И като каза, рече...

Днес попаднах на една наистина кратка и ясна текстова реклама.

Да, рекламата е това което виждата в ляво, състой от четири пъти повторена думата тест, тест, тест, тест, сега разбрахте, че е на фирма която се занимава със създаването на тестове нали!

Дори самата им реклама е по един своебразен начин тест, тест за това как ще се възприеме едно такова рекламно послание.

Тази реклама с малкото си думи ме спечели и спечели и личният ми приз за най-информативна и креативна текстова реклама.

Рекламата се показва при въвеждането на думата "test" (много ясно) в гоогле ;)

Вкарах по инерция мазератито в гаража, не исках жена ми да знае, че съм се върнал. Не и преди да ударя един малък блек лейбъл. Напоследък кариерата и западаше и по цял киснехa с онзи светски досадник - хроникьор и нейн ПР да обсъждат как пак да вдигнат шум около нея.

Имаха много налудничеви идеи, искаха да и намаляват бюста, било модерно. Аз не се съгласих да давам втори път пари за циците и. Вярно първият път като ме изнуди, поне стана Мис Плеймейт.
Аз още тогава и казвах, че ако беше заложила повече на естествената си красота, тогава когато още не беше повяхнала, щеше да се радва повече на наградата, но тя държеше да впечатли всички с цомби. Бая пари почупих тогава по тия импланти и сега решила да ги маха.
Все едно да си махна НОС-а от тройката. Или да си сваля чип тунинга! Ми така де. Да ме е слушала на времето, така и казах.
Била се уморила, ми то и двигателя се мори с тоя чип и с НОС-а, няма вечни неща и това и го казах.

Снощи докато гледах телевизия и докато се опитваше да ме узниди за секс ми подхвърли:

"Мило-о-о, какво ще кажеш да си направим едно, мъничко, сладичко, наше си детенце, а-а?"

Звъсих вежди и се замислих... до скоро ми пискаше как не обичала децата, как ще си разваляла фигурата и колко време щяла да остане извън сцената, как можела да не си възвърне предните мерки вече и феновете и да я забравят. Поне таз песен пееше преди години, започна от сватбата и продължаваше до скоро.
То и сватбата беше много мъдър ход на мазния и агент. Оженихме се отново в период, когато не беше в центъра на светските хроники и отлагахме, назначавахме дати за сватби и годежи, карахме се пред камери и по интервюта, само за да поддържаме интереса възможно най-дълго и всички вестници и телевизии да бучат за тоя годеж пък и после за сватбата.
Не и стигна това, ами и нали беше от село, реши да направи две сватби, тук и на мегдана в селото си.
В София беше с розова рокля, приличаше на лолитка, на мажоретка направо, на село си носеше традиционна бяла, хората били тъпи там, така ми каза, нямало да я разберат. Сватбите и циците и бяха голямо перо в бюджета ми. Роклите бяха пълен боклук, даже поради малкото плат, които беше позлван се чудех защо не ни ги таксуваха и двете като една, но моята държеше да плати поне 20 000 евромарки за тоалетите, без да броим обувките, чантите и другите дрънкулки, не можело от България да ги вземем, та се тътрихме до Италия, поне си зех мазератито, та ми остана хубав спомен.

Пих в гаража, от капака на мазератито, кеф!

С нежелание се затътрих по стълбите към нейните покои. От тежкия мирис на евтините, но дебели пури дето ги пушеше онва гелосано лайненце - агента и ми ставаше лошо, пак обсъждаха бляскавите и концерти и златните и албуми и как отново да изгрее.

" Жоре, тоя моя не ще да ми даде пари да си резна циците, каза че вече се бил охарчил достатъчно, да ги напомпам! Жоре мило, не може така, боли ме гърба вече"

"Добре ето плана, сама ще изкараш парите, е с малко негова помощ, ще трябва да забременееш, какво стана вчера, като му го подхьрли, като идея, как прие?"

"Ама, Жоре ти полудя ли бе! Аз мислех, че се шегуваше вчера! Аз, бременна. Ами тези бедра, това стегнато коремче, да отидат по дяволите, знаеш не съм вече на 25, може да се отпусна завинаги, да се надуя като балон и какво да го правя това малко ревливо бебоче после? Как да реагира, отряза ме!"

"Слушай ме сега писано, може и да не раждаш, може да направиш аборт. Важното е да тръгне слух, че си взела това отговорно решение - вече си зряла жена, нали пиле?
Ще има интерес, ще ти уредя гостувания в няколко сутрешни блока, две три от нашите поръчкови статии по вестниците и щом тръгне мълвата, сами ще те търсят за интервюта и снимки. Ти ще продадеш правата от снимките на най-добрата цена, може и пак да се снимаш за Плейбой с леко надуто коремче, много хора си падат по това."

"Жоре, готин, направо си гениален! Аз това не бо бях мислила! Да, ще го направя... ама как да го накарам тоя моя бонак да си легне пак с мене и да ми направи дете, той вече си взима от УНСС разни секретарки на по 19, 20 годинки и на мен не м иобръща никакво внимание, Жоре-е-е."

"Спокойно писано, ако тръгне слух, че тоя насилник те пренебрегва, пак ще е в твоя изгода, обществото ще ти симпатизира, пък и ще можем, най-накрая да се оженим. С един куршум два заека, хем ще се шуми около развода ти, хората ще симпатизират на болката и желанието ти да имаш дете, после отново шум около сватбата ни и накрая около детето, ти ще си в първите заглавия на вестниците поне една година, гарантирам ти го..."

Е, не издържах и нахълтах. Надодох един силен шут по мекия задник на Жорко и го претърколих по стълбите, изгледах я моята хубостница изпод вежди и метнах в още разтворените и и влажни крака пачката дето бях приготвил, за да очистят Митьо Гибона. Казах и да си реже циците ако толкова настоява, но да знае, че ще продължавам да помпам студентки, а тя вече ще пее само в моето заведение и няма да издава албуми, нито пък ще подписвам разводи и така докато не спре да се мисли за принцеса и спре да се превзема. Писна ми от опитите и да гледа на всяка една елементарна човешка стойност като възможност да се популяризира и да натрупа евромарки... (толкова беше зле, мислеше си че има такава валута)

Разрева се...

Слезнах долу при мазератито и си налях още едно малко, върху капака директно...

Има една аптека в завода, в завод Електроника, в която има плакат на известната ни гребкиня Румяна Нейкова, на плаката има и автограф. Много пъти съм го заглеждал, но днес останах поразен, като видях и самата Румяна Нейкова до него.

Оказа се приятелка с аптекарката. Много се възрадвах, че имам честта да се запозная лично с едно от величията в спорта ни. Не се запознах само с лъчезарната и земна Румяна, но и със сладкото и детенце, което беше с нея.

Да, тази достойна българка има две прекрасни деца, като в същото време се поддържа в топ форма и си е спечелила и квота за олимпийските игри в Пекин.

Румяна не носи тежък грим, няма силикон и не си е удължавала косата, напротив, както виждате от снимката е доста късо подстригана. Но тя има лъчезарна и искрена усмивка, дори без силикон в устните, има и международна слава, благодарение на качествата си, а не на скандалите в които се забърква.

На път за Фантастико, след срещата ми с Румяна Нейкова и след като бях очарован от непринудения и приятелски начин, по които се държа с мен, един напълно непознат, но възторжен младеж, които искрено се радваше, че може да стисне ръката на една наистина достойна българка, която ни е прославила по редица престижни състезания си мислех:

Нима спортистите ни, които тренират в мизерни условия и въпреки това постигат страхотни успехи, нима хората на изкуството ни, които публикуват и рисуват за жълти стотинки не заслужават повече внимание и нима не са по-достоен пример за подражение от... сещате се онези какички, дето веднъж си помпат гърдите, после си ги режат, щото вече не било модно.

Мислех си нима не може да се пише малко повече за Йордан Йовчев, поне отколкото за Митьо Крика или за Евгения Раданова примерно, вместо за Галена, Глория, Преслава... нима единственото нещо, което заслужава внимание са скъпи тоалети, новите гърди на тази и онази и новата перхидролена кукла снимала се гола за някое мъжко списание...

Волен Сидеров е един достоен българин с гръцка фамилия.

σίδερο на гръцки означава желязо.

Надявам се това прозвище (железният) да е дадено на прадедите на Сидеров, от гърците които бягали от тежките ботуши на Сидеров старши, нейде по фронтовете на беломорието.

Представям си как тежка гръцка картечница не е могла да пробие здравата българска униформа на Сидеров старши и така гърците го нарекли "железният".

Или в малко романтичен вариант, дядото на Сидеров, след като сам овладял едно вдигнало се на бунт гръцко село, решил да посее сидеровото семе и жените като видяли какво се крие в потурите му, в хор възкликнали:

-"Желязо, желязо има в в гащите"

Това са само предположения, но ако бях на мястото на Волен Сидеров, щях да ги използвам в моята политическа и националистическа кариера, както и в прогандата си. (така и така си я имам таз фамилия, що да не я ползвам)

Но той, най-вероятно не е много горд от фамилията си и предпочита да не се говори за нея или не познава корена си и не иска да си признае, че има баба или дядо гърци.

В това аз не виждам нищо лошо, но е малко в противоречие с кампанията му против цигани турци и евреи, защото тази кампания, ще се обърне към самият него, като чужд елемент в чистата ни раса.

Днес за пореден път имах честта да си поговоря не само с един от най-интелигентните гърци, които познавам, но с един от най-интелегентните хора в обкръжението ми въобще.

Никос - грък, студент по медицина в Пловдив, авторът на едни от най-грамотните теми във форума на БМВ и един от малкото гърци, които не само говорят, но и пишат перфектно на български, чели са Ботев и Левски и не са в България, само заради евтиното образование, защото на него като на чужденец не му излиза никак евтино...

Ако обаче сте македонец, можете да учите в България, като плащате такса колкото и събратята Ви българи, това се получава ако подпишете декларация, в която заявявате гордо, че сте българин и плащате колкото мен - 125 лева на семестър, не като Никос около 2000 долара.

Мдам... до тук с македонската нация и гордост, стане ли въпрос за пари, изведнъж стават българи. Всичко опира до интерес, ако ти изнася си македонец, ако не, ставаш българин, колко удобно и практично.

Ако ще пари да ми дават от Оксфорд, няма да се подпиша че съм кокни (англичанин)!

Очите си давам, хубава Яна на турска вера не давам!

Но, това не е всичко. Гордите македонци отскачат до Дупница и си купуват коли от родината, даже не си сменят и регистрациите, по-евтино, по-лесно по-бързо.

Македонското правителство е решено да вземе мерки за стимулирането на македоския автопазар, чрез налагането на ежедневна такса, ако караш кола с български номера.

И черешката на тортата, взета от печата:

"Македонското правителство реши да бъдат унищожени последните 30 танка Т-55 от общо 91, подарени през 1999 г. от България на Македония, съобщи Македонската информационна агенция /МИА/."

Ние българите, толкова мразим нашата малка съседка та и подаряваме танкове, за да се опази от албанците и даваме евтино образование на децата и, за да могат да осъществяват научно-технически подвизи покрай бреговете на охридското езеро.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.

Наскоро гледах един филм на Майкъл Мур, където обвиняваха звездите на американската главно метъл сцена, че чрез песните и вида си пропагандират насилие, насилие което кара децата да крадат оръжията на бащите си и да стрелят по съучениците си.

Ето откъс от песен на Alice Copper:

We the people of the United States
In order to form a more perfect union

Вие, хората от САЩ,
за да създадете един още по-добър съюз

Stop pretending that you've never been bad
Спрете да се преструвате, че никога не сте били лоши
You're never wrong and you've never been dirty
Никога не сте грешили и никога не сте били мръсни
You're such a saint, that ain't the way we see you
Такива сте ми светци, ама не така Ви виждаме
You want to rule us with an iron hand
Искате да ни управлявате със желязна ръка
You change the lyrics and become Big Brother
Променяте стиховете и се превръщате в големия брат
'Cuz I never walk away from what I know is right
Защото никога не ще отстъпя от това което мисля за правилно
But I'm gonna turn my back on you
Но гръб ще Ви обърна

Freedom, we're gonna ring the bell
Свобода, нека ударим камбаната
Freedom to rock, freedom to talk
Свобода на изказа, на действията
Freedom, raise your fist and yell
Свобода, вдигни си юмрука и извикай
Freedom to rock, freedom to talk
Свобода на изказа, на действията

По скоро от музикалното послание се страхуват политиците зад океана, а иначе е много комфортно да обвиниш един човек с тежък грим, дълга коса и на всичкото отгоре с череп в ръка нали?

Еле пък Мерилин Менсън е още по-удобен, махал си бил реброто, имал бил изкуствено око, носи ми фуражка като гестоповец, голям насилник.

Само, че удобно се пропуска фактът, че те и в Германия слушат примерно Менсън, та дори "неонацистите" от Рамщайн, но насилия няма.

Но стига празни приказки, не се страхувайте от свободата и не я подтискайте, поне докато я имате:

За ваша и за безопасността на другите приемете написаното по-долу, като коментар и наблюдение, не като пример за подражание.

Днес за пореден път се възползвах от уменията ми за манипулация на принизената и материално зависима душа на българските мутри и чрез гъзарският ми антирадар отървах книжката.

С около 110 километра по "Тодор Александров", куките спряха гъзарският Мерцедес пред мен, а аз отървах кожичката пак.

С тази не съвсем социално-отговорна статия ще се опитам да разясня как всяка една кола на пътя се превръща във ваш антирадар, безплатен.
Идеята е проста, ако и двамата карате с превишена скорост, но Вие се "криете" зад другата кола/бус, човекът пред Вас ще изгори, а Вие ще си подминете катаджиите.

Катаджиите винаги са се ядосвали, че им е назначена само по една палка и не могат да спират поне 2 коли едновременно, е късмет :)

Въпросът е как да се стимулира човекът отпред да кара със скорост, която Ви удовлетворява и в същото време да продължи да Ви служи като безплатен антирадар.

Трябва да умело да прецените ситуацията, изберете по-нова или лъскава кола, ако няма налични почти всеки "оптично-тунингован" автомобил върши работа. Към оптично тунингованите изстребители се числят различни марки и цветове возила, отличаващи се с лепенки на Remus, Sparco, Momo, както поотделно така и накуп, в допълнение може да имат затъмнени стъкла, кристални стопове и тн.

Та след като набележите кола, която да играе ролята на антирадар, трябва да стимулирате шофьора да се покаже като истински мъж. Ако в набелязаната от Вас МПС се вози и същество от женски пол с руса коса, като негов спътник, то задачата Ви се улеснява многократно.

За да стимулирате водачът на въпросното МПС да кара максимално бързо пред Вас може да изпозлвате зрителни и акустични приоми, както такива от смесен тип.

Към зрителните приоми спадат превключването на дълги светлини, както и жестове със свободната Ви ръка, показващи недоумение, защо една толкова бърза кола се тътри така, отявлени тюхкания и вайкания и съпътсващите ги гримаси също са от полза.

Акустичните средства освен звука от клаксона са и ревът на двигателя, когато колата е на сфетофар и изключена от скорост, или когато на нулева се приближавате опасно близо до задната броня на бъдещия си антирадар и в същото време подавате газ.

Зрително-акустичен стимул се създава, чрез непринуден разговор с шофьора на антирадара Ви на някой светофар. Разговор относно предимствата и недостъците на колата и максималната му скорост, стила музика които слуша и тн, както и подкани от сорта на:

- "Аре бе дупе, аре се бегаме".

- "Тая кошница, може ли да отлепи бе."

Думи като: "дупе, гъзарче, майна" както и обръщение на "бе", са част от задължителния социолект за постигането на целта Ви.

След успешното прилагане на горните приоми ще се радвате на едно комфортно пътуване в сянката (радарна и светлинна) на колата пред Вас, като в същото време няма да бъте спряни от органите на реда.

Снимка: Madvanio

Клип за силата на едно музикално послание и начина, по които музиката променя денят и настроението ни.

Have a nice day! стара, но златна песен на Jovi:

Вчера си изпекох чаша с тази картинка, и я подарих на едно слънчево момиче, за да може като пие кафе сутрин да се сеща, че трябва да "Have a nice day!" всеки ден!

Снощи с един приятел се шегувахме, че понеже му сложили титаниев пирон в лакътя, няма да може да се лети със самолет, понеже детекторите по летищата ще се разпискат...

Не бяхме далеч от истината:

Ето какво прочетох в днес.бг преди малко:

"Американската агенция за безопасност на транспорта се извини на жена, която е трябвало с клещи да махне пиърсинг от гърдите си, тъй като бижутата активирали детектора за метал на летище"

Абсурдно, невероятно, но факт.

Какво ще стане ако си с изкуствено коляно? Ще ти го извадят на летището?
Снимка flickr.com

Или ще ти махнат и златните зъби? Или пък на моят приятел, ще му извадят пирона?

А сектир бе, не съм Ви умрял за самолетите.

Парадоксът е че в същото време, на борда на самолетите са позволени следните неща, и в ръчният багаж и в куфарите:

Нокторезачки, тирбушони и резачки за пури, отвертки! Доста по-страховити ми се струват отколкото един пиърсинг. Детски играчки роботи и детски играчки оръжия (стига да не са точно копие на оригинално оръжие), също са позволени. Повече информация и пълен списък, на забранените и позволените предмети по американските самолети.

От цялата тази истерия, пък и от видяното във "Въздушен Конвой", където закоравяли престъпници успяха да се измъкнат чрез карфица забита в дланта на един от тях, ми се струва, че всички тези мерки за сигурност по летищата, са по-скоро с цел унижение и сплашване на публиката, а не с цел предпазването и.

Слизам си днес до колата и гледам две таксита спряли да нея, сменят се шофьорите, часът беше 6:20.

Единият от шофьорите се приближи и каза:

- Момко, имаш да черпиш, снощи беше забравил задната врата незаключена и аз и щракнах палчето, да не ти задигне някой якето, дисковете...

Аз му поблагодарих сърдечно и се запътих към багажника да му дам нещо да се почерпи, като по пътя дочух култовото:

- Аз мерси не пия!

Дадох му 3 различни бутилки бира, които притежавах - Radeberger, Efes и Каменица.

Благодарих му още веднъж за благородната постъпка и отбелязах, че някой друг на негово място, вероятно щеше да се възползва от ситуацията, разказах му набързо и как ми разбиха колата в Солун.

Човекът припали таксито и замина в търсене на клиенти, аз подкарах колата и тръгнах към работа, леко притеснен от разсеяността ми, но малко по-скопоен, че все още чесните и добри хора не са съвсем изчезнали.

Добрата новина достигна до Вас благодарение на един добър и честен шофьор на ОК Супертранс.

Дълго време се въздържах от коментар по темата, но искам да се обърна с апел към всички, които си мислят, че интернет бизнес се прави с краден материал, че са на грешната пътека.

Да, има много публикации в мрежата относно забогатяли хора от интернет, но те са го направили с идея и мисъл, като Свежо например, момчетата не са милионери, но с идея страст и упорита работа изкарват прилично.


Ето един пример, как не се прави "бизнес".

Не се слагат реклами върху снимките ти:
"Снимките ти", ли казах? Не се слагат реклами върху снимките, които си взел от някои руски сайт:
Ако не четете какво пише в червеното, да ви го прочета: "Похудание на 186 килограми!", да на руски е! Защо се показва ли? Ами защото снимката е директен линк към сайта, от който е взета: "http://de.fishki.net/picsw/062007/18/hudoi/02_hudoi_55821.jpg"

Чудя се с каква цел се прави това? А, сетих се, за "слава"
Честито "асв" ти си "славен" спамер. Наградата ти е книга за html, в която се обяснява какво правят alt, src и href атрибутите, пиши ми един майл да ти я дам, ако си под 18 вземи родител/настойник, да те разпише.

Хора, моля не се задоволявайте с копия, оригиналът на всички "забавни" снимки в българският интернет е на адрес: fishki.net.

Защо чакате, създайте си собствен блог, започнете да копирате от фишки и да изкарвате милиони, успех!

Почерпил вдъхновение, отново в материала на Дзвер за изоставените коли, днес заснех една стара и изоставена кола между завод "Електроника" и "ИЧС", там паркоместата са кът и тя отдавна пречи, до скоро беше ползвана като кофа за боклук, но се препълни и я запалиха:

Страничен изглед:
Колата е тежко ударена и човека си я е оставил там, поне преди 3 години:
Акумулаторът е още вътре, наполовина обгорял:

В багажника се вижда и резервна гума:
Вижда се и номера, знае се на кой е колата, но никой не прави нищо.

След палежа, има място за още боклуци:
Теми за размисъл:

а) какво щяхте да направите, ако вашата кола беше паркирана до тази, по време на палежа?

б) До кога драги ми смехурковци, докога питам аз?

в) България е страна членка на а) ЕС, б) Арабската Лига?

Ако отговорът на въпрос В е "а", то отговорът верен ли е?

Филтрирам си аз зорко статистките днес и хоп, забелязвам пак някой от нашите работливи чиновници в 8:24 сутринта, едва стартирал работния ден, а той вече се разхожда из сайта ми и от къде мислите е дошъл? От забавния сайт - свежо:

Но каква беше изненадата ми, когато видях статистиките на Свежо от Тиксо? Правителстваната ни мрежа се нарежда на почетното десето място по брой посетители докарани в сайта, а часът е едва 9! 13 държавни служителя докато си пият кафетата, преглеждат свежите публикации и то доста активно - близо 100 генерирани импресии, или това прави по около 7-8 страници на човек, не са прекарали малко време в сайта, пък то работата си тече:
Служителите на Министерство на Финансите, са малко по-работни и са едва на 55 място, само с 3 уникални посещения:
Прави впечатление, че и в тази и в предната публикация, имаше представители само на правителството и на министерство на финансите, другите може би работят или посещават други сайтове, като arenabg.com?

Ако не сте забелязали, ядосани държавни служители, коментираха в предната ми публикация по темата:

Puflet каза...

Е че кво... и в министерствата работят хора като всички нас, и знаят що е интернет и къде е 'свежо'то :) Не виждам нищо лошо в това да си цъкат от служебния нет, стига да са си свършили работата преди това ;)

Вторник, 2008, Март 25 12:38 (отново коментар в работно време)

Анонимен каза...

slujitel:
Много интересно, а?
И какво всички дето не са на държавна работа са много прилежни и имат пълна свобода да правият всичко? Мисля, че е точно обратно. Още повече, че служителите са тези който движат нещата

Вторник, 2008, Март 25 13:45

@puflet & slujitel.

Вие представлявате определена институция, не сте представители на частния сектор, за да си позволявате да не Ви интересува за имиджа, които чрез действията носите на ведомството, за което се трудите.

От опита ми с Министерство на Образованието, смея да твърдя, че ако работа се върши се върши бавно, щото може би трябва да се гледат забавни сайтове?

Да не говорим, че съм наясно каква част от работното време на чиновниците преминава в игра на карти и дегустация на водка.

Казвам го не като клюка или като заяждане, ами през свидетелските очи на едно пет годишно детенце, каквото бях, когато майка ми нямаше на кой да ме остави и седях при нея в министерство на Финансите и чичковците ми показваха как се играе белот.

Хвала на мъдрите ни и работливи управници!

Преглеждам си аз статистиките на блога и какво да видя, влизания от втори македонски блог.

Много съм му благодарен, че ми е отделил цяла статия посветена на две публикации, и си му го казах:

"GoodBytes, поздрав.

Сакам да ти поблагодарувам за публикациите.

И аз сакам да поживуваме во мир и согласие, ке да си не пречиме, нито да се караме.

И го радиме това близо 70 годин вече, тако се надевам да продължаваме ке занапред.

Това дека си причиме с тебе по блоговете, немой замре и е нормално, да си вадиме ризите от миналото и да ги потупваме за нови истории и апетити.

Сакам да ти кажувам само, че правим интенция да причам по твоют начин, зашто те уважавам, за начина, по които отразуваш темата во блоговете дека имаш.

Предлагам ти да се видиме у белото езоро у Охрид и да обсъдиме въпроса на македонски песни и мезета.

Братски те поздравявам от София, нямам нищо против теб, а против политиката в родината ти и пропагандата и."

Ето и част от оригиналната му публикация:

(Коментаров подолу ми го инспирира еден Бугарски сајт кој се занимава со мојот блог Say: Macedonia. Оригиналните постови се: Кой избира името си? и Кои избира името си 2?)

Што не им дозволува на Бугарите да ја почитуваат волјата на Македонците? Зошто и до ден денешен мора да се објаснуваме што сме и како сме? Кога ќе се смири Бугарскиот апетит кон Македонија?

Сите држави околу нас ја имаат на око македонската земја, од пуста носталгија од минатото. Но ниедна не сфаќа дека не може да има мир на Балканот без да се реши „Македонското прашање“ односно без да се втемели македонската држава.

Чудно како никој не ја погледна работата од таков аспект. Сите некако се обидуваат со добро или лошо да си ја наметнат својата вистина, без никаков респект за вековниот стремеж за самостојност и за волјата на Македонската нација.

Се надевам, за доброто на сите нас, дека наскоро конечно ќе се затворат овие прашања на Балканот. Крајно време е да почнеме да живееме во мир и слога, со меѓусебна почит КАКО ЕДНАКВИ. Ете, мојот национализам оди само дотаму: до точката кога сите ќе престанат да гледаат на мојата етничка припадност и на мојата територија како некаква шанса.

Обичам интернет! Позволява ми да уча "чужди" езици :)

В интерес на истината, подобен коментар, вече има и в моя блог и ето какво му отговорих:

Да прав си, веднага след освобождението си балканските нации се хвърлят да освобождават Македония и да присъединяват части от нея към териториите си, след като виждат, че не могат да я вземат цялата.

Новото хилядолетие също започва с проблем, относно нерешеният, а потулван 100 години Македонски Проблем.

"Кога ќе се смири Бугарскиот апетит кон Македонија?"

Аз, като българин, никога не мога да възприема съществуването на Македонска нация и език, особено предвид факта, че чета езика ти свободно, защото това си е моят език, напълнен с чуждици и сърбизми, за да се дистанцира изкуствено от българския.

Ти си жертва на дългогодишна пропаганда и промиване на мозъци от твоето правителство и културните среди в родината ти.

Където повече се залага на вашето различие с всички останали народи на балканите, отколкото на приликите ви.

"Зошто и до ден денешен мора да се објаснуваме што сме и како сме?"

Обяснявате се, защото никой не възприема опитите Ви да пренапишете историята, по начина, по които на Вас Ви харесва.

Когато в научните среди се появи нова теория, като вашата трудно се защитава, не е ли така.

Аз бих живял комфортно с идеята за Македония и за "Македонска Нация", ако спрете да преписвате чужда история за ваша, ако спрете да се осланяте повече на изкуствените разлики с нас, отколкото на вековните прилики и паралелно развитие на отделните етнически групи.

След публикация ми: Кой избира името си?, много се зарадвах, когато авторът на оригиналната публикация коментира статията, ето и коментара:

"Јас сум автор на сајтот Say: Macedonia. Ќе ти пишувам на Македонски јазик, се надевам дека ќе можаш да ме разбереш.

Од една страна ти благодарам што со твојот пост го популаризираш моето мислење и општо мојот сајт, како и Македонските ставови. Од друга страна, мислам дека малку ги вадиш нештата од контекст и наоѓаш демони таму каде ги нема. Еве два примера:

1. Регистрацијата на автомобилот не се гледа бидејќи таква беше оригиналната фотографија која јас ја најдов на сајтот Он.нет. Таму ја пратил сопственикот на автомобилот, а моја претпоставка е дека човекот намерно не сака да ја прикаже јавно, со цел да ја зачува својата анонимност. Како и да е, ако толку те интересира вистинитоста на оваа Грчка практика, тоа лесно може да се провери на граница - тие тоа го прават со сите автомобили од Македонија.

2. Со мапата „FMPG“ не сакам да вадам тези кој кого го окупирал, или колку е некој силен на воен план, туку нешто сосема друго: да им прикажам на Грците колку неубаво и навредливо изгледа кога некој ќе ти надене име кое ти не го сакаш. Ако само погледнеше веднаш под мапата, ќе го забележеше ова објаснување:

The map displays FMPG as the name of Macedonia's southern neighbor. This is a quid pro quo mockery of the name which does not seek offense, but an illustration of the methods that Greece uses towards Macedonia during all these 15 years that they have an issue with our name. Map courtesy CIA World Factbook.

И за крај: како ТИ знаеш дека си Бугарин?

Јас ќе ти одговорам за мене: јас знам дека сум Македонец затоа што најмалку 5 генерации во моето семејство ние се сметаме за Македонци.

Поздрав од Охрид."

Първо, разбрах всичко и второ човекът е много учтив и интелегентен. Много се радвам когато се води диалог между интелегентни хора и когато мненията на двама души се пресичат и раждат дискусия, ето какво му отговорих:

GoodBytes,

Благодаря ти за коментара.

Разбирам те чудесно, защото сме... братя ;)

Прав си, може и да съм пречупил фактите през моята гледна точка, но според мен ти попадаш точно под влиянието на това, от което се страхуваш - Nationalism.

Македонец си, в смисълът в който и аз съм влах, тоест баща ми е от Северна България и аз съм влах, но живея в България и се наричам българин за по-лесно.

В това няма нищо странно, както и във факта, че ти културно и езиково спадаш към представителите на област Македония, която преди 5 генерации е била под турска власт, нали?

Тогава и моите деди са били власи, и твоите македонци и са се наричали по този начин, обединявани на културен и верски принцип.

Както и сега и Вие сте македонци и ние имаме македонци около Пирин и пак сте еднакви, пак обединени на културен и верски принцип.

Затова на културно и верско ниво, аз мога да Ви наричам македонци, както и България признава държавата Ви като Македония и първа се е подписала под документа.

Тогава преди 5 генерации турците - са наричали македонските земи - Скопски Санджак, по името на града Скопие. Македония е била областта от Кукуш до Дедеагач (Килкис - Александруполис), затова и има географска област с това име и Беломорска - Егейска Македония. Земите на днешна Македония са по скоро земите на Вардарска Македония, защо не се наречета така? Ще сте 90% доволни. Така сте били наричани преди 5 генерации.

Наскоро е-вестник, подхвана темата за такси услугите в София.

Аз самият вече писах за едно "такси менте", както и Peb.

Днес си дойдох от работа с такси на "Омега Транс" 91142.

Малко хора знаят, но навремето когато такситата били прикрепени към градския транспорт, номера за повикване на такси бил 142.

Това, както и историята по долу научих от шофьорът на таксито, шофьор на такси от над двадесет години, започнал от общинска "Лада" и стигнал до "Сузики Лиана" на лизинг.

"Славни времена бяха ей, бяхме 180 коли общо, качвахме и повече от един клиент, ако пътуваш за Люлин 7, а той за Люлин 10 и се качи, когато броячът е на 3 лева, а слезне на 5, плаща 2, ти си плащаш петте лева, а аз съм най-доволен"

(В Гърция такситата са с пъти по-малко отколкото тук, ако сте в една и съща посока с друг човек си делите парите и се возите и двамата/тримата доста евтино, но всеки плаща част от сметката, а не сметката да се плаща 2 пъти от двамата пътници.)

Споменах това като вариант на шофьора, той каза:

"Е на мене, къде ми е далаверата тогава, пак същите пари ще взема"

Дам, понеже няма далавера за шофьора, тук се возим по един и имаме повече таксита отколкото клиенти и после се чудим защо нивото е ниско, а шофьорите ядосани.

"Славни времена бяха, даваха ни служебни обувки - зимни и летни, карахме с костюм, черна връзка, бяла риза, кепе, синьо яке като на кондуктирите"

"Хе-хе, като се качвах в градския, всички дупчеха билети, мислеха, че съм кондуктор"

"Отделно ни даваха зимен балтон, есенно кожено яке, пардесьо, бельо - потник и слипове, много ни гледаха, но и много работехме"

"Та нали бяхме социализъм, имахме план - 10 адреса на смяна - ние бяхме радио такси, работихме с диспечер, имаше и други без диспечер. Та имахме 10 билетчета, по шестдесет стотинки, трябваше да ги даваме на клиентите, те не ги искаха и ние на края на смяната ги късахме и ги предавахме за отчет, ако забравяхме ни налагаха наказания. Трябваше по план да въртим празни километри 50 на смяна, ма нали бяхме малко коли и имаше работа, а ако нямаш празни километри, трябва да дваш повече пари после на отчета и по-малко ще останат за теб.

В моята такси-бригада, аз бях нощна смяна, бригадира беше ортак - само дневна, смените бяха от 6 до 14:30, от 15:00 до 22:00 и от 22:00 до 6:00. Та нощната смяна се събирахме към 02:30 на Орлов мост и въртяхме празни километри до Горублянско ханче, да пием кафе. Беше голяма гледка цялата бригада - 30 таксита, наредена на Орлов мост, потегля да прави празните километри"

"Изкарвах по 210 лева заплата горе-долу на месец, а това си бяха пари - вафлата беше пет стотинки, а едно кило хляб 25. А не като сега 400 грама хляб за левче. Нормалната заплата беше 120 лева де, ама с икономия на гориво и масло ги докарвах до 210, отделно дето не си включвах брояча - примерно качвам се до Златните Мостове на Витоша, това са 20 лева, пускам брояча чак долу на Бояна или Драгалевци, че имаше куки, да не ме видят че съм с хора без брояч, ще трябва да им дам десет лева. И тогава беше като сега, нищо не се е променило. Е, имахме и специален начин без брояч, да свети лампата за заето, пренастройвахме ги, наше подобрение (смее се)

"Бяхме 3 бригади, първа на Земляне, втора на Захарна Фабрика и Сточна и трета в Слатина и Дружба, там ни бяха гаражите"

Сега на Земляне са такситата на Радио СВ Такси 91280, а в Слатина на Окей Супертранс 2121.

"После ни събраха на една, почна перестройка и ни еб*ха мамата, шефът сега ми беше шеф и тогава - бригадира, затова и запазихме и телефона - 91142, като 142. И диспечерките и те са същите.

Славни времена бяха, имахме шест почивни дни, като задължително се почиваше поне една събота и неделя заедно, не като сега да се съсипваш по цял месец за рентата само и накрая нищо!"

Сигурно някои от Вас са гледали по националната телевизия материал посветен на третия опит за учреждаването на "Клуб Класик" - клуб на завършилите единствената по рода си гимназия в страната предлагаща досег до културните и езикови постиженията на древните гърци и римляни.

Сигурно сте видяли и момчешкият хор, които чрез песните си пожела успех на начинанието, чули сте част от речта на г-жа Гергина Тончева - директор на "Националната Гимназия за Древни Езици и Култури - Константин Кирил - Философ" и може би отрязък от приветствието на първият председател на "Клуб Класик" - проф. Анастас Герджиков.

Това, което не сте видяли и не сте чули е устава на клуба и дискусията в секцията за въпроси и отговори, не сте видяли и приема в ресторанта.

Телевизията сметна, че събитието приключи с официалната част и с приветсвията, поне тогава операторът с отегчена физиономия прибра камерата си и с недвусмилен жест показа изхода на асистента по осветлението.

Не видяхте и празната Аула, не чухте и притесненията на завършилите класическия лицей, че твърде малко хора присъстваха, едва стотина човека, нищожно малко на фона на 2500 човека завършили класическата гимназия за период от тридесет години.

Това, че според съвременната журналистика събитията свършват с лъскавата част е доста болна тема, защото това е Press Release, това е версията която организаторите на събитието искат Вие да видите, това което е интересно и пикантно и което не винаги съотвества на Press Release-a, е това което остава скрито за камерите.

Това което остана скрито за камерите беше, че идеята за "Клуб Класик", тръгна на куц крак още от началото, по-скоро сантиментално, обвързана с денят на Благовещение, с повече идеи отколкото подготовка, затова имаше и толкова малко хора, но камерите не снимаха празната част на залата, за да го видите.

В интерес на истината рядко съм виждал Аулата на Софийския Университет пълна, обикновенно както при посещението на президента на Гърция - Каролос Папуляс е почти празна и камерите дават близък план на първите два реда и лъскавото събитие е отразено като по учебник.

Много пъти, при височайши гости като например заместник министърът на министерството на Гърция за Образователните и Религиозни въпроси, се привикват масовки, като по социалистическо време от училища и лицеи, дори и бегло свързани със съответната проява, за да може камерите да снимат тези два реда публика.

Но стига толкова за снимачните техники и начина на писане и представяне на новините. Факт е че има опит да се създаде един аlumni клуб, към едно от елитните български училища, с цел да се подпомага развитието му, както и развитието на сегашните му ученици, да се дават стипендии за добро представяне и да се стимулират учениците, да знаят, че като завършат ще имат подкрепата на този клуб в по нататъшната си реализация, малко масонско като идея, но такива са и клубовете на Кембридж и Оксфорд.

Мисля, че такива клубове трябва да имат всички училища, защото както казва директорката на класическия лицеи при връчването на дипломите, пак в Аулата:

"Няма бивши ученици, това е брак за цял живот"

Днес в завода дойде пролетта, дойде с хубава дъга:

Храстите я поздравиха, окъпани от дъжда:

Цветята напъпиха:

Дърветата цъфнаха:

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

от "Пролет" на Вапцаров.

Несъмнено всеки блогър мечтае за момента, когато ще изкарва стотици, хиляди пари от блога си, понеже долара падна няма да са в долари, ами в евромарки поне...

Преди това обаче, ще получи едно писмо от Google Adsense, за да си потвърди данните, писмото се праща когато наближиш 100-те долара минимум за плащане, аз стигнах 99 гущера днес, но това писмо е било пратено няколко дена преди това:
Моята пощенска кутия е разбита и е цяло чудо, че го намерих на бюрото си сигурно мама, го е прибрала:

Хапвам си аз на обяд и преглеждам статистиките за блога на Peb - блог със забавни снимки, картинки и преживявания.

И на какво мислите попадат очите ми?

На един адрес принаджежащ на министерството на финансите и на един адрес от правителствената мрежа.


Мислите си, че политиците ни са сухари, дето не ползват интернет нали?

Да, ама не, ползват си, отиват в свежо - сайт за забавни линкове, картинки и свежо и добро настроение, в работно време при това и почват да се забавляват и освежават.

Евала!

Ето кой се ползва от анонимността в нета.

Да, ама не нищо не остава скрито покрито за зорките очички на хората и за броячите.

Призовавам Ви, ако имате сайтове или блогове с предимно забавно съдържание, където министри и политици и държавни чиновници, нямат работа по време на работния ден, да съберете материал от броячите и да им го изпратите малко преди да си гласуват новите по-големи заплати, щото то да гледаш снимки и да четеш вицове си е тежък труд!

Ето резултати от google analytics от блога на Peb

33 посещения от мрежата на министерствата:

Краткото разглеждане на българските "безплатни" блог платформи ме отврати.

Според мен главната идея на писането в дигиталния свят е мнението ти да срещне ответно?

Или чрез написаното да си полезен на някого?
Има още и още причини, но за да можеш да пишеш по-добре, по интригуващо, по-завладяващо какво ти трябва?

Опит и критика.

Българските платформи, като лог.бг, глог.бг и блог.бг, дават висчко от себе си, коментари да няма.

Дори от дир.бг го правят още по-сложно, искат акаунт в дир.бг, за да коментираш, ей сега се регистрирах, ша знайти...

Нямат интеграция на Openid, нито имат отметка да следиш коментарите, нито имат опция да те запомнят за този сайт, нищичко.

Даже поле за линк към сайта не ти оставят, един клик не искат да ти дадат ей, скръндзи...

Грешка, в блог.бг получаваш линк, само ако имаш блог там, ако не, няма бате, седиш си анонимка! Супер ;) Ей алоо, аз не съм анонимен!

Сякаш ще им падне платформата.

Не че не могат да го направят, не че е сложно, НЕ ИСКАТ!

И в резултат потребителят се чуди, защо аджеба коментарите са 0.

Ами нула ще са, и няма да помръднат, докато с едно движение няма да стане възможно да ги оставям, да ги следя и да има полза от мнението ми.


Да не говорим, че от лог.бг дори нямат антиспам защита и един бот, ще Ви насере блога за секунди.

Чудя се кой си прави блогове в българските платформи, при положение, че един прост widget, не можеш да инсталираш?

Чудно ми е защо обаче качеството на предлаганата услуга е толкова обидно ниско?

Това, че е безплатна значи, ли че трябва да е калпава, орязана и тн?

Ето и блогспот е безплатен и wordpress и typepad?

Значи може, защо в България не искат това ми е чудно?

"Книгата" в ляво, е комплимент за това печатно недоразумение, излезло изпод пресите на видната българска издателска къща:
"Арго Пъблишинг".

Арго, на гръцки има две значение - Αργό - кораба на спътниците на Язон, откъдето носят и името си аргонавти и αργκώ - жаргон.

Именно на жаргон е написано това "Право на Европейския Съюз".

Толкова са бързали да пуснат "книгата" на пазара, че дори не са редактирали превода.

Днес се занимавахме с превод на гръцки на 110-та и 111 страница от това четиво.

Ето какво срещнахме на 110-та страница.

"Безспорно един от най-важните международни договори са сключваните довори"

Нещо да ви прави впечатление?

Два елемента на една фраза, несъгласувани по число. Да, не са съгласувани.

Но нека зачетем по надолу:

"Например Договорът за научно и техническо сътрудничество,
подписан на 27.06.1986 г. между
Европейската общност..."

Запазвил съм оригиналното форматиране на текста, да стартиран е нов параграф, без да бъде завършено изречението дори.

Искам само да кажа, че каквито и да са били причините преводът от английски да не се редактира, както и цялата книга, то те не правят добра реклама на издателството.

Двата примера са извадени от две съседни изречения, не ми се мисли, колко ще намеря, ако закупя цялата книга.

Тема за размисъл:

Навремето имахме издателства като:

"Народна Просвета" и "Народна Младеж", можеше да са държавни, можеше да са социалистически, можеше да са всякакви, но поне имаха български имена, какво ви говори едно гръко-английско заглавие на просветно дружество, като издателска къща?

"О неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин?"

Ако искате да се посмеете, купете си книгата ;)

Това което се вижда от снимката е джип Тойота Рав4, с лепенка ПОД стъклото МК - Македония, и лепенка НА стъклото:

Разпознавана от Гърция като:
Бивша Югославска Република Македония.

Recognized by Greece as, FYROM.

Αναγνωρισμένη από την Ελλάδα ως:
ΠΓΔΜ.

Дотук всичко добре.

Остават два важни отворени въпроса:

1) Защо не е сниман номера на колата?

2) Защо обидната лепенка не покрива лепенката МК отдолу?

И един второстепенен, защо лепенката МК е ПОД стъклото, а не на него, както родните BG?

Версия на потърпевшият за случката и снимката:

"Отивах в Солун за покупки, гръцките власти ме унижиха на границата и ми сложиха обидната бяла лепенка"

В мен се прокрадва съмнението, че дори макетонецът да е бил унижен, той не е спазил репликата от собствения си сайт:

"Nationalism, may seriously damage your health"

Не е ли пример за национализъм, облепянето на колите с лепенки с трибагреници и букви BG, GR и тн, сякаш не се вижда от номера от къде си?

Айде дори да оставим това настрана, нали мразят гърците, защо тичат да им пазаруват в моловете в Солун, при положение, че знаят че евентуално, ще им сложат такава лепенка?

От същия сайт стигаме и до още идеи изразени картинно:

Призната от Македония, като бившата Македонска провинция Гърция.

Не ми се иска да го коментирам обстойно, затова само ще спомена, че Александър Велики и баща му Филип, победили гърците, защото водели война и през зимата, а Демостен не успял да обедини гърците за отпор)

Дори териториално подчинени, гърците отдавна били подчинили културно македонските си съседи, а Александър Велики, само им направил услуга като елинизирал света до Индия чак.

Много са ми смешни такива претенции на историческа основа, все едно сега гърците да си искат Истанбул! (не че не го искаха до скоро де ;)

Последният ми коментар ще е над този текст:

Say: Macedonia
I am a Macedonian. My country's name is "Republic of Macedonia". It is a basic human right to choose a name for yourself and to express your nationality. Please respect that and call me by my name. Say: Macedonia!

Кажи Македония
Аз съм македонец. Името на страната ми е "Република Македония". Изначално човешко право е да избере име за себе си и да изразява своята националност. Моля уважайвайте този факт и ме наричайте с името ми. Кажи: Македония!"

Изначално право е да, само че не ние избираме имената си, заобиикалящите племена дават имена на хората около себе си, за да ги различават. Както и когато се раждаш, майка ти ти избира името. Ако Гърция се е подписала в документа за създаването ти, то тя ти един вид кръщелница нали?

Циганите искат да им казваме роми, ама не ни идва, албанците не искат да им казват шиптъри, ама не се получава, румънците не обичат да са цинцари, но не се получава ;)

Никой не избира сам името си в крайна сметка май.

Още по темата

Вчера католиците празнуваха Великден. Вчера в Ирак, един американски войник по-малко празнува Великден, това беше 4,000 американски рейнджър убит по време на 5 годишният геноцид над Ирак. 100, 000 поне са ранените или нетрудоспособни американски бойци, над милион са жертвите от иракският народ, в това число, жени, деца, старци.

Вчера една репортерка на ABC, се осмели да попита вицепрезидента Дик Чейни, "Две трети от американците са на мнение, че войната в Ирак е безсмислена..." тя не довърши въпроса си, Чейни я прекъсна с:

- Е, и? (в оригинал: Sо?, демек и к'фо от т'фа)

4,000 убити американци, 100,000 ранени, един милион убити иракски цивилни, война която не си заслужава и отговорът е:

- Е, и?

Миналата сряда, се навършиха 5 години от започването на военната агресия срещу Ирак, Дик Чейни, къде беше? На яхта за риба. На кралската яхта на султана на Оман.

- Е, и? нали?

Американска медия, ще пусне филм през седмицата със заглавие: "Войната на Буш"

Самият Буш, в много интервюта, неистово крещи "Аз съм президентът на войната!"

- Е, и?

Какво всички знаем, това не е войната на Ирак, Ирак не събори кулите на 9/11, Ирак нямаше оръжия за масово унищожение. Ирак обаче ИМАШЕ, кина, барове и жени облечени както си искат, както и значително християнско население и една от малкото синагоги в столица на държава от арабският свят.

Но Ирак вече НЯМА тези неща, бяха бомбардирани. Над 100 жени са екзукутирани, защото не са носели забрадка, не смея да си помисля, че някоя може да е била екзекутирана под зорките очи на родните рейнджъри, а Вие?

Спете спокойно деца, войната която 6 години бушува, през 2 морета, е още далеч за нас.

- Е, и?

Интервюто с вицепрезидента Дик Чейни.

Превод от писмо на Майкъл Мур.

Не на анонимността в интернет!
е една кампания стартирана от Лъчезар Ангелов и мен, целите и идеите и са поместени и в блога: Усещане за реалност...
Кампанията има за цел да изкаже нашето притеснение от големия и нарастващ процент на анонимни публикации и коментари в мрежата.

Нашето мнение е че чрез анонимното и "народно" "творчество" с нищо не се допринася за развитието на едно интернет общество, защото обществото като група от мислещи индивиди не може и не трябва да е безлично или анонимно, а ако притежава част от тези характеристики, то не ще има силна и тоговорна позиция, ако отделните му сегменти са покрити от сянката на анонимността.

Ако можем да сравним историята на интернет с тази на човешкото творчество, бих казал, че в момента се намираме на прехода между средните векове и ренесенса.

Едно от най-големите достижения на ренесанса, просвещението, както го наричат по българските земи е излизането на автора от сянката на анонимността.

Средновековието или тъмните векове на изкуството се характеризират с анонимно, народно творчество и анонимност на създадения културен продукт.

Сега в дигиталната ера, ренесансът и средновековието са далеч зад нас, но това не пречи Интернет да е желано убежище за хора, които искат да се изявят, но и в същото време да се скрият зад псевдоним (nickname).

Аз лично силно предпочитам, да чета статии и да посещавам сайтове на хора, които са си публикували името, снимката и мейла някъде по сайта.

От една страна мога да влезна в контакт с тях, от друга да разбера, че това е писано от реален човек, които застава зад позицията и идеите си.

Ако пък има и кратка справка, какво училище или университет е завършил, съм още по-щастлив, знам какво е оформило мисленето и поведението на този индивид и ако ми е станал пример за подражание, като как бих могъл да се доближа до неговия стил.

В този блог, както и във всички мои интернет проекти винаги оставям информация за себе си, защото според мен човек трябва да застава зад всяка една своя реплика и изказване, не да се крие зад неизвестния си и загадъчен прякор, които да му послужи за извинение, че даден вид поведение или мислене е присъщ за индивида само в дигитална среда и че в реалния живот написаното в интернет няма стойност.

Според нас има и всеки един от нас трябва да подписва творенията си, колкото и незначителни да са те.

Избягай от анонимността, покажи се!

Ако споделяте нашето мнение, може да поставите този банер

(125х125) на сайта си и или да посочите тази статия или да съчините собствена, която да изрази защо според Вас анонимността в Интернет не е подходяща.

Адрес на банера: marfuzii.net/images/anonymous.jpg

Първи идеята подкрепиха:

Благовест Стоичков: Говорилня и Юри Карагьозов

Pierrot

Силвия Щинкова

Ганчо Русев

Ангел Грънчаров

Благодарим!

E-vestink.bg подхвана темата с качеството и контрола над горивата в родината.

И реших да проверя, как са нещата на юг - в Гърция.

На сайта на Министерството на Икономическото Развитие на Република Гърция има публикуван черен списък с нарушителите, глобите са относно мръсно гориво и разреден бензин или дизел.

Ще Ви запозная само с известните и на българския пазар нарушители, глобите, които са им наложили и причините:

Компания:
Еко (собственици на Еко Елда България) - глоба 30.000 евро за надвишаване на пределната стойност за смесване на Бензин с други (алтернативни) горива с 51,4%, в бензиностанция между по пътя между Тива и Атина.

Еко - глоба от 49.000 евро за надвишаване на пределната стойност за смесване на Бензин с други (алтернативни) горива с 42,9%, в Кифися, Атина.

Еко - глоба от 77.000 евро за надвишаване от 117.7% пределната стойност за смесване на Бензин с други (алтернативни) горива, в бензиностанция в Атина.

Shell (Шел) - глоба от 31.852 евро за 5.5% надвишаване на други смеси в Бензин - Super Unleaded.

Бритиш Петрелеум (BP British Petreleum) глоба 60.000 евро за 4% твърди частици в горивото над нормата в Lead Replacement Petrol (LRP) - Безоловен.

Еко, Елин, Бритиш Петрелеум, отнасят глоба от средно 55.000 евро за продажба на Бензин, чиито съставки и концентрация не отговарят на предписанията от Министерството.

Интересно става, ако те хванат пак в нарушение, двойно нарушение за Егеян, за разраждане в процентно отношение 193% носи глоба от 180.000 евро.

Кола зарежда на Бритиш Петрелеум и не може да потегли, при проверката е установена повреда на автомобила в следствие на Дизел с 1865% надвишаващ пределно допустимито норми за смесване и разреждане, глоба 300.000 евро.

Голяма глоба отнася и частен търговец - 90.000 евро за повреда на превозно средство, вследствие зареждане на Дизел с превишена серна концентрация от 500%.

За Егеян (AEGEAN) глобата е по-голяма - 240.000 евро за същото нарушение.

Егеян плащат и още 110.000 евро в глоби, за съдържание от 5.5% на корабно гориво в Дизелът им и превишение на серните норми с 1000%.

Пак те са и първенците с 1034% надвишаване на сярната концетрация, повреда на автомобил вследствие на зареждане при тях и глоба от 300.000 евро.

Ако трябва да заключа - Братя не сипвайте Дизел в Егеян.

Това им е логото:
Още по темата

Напредъкът е хубаво нещо и конкуренцията помага той да се случва.

Социалните мрежи в България са доста, бих отличил 3:

Svejo.net, Ping.bg и Dao.bg

За да запазят и привлекат посетители се надпреварват каква нова функция или добавка да сложат на сайтовете си.

И така, днес попаднах на PingXChange widget с потенциал на партньорска програма за блогове от Ping.bg.

Идеята е проста:

В малкото напълно модифицирано прозорче, което можете да видите и тук в ляво, виждате заглавия от други блогове, които участват в PingXChange.

Ако някой от Вас проследи връзка, аз ще получа една точка и балансът в сметката ми в PingXChange, ще ми позволи и аз да показвам връзки към мой статии по страниците, които имат същия инструмент.

Оттук може да видите списък на сайтовете участващи в програмата, предимно блогове и лични страници.

Мото на програмата:

Показвай постовете си на други сходни с твоя блог или сайт! Ние се грижим линковете да са качествени, да са релевантни спрямо съдържанието и най-вече размяната да е равнопоставена.

Това е профилът в Свежо на човек, когото не познавам, но явно той ме познава и не му харесвам... или ми завижда, или и двете, но за първото съм сигурен на 100%.

Това, което ще ви направи впечатление, че в първите няколко страници от историята му за гласуване показват гласувания за всяка една моя публикация в социалната мрежа - отрицателен вот.

Не знам какво го подтиква към това действие, дали факта, че имам много публикации, които събират гласове, или с нещо съм го засегнал в миналато, идея си нямам.

Не можах да се свържа с него, защото никъде не открих негов и-мейл, нито в Свежо.нет, нито в блога му, явно се крие.

Исках да му пиша, да му кажа, че може би имам някои стари публикации, за които още не е гласувал отрицателно, да не пропусне шанса си за изява.

Това вероятно не е единственият човек, който така чинно гласува против мен (и не само) или активно занулява статии, просто е първият, които забелязах.

Това както и една друга странна тенденция описана тук ме карат да се замисля, за бъдещето не само на Свежо, но и на социалните мрежи в България като цяло.

Е ли краденото съдържание единствения начин за привличане на посетители, има ли по-важни неща от цифрите по броячите като например - авторите, познание, креативност, или цифрите взимат надмощие?

Това е моето скромно скутерче, в понеделник излезна от бокса и пролетното бръмчене започна.

Започна във вторник, със състезание с времето и дъжда, задачата беше да се прибера преди да завали, наградата да остана сух, спечелих.

От една страна ми беше много хубаво да се провирам между колите и да се прибера от Плиска до Люлин за 15 минути, но от друга бях забравил...

Че шофьорите на коли, обичат да си хвърлят цигарите през прозореца, и ако в този момент минавам покрай тях падат в скута ми, много мило от тяхна страна нали...
Като им направиш забележка почват да се карат с теб, да ама те не знаят с кого си имат работа:

Това малко моторче е способно да нанесе значителни повреди по огледалата на колите, повредата се причинява чрез изрявняване на ръчката за газта до огледалото, като в същото време се държи и спирачка и се подава газ, ако човекът е много неразбран, спирачката се отпуска, а заедно с нея и огледалото се откача, от внезапното ускорение на моторчето :)

Ми така де, аз да не съм кошче за боклук да ми хвърлят цигари :) Една цигара - едно огледало damage.

Бях забравил и че шофьорите обичат да натискат клаксона, за щяло и за нещяло, сякаш получават допълнително ускорение от звука.

Карам си аз, най-вдясно и си перкам с 60, даже над позволеното, при което някой пернишки голф, за да ми покаже, че ще ме изпревари, натиска клаксона и триумфално преминава на косъм от мен, гледайки ме лошо.

В тази ситуация, малкото мотопедче може да причини времева повреда - time damage. На сфетофара естествено голфа се застига, а пък аз се промъквам пред него и се преструвам, че моторчето се е повредило, голфа зад мен може да си натиска клаксона колкото ще, но повредеда не може да бъда остранене преди края на жълтата светлина, а понякога отнема и 2 смени на червено със зелено.

Колкото и да се преструвам, че моторчето се поврежда, понякога и то получава реални повреди.

Най-тъпата повреда и е износването на лулата за кабела на свеща. Износва се от дупките, просто не държи добре свеща и като мине човек през релси или някоя по-голяма дупка, направо угасва скутера. Ужас!

Сега моторчето пак е в бокса, за смяна на тази свещ и на за смяна на ауспух.

Лошото при двутактовите машини е че понякога не изгарят добре маслото и ауспуха се запушва. И тогава не работи добре, като човек с газове е, не му е комфортно.

Киномани, затаете дъх! Единствено днес, на 22 март имате неповторимата възможност да закупите съботния борй на вестник Капитал, този дето го влачиш до вкъщи с пазарска количка, заради списанията, книгите и ДВД-тата в него, се предлага култов филм за милата ни родина, с главна звезда - Азис. Хвала!

Хвала и на търговския отдел на Капитал, да си сътвори реклама в google, специално за този брой, но дали Азис продава и вестници?

Светският хроникьор Гошко се събуди след концерта на мегазвездата Преслава, прегледа кадрите, погледна press release-a, от Пайнер и се залови за работа.

Материалът с който разполагаше не беше обещаващ.

Облеклото на звездата било семпло... от столичните бутици щяха да му се разсърдят, затова бързо сложи 2 нули зад обявената цена на тоалета, така де, да сте чули и видяли блуза с изрязано деколте и поличка, която едва покрива бедрата да струва по-малко от 2000 лева?

Гошко изтри българската валута, сложи евро, звучи по-престижно.

Зачете се по-надолу... Токът бил спрял, но само плейбек машината била вързана към UPS, Преси се уплашила и започнала да вика в тъмното, а отзад песента си вървяла...

Гошко сметна това за недопустимо и го пренаписа:

"Въпреки възникналите технически проблеми, звездата на Пайнер, не загуби самообладание, а продължи дори без светлината от мощните прожектори да весели вярната си публика, като сцената се озаряваше единствено от брилянтната и усмивка."

Гошко потърка радостно ръце, беше доволен от себе си, още едно посредствено събитие беше отразено бляскаво и още една посредствена звезда беше издигната в култ.

Гошко се обади на Митьо Пайнера и рапортура чинно, Митьо обеща да му запази място в следващото прослушване за нови звезди, бил запазил цял етаж от един хотел близо до Орлов Мост, имал много гостенки от провинцията.

Представям ви един инструмент за вашия блог (ratings widget for blogger), който добавя лента, която позволява посетителите Ви да оценяват статиите Ви или да ги пращат по е-майл на приятели.

Инсталирането е същото като инсталирането на свежо бутона, които виждате под статията, повече инструкции може да намерите тук.

Инструментът за оценяване на статиите Ви, може да бъде максимално персонализиран, и да избирате различни цветови схеми, ето пример на същия widget, в сайта на Кръчмонавтите.

Освен това, като widget-a, прекара известно време на сайта Ви, започва да събира информация относто публиакциите Ви и се показва една полезна функция, която показва връзки и към други ваши статии.

Happy bloggin'

От днес, в лявата част на блога, вече се появява един инструмент, който показва хората с най-много коментари на сайта.

Вашето мнение е важно за мен, за да мога да подобря стила и облика на блога.

Ако сте прочели нещо и Ви е харесало, оставете коментара си.

Анонимни коментари не се засичат от widget-a за Top Commenters.

Tози инструмент ще ми позволи да започна и интересна игра, с която да стимулирам активността на читателите си:

Човекът, пръв натрупал 100 коментара ще получи тениска с адреса и мотото на блога:

marfuzii.net- Социално-Отговорно.

До нови срещи и коментари:)

Днес успях да си намеря един чудесен инструмент, с които да добавя списък за хората с най-много коментари в блога ми.

Може да видите Топ Коментаторите (Τοp Commenters for Blogger) в ляво на блога ми, точно под секцията с последните коментари (Last Comments)

Докато инструментът с последните коментари е доста популярен в българската блогосфера, то поне засега не бях попадал на такъв показващ списък с най-активните коментатори.

Този полезен widget, се надявам да стимулира читателите на блога към по-активно коментиране относно статиите, а на мен ще предостави възможността, да раздавам награди на най-активните коментатори, защото тяхното мнение е важно за мен и за развитието на блога.

Top Commenders widget, може да конфигурирате и инсталирате оттук

Widget-a, е напълно съвместим с Blogger и се инсталира с два клика.

Отделно като мен, може да добавите и собствено послание в кода, например линка "Защо да коментирам" си го добавих сам в оригиналния код.

Надявам се да Ви е било полезно и интересно.

Happy Bloggin' and keep rollin'.

Уважаеми читатели, представям Ви последното нововъдение в "И като каза, рече...", това е един widget, който Ви позволява, чрез маркиране на текст да оставите коментар относно думата или абзаца, който сте избрали, такъв е случаят с думата widget в този първи параграф, която и се показва по различен начин (с леко подчертаване)

Инструментът разполага с антиспам защита, потребителят трябва да въведе случаен код, за да остави коментар.

Widget-a, е разработен от: http://linebuzz.com като след като го инсталирате като добавка във вашия sidebar (погледни долу в дясно) дава възможност на посетителите Ви да коментират докато четат, а Вие разбира се след като си създате акаунт на сайта на създателите, можете да одобрявате или изтривате коментарите.

Ще се радвам ако нововъдението Ви допада и го ползвате, всеки един от Вас, може да се чувства поканен да си го постави на собствената страница.

Happy Blogging.

Въпреки сравнително ниската интернет култура на гърците и стачката парализирала страната, попаднах на много интересен сайт под шапката на тяхното Министерство на Икономическото Развитие - Υπουργείου Ανάπτυξης.

Става въпрос, за онлайн база данни, за цените на горивата в гръцките градове, на различни бензиностанции и в различни части на градовете.

Прави се сравнение между цените на Безоловен, Дизел, Супер Безоловен и Дизел за Отопление (Unleaded, Diesel, Super Unleaded, Diesel Θέρμανσης)

Дизелът за отопление, в България би се продавал на цената на OMV Alpine Diesel, a по-качество не би му отстъпил. Сипвайте си го, дори само него, иначе 60 на 40, или 70 на 30, в съотношение с нормален дизел, ако сте страхливи.

Ето го и самия сайт за проверка на цените на горивата в Гърция:

Начална страница:

Цени на дизел и бензин на основните бензиностанции в Атина и Пирея:

• ΑΤΤΙΚΗ - ΠΕΙΡΑΙΑΣ

• ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗ

• ΥΠΟΛΟΙΠΕΣ ΠΟΛΕΙΣ

Вчера като си преглеждах статистиката на блога останах приятно изненадан.
Ако някой търси ресторатнт фенси в google.com или google.bg, излизам на второ място, с материал относно мизерията във Фенси :)
Ако пък търси: гръцка кухня фенси съм на първо място, без да ми се пречка нито един резултат от официалния сайт на пицария Фенси.

Статията, чрез която са стигнали до мен и в която хората вероятно са прочели, че ресторант Фенси, не се слави с най-любезното обслужване на света е едва от петък, популяризирах я чрез приятелите ми от Свежо.

За в бъдеще съм сигурен, че все повече хора ще завършват търсенията си за пицария Фенси тук, като по този начин ще прочетат едно безпристрастно и истинско мнение относно заведението.

Приканвам всички, на които нещо не им харесва, добре да го опишат и насадят на пачи яйца, за да могат хората да разберат какво всъщност се крие под лъскави сайтове и менюта.

Наздраве Фенси, докато не се отнасяте усмихнато с хората, аз с усмивка ще гледам хората, които влизат в сайта ми благодарение на статиите за Вас :)

Вижте какво прави момчето като започва от еротични образи и стига до безобидни рисунки. Невероятен талант с лявата ръка.

Дали поради факта, че почти не съм видял реклами по улицата за провеждането на 12-ия Филм Фест, или не съм чул реклами по радиото, но някак оставам с впечатлението, че това културно събитие почти отмина без шум и без хората да разберат за него. Тъжно.

Защото тази година феста има много и силни филми, много и балкански филми, нещо което му липсваше преди.

Та в слаби години рекламираха доста повече Филм Феста в силни години го оставят на самотек.

Не само това, ами и няколко интересни филма, които образуват една интересна трилогия, ги прожектират в два дена, така че да не можеш да видиш и трите, доста забавен подход.

Става въпрос за филмите на един Холандски режисьор, под общото заглавие:

Еротични приказки:

Еротична приказка номер 1:
Награди: Медиауейв 2000 - "Голямата награда"

Йос Стелинг си е изградил репутация на водещ режисьор в света на късометражните филми без диалог. Бензиностанцията разказва за двама млади мотоциклетисти в напрегнат ден по магистралата. Те се опитват да се измъкнат от бавно движещата се колона в задръстването и когато най-после зърват бензиностанция, тя се оказва идеалното място за романтични срещи.

Еротична приказка номер 2:
Награди: Холандския кинофестивал 1996 - "Златно теле" за късометражен филм; „Златна роза” (Монтрьо) ’97 – Наградата на пресата; „Медиауейв” (Унгария) ’98 – Награда за най-добър игрален късометражен филм

Голяма ЖП гара в голям град. Чакащи пътници – някои с любопитство наблюдават останалите, други са така улисани в дребните си проблеми, че не обръщат внимание на нищо друго. Нашият герой – самоуверен тип, буквално разсъблича с поглед присъстващите жени – е, поне докато жена е отишла за кафе. Облечена в синьо красавица отвръща на предизвикателните му погледи, а той не може да повярва на очите си. Явно днес има късмет. Докато жена му се върне, нашият герой преживява удивителни емоции под внимателните погледи на спътниците си в чакалнята. Вероятно следващият път, когато види красива блондинка, ще бъде далеч по-сдържан.

Еротична приказка номер 3:
Сюжет:

След Чакалнята и Бензиностанцията, Галерията е поредният късометражен шедьовър на Стелинг. Стилово те са свързани: и в трите филма разказът се води само визуално, без никакъв диалог, и трите се забавляват със смущаваща еротична фантазия на публично място, и трите са с участието на един и същ красив сваляч, вечно готов охотно да изтъкне своята мъжественост досущ като разгонен паун.
В Галерията Джийн се оказва обект на чувствено желание на красива жена. И когато най-внезапно и неочаквано тя започва да се съблича, за да му достави удоволствие... е, всеки добър обрат заслужава и следващ...

В най-добрия случай можеш да изгледаш 2 от трите, което е жалко.

Ако са Ви заинтригували, може да гледате:

Утре 18 март:

Забавен въпросник, имащ за цел да провери, каква е зависимостта ти от кафето, безспорно, ако мелиш сам кафето си, то си доста пристрастен към ритуала. Отговори като: "Не различавам Робуста от Арабика." или "Сметаната ги прави еднакви на вкус" и тн. ще те класират на другия полюс.

Аз съм на 63% пристрастен:

Попаднах на един тест, който поставя един тревожен въпрос кратко и ясно:

Би ли изял, приятелите си ако от това зависи живота ти?

Приятели, не се притеснявайте, ако някога попаднем в снежна буря или на самотен, пуст остров, шансът да Ви изям е едва 35%. Което е малко плашещо за мен, преди да сте си напрвили и Вие теста:

Цъкнете на картинката, за да се тествате и Вие:

35%

Пътувал си Буш към ранчото си в Тексас, но не щеш ли Мерцедесът му блъснал една котка на пътя.

Шофьорът спрял лимузината, Буш слезнал и казал:

- Стой тук, отивам да се извиня на собственика и се връщам след малко.

Минал час, два... Буш го няма...

Шофьорът тръгнал да го търси, влиза в къщата и гледа Буш в смъртоноста схватка с фермера, панталоните на президента скъсани, ризата садрана, а фермера го налага с една вила.

Едвам ги разтървал, спасил президента и продължили.

Малко по-надолу по пътя, докато шофьорът на Буш му подавал мокри кърпички към задната част на лимузината, пред колата изскочило едно прасе, и гумите го премазали.

Буш казал:

- А не, върви ти, аз повече не се извинявам на фермери днес.

Отишъл шофьора, няма го час, два...

Буш на свой ред тръгнал да го търси, стигнал почти до вратата на фермата и гледа шофьорът излиза с подаръци, зачервен от вино нос, и много трохи от обилната трапеза по костюма си...

- Какво стана? Запитал с недоумение Буш...

- Ами нищо, влезнах и им казах:

"Аз съм шофьорът на Буш, прасето е мъртво"

На този сайт, може да си създате забавни надписи и табели, по девойки, кофи и тн.

Попаднах на доста забавен тест, който изпитва алкохолните Ви познания, кое е най-старото питие, кое е първото питие в Америките и тн, занимателно и полезно, може да порбвате като цъкнете на картинката с резултата ми долу:66%SOCIAL DRINKER

Вчера един приятел грък ми се обади, че имал проблем с връзката си към БΤΚ ADSL си.

Реших да проверя в Google, какъв е телефона на техническата поддръжка в БТК, как само се изненадах като видях на трето място при търсене на: бтк adsl поддръжка чрез google.com резултат от блога на Иван Желев, където той описва неприятните си преживявания с БТК и поддръжката им.

За БТК ADSL и липсата на техническа поддръжка | ivanzhelev.com
Личен опит с поддръжката на BTK. Дано не ви се налага да стигате до там...
www.ivanzhelev.com/blog/?p=121 - 65k - Cached - Similar pages - Note this

Писна ми от БТК ADSL! | ivanzhelev.com

Днес колега ми Петър ми прати една найстина много добра обява за работа от jobs.bg

Пускам я както е на сайта:

СИСТЕМЕН АДМИНИСТРАТОР

България може да е демократична държава, но се управлява чрез характеристиките на плановата икономика, какво имам предвид:

Цел - втълпяване на народа, че е тъп и затъпява:

Начини за постигане на целта:

а) наводняване на пресата с изследвания на учени, главно американци, че българите затъпяват.
б) промотиране и толеранс на чалга музиката и култура.
в) пълна апатия към образованието, подигравка с учителите и образователните институции.

Цел - втъляпване на народа, че е болен, боледува повече и ще умре от инфаркт или инсулт, преизпълнение на целта се счита, примиряването на народа с максимата - животът е гаден.

Начини за постигане на целта:

а) наводняване на пресата с данни от изследвания на страните от Европа и света относно броят на инфарктите и инсултите на глава на населението, търсене на изследвания където България е на първо място, по каквато и да е болест.
б) провеждане на съмнителна здравна реформа, която да направи бюрокрацията по-силна и по-могъща от самото лечение, да отчая пациента от всичките гишета, подписи и печати през които трябва да мине.
2) непрестанно увеличение на цените на лекарствата и медикаментите както и на медицинските грижи.

Цел - втълпяване на народа, че е дебел и надебелява с всеки изминал ден, преизпълнение на целта се счита евентуалното погубване на българския спорт.

а) наводняване на пресата със изследвания относно затлъстяването на нацията, взети главно от чуждестранния печат.
б) пълна апатия относно спортните бази и съдбата им, евентуалната им продажба на чужди инвеститори се счита за висше благо.
в) потулване на афери и неясен принцип на работа в спортния тотализатор.
г) погубване на спорт-тото и примиряването с факта, че пазарът на спортно-хазартните игри ще се контролира от чужди фирми - Еврофутбол.
д) системно унижение и апатия спрямо спортни величия от миналото, лишаването им от пенсии и социални придобивки.

Цел - принуждаване на хората да работят до смърт, преизпълнение на целта се смята примиряването с идеята, че пенсия и покой са думи химери.

Начини на постигане на целта.

а) провеждане на неясна пенсионно-осигурителна реформа със съмнителни резултати и цели
б) създаване и култивиране на толеранс в обществото, че пенсионирането ще дойде някъде около 75-тата 80-тата годишнина, само при положение, че сте събрали нужните точки и изпълнявате всики критерии и имате късмет.

Цел - заблуждаване на народа, че забогатява.

Начини на постигане на целта.

а) гръмки доклади по медиите как доходите са се увеличили, няма безработица нито инфлация.
б) гръмки доклади за размера на чуждите инвестиции и това как други икономики, помагат на братята славяни да създадат силна и просперираща икономика.
в) тотално неразбиране и спор с хората как така въз основа на горните доклади, те все още не се чувстват неизмерно богати.

Цел - заддържане на народа максимално ангажиран със злободневни проблеми, за да не може да си търси правата.

Начини на постигане на целта:

а) апатия към пътната мрежа в страната, нека хората си ремонтират колите вместо да стачкуват
б) апатия към проблемите с трафика в големите градове, нека хората киснат в задръствания вместо да четат книги
в) увеличаване на бюрократичните спънки във всяко едно отношение и сфера

Цел - избягване от каквато и да е отговорност за случващото се в страната.

Начини на постигане:

а) прехвърляне на вината от ведомство на ведомство и от една служба на друга, последният отговорен излиза в отпуска.
б) прехвърляне на вината върху терористи, глобални климатични промени и негативни световни тенденции

Цел - заличаване на българската култура и българщината:

Начини на постигане:

а) апатия и липса на контрол към писаното и говореното по вестници, радиа и телевизии - те са вече частни да се оправят както намерят за добре.
б) апатия за влиянието и липса на контрол над чуждите културни влияния над бългорското общество
в) апатия към проблемите в театъра, киното, журналистиката, толеранс при вноса на култура от запад.

Списъкът с целите е дълъг, очаквайте при следващи прозрения, дописвания.

Току що изгледах един потресаващ филм - Sicko на Майкъл Мур.

Няма да Ви занимавам с подробности, просто ще Ви запитам до колко нормално Ви се струва да плащаме за преглед, като потребителската такса да се увеличава всеки път и никога докторите да нямат стотинки да Ви върнат?

Колко нормално е само част от скъпо струващи лекарства да се плащат от касата, а за другата част хората да отделят от залъка си?

Колко нормално е едно лекарство да струва с 2 лева по-малко в София, отколкото в Плевен? Нима хората в Плевен са по-богати, и могат да си го позволят?

Обръщали ли сте внимание на ценоразписа на лекарските кабинети?

Преглед на чужденец 12 лева?

Да Ви споделя ли как е в чужбина, в Гърция откъдето имам пресен спомен?

Преглед на чужденец без застраховка и без осигуровка - безплатен.

Ама не преглед оплези се и какво те боли и бам антибиотика, ами ми гледа с едно фенерче в ушите, издърпа ми езика с клещи да види по-добре в гърлото и ми гледа и в носа, защото е лекарка уши нос гърло и нещата са свързани, не се гледа само с една лъжичка.

Колко струва скъп антибиотик?

Нищо, ако имаш осигуровка, ти осребряват парите за лекарството.

Е аз нямах и си купих лекарство, нещо като Оспамокс - скъп и вреден антибиотик.

И колко струва?

10 лева по-малко от колкото в родината!

Та май си бяхме по-добре със социалистическата система.

Днес вдъхновен от пролетта и подразнен от задръстванията реших да си оправя мотопеда, подкарах го от Слатина и си го бутам по улиците, че нещо не пали, бутах го до Плиска, под Плиска, в парка на свободата и така до парк хотел Москва, там снимах една странна камбанария:

След кратка почивка, продължавам с бутането, стигам на бул. Джеймс Баучер номер 20, бутах си мотопеда по тротоарите, да не ме сгази нещо, но там тротоара блокиран:
След като направих снимката, някакъв пазач излезна и ме пита тъпо какво съм снимал. Обясних му, че след кратко замисляне по темата и сам би могъл да достигне до отговора, после му обясних, че ще става звезда в блога и че съм от гражданско движение - "Тротоарите за пешеходците" и че според закона колата няма място там. Той ме заплаши с конфискация на телефона! Добре, че на близо е резиденцията на Иранците и чичко полицай гледаше зорко ситуацията. Чичко полицай се оказа от гръцки корен и веднага се сприятелихме, но в началото и той се правеше леко на ударен.

След кратка почивка и размяна на любезности, слезнах на пътя и продължих да бутам, сервиза за мотори беше пълен, а аз много изморен да бутам където и да било вече и затова си звех колата, обадих се на Ивето - добър и силен приятел и натоварихме моторката в баварката:
Голяма, кола, голям багажник! Нямахме червен парцал, затова сложих едни огромни мартеници на багажника и потеглихме.

Ивето поиска да пуши, условието беше да си провеси ръката през прозореца като истински гансгтер и аз си провесих моята, надухме музиката, страшна картинка.

Не исках да карам с повече от 20, да не изпадне мотора, но пък някой хора искаха да ме изпреварват и отляво и отдясно и отгоре ако можеха, даже ми свиркаха, се едно пък ще се трогна, ако забързам и мотора падне на капака им, какво ще правят, как да е.

Стигнахме благополучно до друг сервиз и скоро пак ще се бръмчи.

Днес случайно попаднах на 10-ти брой на списание Лайт (Light) то е притурка към онези вестници дето ги пазаруваш с количка и ги влачиш до Вас в куфар с колелца - сетихте се съботните и неделните издания, в частност Капитал.

Почнах да го чета отзад напред и ми направи впечатление, че в списание с доста реклами има жестока антиреклама, на FANCY.
Фенси, би трябвало е луксозно заведения в луксозния мол на булевард Арсеналски.

FANCY, може да е всичко, но не е усмихнато заведение, колкото пъти и да съм ходил там, ми прави впечатление, че сервитьорките са някак си специално подбрани: ниски и неугледни, облечени в черни и сиви одежди, по скоро цвят khaki,- цветовете на низшите касти, ако сте чели книгата на Олдъс Хъксли - "Прекрасният нов свят".

Лошото е че на черните дрехи петната от храна, някак си изпъкват, а униформичките явно не ги перат много често.

Та един от хората с голям брой материали в SofiaEcho - Clive Leviev-Sawyer, беше преведен от списание Лайт, направиха ми впечатление цветущите сравнения, които освежаваха разказа за едно неприятно изживяване, а именно посещение във враждебно настроен срещу клиентите си ресторант.

Оригиналният превод не е пред мен, но ето какво горе долу е споделил г-н Сойер:

Според него, обслужването в ресторанта се извършва от хора, които си мечтаят да работят в ресторант на брега на океана, само за да могат един ден с доволна усмивка да наблюдават как всички клиенти падат заедно с ресторанта във водата и се удавят.

Сигурно сте забелязали как в 99% от заведенията, няма кой да Ви посрещне и да Ви вземе палтото, да Ви уведоми дали има свободни маси или не, смятат това за престараване и хората обикалят из заведението с поглед изпълнен с надежда и омирисват връхните си дрехи... в последствие поне в мойте спомени това заведение се класифицира с етикета:
"Заведение за пръв и последен път", този етикет не спира да се пълни с нови и нови записи.

В същото положение изпаднал и господин Сойер, не само че келнерките се облягали по колоните из интериора, ами и с блуждаещ безцелно поглед избягвали да срещнат неговия, да не би да се наложи да го обслужат, господинът и жена му били забелязани от сиво облечена девойка - вероятно шеф на смяната и тя ги уведомила, че маси няма. Да ама не! Те видяли сами свободна, но шефката била упорита и в последен опит да ги прогони им съобщила, че масата е за непушачи. Е, те не пушели и се наложило да ги обслужат.

Сигурно и на Вас ви се е случвало да попаднете в полупразно заведение и да ви кажат, че няма места нали?
Последният ми случай беше от едно заведение в народен стил до Манджа Стрийт в студенстки - незаконен строеж, както се досещате е, но явно популярно.

Млада сервитьорка едва не грабна микрофон, за да мога още от вратата да чуя, че нямало места, направих няколко плахи крачки към нея и й споделих, че според данните които получавам от зрителните си органи, заведението е наполовина празно, тя ме контрира, че има резервации, поисках да резервирам, за когато най-рано се освободи маса, тъй като поне 2 маси си поискаха сметката, по времето на разговора ни. Не ставало. Трябвало 24 часа предварително с капаро от 10 лева на човек! Аз си мислех, че такова предизвестие е нужно, само ако ще резервираш Кайен за тестово шофиране, Искаха ми едва ли не молба в писмен вид, за да ме допуснат в заведението им - заведение, което не само аз, но и нито един мой приятел не ще посети пак.

Как е по света?

В Турция и Гърция, си има по един спретнат сервитьор пред заведението, който приканва хората вътре, щом те пристъпят, поне още двама ги заобгрижват, помагат им с дрехите, със столовете, съединяват маси ако трябва...

Последен крещящ пример, в Серес - градче с около 10 000 човека, виждайки разстроените ни лица, след като констатирахме, че всички маси са заети, светкавино ни извадиха 3 маси, с 8 стола (за да има къде да си оставим нещата, бяхме само 6 човека) запалиха на максимум и 3 газови отоплителя, въпреки че беше обедно време.

В България, заговите отоплители ги палят само в краен случай, на нулева степен да къкрят, като кандилца.

Нека се върнем към разказа на господин Сойер:

Той много внимателно е проследил развитието на любимата си салата - Салата с Калмари.

Зеленчуците в нея, започвали да се увеличават за сметка на калмарите, до момент в който може да се каже, че тя представлява салата от моркови със щипка калмари.

Познато нали?

Салата с риба тон в пицарии Трол е салата от марули с щипка риба тон.

Другото нещо, което не се осладило на господин Сойер, били равиолите, тънки, сухи с бръшнян оттенък и жилави като гума, господинът ги класира на второ място по гадост след тези който е ял като студент - 26 години назад във времето, спомените се променят, но лошите равиоли не. Сосът според него също не бил на ниво, като от консерва.

А сега да споделя и моето мнение от "винаги прясната кухня, приготвяна на место".

Когата супата е от вчера си личи най-вече по двата пръста лой, който се образуват сякаш е застроена именно с лой.

При първото ми и надявам се последно посещение на ресторант Ембаси се сблъсках с жилави, стари мръвки поне на осезаема възраст поне един ден.

Последното търкане между господинът и сервитьорките била 100 левовата банкнота с която се опитал да заплати и дългото чакане за ресто.

И това познато нали?

Може да не Ви кажат "Здравейте" и "Добър ден", но "Нямам дребни" и "Нямам да Ви върна" са дежурни фрази.

Като ще продавате нещо и ще работите с пари, сте длъжни да имате дребни, аз да не съм банка да ходя с 100 вида монети и стотинки?

Реших да споделя горното с Вас, макар и с отклонения, защото бях очарован от облика на списанието, от материалите за Крушунските водопади и за Френската кухня - тривиални неща представени забавно, а върхът беше статията от г-н Сойер.

Негативно впечатление в списанието ми направи само една статия с използвани думи като "софистициран" и "опция", наместо сложен и вариант, но явно е модно да се пише на полуанглийски.

В списанието има и рубрика цитат на седмицата, там беше цитиран един материал взет от блогосферата с посочен източник, което ме зарадва. Цитатът беше за посредствената реч на Първанов на трети март.

Та, списанието си го бива.

Глоба от 120.000 евро за заблуда на клиента наложиха властите в Пирея над кoмпанията ЕВГА (позната на българския пазар, само със сладоледите си).

В Гърция обаче, ЕВГА продават и кроасани, осмелили се да изрисуват на опаковката на един свой продукт - лешници и шоколад, като по този начин заблуждавали потребителя, че кроасанът съдържал тези продукти. При последвалата проверка се оказало, че в продукта се използват единствено изкуствени аромати с вкус на лешници и шоколад, по този повод ЕВГА отнесли глоба от 120.000 евро.

Да сте чели наскоро за подобен случай в България?

Заповядайте докторе, ето моята прокламация за собствената ми лудост, отдолу съм Ви оставил място за подпис и печат, за да Ви улесня.

- Моля? Това, някаква шега ли е?

- Не, не е шега, прочетете я, тя е във формата на диалог, точно това е записано там, като ваша първа реплика.

- Спрете с шегите моля, напуснете кабинета ми, не може да влизате при директора на софийската лудница и да си правите шеги с неговия отговорен пост, напуснете Ви казах.

- Не ме гонете, отгатнал съм и вторият Ви отговор, не гъделичка ли това вашият интерес поне малко? Ето какво ще направим, ще напусна кабинета Ви, ако не съм отгатнал вашата следваща реплика, какво ще кажете?

- Това е абсурдно!

- Прочетете сега третата си реплика в прокламацията ми:

Шум от разлистване на листа, наместване на тежките рогови рамки на зачервения и подут от алкохола нос, шумно издишване на облак дим от цигарите Арда без филтър, шарене на дребните кафяви очи по листа, озадачен поглед, изкревена усмивка и крясък...

- Това е абсурдно!

- Видяхте ли познах, а сега просто се подпишете, там долу.

- Но кой сте Вие? Защо искате да се подпиша под вашата лудост, какво ще спечелите от това, защо се шегувате с мен, ще повикам охраната.

- Охрана! охрана!

- Не си правете труда директоре, просто четете и това съм го написал, както и че дадох на санитарите, които Вие наричате охрана по едно патронче "Карнобатска", сега му се наслаждават в столовата. Сами сме, четете или ме слушайте, резултатът, ще е същият.

- Добре, но да знаете, че няма да Ви се размине, заинтригувахте ме, имам си вземане-даване с какви ли не, от лудите от министерството които ми гласуват смехотворен бюджет, до лудите тук, които не знаят да му се смеят ли да плачат ли, но Вие сте различен, млад, енергичен с решителен поглед и внимателен изказ, защо искате да Ви класифицирам като луд, какво ще спечелите от това?

- Това ще ми помогне да постигна целите си, това ще ми спечели специалното отношение и внимание на обществото, това е основата на коята ще стъпя, за да се отлича, мегафона от които ще извикам.

- Но какво ще извикате, какво ще покажете?

- Ще покажа, че съм луд и ще разкажа за обстоятелствата, които са ме довели до това състояните. Ще разкажа за лекарствата и за престоят ми във вашето заведение, за добрата грижа и спокойствието зад напуканите и плесенясали стени, за паричната помощ отпускана ми от държавата, за да се излекувам, за скъпите лекарства. Не разбирате ли, че това ще помогне и на Вас, хората ще обръщат повече внимание на лудите си, а на Вас ще гласуват по-голям бюджет.

- Вие сте луд! Хората не ги е грижа за лудите, предпочитат да са мъртви, няма да ми гласуват и по-голям бюджет, дори ако лудниците се пукат по шевовете, а те не се пукат по шевовете, защото ми е наредено да не се пукат по шевовете и да не класифицирам като луди, такива като Вас, дори много по тежки случай.

- Ето видяхте ли? Казахте, че съм луд, казахте че съм тежък случай, сега само се подпишете.

- Вие ме манипулирате, не съм казвал, че сте луд или че сте тежък случай, знаете всеки казва: "ти си луд", то е като заучена фраза.

- Да така е, виждате ли не е сложно, след като е заучена фраза, използвайте заучения си подпис и се подпишете, не може да се подчинявате на едни правила при говорене и да ги потъпквате при писане, не мислите ли?

- Не не мисля, не ми е работата да мисля, аз съм директор на лудница, не на кръга "Мисъл", вие не сте луд, може да се правите на луд, може да остроумничите, може да ме манипулирате, може да си играете на кино с мене, но вие не сте луд, може да сте умен, но не сте луд, луд не сте, определено не сте.

- Луд съм, луд съм за връзване, кой нормален човек ще дойде при Вас с прокламация за собствената си лудост и ще иска да остане в тази дупка, да изпълнява вашите рецепти, можете ли да си го представите?

- Не и не ми е работа да си представям, не съм блясъчко мечтателя да си представям, започвате да ми досаждате, щя трябва да напуснете.

- Добре, нека поставим нещата по този начин. Живеем в общество на договори. Вие сте сключили договор с обществото, че след като завършите медицина и специализирате, ще му помагате да се избави от лудите си, то Ви е повярвало и Вие сега сте директор на лудницата и изпълнявате договора си с него. Ето аз Ви предлагам, чрез авторитета Ви, спечелен чрез този договор, да сключите подобен и с мен, аз съм го подготвил, трябва само да се подпишете, аз се признавам за луд, Вие се подписвате, ето там долу.

- Вие определено не сте добре. Махайте ми се от очите.

- Ако продължим в същия ред на мисли с договорните отношения, то тогава можем да кажем, че лудите са предмет на един договор между членовете на обществото, че всеки които не се вписва в даден стереотип е луд, например ако аз Ви кажа, че съм незаконен син на Борис трети и бих желал монархията да се възстанови, то Вие ще трябва да ме категоризирате като луд, по силата на договора в самото общество, без да се замисляте за мотивите или за правдивостта на твърдението ми.

- Да ми се махаш от главата с тия договори, отивай в съда, като толкова разбираш от договори.

- Добре, приемете го все едно кандидатсвам за работа, аз притежавам следните качества, които се вписват в длъжностната характеристика на лудия - стоя на едно място и гледам в една точка дълго време, особено в печата на КАТ на номера на колата пред мен, това го правя поне по 4 часа на ден, когато не гледам в една точка, си говоря сам, обикновенно водя разговор с някой политик относно плановете ми да ощастливя майка му, макар и малко насилствено и не точно там откъдето идват децата, щом пусна телевизора или радиото чувам гласове, които ми говорят лъжи, но аз им вярвам, дори когато чета лъжи по вестниците пак им вярвам.

- Вие определено не сте добре, махайте се от кабинета ми.

- Ами нали точно това Ви убеждавам от толкова време. Нека пак се върнем на аналогията за работата, приемете че сте агенция за подбор на персонал и че след като ми намерите работа получавате част от първата ми заплата, аз ще Ви дам първата ми помощ платена ми от държавата, за да се лекувам.

- А не, аз за 5 лева не се подписвам! Абсурд!

- Толкова ли дава държавата на лудите си? Хм, добре ами ето Ви още 15 от мен, да ги закръглим на 20, не се подписвайте само печат сложете.

- За 50 ще се подпиша и печат ще ти сложа.

- Имаме сделка, заповядайте, до скоро!

Искам да направя едно уточнение, оригиналната реплика подтикнала ме към тази статия принадлежи на баща ми и гласи:

"Да ти пикам на висшите"

Като малък, я чувах доста често, чрез нея той засвидетелстваше любовта си към майка ми, която като дете на комунистическия елит, се възползвала от възможностите на икономическият университет - Карл Маркс (УНСС) и взела едно, две висши образУвания, за третото науката не е единодушна.

Перифразирах я, за да може думичката висшизъм, да съсредоточи в себе си онзи заряд, който имат фашизъм, социализъм и капитализъм - заряд на политическо и социално движение, изтъкано от заблуди и противоречия и най-вече обречено - мъртво родено.

Преди отмяната на казармата, висшизмът беше много популярен сред младежите, влизаш в университета, учиш нещо, пълниш бройката и влизаш в статистиката, която пласира България на челните места по класациите за оразователен ценз и дотам. Не ставаш специалист и откровенно не те е*е какво учиш, важното е да дойдеш в София, да пиеш до зори и да обикаляш кръчмите на студентски, да идеш на бригада и някак да земеш диплома за радост на мама и тате...

Слава богу, сега след като храбрите български войски се внедриха в структурите на НАТО и с желязна ръка показаха на иракския народ, защо е велик българския войник, докато му инсталираха демокрация и човешки свободи чрез бомби, военната служба отпадна и спадна притока на младежи в университетите - хвала!

Висшизмът беше много популярен по комунистическо време, лозунгът му бе и продължава да е:
"Учи мама, да не работиш" - демек земи висше и партията ще те сложи на някаква доживотна длъжност на заплата - кеф.

Тази крилата фраза, както и:
"Не ме бий ще следвам"
все още летят сред народа и на вече готовата почва никнат като гъби след киселинен дъжд университетчета и школи, бълващи дипломи без покритие срещу заплащане, нещо като да да си купиш шофьорска книжка.

Разбира се има и сериозни институции и "елитни" висши учебни учрежения, нека ги спомена и тях:

Влизаш в двора на СУ, това което прави впечатление от входа още е мерцедеса на ректора и още няколко на незнайни образователни стожери, на паркинга има и още няколко лъскави возила на хората от правния отдел, нищо че университетът е във финансов колабс, трябва висшият състав да се придвижва и паркира комфортно.

Впечатляващи са и мерките които се взимат, за да се осигури комфортно протичане на учебния процес. Поклонниците на висшизма не обичат да се занимават с бюрокрация, затова 90% от занятията започват на кръгъл час или до 15-20 мин. след него, според когато пристигне преподавателят.

Да вземем за пример "любимият" на бъдещите поклонници на висшизма час 08:00, ако приемем че поне 50% от студентите идват от студентски град си представяте, колко комфортно пътуват и в колко пълни рейсове, никой не се сеща примерно правото да почва в 8:15, а филологиите в 8:30, история в 8:10, за да не се питаме после защо се движат по 5-6 автобуса 94 и 280 един след друг. Ами как да се движат като занятията започват и приключват по едно и също време? Обособява се един бум около 8 които е голям причинител на задръствания, причината е че никой не се е сетил да сложи по около 5 минути между стартовия час на няколко дисциплини.

По-големият проблем е вечерта, лекциите свършват приемерно в 18:00, в 18:05 на спирката на Шипка, няма къде игла да падне, защото пак никой не се е сетил да разреди този час и краят на учебния процес пак да бъде различен за различните специалности, ако се започне от 17:45 през 5 минутни интервали до 18:20 това няма да предизвика толкова голяма блъсканица на спирката и километрични опашки на Орлов мост.

Но това няма да стане, защото тези които пишат програмата са първосвешенници на висшизма, негови рожби и последователи целящи да го инсталират на мястото на рационалната мисъл на студента.

Да Ви пикам на висшизма!

Недоразумението в ляво се казва Даниел Фрийд (Daniel Fried), той освен че май е загубил рационална мисъл е много вещ по балканските въпроси и преди да излезне в заслужена пенсия, ще реши с какво име да влезне бившата югославска република Македония в структурите на НАТО, за да може храбрите македоснки бойци да убиват иракски агресори, които искат да си отмъщават на наследниците на Александър Велики за инвазията му преди 2000 години!

Dnes.bg са правели статия в която се казва, че помощник държавният секретар на САЩ, Даниел Фрийд информирал гърци и македонци, че Америка, страната с най-голям коефициент на интелигентност на глава на населиението в света, знае по-добре от българи, гърци и македонци, как трябва да бъде коректното име на малката ни западна съседка.

Днес.бг не са наясно, че помощник държавен секретар съотвестства на заместинк външен министър в родната политическа система, но това няма значение, няма значение, че родната преса се изпълва с празни понятия, готови калки и заемки, това което има значение е да се знае, че Америка контролира нещата, и този мъдър, човек знае по-добре от експерти и професори по история как трябва да се нарича новата държава със столица Скопие...

От днес.бг не са си направили труда да ни запознаят със светлата личност на този мъдрец, който е служил в Ленинград и Варшава, но колко знае от Балканска история е спорно, знае колкото всички хАмериканци, само да намеря балканите на картата и ще им е*а майката!

Тревожното е че в България, не остана мислеща медия, тревожното е че Америка се бърка навсякъде канена и неканена, тревожното е че ние нямаме нищо против, тревожното е че световните медии препечатват статии и ги препревеждат без коментар и по този начин, ние комфортно живеем със заблудите спускани ни от хАмериканците!

Тъкмо приключих с гледането на Βowling for Columbine, филм на талантливия и хаплив Майкъл Мур и на сайта му открих снимка на оригинална реклама на американска банка - при депозит подаряват пушка!

Предоставят Ви безплатен каталог и телефон за поръчка, хем парите са Ви на сигурно място, хем се въоръжавате срещу невидимия враг, чудно.

Дано американоподражаващото ни общество не възприеме и това нововъдение на янките и не започнат да раздават пистолети при депозит.

Много млади хора не гледат телевизия, с право... btv, FoxKids, FoxSports и тн. са под крилото на Мърдок, което показва, че повечето канали не винаги означават повече избор, особено ако са режисирани от един човек.

Кратък преглед на печата и се вижда че 24часа и 168 часа, Труд, Нощен, Жълт и тн. са под шапката на австрийски концерн, сходен дизайн, сходни лъжи, същата гледна точка...

Има ли свобода на словото при това положение?

Не... но има свобода на пропагандиране на новия смален бюст на ДесиСлава и на драмата с Преслава, има свобода да се говори за глупости и да се държи населението в забвение какво се случва в държавата...

Има свобода Бойко Борисов да бъде издиган в култ, един неформален лидер и бивш телохранител (гавазин)!
Да и Арнолд има мускули, но ми се струва малко по-умен, самият факт, че е чужденец говори сам по себе си.

В интернет си казваш, нека си правят каквото щат, аз не гледам телевизия и не слушам радио и вестници не чета, да но трябва, защото:

Той има еднакви избирателни права с теб, както и дядката зад него...

Той чете вестници и партийни брошури и обича да оставя кравите на село и да дойде до София без бабата, да повика малко на полицаите, нищо че са повече от протестиращите, дето не знаят за какво протестират, защото после всички медии ще закрещят за митинга на опозицията и всяко чучало ще има свойте 3 минути слава, в случая на тези чучала последните им 3 минути слава може би. Ще заглъхнат завинаги, скачали и викали за червени, сини, бели, за кой ли не, подвеждани от същите тези вестници, притежавани от шепа хора...

Имало свобода в интернет, имало е, в краткия промеждутък, когато още не са сложили строги регулации и тежки забрани на всичко, което не съответсва на курса на управляващите, а и този момент свърши в Китай е много трудно да се докопаш до американски сайт например...

Имало свобода на словото... имало е преди вестниците, телевизиите и радиата да се претрупат с рекламни интереси, и преди разследващата журналистика да започне да разследва, това което е лесно смилаемо и приемливо от публиката, това което не и понася и не продава рекламано време се потулва... новината се убива.

Новини за консумация, не зарад самата им стойност.

Ще си кажете не чета вестници, но и в интернет е същата помия, голи мацки и скъпи коли доминират страниците на дир.бг на нетинфо на днес.бг на всяка една медия, защото това продава банери, това се търси пък и тъпа популация се контролира по-лесно.

Та има ли свобода на словото всъщност или всичко се продава?

Polly, ми препоръча един страхотен филм - Τhank you for smoking, не се заблуждавайте, във филма не се говори само за пушене, фокусът пада над словесната манипулация.

Главният ни герой е лобист - официален говорител на централата за тютюневи изследвания, главната му цел е не да убеждава хората, че цигарите са безвредни, ами чрез канонада от празни приказки да измества посоката на разговора или с други думи, ако спориш правилно, винаги си прав: "If you argue correctly, you are never wrong".

Филмът започва със сцена в токшоу, където нашият човек е изправен пред разярана публика и надъхани гости в студиото защитаващи 15 годишен болен от рак, причинен уж от цигарите, готови да го разкъсат на парчета.

С един жест и с две скандални реплики от сорта на:
"Цигарената индустрия няма изгода да загуби пушач, толкова рано, това са хиляди неспечелени долари" предаването се прекъсва за реклами, тъй като лобиста ни, чрез обещание за 50 милиона долара, които ще бъдат дадени за реклами против тютюнопушенето, спечелва и публиката на своя страна, дори се сприятелява с момчето, идеята на шоуто пропада