Кратка и ясна реклама

Днес попаднах на една наистина кратка и ясна текстова реклама.

Да, рекламата е това което виждата в ляво, състой от четири пъти повторена думата тест, тест, тест, тест, сега разбрахте, че е на фирма която се занимава със създаването на тестове нали!

Дори самата им реклама е по един своебразен начин тест, тест за това как ще се възприеме едно такова рекламно послание.

Тази реклама с малкото си думи ме спечели и спечели и личният ми приз за най-информативна и креативна текстова реклама.

Рекламата се показва при въвеждането на думата "test" (много ясно) в гоогле ;)




Дете ли?

Вкарах по инерция мазератито в гаража, не исках жена ми да знае, че съм се върнал. Не и преди да ударя един малък блек лейбъл. Напоследък кариерата и западаше и по цял киснехa с онзи светски досадник - хроникьор и нейн ПР да обсъждат как пак да вдигнат шум около нея.

Имаха много налудничеви идеи, искаха да и намаляват бюста, било модерно. Аз не се съгласих да давам втори път пари за циците и. Вярно първият път като ме изнуди, поне стана Мис Плеймейт.
Аз още тогава и казвах, че ако беше заложила повече на естествената си красота, тогава когато още не беше повяхнала, щеше да се радва повече на наградата, но тя държеше да впечатли всички с цомби. Бая пари почупих тогава по тия импланти и сега решила да ги маха.
Все едно да си махна НОС-а от тройката. Или да си сваля чип тунинга! Ми така де. Да ме е слушала на времето, така и казах.
Била се уморила, ми то и двигателя се мори с тоя чип и с НОС-а, няма вечни неща и това и го казах.

Снощи докато гледах телевизия и докато се опитваше да ме узниди за секс ми подхвърли:

"Мило-о-о, какво ще кажеш да си направим едно, мъничко, сладичко, наше си детенце, а-а?"

Звъсих вежди и се замислих... до скоро ми пискаше как не обичала децата, как ще си разваляла фигурата и колко време щяла да остане извън сцената, как можела да не си възвърне предните мерки вече и феновете и да я забравят. Поне таз песен пееше преди години, започна от сватбата и продължаваше до скоро.
То и сватбата беше много мъдър ход на мазния и агент. Оженихме се отново в период, когато не беше в центъра на светските хроники и отлагахме, назначавахме дати за сватби и годежи, карахме се пред камери и по интервюта, само за да поддържаме интереса възможно най-дълго и всички вестници и телевизии да бучат за тоя годеж пък и после за сватбата.
Не и стигна това, ами и нали беше от село, реши да направи две сватби, тук и на мегдана в селото си.
В София беше с розова рокля, приличаше на лолитка, на мажоретка направо, на село си носеше традиционна бяла, хората били тъпи там, така ми каза, нямало да я разберат. Сватбите и циците и бяха голямо перо в бюджета ми. Роклите бяха пълен боклук, даже поради малкото плат, които беше позлван се чудех защо не ни ги таксуваха и двете като една, но моята държеше да плати поне 20 000 евромарки за тоалетите, без да броим обувките, чантите и другите дрънкулки, не можело от България да ги вземем, та се тътрихме до Италия, поне си зех мазератито, та ми остана хубав спомен.

Пих в гаража, от капака на мазератито, кеф!

С нежелание се затътрих по стълбите към нейните покои. От тежкия мирис на евтините, но дебели пури дето ги пушеше онва гелосано лайненце - агента и ми ставаше лошо, пак обсъждаха бляскавите и концерти и златните и албуми и как отново да изгрее.

" Жоре, тоя моя не ще да ми даде пари да си резна циците, каза че вече се бил охарчил достатъчно, да ги напомпам! Жоре мило, не може така, боли ме гърба вече"

"Добре ето плана, сама ще изкараш парите, е с малко негова помощ, ще трябва да забременееш, какво стана вчера, като му го подхьрли, като идея, как прие?"

"Ама, Жоре ти полудя ли бе! Аз мислех, че се шегуваше вчера! Аз, бременна. Ами тези бедра, това стегнато коремче, да отидат по дяволите, знаеш не съм вече на 25, може да се отпусна завинаги, да се надуя като балон и какво да го правя това малко ревливо бебоче после? Как да реагира, отряза ме!"

"Слушай ме сега писано, може и да не раждаш, може да направиш аборт. Важното е да тръгне слух, че си взела това отговорно решение - вече си зряла жена, нали пиле?
Ще има интерес, ще ти уредя гостувания в няколко сутрешни блока, две три от нашите поръчкови статии по вестниците и щом тръгне мълвата, сами ще те търсят за интервюта и снимки. Ти ще продадеш правата от снимките на най-добрата цена, може и пак да се снимаш за Плейбой с леко надуто коремче, много хора си падат по това."

"Жоре, готин, направо си гениален! Аз това не бо бях мислила! Да, ще го направя... ама как да го накарам тоя моя бонак да си легне пак с мене и да ми направи дете, той вече си взима от УНСС разни секретарки на по 19, 20 годинки и на мен не м иобръща никакво внимание, Жоре-е-е."

"Спокойно писано, ако тръгне слух, че тоя насилник те пренебрегва, пак ще е в твоя изгода, обществото ще ти симпатизира, пък и ще можем, най-накрая да се оженим. С един куршум два заека, хем ще се шуми около развода ти, хората ще симпатизират на болката и желанието ти да имаш дете, после отново шум около сватбата ни и накрая около детето, ти ще си в първите заглавия на вестниците поне една година, гарантирам ти го..."

Е, не издържах и нахълтах. Надодох един силен шут по мекия задник на Жорко и го претърколих по стълбите, изгледах я моята хубостница изпод вежди и метнах в още разтворените и и влажни крака пачката дето бях приготвил, за да очистят Митьо Гибона. Казах и да си реже циците ако толкова настоява, но да знае, че ще продължавам да помпам студентки, а тя вече ще пее само в моето заведение и няма да издава албуми, нито пък ще подписвам разводи и така докато не спре да се мисли за принцеса и спре да се превзема. Писна ми от опитите и да гледа на всяка една елементарна човешка стойност като възможност да се популяризира и да натрупа евромарки... (толкова беше зле, мислеше си че има такава валута)

Разрева се...

Слезнах долу при мазератито и си налях още едно малко, върху капака директно...




Добрата среща

Има една аптека в завода, в завод Електроника, в която има плакат на известната ни гребкиня Румяна Нейкова, на плаката има и автограф. Много пъти съм го заглеждал, но днес останах поразен, като видях и самата Румяна Нейкова до него.

Оказа се приятелка с аптекарката. Много се възрадвах, че имам честта да се запозная лично с едно от величията в спорта ни. Не се запознах само с лъчезарната и земна Румяна, но и със сладкото и детенце, което беше с нея.

Да, тази достойна българка има две прекрасни деца, като в същото време се поддържа в топ форма и си е спечелила и квота за олимпийските игри в Пекин.

Румяна не носи тежък грим, няма силикон и не си е удължавала косата, напротив, както виждате от снимката е доста късо подстригана. Но тя има лъчезарна и искрена усмивка, дори без силикон в устните, има и международна слава, благодарение на качествата си, а не на скандалите в които се забърква.

На път за Фантастико, след срещата ми с Румяна Нейкова и след като бях очарован от непринудения и приятелски начин, по които се държа с мен, един напълно непознат, но възторжен младеж, които искрено се радваше, че може да стисне ръката на една наистина достойна българка, която ни е прославила по редица престижни състезания си мислех:

Нима спортистите ни, които тренират в мизерни условия и въпреки това постигат страхотни успехи, нима хората на изкуството ни, които публикуват и рисуват за жълти стотинки не заслужават повече внимание и нима не са по-достоен пример за подражение от... сещате се онези какички, дето веднъж си помпат гърдите, после си ги режат, щото вече не било модно.

Мислех си нима не може да се пише малко повече за Йордан Йовчев, поне отколкото за Митьо Крика или за Евгения Раданова примерно, вместо за Галена, Глория, Преслава... нима единственото нещо, което заслужава внимание са скъпи тоалети, новите гърди на тази и онази и новата перхидролена кукла снимала се гола за някое мъжко списание...




Кривият национализъм и Сидеров

Волен Сидеров е един достоен българин с гръцка фамилия.

σίδερο на гръцки означава желязо.

Надявам се това прозвище (железният) да е дадено на прадедите на Сидеров, от гърците които бягали от тежките ботуши на Сидеров старши, нейде по фронтовете на беломорието.

Представям си как тежка гръцка картечница не е могла да пробие здравата българска униформа на Сидеров старши и така гърците го нарекли "железният".

Или в малко романтичен вариант, дядото на Сидеров, след като сам овладял едно вдигнало се на бунт гръцко село, решил да посее сидеровото семе и жените като видяли какво се крие в потурите му, в хор възкликнали:

-"Желязо, желязо има в в гащите"

Това са само предположения, но ако бях на мястото на Волен Сидеров, щях да ги използвам в моята политическа и националистическа кариера, както и в прогандата си. (така и така си я имам таз фамилия, що да не я ползвам)

Но той, най-вероятно не е много горд от фамилията си и предпочита да не се говори за нея или не познава корена си и не иска да си признае, че има баба или дядо гърци.

В това аз не виждам нищо лошо, но е малко в противоречие с кампанията му против цигани турци и евреи, защото тази кампания, ще се обърне към самият него, като чужд елемент в чистата ни раса.

Благодаря на приятеля ми Никос, който ме наведе на тези мисли



Българче да се наричам!

Днес за пореден път имах честта да си поговоря не само с един от най-интелигентните гърци, които познавам, но с един от най-интелегентните хора в обкръжението ми въобще.

Никос - грък, студент по медицина в Пловдив, авторът на едни от най-грамотните теми във форума на БМВ и един от малкото гърци, които не само говорят, но и пишат перфектно на български, чели са Ботев и Левски и не са в България, само заради евтиното образование, защото на него като на чужденец не му излиза никак евтино...

Ако обаче сте македонец, можете да учите в България, като плащате такса колкото и събратята Ви българи, това се получава ако подпишете декларация, в която заявявате гордо, че сте българин и плащате колкото мен - 125 лева на семестър, не като Никос около 2000 долара.

Мдам... до тук с македонската нация и гордост, стане ли въпрос за пари, изведнъж стават българи. Всичко опира до интерес, ако ти изнася си македонец, ако не, ставаш българин, колко удобно и практично.

Ако ще пари да ми дават от Оксфорд, няма да се подпиша че съм кокни (англичанин)!

Очите си давам, хубава Яна на турска вера не давам!

Но, това не е всичко. Гордите македонци отскачат до Дупница и си купуват коли от родината, даже не си сменят и регистрациите, по-евтино, по-лесно по-бързо.

Македонското правителство е решено да вземе мерки за стимулирането на македоския автопазар, чрез налагането на ежедневна такса, ако караш кола с български номера.

И черешката на тортата, взета от печата:

"Македонското правителство реши да бъдат унищожени последните 30 танка Т-55 от общо 91, подарени през 1999 г. от България на Македония, съобщи Македонската информационна агенция /МИА/."

Ние българите, толкова мразим нашата малка съседка та и подаряваме танкове, за да се опази от албанците и даваме евтино образование на децата и, за да могат да осъществяват научно-технически подвизи покрай бреговете на охридското езеро.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.




Freedom

Наскоро гледах един филм на Майкъл Мур, където обвиняваха звездите на американската главно метъл сцена, че чрез песните и вида си пропагандират насилие, насилие което кара децата да крадат оръжията на бащите си и да стрелят по съучениците си.

Ето откъс от песен на Alice Copper:

We the people of the United States
In order to form a more perfect union

Вие, хората от САЩ,
за да създадете един още по-добър съюз

Stop pretending that you've never been bad
Спрете да се преструвате, че никога не сте били лоши
You're never wrong and you've never been dirty
Никога не сте грешили и никога не сте били мръсни
You're such a saint, that ain't the way we see you
Такива сте ми светци, ама не така Ви виждаме
You want to rule us with an iron hand
Искате да ни управлявате със желязна ръка
You change the lyrics and become Big Brother
Променяте стиховете и се превръщате в големия брат
'Cuz I never walk away from what I know is right
Защото никога не ще отстъпя от това което мисля за правилно
But I'm gonna turn my back on you
Но гръб ще Ви обърна

Freedom, we're gonna ring the bell
Свобода, нека ударим камбаната
Freedom to rock, freedom to talk
Свобода на изказа, на действията
Freedom, raise your fist and yell
Свобода, вдигни си юмрука и извикай
Freedom to rock, freedom to talk
Свобода на изказа, на действията

По скоро от музикалното послание се страхуват политиците зад океана, а иначе е много комфортно да обвиниш един човек с тежък грим, дълга коса и на всичкото отгоре с череп в ръка нали?

Еле пък Мерилин Менсън е още по-удобен, махал си бил реброто, имал бил изкуствено око, носи ми фуражка като гестоповец, голям насилник.

Само, че удобно се пропуска фактът, че те и в Германия слушат примерно Менсън, та дори "неонацистите" от Рамщайн, но насилия няма.

Но стига празни приказки, не се страхувайте от свободата и не я подтискайте, поне докато я имате:






Гъзарски Антирадар

За ваша и за безопасността на другите приемете написаното по-долу, като коментар и наблюдение, не като пример за подражание.

Днес за пореден път се възползвах от уменията ми за манипулация на принизената и материално зависима душа на българските мутри и чрез гъзарският ми антирадар отървах книжката.

С около 110 километра по "Тодор Александров", куките спряха гъзарският Мерцедес пред мен, а аз отървах кожичката пак.

С тази не съвсем социално-отговорна статия ще се опитам да разясня как всяка една кола на пътя се превръща във ваш антирадар, безплатен.
Идеята е проста, ако и двамата карате с превишена скорост, но Вие се "криете" зад другата кола/бус, човекът пред Вас ще изгори, а Вие ще си подминете катаджиите.

Катаджиите винаги са се ядосвали, че им е назначена само по една палка и не могат да спират поне 2 коли едновременно, е късмет :)

Въпросът е как да се стимулира човекът отпред да кара със скорост, която Ви удовлетворява и в същото време да продължи да Ви служи като безплатен антирадар.

Трябва да умело да прецените ситуацията, изберете по-нова или лъскава кола, ако няма налични почти всеки "оптично-тунингован" автомобил върши работа. Към оптично тунингованите изстребители се числят различни марки и цветове возила, отличаващи се с лепенки на Remus, Sparco, Momo, както поотделно така и накуп, в допълнение може да имат затъмнени стъкла, кристални стопове и тн.

Та след като набележите кола, която да играе ролята на антирадар, трябва да стимулирате шофьора да се покаже като истински мъж. Ако в набелязаната от Вас МПС се вози и същество от женски пол с руса коса, като негов спътник, то задачата Ви се улеснява многократно.

За да стимулирате водачът на въпросното МПС да кара максимално бързо пред Вас може да изпозлвате зрителни и акустични приоми, както такива от смесен тип.

Към зрителните приоми спадат превключването на дълги светлини, както и жестове със свободната Ви ръка, показващи недоумение, защо една толкова бърза кола се тътри така, отявлени тюхкания и вайкания и съпътсващите ги гримаси също са от полза.

Акустичните средства освен звука от клаксона са и ревът на двигателя, когато колата е на сфетофар и изключена от скорост, или когато на нулева се приближавате опасно близо до задната броня на бъдещия си антирадар и в същото време подавате газ.

Зрително-акустичен стимул се създава, чрез непринуден разговор с шофьора на антирадара Ви на някой светофар. Разговор относно предимствата и недостъците на колата и максималната му скорост, стила музика които слуша и тн, както и подкани от сорта на:

- "Аре бе дупе, аре се бегаме".

- "Тая кошница, може ли да отлепи бе."

Думи като: "дупе, гъзарче, майна" както и обръщение на "бе", са част от задължителния социолект за постигането на целта Ви.

След успешното прилагане на горните приоми ще се радвате на едно комфортно пътуване в сянката (радарна и светлинна) на колата пред Вас, като в същото време няма да бъте спряни от органите на реда.

Трябва да се подредите, приблизително така:



Снимка: Madvanio



Американско преследване

На пръв поглед тази царевична нива сякаш е станала жертва на аварийно кацане на НЛО, да ама не:Нивата е в такова състояние след като в нея е влезнала бялата кола обърната понастоящем в угара в долния ляв ъгъл на снимката, тази царевична нива е била арена на последните части от автомобилно преследване с полицията.



Have a nice day!

Клип за силата на едно музикално послание и начина, по които музиката променя денят и настроението ни.

Have a nice day! стара, но златна песен на Jovi:

Вчера си изпекох чаша с тази картинка, и я подарих на едно слънчево момиче, за да може като пие кафе сутрин да се сеща, че трябва да "Have a nice day!" всеки ден!








Самолетна психоза

Снощи с един приятел се шегувахме, че понеже му сложили титаниев пирон в лакътя, няма да може да се лети със самолет, понеже детекторите по летищата ще се разпискат...

Не бяхме далеч от истината:

Ето какво прочетох в днес.бг преди малко:

"Американската агенция за безопасност на транспорта се извини на жена, която е трябвало с клещи да махне пиърсинг от гърдите си, тъй като бижутата активирали детектора за метал на летище"

Абсурдно, невероятно, но факт.

Какво ще стане ако си с изкуствено коляно? Ще ти го извадят на летището?
Снимка flickr.com

Или ще ти махнат и златните зъби? Или пък на моят приятел, ще му извадят пирона?

А сектир бе, не съм Ви умрял за самолетите.

Парадоксът е че в същото време, на борда на самолетите са позволени следните неща, и в ръчният багаж и в куфарите:

Нокторезачки, тирбушони и резачки за пури, отвертки! Доста по-страховити ми се струват отколкото един пиърсинг. Детски играчки роботи и детски играчки оръжия (стига да не са точно копие на оригинално оръжие), също са позволени. Повече информация и пълен списък, на забранените и позволените предмети по американските самолети.

От цялата тази истерия, пък и от видяното във "Въздушен Конвой", където закоравяли престъпници успяха да се измъкнат чрез карфица забита в дланта на един от тях, ми се струва, че всички тези мерки за сигурност по летищата, са по-скоро с цел унижение и сплашване на публиката, а не с цел предпазването и.




Добрата новина

Слизам си днес до колата и гледам две таксита спряли да нея, сменят се шофьорите, часът беше 6:20.

Единият от шофьорите се приближи и каза:

- Момко, имаш да черпиш, снощи беше забравил задната врата незаключена и аз и щракнах палчето, да не ти задигне някой якето, дисковете...

Аз му поблагодарих сърдечно и се запътих към багажника да му дам нещо да се почерпи, като по пътя дочух култовото:

- Аз мерси не пия!

Дадох му 3 различни бутилки бира, които притежавах - Radeberger, Efes и Каменица.

Благодарих му още веднъж за благородната постъпка и отбелязах, че някой друг на негово място, вероятно щеше да се възползва от ситуацията, разказах му набързо и как ми разбиха колата в Солун.

Човекът припали таксито и замина в търсене на клиенти, аз подкарах колата и тръгнах към работа, леко притеснен от разсеяността ми, но малко по-скопоен, че все още чесните и добри хора не са съвсем изчезнали.

Добрата новина достигна до Вас благодарение на един добър и честен шофьор на ОК Супертранс.




Mall или женски пазар?

Снимка от Скай Сити Мол:На мен повече ми прилича на покрита версия на женския пазар, само че с безбожно висок наем.

Ето какви видове търговски площи съм забелязъл по софииските молове:

1. "Луксозни" магазини с миналогодишни колекции или стоки купени от Гърция в сезона на намаленията, луксозността на магазина произлиза от факта, че едно яке струва, колкото Голф 2 на старо.

2. Ако нямаш пари за "лукзозен" магазин, наемаш на космическа цена площ за сергия.

Тук ще разгледам вторият вид търговски площи.

Сергиите продават всичко: oт локумчета и захарни петлета, варена царевица и прясно изцедени сокове до сапуни, свещи, цветя, табели за врати - досущ като на селски панаир, като онез сергии дето идват веднъж годишно на празника на селото и предлагат екзотичната си стока на селския мегдан.

От пиле мляко, каквото е и мотото на женския пазар.

Само, че в големия град, където всеки ден е селски празник, или селски (влашки) сбор, както казват по моя край, има много мегдани и много сергии и панаири, целогодишно и писва вече.

Ако разгледате снимката по внимателно ще видите, че едната сергийка е покрита с червено платно, това е защото не се знае дали отгоре не правят ремонт и да не я изцапат случайно с вар.

Това, разбира се, не е причината, просто сергийката не е пригодена за вътрешен интериор, до скоро е продавал кренвирши отвън, но постройха Мол-а, той влезна вътре и разбира се понеже вече е на луксозно място, вдигна цените двойно, за да плаща наема, пак взима същите пари, дори по-малко, но количката му за кренвирши е в Мол-а, вече не е до светофара, заслужава си нали?

Местата в мола са кът и са разпределени, за да няма сърдити, не се местят търговските площи, ами се разкарват клиентите.

Променят се посоките на ескалаторите, за да се въртят хората в кръг и да обикалят около отрупаните като в ориента дюкянчета, ако вчера си слезнал от ескалатора в дясно, той вече е за качване и обратното.

В Скай Сити, например всеки ден променят движението на ескалоторите, за да може хората да минават равномерно покрай всички сергии около тях. Хитро нали? Така де, какво значение има, че на клиентите им писва да обикалят до ескалоторите и да се объркват кой да вземат, важното е да се мотаят около сергиите - точно като на женския пазар.

В София Мол, дори има дюкенчета сврени под нишите на ескалотарите, но и това е търговска площ която носи пари от наеми, трябва да се оползотвори.

Спомням си от приказките които съм чел някога, (когато имаше и книжарници и се продаваха и книги, не само луксозни дрехи), че Пепеляшка спяла под стълбите, е сега в Мол-а никой не спи, пари се правят там, под стълби, над стълби, няма значение, важното е да си в Мол-а, престижно е, модно е, важно е всички да знаят, че имаш сергия в Мол-а, нищо че е под стълбите и нищо, че на човек му трябва карта да те намери - ти си бог, ти си хванал Господ за шлифера и правиш луди пари от сергията в Мол-а :)

Отношение към клиентите ли? Ами същото като на женския пазар с изключение на провикванията на продавачите. В Мол-а пускат музика за фон и не се чуват подвиквания, но спокойно и това време ще дойде.



Онлайн бизнес по български (ученически, спамерски)

Дълго време се въздържах от коментар по темата, но искам да се обърна с апел към всички, които си мислят, че интернет бизнес се прави с краден материал, че са на грешната пътека.

Да, има много публикации в мрежата относно забогатяли хора от интернет, но те са го направили с идея и мисъл, като Свежо например, момчетата не са милионери, но с идея страст и упорита работа изкарват прилично.


Ето един пример, как не се прави "бизнес".

Не се слагат реклами върху снимките ти:
"Снимките ти", ли казах? Не се слагат реклами върху снимките, които си взел от някои руски сайт:
Ако не четете какво пише в червеното, да ви го прочета: "Похудание на 186 килограми!", да на руски е! Защо се показва ли? Ами защото снимката е директен линк към сайта, от който е взета: "http://de.fishki.net/picsw/062007/18/hudoi/02_hudoi_55821.jpg"

Чудя се с каква цел се прави това? А, сетих се, за "слава"
Честито "асв" ти си "славен" спамер. Наградата ти е книга за html, в която се обяснява какво правят alt, src и href атрибутите, пиши ми един майл да ти я дам, ако си под 18 вземи родител/настойник, да те разпише.

Хора, моля не се задоволявайте с копия, оригиналът на всички "забавни" снимки в българският интернет е на адрес: fishki.net.

Защо чакате, създайте си собствен блог, започнете да копирате от фишки и да изкарвате милиони, успех!




Форнети мания

Куче, подвластно на Форнети манията:Граждани, не си хвърляйте маниакалните форнети по кофите, ами си ги яжте, щото кучетата ловуват, събарят кофи и обикновенно побеждават.



Обгорените коли на столицата

Почерпил вдъхновение, отново в материала на Дзвер за изоставените коли, днес заснех една стара и изоставена кола между завод "Електроника" и "ИЧС", там паркоместата са кът и тя отдавна пречи, до скоро беше ползвана като кофа за боклук, но се препълни и я запалиха:

Страничен изглед:
Колата е тежко ударена и човека си я е оставил там, поне преди 3 години:
Акумулаторът е още вътре, наполовина обгорял:

В багажника се вижда и резервна гума:
Вижда се и номера, знае се на кой е колата, но никой не прави нищо.

След палежа, има място за още боклуци:
Теми за размисъл:

а) какво щяхте да направите, ако вашата кола беше паркирана до тази, по време на палежа?

б) До кога драги ми смехурковци, докога питам аз?

в) България е страна членка на а) ЕС, б) Арабската Лига?

Ако отговорът на въпрос В е "а", то отговорът верен ли е?




Хайде на работа!

Филтрирам си аз зорко статистките днес и хоп, забелязвам пак някой от нашите работливи чиновници в 8:24 сутринта, едва стартирал работния ден, а той вече се разхожда из сайта ми и от къде мислите е дошъл? От забавния сайт - свежо:

Но каква беше изненадата ми, когато видях статистиките на Свежо от Тиксо? Правителстваната ни мрежа се нарежда на почетното десето място по брой посетители докарани в сайта, а часът е едва 9! 13 държавни служителя докато си пият кафетата, преглеждат свежите публикации и то доста активно - близо 100 генерирани импресии, или това прави по около 7-8 страници на човек, не са прекарали малко време в сайта, пък то работата си тече:
Служителите на Министерство на Финансите, са малко по-работни и са едва на 55 място, само с 3 уникални посещения:
Прави впечатление, че и в тази и в предната публикация, имаше представители само на правителството и на министерство на финансите, другите може би работят или посещават други сайтове, като arenabg.com?

Ако не сте забелязали, ядосани държавни служители, коментираха в предната ми публикация по темата:

Анонимен Puflet каза...

Е че кво... и в министерствата работят хора като всички нас, и знаят що е интернет и къде е 'свежо'то :) Не виждам нищо лошо в това да си цъкат от служебния нет, стига да са си свършили работата преди това ;)

Вторник, 2008, Март 25 12:38 (отново коментар в работно време)

Ами Puflet, в 8:24, не виждам как може да си свършил каквато и да е работа, че да преглеждаш забавни картинки и линкове.

И сега идва най-интересната част: Профилът на същият този Puflet в свежо! Красота. Единственият човек в социалната мрежа, които е гласувал против първата ми публикация! Ето, кой има полза от анонимността в мрежата. За сега знам за него само, че се казва Павел и че е или правителствен служител или работи за министерство на финансите, но и това не е малко.

И още един:

Анонимен Анонимен каза...

slujitel:
Много интересно, а?
И какво всички дето не са на държавна работа са много прилежни и имат пълна свобода да правият всичко? Мисля, че е точно обратно. Още повече, че служителите са тези който движат нещата

Вторник, 2008, Март 25 13:45

Аз още тогава им отговорих ей тъй:

Blogger marfi каза...

@puflet & slujitel.

Вие представлявате определена институция, не сте представители на частния сектор, за да си позволявате да не Ви интересува за имиджа, които чрез действията носите на ведомството, за което се трудите.

От опита ми с Министерство на Образованието, смея да твърдя, че ако работа се върши се върши бавно, щото може би трябва да се гледат забавни сайтове?

Да не говорим, че съм наясно каква част от работното време на чиновниците преминава в игра на карти и дегустация на водка.

Казвам го не като клюка или като заяждане, ами през свидетелските очи на едно пет годишно детенце, каквото бях, когато майка ми нямаше на кой да ме остави и седях при нея в министерство на Финансите и чичковците ми показваха как се играе белот.

Хвала на мъдрите ни и работливи управници!








Оправяме се !

Животът и пътната сигнализация в София се подобрява с всеки изминал ден!
Ето снимка от януари, в рамките на публикацията ми: Фоторазказ за хигиенатаСъщото място днес, всичко е отремонтирано:
Облепен знак, през Януари, в рамките на публикацията ми: Пътна сигнализация по българскиСъщият знак днес!бат Бойко, шъ та цункам!





Мартинчо разбуни духовете в Македония


Преглеждам си аз статистиките на блога и какво да видя, влизания от втори македонски блог.

Много съм му благодарен, че ми е отделил цяла статия посветена на две публикации, и си му го казах:

"GoodBytes, поздрав.

Сакам да ти поблагодарувам за публикациите.

И аз сакам да поживуваме во мир и согласие, ке да си не пречиме, нито да се караме.

И го радиме това близо 70 годин вече, тако се надевам да продължаваме ке занапред.

Това дека си причиме с тебе по блоговете, немой замре и е нормално, да си вадиме ризите от миналото и да ги потупваме за нови истории и апетити.

Сакам да ти кажувам само, че правим интенция да причам по твоют начин, зашто те уважавам, за начина, по които отразуваш темата во блоговете дека имаш.

Предлагам ти да се видиме у белото езоро у Охрид и да обсъдиме въпроса на македонски песни и мезета.

Братски те поздравявам от София, нямам нищо против теб, а против политиката в родината ти и пропагандата и."

Ето и част от оригиналната му публикация:

(Коментаров подолу ми го инспирира еден Бугарски сајт кој се занимава со мојот блог Say: Macedonia. Оригиналните постови се: Кой избира името си? и Кои избира името си 2?)

Што не им дозволува на Бугарите да ја почитуваат волјата на Македонците? Зошто и до ден денешен мора да се објаснуваме што сме и како сме? Кога ќе се смири Бугарскиот апетит кон Македонија?

Сите држави околу нас ја имаат на око македонската земја, од пуста носталгија од минатото. Но ниедна не сфаќа дека не може да има мир на Балканот без да се реши „Македонското прашање“ односно без да се втемели македонската држава.

Чудно како никој не ја погледна работата од таков аспект. Сите некако се обидуваат со добро или лошо да си ја наметнат својата вистина, без никаков респект за вековниот стремеж за самостојност и за волјата на Македонската нација.

Се надевам, за доброто на сите нас, дека наскоро конечно ќе се затворат овие прашања на Балканот. Крајно време е да почнеме да живееме во мир и слога, со меѓусебна почит КАКО ЕДНАКВИ. Ете, мојот национализам оди само дотаму: до точката кога сите ќе престанат да гледаат на мојата етничка припадност и на мојата територија како некаква шанса.

Обичам интернет! Позволява ми да уча "чужди" езици :)

В интерес на истината, подобен коментар, вече има и в моя блог и ето какво му отговорих:

Да прав си, веднага след освобождението си балканските нации се хвърлят да освобождават Македония и да присъединяват части от нея към териториите си, след като виждат, че не могат да я вземат цялата.

Новото хилядолетие също започва с проблем, относно нерешеният, а потулван 100 години Македонски Проблем.

"Кога ќе се смири Бугарскиот апетит кон Македонија?"

Аз, като българин, никога не мога да възприема съществуването на Македонска нация и език, особено предвид факта, че чета езика ти свободно, защото това си е моят език, напълнен с чуждици и сърбизми, за да се дистанцира изкуствено от българския.

Ти си жертва на дългогодишна пропаганда и промиване на мозъци от твоето правителство и културните среди в родината ти.

Където повече се залага на вашето различие с всички останали народи на балканите, отколкото на приликите ви.

"Зошто и до ден денешен мора да се објаснуваме што сме и како сме?"

Обяснявате се, защото никой не възприема опитите Ви да пренапишете историята, по начина, по които на Вас Ви харесва.

Когато в научните среди се появи нова теория, като вашата трудно се защитава, не е ли така.

Аз бих живял комфортно с идеята за Македония и за "Македонска Нация", ако спрете да преписвате чужда история за ваша, ако спрете да се осланяте повече на изкуствените разлики с нас, отколкото на вековните прилики и паралелно развитие на отделните етнически групи.




Кои избира името си 2?

След публикация ми: Кой избира името си?, много се зарадвах, когато авторът на оригиналната публикация коментира статията, ето и коментара:

"Јас сум автор на сајтот Say: Macedonia. Ќе ти пишувам на Македонски јазик, се надевам дека ќе можаш да ме разбереш.

Од една страна ти благодарам што со твојот пост го популаризираш моето мислење и општо мојот сајт, како и Македонските ставови. Од друга страна, мислам дека малку ги вадиш нештата од контекст и наоѓаш демони таму каде ги нема. Еве два примера:

1. Регистрацијата на автомобилот не се гледа бидејќи таква беше оригиналната фотографија која јас ја најдов на сајтот Он.нет. Таму ја пратил сопственикот на автомобилот, а моја претпоставка е дека човекот намерно не сака да ја прикаже јавно, со цел да ја зачува својата анонимност. Како и да е, ако толку те интересира вистинитоста на оваа Грчка практика, тоа лесно може да се провери на граница - тие тоа го прават со сите автомобили од Македонија.

2. Со мапата „FMPG“ не сакам да вадам тези кој кого го окупирал, или колку е некој силен на воен план, туку нешто сосема друго: да им прикажам на Грците колку неубаво и навредливо изгледа кога некој ќе ти надене име кое ти не го сакаш. Ако само погледнеше веднаш под мапата, ќе го забележеше ова објаснување:

The map displays FMPG as the name of Macedonia's southern neighbor. This is a quid pro quo mockery of the name which does not seek offense, but an illustration of the methods that Greece uses towards Macedonia during all these 15 years that they have an issue with our name. Map courtesy CIA World Factbook.

И за крај: како ТИ знаеш дека си Бугарин?

Јас ќе ти одговорам за мене: јас знам дека сум Македонец затоа што најмалку 5 генерации во моето семејство ние се сметаме за Македонци.

Поздрав од Охрид."

Първо, разбрах всичко и второ човекът е много учтив и интелегентен. Много се радвам когато се води диалог между интелегентни хора и когато мненията на двама души се пресичат и раждат дискусия, ето какво му отговорих:

GoodBytes,

Благодаря ти за коментара.

Разбирам те чудесно, защото сме... братя ;)

Прав си, може и да съм пречупил фактите през моята гледна точка, но според мен ти попадаш точно под влиянието на това, от което се страхуваш - Nationalism.

Македонец си, в смисълът в който и аз съм влах, тоест баща ми е от Северна България и аз съм влах, но живея в България и се наричам българин за по-лесно.

В това няма нищо странно, както и във факта, че ти културно и езиково спадаш към представителите на област Македония, която преди 5 генерации е била под турска власт, нали?

Тогава и моите деди са били власи, и твоите македонци и са се наричали по този начин, обединявани на културен и верски принцип.

Както и сега и Вие сте македонци и ние имаме македонци около Пирин и пак сте еднакви, пак обединени на културен и верски принцип.

Затова на културно и верско ниво, аз мога да Ви наричам македонци, както и България признава държавата Ви като Македония и първа се е подписала под документа.

Тогава преди 5 генерации турците - са наричали македонските земи - Скопски Санджак, по името на града Скопие. Македония е била областта от Кукуш до Дедеагач (Килкис - Александруполис), затова и има географска област с това име и Беломорска - Егейска Македония. Земите на днешна Македония са по скоро земите на Вардарска Македония, защо не се наречета така? Ще сте 90% доволни. Така сте били наричани преди 5 генерации.




Славните времена за такситата

Наскоро е-вестник, подхвана темата за такси услугите в София.

Аз самият вече писах за едно "такси менте", както и Peb.

Днес си дойдох от работа с такси на "Омега Транс" 91142.

Малко хора знаят, но навремето когато такситата били прикрепени към градския транспорт, номера за повикване на такси бил 142.

Това, както и историята по долу научих от шофьорът на таксито, шофьор на такси от над двадесет години, започнал от общинска "Лада" и стигнал до "Сузики Лиана" на лизинг.

"Славни времена бяха ей, бяхме 180 коли общо, качвахме и повече от един клиент, ако пътуваш за Люлин 7, а той за Люлин 10 и се качи, когато броячът е на 3 лева, а слезне на 5, плаща 2, ти си плащаш петте лева, а аз съм най-доволен"

(В Гърция такситата са с пъти по-малко отколкото тук, ако сте в една и съща посока с друг човек си делите парите и се возите и двамата/тримата доста евтино, но всеки плаща част от сметката, а не сметката да се плаща 2 пъти от двамата пътници.)

Споменах това като вариант на шофьора, той каза:

"Е на мене, къде ми е далаверата тогава, пак същите пари ще взема"

Дам, понеже няма далавера за шофьора, тук се возим по един и имаме повече таксита отколкото клиенти и после се чудим защо нивото е ниско, а шофьорите ядосани.

"Славни времена бяха, даваха ни служебни обувки - зимни и летни, карахме с костюм, черна връзка, бяла риза, кепе, синьо яке като на кондуктирите"

"Хе-хе, като се качвах в градския, всички дупчеха билети, мислеха, че съм кондуктор"

"Отделно ни даваха зимен балтон, есенно кожено яке, пардесьо, бельо - потник и слипове, много ни гледаха, но и много работехме"

"Та нали бяхме социализъм, имахме план - 10 адреса на смяна - ние бяхме радио такси, работихме с диспечер, имаше и други без диспечер. Та имахме 10 билетчета, по шестдесет стотинки, трябваше да ги даваме на клиентите, те не ги искаха и ние на края на смяната ги късахме и ги предавахме за отчет, ако забравяхме ни налагаха наказания. Трябваше по план да въртим празни километри 50 на смяна, ма нали бяхме малко коли и имаше работа, а ако нямаш празни километри, трябва да дваш повече пари после на отчета и по-малко ще останат за теб.

В моята такси-бригада, аз бях нощна смяна, бригадира беше ортак - само дневна, смените бяха от 6 до 14:30, от 15:00 до 22:00 и от 22:00 до 6:00. Та нощната смяна се събирахме към 02:30 на Орлов мост и въртяхме празни километри до Горублянско ханче, да пием кафе. Беше голяма гледка цялата бригада - 30 таксита, наредена на Орлов мост, потегля да прави празните километри"

"Изкарвах по 210 лева заплата горе-долу на месец, а това си бяха пари - вафлата беше пет стотинки, а едно кило хляб 25. А не като сега 400 грама хляб за левче. Нормалната заплата беше 120 лева де, ама с икономия на гориво и масло ги докарвах до 210, отделно дето не си включвах брояча - примерно качвам се до Златните Мостове на Витоша, това са 20 лева, пускам брояча чак долу на Бояна или Драгалевци, че имаше куки, да не ме видят че съм с хора без брояч, ще трябва да им дам десет лева. И тогава беше като сега, нищо не се е променило. Е, имахме и специален начин без брояч, да свети лампата за заето, пренастройвахме ги, наше подобрение (смее се)

"Бяхме 3 бригади, първа на Земляне, втора на Захарна Фабрика и Сточна и трета в Слатина и Дружба, там ни бяха гаражите"

Сега на Земляне са такситата на Радио СВ Такси 91280, а в Слатина на Окей Супертранс 2121.

"После ни събраха на една, почна перестройка и ни еб*ха мамата, шефът сега ми беше шеф и тогава - бригадира, затова и запазихме и телефона - 91142, като 142. И диспечерките и те са същите.

Славни времена бяха, имахме шест почивни дни, като задължително се почиваше поне една събота и неделя заедно, не като сега да се съсипваш по цял месец за рентата само и накрая нищо!"




Клуб Класик и БНТ

Сигурно някои от Вас са гледали по националната телевизия материал посветен на третия опит за учреждаването на "Клуб Класик" - клуб на завършилите единствената по рода си гимназия в страната предлагаща досег до културните и езикови постиженията на древните гърци и римляни.

Сигурно сте видяли и момчешкият хор, които чрез песните си пожела успех на начинанието, чули сте част от речта на г-жа Гергина Тончева - директор на "Националната Гимназия за Древни Езици и Култури - Константин Кирил - Философ" и може би отрязък от приветствието на първият председател на "Клуб Класик" - проф. Анастас Герджиков.

Това, което не сте видяли и не сте чули е устава на клуба и дискусията в секцията за въпроси и отговори, не сте видяли и приема в ресторанта.

Телевизията сметна, че събитието приключи с официалната част и с приветсвията, поне тогава операторът с отегчена физиономия прибра камерата си и с недвусмилен жест показа изхода на асистента по осветлението.

Не видяхте и празната Аула, не чухте и притесненията на завършилите класическия лицей, че твърде малко хора присъстваха, едва стотина човека, нищожно малко на фона на 2500 човека завършили класическата гимназия за период от тридесет години.

Това, че според съвременната журналистика събитията свършват с лъскавата част е доста болна тема, защото това е Press Release, това е версията която организаторите на събитието искат Вие да видите, това което е интересно и пикантно и което не винаги съотвества на Press Release-a, е това което остава скрито за камерите.

Това което остана скрито за камерите беше, че идеята за "Клуб Класик", тръгна на куц крак още от началото, по-скоро сантиментално, обвързана с денят на Благовещение, с повече идеи отколкото подготовка, затова имаше и толкова малко хора, но камерите не снимаха празната част на залата, за да го видите.

В интерес на истината рядко съм виждал Аулата на Софийския Университет пълна, обикновенно както при посещението на президента на Гърция - Каролос Папуляс е почти празна и камерите дават близък план на първите два реда и лъскавото събитие е отразено като по учебник.

Много пъти, при височайши гости като например заместник министърът на министерството на Гърция за Образователните и Религиозни въпроси, се привикват масовки, като по социалистическо време от училища и лицеи, дори и бегло свързани със съответната проява, за да може камерите да снимат тези два реда публика.

Но стига толкова за снимачните техники и начина на писане и представяне на новините. Факт е че има опит да се създаде един аlumni клуб, към едно от елитните български училища, с цел да се подпомага развитието му, както и развитието на сегашните му ученици, да се дават стипендии за добро представяне и да се стимулират учениците, да знаят, че като завършат ще имат подкрепата на този клуб в по нататъшната си реализация, малко масонско като идея, но такива са и клубовете на Кембридж и Оксфорд.

Мисля, че такива клубове трябва да имат всички училища, защото както казва директорката на класическия лицеи при връчването на дипломите, пак в Аулата:

"Няма бивши ученици, това е брак за цял живот"




Пролет в завода!

Работя в завод "Електроника" някогашната гордост на българската техническа мисъл и научно-технически прогрес.

Днес в завода дойде пролетта, дойде с хубава дъга:

Храстите я поздравиха, окъпани от дъжда:
Цветята напъпиха:
Дърветата цъфнаха:
Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.


Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.



от "Пролет" на Вапцаров.






Писмото!

Несъмнено всеки блогър мечтае за момента, когато ще изкарва стотици, хиляди пари от блога си, понеже долара падна няма да са в долари, ами в евромарки поне...

Преди това обаче, ще получи едно писмо от Google Adsense, за да си потвърди данните, писмото се праща когато наближиш 100-те долара минимум за плащане, аз стигнах 99 гущера днес, но това писмо е било пратено няколко дена преди това:
Моята пощенска кутия е разбита и е цяло чудо, че го намерих на бюрото си сигурно мама, го е прибрала:

"Мила мамо, колко те обичам"

Но не това е идеята на поста, искам да Ви кажа:

Оправете си пощенските кутии, писмото идва както го виждате, и някои по-запознат може да Ви го свие, за да Ви направи мръсно!

Освен това на писмото пише с големи букви:

Ιmportant Account Information Enclosed

Дано на това с парите да не пише:

"Внимание пари", че тогава го пиша изчезнало:

За да не ви отиде труда на вятъра и някой да забогатае със 100 долара на ваш гръб си оправете пощенските кутии и внимавайте какъв адрес давате.



Какво правят чиновниците ни?

Хапвам си аз на обяд и преглеждам статистиките за блога на Peb - блог със забавни снимки, картинки и преживявания.

И на какво мислите попадат очите ми?

На един адрес принаджежащ на министерството на финансите и на един адрес от правителствената мрежа.


Мислите си, че политиците ни са сухари, дето не ползват интернет нали?

Да, ама не, ползват си, отиват в свежо - сайт за забавни линкове, картинки и свежо и добро настроение, в работно време при това и почват да се забавляват и освежават.

Евала!

Ето кой се ползва от анонимността в нета.

Да, ама не нищо не остава скрито покрито за зорките очички на хората и за броячите.

Призовавам Ви, ако имате сайтове или блогове с предимно забавно съдържание, където министри и политици и държавни чиновници, нямат работа по време на работния ден, да съберете материал от броячите и да им го изпратите малко преди да си гласуват новите по-големи заплати, щото то да гледаш снимки и да четеш вицове си е тежък труд!

Ето резултати от google analytics от блога на Peb

48 резултата от правителствените мрежи:

33 посещения от мрежата на министерствата:
Надявам се да са чели статията за такситата в Гърция и как да подобрят тези тук, а не тази с близалките.

A, eто какво каза моят аналитик от гуугле: 118 посещения от правителствени мрежи, пик през Януари и.. Март.

Следва министерство на финансите с 43 посещения, пик през Март, искрено се надявам да са чели материалите за глобите в Гърция и за цената на горивата, а не класацията за най-хубави коли.
Искам и аз държавана работа!