Професия писател

Човекът от снимката се казва Василис Василикос (Βασίλης Βασιλικός). Написал е 115 книги! Нарежда се сред най-превежданите гръцки автори, сред имена като Казандзакис, и нобеловият лауреат Елитис. Бил е директор на гръцката национална телевизия, при управлението на Папандреу през 90-те. В момента има литературно предаване в гръцкия телевизионен ефир.

Историята, която ни разказа при срещата ни е свързана с мъките му за откриване на телефонен пост в дома му през 70-те години на миналия век.

Започва да пише много млад, на 16-17 години, тъй като страда от рядко заболяване свързано с косопад в много ранна възраст, в родния му град Кавала, няма възможност за лечение и се налага да пътува до Драма, за лъчетерапия, плешивоста от снимката е от този период, заболяването е овладяно, но пък социалният оттенък от загубата на косата му го тласка към писането.

И така, минало време, писал, писал, станал писател, започнали да го публикуват, да издават негови книги и тн. и решил да си отвори телефонен пост, отишъл в пощата и казал:

Аз съм Василис Василикос, писател, искам да си открия телефон!

Дали му един формуляр, и в полето професия, написал гордо: "писател"

"Писател не е професия, не може" - му казали от гишето.

Ама, как... моля Ви, как да не е професия, аз съм писател, защото в по-голямата си част от времето пиша, аз не пека хляб и да пиша след работа, аз пиша по цял ден.

"Не става! Не е професия, не взимаш пенсия, нито болничен, нито имаш отпуска нали?"

Ами, не нямам...

"Виждаш ли, не е професия... напиши примерно журналист."

Ама аз съм писател и така искам да ме запишете в каталога си.

"Е не може! Обясних ти, че не е професия"

Василикос си тръгнал, отишъл на следващата година пак... попаднал на друг служител.

Здравейте, искам да си отворя телефонен пост.

"Знам, искате да Ви запишем като писател"

Да.

"Не става, няма такава професия"

Е как да няма, АЗ СЪМ ПИСАТЕЛ!

"Добре дефинирай ми какво е професия!"

Ами професия е това, което правиш по цял ден, което занимава ежедневието ти...

"Не професия е онази обществена длъжност, дето ако и един ден не я изпълниш поставяш цялото функциониране на обществото в затруднение, например ако караш автобус и не отидеш на работа, целият квартал няма да може да отиде на работа, ако аз не отида на работа, хората няма да могат да говорят по телефона, ще има пагубен обществен ефект, а ти ако не нашишеш един роман днес, ефекта ще е същия, като и да си го написал - никакъв!"

Не е вярно, аз създавам светове, помагам на хората да мечтаят, да се развиват, да си писател е значима и отговорна дейност!

"Добре, съгласен съм, само че не е професия, не мога да те запиша като писател."

Отказали да го впишат в телефонния указател и на следващата година и на по-следващата, след още една правителството в Гърция било свалено с военен преврат и Василикос емигрирал, започнал да пише по-интензивно от всякога, и написал книгата, която му донесла световна слава и по която е създаден филм - "З" "Ζ", преведена е първо на български, в социалистическа тогава България, книга пародираща военния режим с остра сатира и неудобни мисли и възгледи, книга на един професионален писател, чак след падането на Хунтата и завръщането му в Гърция от тяхното БТК склонили да го впишат като писател в указателя си...

Oще за Василикос

Posted in Етикети: , , |

3 коментара:

  1. Анонимен Says:

    Браво на него, наистина.

    Благодаря за историята :)

  2. Анонимен Says:

    Според мен си е неизтребим графоман! И като са го записали като "писател" кво? Може ли вече да умре спокойно?

  3. MARFI Says:

    Той човекът още си е жив, виж неговия случай поставя доста въпросителни за начина по който се гледа на писането и на писателите днес.