И като каза, рече...

Отговарям на поканата на Станислав от Свежо, за споделяне на "свежия ми ден"

Склонен съм да опиша парченца от различни дни, които ми носят положително настроение и емоция и така да сглобя един идеално свеж пъзел, в които бих желал да се превърнат дните ми.

Преди месец ставах рано, обикновенно се будех по навик и без аларма от слънчевите лъчи, сега като липсват се оспах два пъти за една седмица...

Независимо дали се събудя навреме или се оспя, дали вали дъжд или пече слънце, слагам каската и се мятам на мотора:

Кафе пия чак в офиса, преди това се събуждам от прилива на адреналин, които изобилства по време на придвижването ми до работното място.

От една страна профучаването между колите е опасно, но от друга ме изпълва с огромна радост и чувство за превъзходство над блокирането в задръстването шофьори.

Използвам случая, за да се провикна:

"Хора, карайте мотори и скутери, аман вече от тия коли!"

Обикновенно пристигам първи или втори в офиса, не пропускам възможността да кажа "Добро утро!" по скайп на Мария, много ценен за мен човек и гуруто ми в необятното море от гръцки думи и изрази, едно "Добро утро", което макар и дигитално, внася настроение и в моя, а и в нейния ден. Следващият човек, който поздравявам виртуално е приятелката ми - Андреа, когато и напиша "Добро утро мило!" или "Здрасти мило!" пред очите ми изплува нежната и усмивка и работният ден може да започне...

Преглеждам си пощата и одобрявам събралите се коментари от блоговете, преглеждам какво ново има по социалните мрежи и как са се представили написаните от мен неща.

След около половин час и другите ми колеги са на лице, ако Раду е пътувал с трамвая първата му реплика е:

"Today in the tram..." след което следва коментар и волни съчинения и добавки към историята му от мен и от неотразимата ни офис мениджърка - Светла, като след това всички дружно се смеем над поредната нелепа ситуация на един чужденец в български трамвай...

Ако е с кола, то тогава заедно с Бесим, Константин и Дамян се хвалят, кой след колко обиколки на квартала е успял да паркира.

За закуската обикновенно имаме кифли с шоколад или мармалад, от една истинска кифларница на булевард Прага, които пристигат в офиса благодарение на усилията на Ненко, човекът който само с един поглед редактира стотици редове код.

След като сме хапнали, работния процес продължава с пълна сила, вече обсъдили политическите новини в Турция, Гърция, Румъния и Русия огладняваме отново (тоест огладнявам аз и започвам да карам и останалите да се чувстват гладни) и засищаме стомасите с обедното меню в бирария "Халбите", където всички заедно, та и Светла дори, говорим за трите неща, които най-много вълнуват мъжете - cars, boobs и boobs in cars. Светла обикновенно обобщава резултатите от дискусията и се връщаме отново на работа.

Никой не бърза да си тръгне, нито пък си гледа часовника, работата ни е интересна, креативна, а и екипът е чудесен.

Около 18:30, 19:00, започваме бавно да се разотиваме... следва още едно щуро каране на мотора, както казват в БМВ клуба, ако след като слезеш от мотора/БМВ-то, краката ти не треперят, значи само си се возил...

Вкъщи най-често ме чака пране и подреждане на стаята, което се случва доста бавно, тъй като в същото време обикновенно пиша в блога, ако приятелката ми има настроение излизаме, най-често някъде сред природата или на някое културно събитие - и двамата не пушим и не обичаме много шумните места.

В съботните дни обикновенно играя с колегите от стария офис и Павел футбол в клетка - изключително атрактивен спорт, който се провежда на затворени в метална конструкция игрища от изкуствена трева на стадион Академик. Преди като беше хубаво времето, с Филип, потичвахме из Борисовата, сега трябва да продължим традицията.

Друга традиция, която се опитвам да поддържам е консумирането на бира и мезета в компанията на неолинисти от различни софийски университети.

Понякога, главно вечер ако остане време обичам да гледам някой разтоварващ филм, главно комедия или анимация, не обичам да си лягам късно, защото трудно ставам, гледам да започвам и завършвам деня в рамките на едно денонощие, тоест креватизирам се около 23:45, 00:00.

Когато Боби, има безплатна интернет свързаност и свободно време, правим планове за някое излизане в София или Солун, осведомявам се за времето и събитията в българската столица на Бяло море и за прогресът и в гръцките учебни среди.

Прехвърлям топката за свежия ден на:

Павел

Мария

Боби