И като каза, рече...

Рязан капак, че от баниците загрява, въздухоборници който да охлаждат баничките, спойлер които да ги натиска, мрежа против комари отдолу, за да спира мухите да не лазят по баниците, баничарка-изстребител, какво повече му трябва да човек - Ренде?

Naked-air.com е хАмериканска компания, която предлага на клиентите си възможността да се повозят голи в самолетите и.

Пътниците се качват и слизат облечени на самолета, стюардесите също са облечени, както и пилотите, но веднъж набрали височина пътниците остават както майка ги е родила.

В самолета се поддържа постоянна висока температура и не се предлагат топли напитки, за да няма неприятни опарвания.

Дестинациите са главно до курортни центрове в Мексико и средища на ексхибиционисти.

Галерия:

Tекста на снимката пита: колко от Вас забелязаха колата?

Снимката е от fishki.net популярен руски сайт, който захранва посредствени български сайтчета опитващи се да му подражават.

файндхотлинкс.ком, майтап.блогспот.ком, и купища други подобни.

Характерното за българските мирори на фишки, е че те НИКОГА не споменават от къде са взели материала. Файндхотлинкс стигат по-далеч и копират и популярната фишкина рубрика "Девушка дня", като я превеждат на "Момиче на деня", материала си е взет директно от "кораба майка" на българския забавен нет - фишки.нет

Посещенията на фишки и на българските им подражатели не са малко, но се забравя нещо много важно.

Показването на еротично съдържание, прави мозъка неспособен да възприема каквато и да е друма манипулация през това време, включително и рекламна.

По принцип до скоро ми беше съвършено безразлично кой и какво публикува из социалните мрежи, но се забелязва едно експлоатиране от въпросните "забавни" сайтове с процент на авторско съдържание близо до нулата, забравя се че из социалните мрежи посетителите не са единствено 18+, а текст в който се упоменава "забрането за малолетни", или още по-зле, ако забраната се въвежда уклончиво със ограничителя "само за пълнолетни", то тогава страницата се посещава от двойно повече малолетни.

Към публикациите ни в интернет трябва да се отнасяме доста по-отговорно, защото те остават дори дълги години след като сме поели по по-смислен път, и нали знаете човек цял живот работи за името си и за една секунда го омазва...

Предпочетох да изкажа възмущението си и да покажа на потребителите първоизточника на материалите подхранващи въпросните сайтове, някои са с претенции на блог, представям си какви изводи биха си извадили посетителите му за създателя на блога, с какво точно голите мацки или забавните картинки показват на света колко важен и значим си и каква богата нравственост и креативност притежаваш?

С какво използването на чужди материали те отличава от останалите, какво прави сайта ти различен? Шарения готов дизайн ли?

Евита Димитрова, е името на най-известната гола българка, в чужбина поне. По-известна е сигурно и от Соня Васи.

Накратко, Евита е родена на 21 юни 1981, но още на 7 години се мести заедно със семейството си в Канада. В момента живее и се снима в Монреал, за да подпомогне обучението си, тоест тя подпомага обучението си от около 4-5 години, или момичето преследва поне докторска степен в канадските академични среди.

Публикацията е породена от пост от блога на freshandcool, където Евита е част от забавна игра където трябва да познаеш някоя част от женското тяло, или по-точно гърди, дупе, рамо, играта изглежда лесна но е изпипана и аз поне изкарах доста слаб резултат.

Та гордей се българино, милиони американци всяка вечер си лягат замечтани в очите на едно българско момиче.

Случвало ли ви се е колата Ви да се "задави" и да не иска да пали? Да се мъчите да я подкарате с минути, часове, да ръчкате тук и там по кабели, свещи, карбуратори, филтри, маркучи, а тя все да не ще и да не ще да потегли?

Най-вероятно да.

Аз търпях този филм 5 дена приблизитено, защото първия път майсторския я задавих и и държа доста време, докато един приятел не ме дърпа около 10 минути, за да изгори цялата ненужна смес...

През времето през което се опитвах да съживя любимата кола ме подминаваха стотици други забързани хора с техните изправни автомобили и щедро ме пръскаха от локвите покрай моята спряла любов, ах колко им завиждах, ах колко исках да им се скъса ремъка току пред мен, за да спрат да ме пръскат и как тайничко се надявах, че някой ще се смили, ще спре и ще ме дръпне поне за 100 метра... всуе...

Няма такова нещо всеки лети, бърза има важни бизнес дела не помога на непознати.

Както и да е, колата сработи и отидох да пазарувам в Метро и тъкмо излизам на паркинха и какво да видя? Едно Ауди 80 "яйце" с отворен капак, двама човека се суетят около него и звучно го псуват. От колата се носят познатите звуци от въртящ напразно стартер и напразно скърцане от педала на газта... всуе отиват усилията на човека да приведе яйцето в движение...

И така, отивам аз и любезно го моля да се пробвам, като му обяснявам, че до скоро и аз имах същия проблем, човека с готовност ми отстъпва пилотската седалка, но и моите усилия отиват къде? всуе!

Предлагам му да го издърпам... и тук идват проблемите ни, човекът беше спрял да доста апетитно място под козирката на паркинга на "Метро", нещо като бленувана ВИП зона за всеки посетител на магазина.

Давам инструкции на човека да спре двжижението в неговата част на паркинга, за да мога да го закача и изтегля, ОБАЧЕ напористи български търговци започват да форсират колите си около него, опитвайки се да влезнат на мястото, което той се кани да освободи, като по този начин ми отрязват достъпа до човека, и няма как да го закача, псуват го, надуват клаксоните и сякаш не виждат, че той всъщност си БУТА колата!!

С много мъки и злостни команди от моя и негова страна се доближавам, закачаме се и потегляме, едно кръгче на паркинга, второ... отчайвам се, казвам си сега засилвам като за последно... и УРА отзад се чува карбураторен рев, запали!

Откачам го, а той излиза от колата, едър мъж на средна възраст и започва да ми благодари искрено, все още учуден, че някой е отделил 3 минути от забързаното си ежедневие, за да му помогне. Дава ми адреса си, телефона си, кани ме на вечеря, изобщо станахме приятели за цял живот!

Та, следващия път като видите някой човек да се суети около отворени предни капаци, може да поспрете, понякога едно искрено благодаря е по-ценно от всички пари на света, за всичко друго има мастеркард.

Вчера си взех колата от сервиз и трябваше да ида до банкомат да изтегля пари да платя, тръгвам с колата в Овча Купел и се опитвам да стигна до търговския център на улица "Монтевидео", подминах го точно два пъти, толкова беше гъста мъглата там, че дори сфетофара горе не се виждаше, а където уличните лампи ги нямаше беше просто непроницаема.

И така не успях да намеря търговския център, мислех си че това е невъзможно, но ето че се случи, изгубих се в мъглата, едвам обърнах и реших да се пробвам в "Красна Поляна", където видимостта беше по-добра.

Като си тръгнах от сервиза, изведнъж на бул. "цар Борис Трети" гледам отдалеч пожарна, приближавам, още една, приближавам още, кола на телевизията, на полицията и един журналист взима интервю от пожарникар, подминавам и какво да видя, един полицай буквално отлепя номера от една тотално изгоряла кола в локва от противопожарна пяна.

Още са пресни спомените от инцидента и малко преди да влезна в тунела на "Люлин" забелязвам един спрял по средата на нищото трамвай, а пред него "Сеат" излетял по релсите и се влачил около 50 метра (представете си с колко трябва да караш, че да излетиш по релсите и да не можеш да се спреш за повече от 50 метра).

На сфетофара обърнах и се върнах да видя дали може да издърпам колата, обаче положението беше зле, едната гума беше във въздуха и разбира се колата се беше опряла на релсите доста зле, така че трябваше да съм паяк, за да я преместя пък аз не съм.

Действието се развива около 22:00 часа, хората в трамвая търпеливо чакат насред нищото колата да се махне от релсите, трамвай номер 8 разбира се е блокиран и в двете посоки, щото човека беше излезнал доста майсторски между линиите.

Тунелът на "Люлин" е доста коварно място за гостите на квартала и София, вътре в тунела релсите са циментирани, но щом излезнете от него преминават в чакълен релсов път, от прозореца ми съм наблюдавал доста "летци изпитатели" да излитат по релсите и е доста зрелищно - колата се усуква и подскача заплашително, искри хвърчат от триенето на авто ламарините с релсите отдолу, дори веднъж видях как камион изскочи върху трамвайните релси и за изваждането му беше проведена доста продължителна спец акция.

Сигнализацията за оспасността след излизането от тунела не е на нужното ниво, а щом падне мъгла е почти невидима, инциденти стават и в ясно време разбира се, процедурата по отстраняването на колите е тромава и се заплаща от водача, съставя му се и акт, за неспазване на знаци, шофиране с несъобразена скорост и тн, и не само че си потрошава колата, ами може и да остане без книжка.

Ако релсите се асфалтират изцяло, това ще предотврати доста катастрофи и ще пооблекчи малко трафика през този доста натоварен люлински транспортен коридор.

Това което виждате в ляво е Mercedes G класа според мен, превърнат в кола амфибия и туристическа атракция за посетителите на Осака, Япония.

Безспорно интересен начин да се насладиш на градските забележителности, избягвайки задръстванията и нежно полюшван от водите на реката, стига да е чиста де.

Промени по закона за ограничаване на свободата на словото се очаква да внесе турското правителство за обсъждане в парламента до края на седмицата. Този закон се счита за една от най-големите пречки пред опита на Анкара да започне преговорите по присъединяването си към структурите на ЕС.

Турското правителство е обект на силни критики от страна на ЕС относно член 301 от турския наказателен кодек, който предвижда въвеждането под наказателна отговорнсот на всеки журналист или писател (блогър?) дръзнал да пише за Арменския или Кюрдски геноцид.

Докато вървях от "Плиска" към работа, по тротоарите от ляво и от дясно се чуваше приблизително едно и също:

"Ало, Иване, ти ли си? Ех, от кога не сме се чували, айде честит имен ден да си жив и здрав..."

Нормално, днес е Ивановден и все още много хора носят хубавато име Иван.

Аз с прискърбие установих, че от много време не съм се чувал с доста Ивановци от телефонния ми списък и на техните номера вече отговарят хора с други имена, така не само говорих с погрешните хора, но и пожеланията ми за пребъдване на името им отидоха напразно.

Опитах се да се сетя и за най-подходящото пожелание свързано с именния ден, освен това за здраве и щастие мисля, че името преди всичко трябва да бъде като един магичен ключ, чрез които да отваряш стотиците врати към нови запозназнаства и социални групи, към нови приключение, не случайно хората казват, че човек цял живот работи за името си, а го съсипва за миг.

Затова Ивановци, пожелавам Ви името Ви да отваря всяка една врата пред Вас, да е като една магическа руна заредена с положителна енергия, дърво и камък да треперят щом го произнесете.

Наздраве!

Огромни количества течности, кремове и парфюми на стойност милиони евро се изхвърлят ежедневно по европейските летища, една година след влизането в сила на забраната за пренос на течности в ръчния багаж на пасажерите.
По данни от по-големите европейски летища, в началото, след въвеждането на мярката количествата течности изхвърляни от пасажерите са достигали до 11 тона дневно
от всички летища в ЕС. Днес количеството е намаляло двойно, на 5 тона дневно.

Що се отнася до паричната стойност на продуктите, изчислено е че е по-голяма от 1000.000 евро на ден, което е 35 милиона евро за годината от въвеждането на мярката.

Мярката бе възприета от ЕС след ужасяващите атентати в Лондон.

Какво обаче се случва днес с продуктите, които се трупат по летищата?

Къде изчезват стотиците тонове течности?

Засега, всяка страна членка на ЕС, посреща проблема по свой начин.

В Германия, главно по големите летища ги раздават на бедните. По-специално в Дюселдорф, алкохолните напитки се продават на спиртоварни, които ги използват в производството, а приходите отиват за благотворителност.

Във Франкфурт, едно от най-големите европейски летища с над 150.000 пътници дневно, всички пакетирани продукти с изключение на алкохола, отиват в социалните служби, които ги разпределят по приюти за бездомни, сиропиталища и тн.

В Гърция, според данни от лет. "Венизелос" (Атина) през първите месеци от налагането на мярката, въпросната е била доста отрицателно приета от авиокомпаниите. На пътниците е предоставяна възможността при проверката на билетите да сложат предмета в багажа си, или да го предадат на човек, които ги съпровожда на летището.

Проблеми все още има, особено при трансфера на пътници идващи от страни, в които не е въведена въпросната мярка.

На атинското летище, всички предмети и течности, забранени на самолета, се изхвърлят от пътниците в специални кошове при местата за контрол на летището. Тези предмети, вече се считат за негодни и биват изхвърляни, тъй като според летищните власти над 80% от тях са бутилки с вода или безалкохолно. Останалата част са шампоани, парфюми, алкохолни напитки, който в по-голямата си част, вече са позлвани и не биха могли да имат понататъшно приложение.

Какво трябва да знаят пътниците за ръчния си багаж?

За да не изхвърляте предмети и течности, забранени на борда на самолета, трябва да знаете че:

• Забранени са течности в опаковки побиращи повече от 100мл.
• Всички бутилки или шишенца, трябва да са събрани в един прозрачен найлонов плик, с вместимост максимум 1 литър:

• всеки пътник може да пренася само ЕДНА такава торбичка.
• Торбичката трябва да е запечатана при преминаването на пътника през летищния контрол.

Също така, течни лекарства и хранителни продукти, които са необходими по време на пътуването, както и бебешки храни са разрешени за пренос с ръчния багаж.

Във фрее шоповете пак се реализират продажби на стоки в течен вид. Стоките са предварително опаковани в специални торбички (tamper evident bags), както повелява законодателството на ЕС.

Тази драконовска мярка на ЕС важи само за ръчния багаж, не и за куфарите които преминават през проверката (check-in)

От 15 Януари до 28 Февруари ще бъде срока за годишните зимни намаления в търговската мрежа на Гърция.

През този период купувачите ще имат възможността да купят дори на половин цена дрехи, обувки и аксесоари, уреди за домакинството и много други неща.

Още от утре обаче, доста собственици на магазини, ще предложат на клиентите си "тайни" намаления, който ще достигат и до 30% от нормалната цена. (В Гърция сезона на намаленията е строго регулиран и никой не може да си позволи да рекламира намаление на стоките в магазина си освен в този ограничен от закона период, освен ако не затваря или премества магазина си или излиза в пенсия) Това е с цел, по-рано да се привлекат клиентите предвид стегнацията на пазара и спада в оборота на някои магазини с 30% в сравнение с 2006.

Решението за такъв вид намаление е единствения начин, отново да се "съживят" касите в магазините, особено в един следпразничен период, когато покупвателния интерес е значително намален.

По време на сезонните намаления магазините в Гърция реализират до 60% от общия брой годишни продажби.

Повишението на цените на хранителните стоки и свръх задлъжняването на гръцкото общество обаче са свили значително потреблението в последните години.

Къде сме ние?

В България, намаленията не се регулират със закон и никой не следи дали действително цената е намалена.

Всеобща практика е повишаването на цените преди обявяване на намалението, облепяне на целия магазин с лъскави реклами за ниски цени и продажба на стоките на същите или дори на по-високи цени от преди обявлението за намаление.

Затова гръцките магазини ще се зарадват на спечелените ми с труд пари, защото притежават ноу хоу как да ми ги земат без да протестирам и да се разкайвам 2 седмици след това.

Стив Йънг от Бороу Грийн, Великобритания прекарал цяла една година в палатка в двора си, за да може чрез примера си да помогне за събирането на 3.000 евро - сума необходима за построяването на приют за бездомни в родния му град.

Стив и приятелите му решили да се редуват за спането в палатката, но когато дошъл неговият ред едва 16-годишният младеж решил да провери издръжливостта си и така прекарал цяла една година на открито, едва дочакал първи януари, денят когато отново легнал в леглото си, но бил разочарован, не можал да се наспи, а и леглото вече не му се струвало толкова удобно.

Примера на Стив ме кара да се замисля, какво действително сме готови да жертваме за благотворителност, комфорта си, спокойствието си? Или само една малка част от натрупаният ни бюджетен излишък в края на годината и кога е подходяюото време за благотворителност, само по Коледа и Великден ли?

Момичето от снимката се казва: Кейдън Крос (Kayden Kross) и е започнала кариерата си в индустрията за мъже, водена от природозащитнически подбуди.

На 18 годишна възраст e започнала да работи като стриптизьорка в нощен клуб, за да събере пари и да откупи едно пони, което е щяло да бъде заклано.

На страницата и в Τwisty's споменава, че имала ексхибиционистки накланости и тази работа всъщност и помогнала да разберe колко много всъщност обича да се съблича пред хора и да бъде снимана... и така продължила да се съблича в бара, дори след като откупила понито, после се снимала за Penthouse и Digital Dreamgirls, през април 2006 е на корицата на американското издание на Ηustler.

Кариерата и на модел за възрастни може би се обяснява и от зодията и - Дева. Родената на 15 септември 1985 Кейдън e с кавказка жилка и в момента учи психология в Сакраменто и вече е порноактриса на свободна практика, след като от Vivid Entertainment, не подновиха договара и миналата година.

Класирана е в топ 20 на най-известните и желани порноактриси за 2007.

Галерия: