Сватбарско!
Posted On събота, юли 04, 2009 at в 16:04
Спокойно, не се женя аз, а Ненко - страхотен колега и приятел!След малко потеглям на първата сватба в съзнателния си живот :) Сигурен съм, че ще се забавляваме до зори, дори и да вали, защото младоженците са страхотни и никакъв дъжд не може да ни уплаши!
На добър път Ненко и Нени!
Журналисти ли са блогърите?
Posted On четвъртък, юни 25, 2009 at в 8:16
Здравейте, ще се радвам ако попълните тази кратка анкета, поръчана ми за целите на обширно изследване над блогосферата:
След няколко дена и с достатъчно резултати, ще ги обобщя и ще Ви разкажа кому е нужно :)
Коментирайте свободно
Posted On събота, юни 13, 2009 at в 10:20Здравейте другари и другарки, бях направил една малка глупост с настройките на блога и коментарите не работеха. Днес всичко е ремонтирано. Коментирайте на воля :)
Етажна собственост
Posted On неделя, март 29, 2009 at в 21:39
Бележка оставена на асансьора в блока преди 2-3 дена...Винаги съм против сбирането на много (особено на прости) хора на едно място.
Моят вход е точно такава сбирка, има разбира се и интелигентни и приятни семейства, но така или иначе не ги познавам, не си ходим на гости, рядко се поздравяваме, така че... не ме вълнуват много, много.
Да си кажа честно, никой не се вълнува много, много от другия, стига да има топла и студена вода и асансьорът да работи... когато някой от тия дребнички луксове на цивилизацията изчезне за повече от няколко дена събираме пари... на извънредно общо събрание...
Дългове към разни доставчици на комунални услуги като "Софийска Вода" например от порядъка на 50 - 60 000 лева, не са нещо което плаши нашата задружна кооперация, затова си трупаме дългове юнашката... и към тия и към Топлофикация. Не са редки случаите, в който касиерът на блока (почетна "доброволна" длъжност с мандат 1 година и много рядко преизбиране < поради причини които следва да опиша) събрал чутовна сума (преди и след деноминации) продава етажната си собственост и отива на гурбет... е какво да се прави, доверили сме му се, изиграл ни е, ще събираме пари пак...
След идването на демокрацията от блока започнаха поетапно да изчезват всякакви лесно и трудно преносими материални блага:
- Радиаторите от стълбищата
- Аплиците за осветлението от стълбите
- Ключовете на осветлението
- Крушките по стълбите
- ... < много дълъг списък ще стане затова към главното:
- Въжетата на големия асансьор
- В последствие и големия асансьор < не питайте как не съм видял
Винаги много съм завиждал на съседните миниатюрни в моите очи кооперации от по смешните 8 етажа и 24 семейства, по три на етаж в следната конфигурация; 2 тристайни и една гарсониера > толкова спретнати, чисти и с толкова по-малко боклуци по стълбите... а си имаха и чистач.
Преди много време, семейството до нас даде пари на художника от последния етаж да освежи малкия асансьор, сложиха мокет, пребоядисаха го, стана хубаво, малко след това изгоря...
И така...
На последното общо събрание бе взето решение всеки живущ в блока да плаща по 10 лева на месец за общи разходи на входа (при липса на чистач, единственият общ разход е асансьора)
Нека приемем, че в 52-та апартамента живеят средно по трима човека, 162 по 10 лева прави 1620 лева за поддръжката на един асансьор на месец...
Така е скъпо е, а пеша ? А по мръсните стълби, по-добре ли ще е ?
Апартаментът си съществува, живях там като малък, просто сега мама и вуйчо го разделиха "по братски" и ние с тате ще ремонтираме половината, казвам копка, защото ще се кърти пода, за да се изгради нова баня... на мястото на стария стенен гардероб:
Това е най-големият, най-дълбокият, най-високият, най-най-гардероба от детството ми...После като пораснах отидох в мебелен магазин и видях трикрилен гардероб... с огледала, но продължавах да вярвам, че Торбалан живее именно в този гардероб... е днес не го намерихме.
Днес за първи път видях горното отделение отворено и... празно.
Както и да е, този блок е стар, от тухла е, на 5 етажа (най-високият в квартала, всички други са по 4 етажа) приютява десет семейства - по две на площадка в двустайни апартаменти с две тераси, с изключение на апартамента под нас, който е разделен на две - едностаен и една стая за портиера/чистача на блока със собствена баня, точно под гардероба от горната снимка...
Е в тая баня и най-вече в отходната й тръба лежеше надеждата за лесната трансформация на гардероба в баня...
Но всуе...
Блокът може да е малък... но хората в него са горди (тези които останаха живи от детсвото ми) останалите не ги познавам.
За жалост бившата чистачка на входа, откупила стаята на чистача и за още по-голяма жалост, не иска да и продупчим една дискретна дупка между стената и тавана й и да се свържем с нейната тръба за отпадни води...
Да и сера на главата < в интерес на истината, технически погледнато ще го правя :)
Баща ми с неговите ограничени реторски умения не успял да я убеди, затова днес и поговорих:
Обясних и че ако не продупчим една малка дупка в тавана и за 1 час, ще трябва да къртим около 6 метра в пода на горния апартамент, при това под наклон, за да може да се отича водата и че сме заети хора и ще дупчим след работа, както и събота и неделя, най-вероятно точно когато тя си почива, освен това не сме много добри къртачи и най-вероятно без да искаме пак в крайна сметка ще и продупчим тавана или ако не успеем то със сигурност тежкият и полилей ще падне, като е твърде въжмоно тя да е под него и по този начин да срещне позабавилата си смърт (откакто почина баба, много се ядосах на останалите баби в блока)
Обясних и че освен къртенето, ще и осигуря допълнителен комфорт с поставянето на гранитогрес на пода и че съм любител на играта: "тука има тука нема" с метално топче върху висока, но малка маса, в следствие на което топчето пада доста от високо... но в нейна чест и в чест на дупката, която евентуално ще пробием в тавана й може да сложа паркет и да забравя за топчето и започна да играя сварка.
Предложих й и символична сума > произведението от площа на дупката разделено на 10, но тя пак не се съгласи...
Та от днес започва къртене и зидане, както и търсене на 145 сантиметрова вана, защото си трябва комфорт в банята, както и прозорец... вярно прозорецът ще гледа към стълбището, но баня през прозорец... сери у нея < не че няма и да сера там де ;) Та това в най-общи линии са етажните собствености и реалности от ежедневието ми...
Page Rank 5
Posted On сряда, ноември 05, 2008 at в 12:56
От известно време Мартинчо наобикаля гръцките блогове и не точно се радваше, по-скоро не се натъжаваше като гледаше гръцките блогъри масово с Page Rank 4 и надолу.
При положение че И като каза, рече... е горд притежател на Page Rank 4 от Google, на Мартинчо му беше комфортно.
Отскоро обаче, Мартинчо започна да навестява с известен изследователски интерес да го кажа и българските блогове и си записа, че масово българските блогъри се радват на една среда под знака на числото 5 - а именно Google Page Rank с тежест от 5.
Разбира се, Бого Шопов, Мартин Димитров, Георги Ангелов и Тодор Христов са шампионите със завидния Page Rank 6.
A пък Николай Бачийски е шампион на шампионите с Page Rank 7!
Мартинчо не е алчен, но в момента е леко натъжен и се обръща за помощ към редовните си посетители с молба да му подарят по един линк, за да достигне до мечтания Page Rank 5, той ще им се отплати на тази страница: Приятели.
Подарете ми връзка и малките неща ме карат да се усмихвам :)
----
Благодарности на:
Първи на молбата ми откликна Павел, като ми постави линкове в блог мрежата му:
Funny.bg
Motoblog.bg и Autoblog.bg
Втори ми подаде ръка:
Тихомир Тодоров
Трети се отзова:
Тодор Христов, който Ви кани да се включите в: БГ Линк 2008.
Сърдечно благодаря!
100 $ from Google...
Posted On четвъртък, октомври 30, 2008 at в 15:03Имам едни 100 долара да взимам от Google и е голям запек...
Banskoski.com
Posted On сряда, октомври 29, 2008 at в 10:02С оглед на наближаващия ски сезон и с нарастващото търсене на информация относно състоянието на пистите и ски курортите попаднах на следния сайт: banskoski.com.
С един приятел поведохме спор дали флаш приложението оградено с черна рамка най-горе на страницата се връзва с останалата цветова схема на сайта и дали е уместно интегрирано.
При отваряне на сайта виждате различни снимки от курорта, в черната рамка най-горе може да изберете и да видите и три кратки филмчета съпроводени с приятна музика на Gravity CO, съответно от селекциите: Bansko Resort, Bansko Sport и Bansko Extreme.
Спорът много се разгорещи, залогът нарасна и затова решихме да го разрешим чрез допитване до читателите на блога, моля ако имате време гласувайте в анкетата по-долу, за да видим и вашето мнение.
Прилагам и снимка от сайта, за да е пред очите Ви по време на глaсуването:
Моят свеж ден
Posted On понеделник, октомври 27, 2008 at в 14:06Отговарям на поканата на Станислав от Свежо, за споделяне на "свежия ми ден"
Склонен съм да опиша парченца от различни дни, които ми носят положително настроение и емоция и така да сглобя един идеално свеж пъзел, в които бих желал да се превърнат дните ми.
Преди месец ставах рано, обикновенно се будех по навик и без аларма от слънчевите лъчи, сега като липсват се оспах два пъти за една седмица...
Независимо дали се събудя навреме или се оспя, дали вали дъжд или пече слънце, слагам каската и се мятам на мотора:
Кафе пия чак в офиса, преди това се събуждам от прилива на адреналин, които изобилства по време на придвижването ми до работното място.
От една страна профучаването между колите е опасно, но от друга ме изпълва с огромна радост и чувство за превъзходство над блокирането в задръстването шофьори.
Използвам случая, за да се провикна:
"Хора, карайте мотори и скутери, аман вече от тия коли!"
Обикновенно пристигам първи или втори в офиса, не пропускам възможността да кажа "Добро утро!" по скайп на Мария, много ценен за мен човек и гуруто ми в необятното море от гръцки думи и изрази, едно "Добро утро", което макар и дигитално, внася настроение и в моя, а и в нейния ден. Следващият човек, който поздравявам виртуално е приятелката ми - Андреа, когато и напиша "Добро утро мило!" или "Здрасти мило!" пред очите ми изплува нежната и усмивка и работният ден може да започне...
Преглеждам си пощата и одобрявам събралите се коментари от блоговете, преглеждам какво ново има по социалните мрежи и как са се представили написаните от мен неща.
След около половин час и другите ми колеги са на лице, ако Раду е пътувал с трамвая първата му реплика е:
"Today in the tram..." след което следва коментар и волни съчинения и добавки към историята му от мен и от неотразимата ни офис мениджърка - Светла, като след това всички дружно се смеем над поредната нелепа ситуация на един чужденец в български трамвай...
Ако е с кола, то тогава заедно с Бесим, Константин и Дамян се хвалят, кой след колко обиколки на квартала е успял да паркира.
За закуската обикновенно имаме кифли с шоколад или мармалад, от една истинска кифларница на булевард Прага, които пристигат в офиса благодарение на усилията на Ненко, човекът който само с един поглед редактира стотици редове код.
След като сме хапнали, работния процес продължава с пълна сила, вече обсъдили политическите новини в Турция, Гърция, Румъния и Русия огладняваме отново (тоест огладнявам аз и започвам да карам и останалите да се чувстват гладни) и засищаме стомасите с обедното меню в бирария "Халбите", където всички заедно, та и Светла дори, говорим за трите неща, които най-много вълнуват мъжете - cars, boobs и boobs in cars. Светла обикновенно обобщава резултатите от дискусията и се връщаме отново на работа.
Никой не бърза да си тръгне, нито пък си гледа часовника, работата ни е интересна, креативна, а и екипът е чудесен.
Около 18:30, 19:00, започваме бавно да се разотиваме... следва още едно щуро каране на мотора, както казват в БМВ клуба, ако след като слезеш от мотора/БМВ-то, краката ти не треперят, значи само си се возил...
Вкъщи най-често ме чака пране и подреждане на стаята, което се случва доста бавно, тъй като в същото време обикновенно пиша в блога, ако приятелката ми има настроение излизаме, най-често някъде сред природата или на някое културно събитие - и двамата не пушим и не обичаме много шумните места.
В съботните дни обикновенно играя с колегите от стария офис и Павел футбол в клетка - изключително атрактивен спорт, който се провежда на затворени в метална конструкция игрища от изкуствена трева на стадион Академик. Преди като беше хубаво времето, с Филип, потичвахме из Борисовата, сега трябва да продължим традицията.
Друга традиция, която се опитвам да поддържам е консумирането на бира и мезета в компанията на неолинисти от различни софийски университети.
Понякога, главно вечер ако остане време обичам да гледам някой разтоварващ филм, главно комедия или анимация, не обичам да си лягам късно, защото трудно ставам, гледам да започвам и завършвам деня в рамките на едно денонощие, тоест креватизирам се около 23:45, 00:00.
Когато Боби, има безплатна интернет свързаност и свободно време, правим планове за някое излизане в София или Солун, осведомявам се за времето и събитията в българската столица на Бяло море и за прогресът и в гръцките учебни среди.
Прехвърлям топката за свежия ден на:
Павел
Мария
Боби
Дом за мен
Posted On вторник, август 19, 2008 at в 23:28В живота на всеки човек идва момент в които трябва да се сдобие със собствено жилище. Предвид цените на недвижитеми имоти в страната и авантюристичния ми дух, реших да се сдобия с движим имот.
Твърдo съм решил да си взема модерен дом на четири колела, но не каравана, ами кемпер, за да мога да го карам с любителската си книжка и да не мъча колата с дърпане. Спрял съм се на модела: Rimor Sailer 669 Suite предлаган от фирма Булавто.
Ето и снимки на бъдещето ми жилище:
Отпред с емблемата на Фиат, подсказващ с какъв двигател се задвижва къщата:
Разположението отвътре:
Слайдщоу отвътре:
Кемперът разполага със хладилник, душ кабина, химическа тоалетна, 3 котлона, климатик и много, много други неща...
Както се досещате цената на мечтата ми все още не ми е по силите, затова се обръщам с молба към всеки, който чувства че може да отдели няколко левчета, за да мога да имам една сбъдната мечта повече да се възползва от линка към пейпал по-долу:
Дарение през ПейПал на стойност 5 долара
Дарение през ПейПал на стойност 4 долара
Дарение през ПейПал на стойност 3 долара
Дарение през ПейПал на стойност 2 долара
или от информацията за банков превод:
Първа Инвенстиционна Банка:
IBAN: BG71FINV915010BGN0AUM6
В полза на: Мартин Руменов Линков
Не съм толкова наивен, за да вярвам, че ще събера парите за кемпера през интернет :) Но всяка помощ от приятелите на блога ще е високо оценена и всички ще си правим парти до зори в къщата ми на колела щом се сдобия с нея, а най-хубавото е че като се напия в някоя кръчма, просто ще излезна и ще се просна в паркирания до нея кемпер :)
По бели гащи в интернет, или вестниците за блогърите
Posted On неделя, април 20, 2008 at в 7:11
Снощи моят приятел Лъчезар Ангелов ми обърна внимание, че подхванатата от нас инициатива:
Не на анонимността в интернет!
Е била отразена и в печата.
В броят си от 28 март (5 дена след стартирането на кампанията) в-к. "Телеграф" помества следната публикация по темата на 11 страница от изданието си:
По бели гащи в интернет (28-3-2008)
Само с истинското ни име в мрежатаИнициатива иска истината за всеки
Виктория Викторова
Измисленото ни име и никът, под който пишем в интернет, да изчезне, а на негово място да лъснем по бели гащи - с истинското име, ЕГН, истинските ни данни къде живеем и какви сме.
Такава инициатива е разбунила потребителите през последната седмица. Новата кампания е хрумнала на едни от най-изявените интернет дейци у нас - Лъчезар Ангелов и Мартин Линков. "Не на анонимността в интернет" е мотото на инициативата, а целта е обидните коментари от анонимни потребители да останат в историята. Това обаче се видя много непрактично и дори абсурдно на повечето други посетители на мрежата.
Гледни точки
Според противниците на идеята виртуалното пространство трябва да си остане място, където човек може да е такъв, какъвто желае, пък било то и анонимен. "Ако родителите ми са ме кръстили с ужасно име, заради което търпя подигравки цял живот, защо трябва това да става и на единственото място, където мога да бъда със страхотен прякор?!", е един от основните доводи. Част от текста на кампанията апелира за истинските имена и дори някои лични сведения за ползващите интернет, тъй като според инициаторите това ще даде авторитет и достойнство на пишещия. "За мен е много по-приятно да зная с какъв човек комуникирам или чии неща чета. По този начин зная дали може да му се вярва, а и така се вижда, че всеки застава зад думите си, а не се крие зад измислени никове", е доводът на Лъчезар и Мартин. Те имат доста симпатизанти в това отношение, но най-вероятно "Не на анонимността" няма да стигне далеч, тъй като противниците наброяват повече от 50%."
--
Благодаря на Виктория Викторова за материала и за коментара по темата.
Благодаря отново и на:
Благовест Стоичков, Юри Карагьозов, Pierrot, Силвия Щинкова, Ганчо Русев и Ангел Грънчаров за подкрепата на кампанията.
Честит рожден ден Мартинчо!
Posted On вторник, февруари 05, 2008 at в 19:55Както казва баща ми:
Утре е голям ден за българската демокрация!
Мартинчо има рожден ден.
Преди 22 години, малко преди едно важно събитие, което ще промени завинаги света на бял свят се появява Мартинчо.
След 3 месеца се случва ядрената авария в "Чернобил" и Мартинчо прихваща тежка алергия, детството му минава в опити да се отърве от нея преди да тръгне на училище, инжекциите всяка седмица дават ефект, но пролетта далеч не е любимият сезон на малкият Мартинчо, очите са червени и подути, а носа не спира да тече и така почти двадесет години, с напредването на възрастта симптомите отслабват и днес Мартинчо е един здрав но все още заблуден млад индивид.
Слаб е, яде, но както казват роднините: "не му се лепи", други казват, че е "машинка за л*а".
Не му пука, явно така ще се кара... а да обича да кара коли, стари коли, да слуша как потропва двигателя, как поскърцват пружините, как реве гърнето, старата кола е като жив организъм, своеволна и капризна, Мартинчо може да се е излекувал от алергията си, но се е разболял от автомания, опитва се да се излекува и от нея, трудно е, няма инжекция.
Мартинчо се опитва да учи и да се издържа едновремнно, не е доволен от резултата, приятелите му казват, че той от нищо не е доволен и само мрънка, мрънка за най-малкото, мрънкането се е превърнало в запазанета му марка, в проверка за съществуването му, ако не мрънка е болен или уморен.
Мартинчо се опитва да живее като свободен човек, не се получава, но има напредък, може скоро да придобие илюзията, че е свободен, че е свободен да прави това което му се иска, когато му се иска, но тогава ще ограбва от свободата на другите и не ще постигне нищо повече от пропаганда на свободия, затова по-добре, че не е свободен.
Мартинчо е доста самотен, умее да общува с хората, но до едно повърхностно, служебно ниво, страх го е да дълбае по-навътре, не знае защо, има много познати и малко приятели, може би така е по-добре, не знае, не е пробвал другият вариант, може би е така защото е доста искрен и често говори каквото мисли...
Повече от всичко Мартинчо обича приключенията, а приключения се случват в изобилие на пътуващите хора, и той разбира се обича да пътува до нови непознати места, да пробва нови ястия и напитки, да вижда нови залези и да покорява нови планини.
Мартинчо утре става на 22 и така ще е цяла една година, пожелава си повече свободно време и повече цветни сънища, повече материали за сънища и по-малко за кошмари, повече мечти и повече реализирани планове, повече приятели, но и познати, повече приключения и повече пътувания, повече красиви залези, но и повече свежи изгреви, от всичко по-повече... а вие какво му пожелавате?
Памет
Posted On at в 12:30
Продават се нови, опаковани флаш памети на Патриот - 4ГБ за 45 лв.
За информация:
Мартин 0886845786
Приятели
Posted On петък, февруари 01, 2008 at в 19:31- Циничен Елф
- TheTVGuy
- 24квадрата
- Борислав Борисов
- Кино, трейлъри
- CinemaScrotum
- 1001 филма
- ScriptZona
- Технологични новини и джаджи
- Ивелин Георгиев
- Блог за мениджмънт, образование и развитие
- ne6tonovo.com - Блог и интернет магазин
- Свилен Попов
- Отвъд Ириса
- Рицар с Кецове
- ragi
- MediaDesign
- Land of Fantasy
- Избрано
- Споделяй и владей
- За политиката и други важни неща
- Arrowsss’s Weblog
- Мониторинг
- Бяла Слатина
- Пътувания
- Б.Р. ц. К.
- Петър Събев
- Блог за C, PHP, Visual Basic и .Net, както и мрежова сигурност.
- Provocad Studio
- Венци - Fen
- Блог за блогове
- stylius.net
- Нумизматика
- Интернет маркетинг и реклама
- Петьофи
- Mиглен
- Бранимир Бонев
- Дичев
- Мафията
- Мисли
- FipoLab
- GaN's Blog
- Silvy's Diary
- Петър Ванев
- Auto Photo 3
- Svuio`s blog
- Николай Павлов
- Вендинг Vending
- Философският Блог
- It's all greek to me
- Нещо нетипично ;)
- Литературата Днес
- For tomorrow may rain
- Свободен блог за външна политика
- Пътувай, споделяй, забавлявай се и готви
Най-четени
Posted On at в 17:27Реклама
Posted On сряда, януари 30, 2008 at в 16:37Социално-отговорният блог е отворен към всякакви възможни рекламни партньорства.
Ако искате да рекламирате на този сайт и посланието ви да достига до над 1000 потребителя дневно може да се свържете с мен на marfuzii @ gmial.com или на телефон: 0886845786 за допълнителна информация.
Ако искате да обменим връзки и да имате място в секция Приятели може да пуснете отговор по темата с адреса на сайта Ви и параметрите на линка.
