва скъп антибиотик?

Нищо, ако имаш осигуровка, ти осребряват парите за лекарството.

Е аз нямах и си купих лекарство, нещо като Оспамокс - скъп и вреден антибиотик.

И колко струва?

10 лева по-малко от колкото в родината!

Та май си бяхме по-добре със социалистическата система.

Днес вдъхновен от пролетта и подразнен от задръстванията реших да си оправя мотопеда, подкарах го от Слатина и си го бутам по улиците, че нещо не пали, бутах го до Плиска, под Плиска, в парка на свободата и така до парк хотел Москва, там снимах една странна камбанария:

След кратка почивка, продължавам с бутането, стигам на бул. Джеймс Баучер номер 20, бутах си мотопеда по тротоарите, да не ме сгази нещо, но там тротоара блокиран:
След като направих снимката, някакъв пазач излезна и ме пита тъпо какво съм снимал. Обясних му, че след кратко замисляне по темата и сам би могъл да достигне до отговора, после му обясних, че ще става звезда в блога и че съм от гражданско движение - "Тротоарите за пешеходците" и че според закона колата няма място там. Той ме заплаши с конфискация на телефона! Добре, че на близо е резиденцията на Иранците и чичко полицай гледаше зорко ситуацията. Чичко полицай се оказа от гръцки корен и веднага се сприятелихме, но в началото и той се правеше леко на ударен.

След кратка почивка и размяна на любезности, слезнах на пътя и продължих да бутам, сервиза за мотори беше пълен, а аз много изморен да бутам където и да било вече и затова си звех колата, обадих се на Ивето - добър и силен приятел и натоварихме моторката в баварката:
Голяма, кола, голям багажник! Нямахме червен парцал, затова сложих едни огромни мартеници на багажника и потеглихме.

Ивето поиска да пуши, условието беше да си провеси ръката през прозореца като истински гансгтер и аз си провесих моята, надухме музиката, страшна картинка.

Не исках да карам с повече от 20, да не изпадне мотора, но пък някой хора искаха да ме изпреварват и отляво и отдясно и отгоре ако можеха, даже ми свиркаха, се едно пък ще се трогна, ако забързам и мотора падне на капака им, какво ще правят, как да е.

Стигнахме благополучно до друг сервиз и скоро пак ще се бръмчи.

Днес случайно попаднах на 10-ти брой на списание Лайт (Light) то е притурка към онези вестници дето ги пазаруваш с количка и ги влачиш до Вас в куфар с колелца - сетихте се съботните и неделните издания, в частност Капитал.

Почнах да го чета отзад напред и ми направи впечатление, че в списание с доста реклами има жестока антиреклама, на FANCY.
Фенси, би трябвало е луксозно заведения в луксозния мол на булевард Арсеналски.

FANCY, може да е всичко, но не е усмихнато заведение, колкото пъти и да съм ходил там, ми прави впечатление, че сервитьорките са някак си специално подбрани: ниски и неугледни, облечени в черни и сиви одежди, по скоро цвят khaki,- цветовете на низшите касти, ако сте чели книгата на Олдъс Хъксли - "Прекрасният нов свят".

Лошото е че на черните дрехи петната от храна, някак си изпъкват, а униформичките явно не ги перат много често.

Та един от хората с голям брой материали в SofiaEcho - Clive Leviev-Sawyer, беше преведен от списание Лайт, направиха ми впечатление цветущите сравнения, които освежаваха разказа за едно неприятно изживяване, а именно посещение във враждебно настроен срещу клиентите си ресторант.

Оригиналният превод не е пред мен, но ето какво горе долу е споделил г-н Сойер:

Според него, обслужването в ресторанта се извършва от хора, които си мечтаят да работят в ресторант на брега на океана, само за да могат един ден с доволна усмивка да наблюдават как всички клиенти падат заедно с ресторанта във водата и се удавят.

Сигурно сте забелязали как в 99% от заведенията, няма кой да Ви посрещне и да Ви вземе палтото, да Ви уведоми дали има свободни маси или не, смятат това за престараване и хората обикалят из заведението с поглед изпълнен с надежда и омирисват връхните си дрехи... в последствие поне в мойте спомени това заведение се класифицира с етикета:
"Заведение за пръв и последен път", този етикет не спира да се пълни с нови и нови записи.

В същото положение изпаднал и господин Сойер, не само че келнерките се облягали по колоните из интериора, ами и с блуждаещ безцелно поглед избягвали да срещнат неговия, да не би да се наложи да го обслужат, господинът и жена му били забелязани от сиво облечена девойка - вероятно шеф на смяната и тя ги уведомила, че маси няма. Да ама не! Те видяли сами свободна, но шефката била упорита и в последен опит да ги прогони им съобщила, че масата е за непушачи. Е, те не пушели и се наложило да ги обслужат.

Сигурно и на Вас ви се е случвало да попаднете в полупразно заведение и да ви кажат, че няма места нали?
Последният ми случай беше от едно заведение в народен стил до Манджа Стрийт в студенстки - незаконен строеж, както се досещате е, но явно популярно.

Млада сервитьорка едва не грабна микрофон, за да мога още от вратата да чуя, че нямало места, направих няколко плахи крачки към нея и й споделих, че според данните които получавам от зрителните си органи, заведението е наполовина празно, тя ме контрира, че има резервации, поисках да резервирам, за когато най-рано се освободи маса, тъй като поне 2 маси си поискаха сметката, по времето на разговора ни. Не ставало. Трябвало 24 часа предварително с капаро от 10 лева на човек! Аз си мислех, че такова предизвестие е нужно, само ако ще резервираш Кайен за тестово шофиране, Искаха ми едва ли не молба в писмен вид, за да ме допуснат в заведението им - заведение, което не само аз, но и нито един мой приятел не ще посети пак.

Как е по света?

В Турция и Гърция, си има по един спретнат сервитьор пред заведението, който приканва хората вътре, щом те пристъпят, поне още двама ги заобгрижват, помагат им с дрехите, със столовете, съединяват маси ако трябва...

Последен крещящ пример, в Серес - градче с около 10 000 човека, виждайки разстроените ни лица, след като констатирахме, че всички маси са заети, светкавино ни извадиха 3 маси, с 8 стола (за да има къде да си оставим нещата, бяхме само 6 човека) запалиха на максимум и 3 газови отоплителя, въпреки че беше обедно време.

В България, заговите отоплители ги палят само в краен случай, на нулева степен да къкрят, като кандилца.

Нека се върнем към разказа на господин Сойер:

Той много внимателно е проследил развитието на любимата си салата - Салата с Калмари.

Зеленчуците в нея, започвали да се увеличават за сметка на калмарите, до момент в който може да се каже, че тя представлява салата от моркови със щипка калмари.

Познато нали?

Салата с риба тон в пицарии Трол е салата от марули с щипка риба тон.

Другото нещо, което не се осладило на господин Сойер, били равиолите, тънки, сухи с бръшнян оттенък и жилави като гума, господинът ги класира на второ място по гадост след тези който е ял като студент - 26 години назад във времето, спомените се променят, но лошите равиоли не. Сосът според него също не бил на ниво, като от консерва.

А сега да споделя и моето мнение от "винаги прясната кухня, приготвяна на место".

Когата супата е от вчера си личи най-вече по двата пръста лой, който се образуват сякаш е застроена именно с лой.

При първото ми и надявам се последно посещение на ресторант Ембаси се сблъсках с жилави, стари мръвки поне на осезаема възраст поне един ден.

Последното търкане между господинът и сервитьорките била 100 левовата банкнота с която се опитал да заплати и дългото чакане за ресто.

И това познато нали?

Може да не Ви кажат "Здравейте" и "Добър ден", но "Нямам дребни" и "Нямам да Ви върна" са дежурни фрази.

Като ще продавате нещо и ще работите с пари, сте длъжни да имате дребни, аз да не съм банка да ходя с 100 вида монети и стотинки?

Реших да споделя горното с Вас, макар и с отклонения, защото бях очарован от облика на списанието, от материалите за Крушунските водопади и за Френската кухня - тривиални неща представени забавно, а върхът беше статията от г-н Сойер.

Негативно впечатление в списанието ми направи само една статия с използвани думи като "софистициран" и "опция", наместо сложен и вариант, но явно е модно да се пише на полуанглийски.

В списанието има и рубрика цитат на седмицата, там беше цитиран един материал взет от блогосферата с посочен източник, което ме зарадва. Цитатът беше за посредствената реч на Първанов на трети март.

Та, списанието си го бива.

Глоба от 120.000 евро за заблуда на клиента наложиха властите в Пирея над кoмпанията ЕВГА (позната на българския пазар, само със сладоледите си).

В Гърция обаче, ЕВГА продават и кроасани, осмелили се да изрисуват на опаковката на един свой продукт - лешници и шоколад, като по този начин заблуждавали потребителя, че кроасанът съдържал тези продукти. При последвалата проверка се оказало, че в продукта се използват единствено изкуствени аромати с вкус на лешници и шоколад, по този повод ЕВГА отнесли глоба от 120.000 евро.

Да сте чели наскоро за подобен случай в България?

Заповядайте докторе, ето моята прокламация за собствената ми лудост, отдолу съм Ви оставил място за подпис и печат, за да Ви улесня.

- Моля? Това, някаква шега ли е?

- Не, не е шега, прочетете я, тя е във формата на диалог, точно това е записано там, като ваша първа реплика.

- Спрете с шегите моля, напуснете кабинета ми, не може да влизате при директора на софийската лудница и да си правите шеги с неговия отговорен пост, напуснете Ви казах.

- Не ме гонете, отгатнал съм и вторият Ви отговор, не гъделичка ли това вашият интерес поне малко? Ето какво ще направим, ще напусна кабинета Ви, ако не съм отгатнал вашата следваща реплика, какво ще кажете?

- Това е абсурдно!

- Прочетете сега третата си реплика в прокламацията ми:

Шум от разлистване на листа, наместване на тежките рогови рамки на зачервения и подут от алкохола нос, шумно издишване на облак дим от цигарите Арда без филтър, шарене на дребните кафяви очи по листа, озадачен поглед, изкревена усмивка и крясък...

- Това е абсурдно!

- Видяхте ли познах, а сега просто се подпишете, там долу.

- Но кой сте Вие? Защо искате да се подпиша под вашата лудост, какво ще спечелите от това, защо се шегувате с мен, ще повикам охраната.

- Охрана! охрана!

- Не си правете труда директоре, просто четете и това съм го написал, както и че дадох на санитарите, които Вие наричате охрана по едно патронче "Карнобатска", сега му се наслаждават в столовата. Сами сме, четете или ме слушайте, резултатът, ще е същият.

- Добре, но да знаете, че няма да Ви се размине, заинтригувахте ме, имам си вземане-даване с какви ли не, от лудите от министерството които ми гласуват смехотворен бюджет, до лудите тук, които не знаят да му се смеят ли да плачат ли, но Вие сте различен, млад, енергичен с решителен поглед и внимателен изказ, защо искате да Ви класифицирам като луд, какво ще спечелите от това?

- Това ще ми помогне да постигна целите си, това ще ми спечели специалното отношение и внимание на обществото, това е основата на коята ще стъпя, за да се отлича, мегафона от които ще извикам.

- Но какво ще извикате, какво ще покажете?

- Ще покажа, че съм луд и ще разкажа за обстоятелствата, които са ме довели до това състояните. Ще разкажа за лекарствата и за престоят ми във вашето заведение, за добрата грижа и спокойствието зад напуканите и плесенясали стени, за паричната помощ отпускана ми от държавата, за да се излекувам, за скъпите лекарства. Не разбирате ли, че това ще помогне и на Вас, хората ще обръщат повече внимание на лудите си, а на Вас ще гласуват по-голям бюджет.

- Вие сте луд! Хората не ги е грижа за лудите, предпочитат да са мъртви, няма да ми гласуват и по-голям бюджет, дори ако лудниците се пукат по шевовете, а те не се пукат по шевовете, защото ми е наредено да не се пукат по шевовете и да не класифицирам като луди, такива като Вас, дори много по тежки случай.

- Ето видяхте ли? Казахте, че съм луд, казахте че съм тежък случай, сега само се подпишете.

- Вие ме манипулирате, не съм казвал, че сте луд или че сте тежък случай, знаете всеки казва: "ти си луд", то е като заучена фраза.

- Да така е, виждате ли не е сложно, след като е заучена фраза, използвайте заучения си подпис и се подпишете, не може да се подчинявате на едни правила при говорене и да ги потъпквате при писане, не мислите ли?

- Не не мисля, не ми е работата да мисля, аз съм директор на лудница, не на кръга "Мисъл", вие не сте луд, може да се правите на луд, може да остроумничите, може да ме манипулирате, може да си играете на кино с мене, но вие не сте луд, може да сте умен, но не сте луд, луд не сте, определено не сте.

- Луд съм, луд съм за връзване, кой нормален човек ще дойде при Вас с прокламация за собствената си лудост и ще иска да остане в тази дупка, да изпълнява вашите рецепти, можете ли да си го представите?

- Не и не ми е работа да си представям, не съм блясъчко мечтателя да си представям, започвате да ми досаждате, щя трябва да напуснете.

- Добре, нека поставим нещата по този начин. Живеем в общество на договори. Вие сте сключили договор с обществото, че след като завършите медицина и специализирате, ще му помагате да се избави от лудите си, то Ви е повярвало и Вие сега сте директор на лудницата и изпълнявате договора си с него. Ето аз Ви предлагам, чрез авторитета Ви, спечелен чрез този договор, да сключите подобен и с мен, аз съм го подготвил, трябва само да се подпишете, аз се признавам за луд, Вие се подписвате, ето там долу.

- Вие определено не сте добре. Махайте ми се от очите.

- Ако продължим в същия ред на мисли с договорните отношения, то тогава можем да кажем, че лудите са предмет на един договор между членовете на обществото, че всеки които не се вписва в даден стереотип е луд, например ако аз Ви кажа, че съм незаконен син на Борис трети и бих желал монархията да се възстанови, то Вие ще трябва да ме категоризирате като луд, по силата на договора в самото общество, без да се замисляте за мотивите или за правдивостта на твърдението ми.

- Да ми се махаш от главата с тия договори, отивай в съда, като толкова разбираш от договори.

- Добре, приемете го все едно кандидатсвам за работа, аз притежавам следните качества, които се вписват в длъжностната характеристика на лудия - стоя на едно място и гледам в една точка дълго време, особено в печата на КАТ на номера на колата пред мен, това го правя поне по 4 часа на ден, когато не гледам в една точка, си говоря сам, обикновенно водя разговор с някой политик относно плановете ми да ощастливя майка му, макар и малко насилствено и не точно там откъдето идват децата, щом пусна телевизора или радиото чувам гласове, които ми говорят лъжи, но аз им вярвам, дори когато чета лъжи по вестниците пак им вярвам.

- Вие определено не сте добре, махайте се от кабинета ми.

- Ами нали точно това Ви убеждавам от толкова време. Нека пак се върнем на аналогията за работата, приемете че сте агенция за подбор на персонал и че след като ми намерите работа получавате част от първата ми заплата, аз ще Ви дам първата ми помощ платена ми от държавата, за да се лекувам.

- А не, аз за 5 лева не се подписвам! Абсурд!

- Толкова ли дава държавата на лудите си? Хм, добре ами ето Ви още 15 от мен, да ги закръглим на 20, не се подписвайте само печат сложете.

- За 50 ще се подпиша и печат ще ти сложа.

- Имаме сделка, заповядайте, до скоро!

Искам да направя едно уточнение, оригиналната реплика подтикнала ме към тази статия принадлежи на баща ми и гласи:

"Да ти пикам на висшите"

Като малък, я чувах доста често, чрез нея той засвидетелстваше любовта си към майка ми, която като дете на комунистическия елит, се възползвала от възможностите на икономическият университет - Карл Маркс (УНСС) и взела едно, две висши образУвания, за третото науката не е единодушна.

Перифразирах я, за да може думичката висшизъм, да съсредоточи в себе си онзи заряд, който имат фашизъм, социализъм и капитализъм - заряд на политическо и социално движение, изтъкано от заблуди и противоречия и най-вече обречено - мъртво родено.

Преди отмяната на казармата, висшизмът беше много популярен сред младежите, влизаш в университета, учиш нещо, пълниш бройката и влизаш в статистиката, която пласира България на челните места по класациите за оразователен ценз и дотам. Не ставаш специалист и откровенно не те е*е какво учиш, важното е да дойдеш в София, да пиеш до зори и да обикаляш кръчмите на студентски, да идеш на бригада и някак да земеш диплома за радост на мама и тате...

Слава богу, сега след като храбрите български войски се внедриха в структурите на НАТО и с желязна ръка показаха на иракския народ, защо е велик българския войник, докато му инсталираха демокрация и човешки свободи чрез бомби, военната служба отпадна и спадна притока на младежи в университетите - хвала!

Висшизмът беше много популярен по комунистическо време, лозунгът му бе и продължава да е:
"Учи мама, да не работиш" - демек земи висше и партията ще те сложи на някаква доживотна длъжност на заплата - кеф.

Тази крилата фраза, както и:
"Не ме бий ще следвам"
все още летят сред народа и на вече готовата почва никнат като гъби след киселинен дъжд университетчета и школи, бълващи дипломи без покритие срещу заплащане, нещо като да да си купиш шофьорска книжка.

Разбира се има и сериозни институции и "елитни" висши учебни учрежения, нека ги спомена и тях:

Влизаш в двора на СУ, това което прави впечатление от входа още е мерцедеса на ректора и още няколко на незнайни образователни стожери, на паркинга има и още няколко лъскави возила на хората от правния отдел, нищо че университетът е във финансов колабс, трябва висшият състав да се придвижва и паркира комфортно.

Впечатляващи са и мерките които се взимат, за да се осигури комфортно протичане на учебния процес. Поклонниците на висшизма не обичат да се занимават с бюрокрация, затова 90% от занятията започват на кръгъл час или до 15-20 мин. след него, според когато пристигне преподавателят.

Да вземем за пример "любимият" на бъдещите поклонници на висшизма час 08:00, ако приемем че поне 50% от студентите идват от студентски град си представяте, колко комфортно пътуват и в колко пълни рейсове, никой не се сеща примерно правото да почва в 8:15, а филологиите в 8:30, история в 8:10, за да не се питаме после защо се движат по 5-6 автобуса 94 и 280 един след друг. Ами как да се движат като занятията започват и приключват по едно и също време? Обособява се един бум около 8 които е голям причинител на задръствания, причината е че никой не се е сетил да сложи по около 5 минути между стартовия час на няколко дисциплини.

По-големият проблем е вечерта, лекциите свършват приемерно в 18:00, в 18:05 на спирката на Шипка, няма къде игла да падне, защото пак никой не се е сетил да разреди този час и краят на учебния процес пак да бъде различен за различните специалности, ако се започне от 17:45 през 5 минутни интервали до 18:20 това няма да предизвика толкова голяма блъсканица на спирката и километрични опашки на Орлов мост.

Но това няма да стане, защото тези които пишат програмата са първосвешенници на висшизма, негови рожби и последователи целящи да го инсталират на мястото на рационалната мисъл на студента.

Да Ви пикам на висшизма!

Недоразумението в ляво се казва Даниел Фрийд (Daniel Fried), той освен че май е загубил рационална мисъл е много вещ по балканските въпроси и преди да излезне в заслужена пенсия, ще реши с какво име да влезне бившата югославска република Македония в структурите на НАТО, за да може храбрите македоснки бойци да убиват иракски агресори, които искат да си отмъщават на наследниците на Александър Велики за инвазията му преди 2000 години!

Dnes.bg са правели статия в която се казва, че помощник държавният секретар на САЩ, Даниел Фрийд информирал гърци и македонци, че Америка, страната с най-голям коефициент на интелигентност на глава на населиението в света, знае по-добре от българи, гърци и македонци, как трябва да бъде коректното име на малката ни западна съседка.

Днес.бг не са наясно, че помощник държавен секретар съотвестства на заместинк външен министър в родната политическа система, но това няма значение, няма значение, че родната преса се изпълва с празни понятия, готови калки и заемки, това което има значение е да се знае, че Америка контролира нещата, и този мъдър, човек знае по-добре от експерти и професори по история как трябва да се нарича новата държава със столица Скопие...

От днес.бг не са си направили труда да ни запознаят със светлата личност на този мъдрец, който е служил в Ленинград и Варшава, но колко знае от Балканска история е спорно, знае колкото всички хАмериканци, само да намеря балканите на картата и ще им е*а майката!

Тревожното е че в България, не остана мислеща медия, тревожното е че Америка се бърка навсякъде канена и неканена, тревожното е че ние нямаме нищо против, тревожното е че световните медии препечатват статии и ги препревеждат без коментар и по този начин, ние комфортно живеем със заблудите спускани ни от хАмериканците!

Тъкмо приключих с гледането на Βowling for Columbine, филм на талантливия и хаплив Майкъл Мур и на сайта му открих снимка на оригинална реклама на американска банка - при депозит подаряват пушка!

Предоставят Ви безплатен каталог и телефон за поръчка, хем парите са Ви на сигурно място, хем се въоръжавате срещу невидимия враг, чудно.

Дано американоподражаващото ни общество не възприеме и това нововъдение на янките и не започнат да раздават пистолети при депозит.