Живот през 7 минутни паузи

Вече писах за проблемите на Василис Василикос да си отвори телефонен пост.

Сега ще Ви разкажа как управяла гръцката национална телевия (ЕРТ)

Андреас Папандреу взима властта в Гърция, в същото време е добър приятел с известния писател, които в момента е в чужбина, обажда му се и заявява:

"Приятелю имам нужда да си до мен, докато управлявам тази държава"

Василикос се връща в Гърция и отказва да оглави министерствата на образованието и културата предлагани му от премиера, избира си националната телевизия, все пак е завършил телевизионна сценография в Ню Йорк.

И така става програмен директор на националната телевизия, и едва не докарва страната до гражданска война:

"Края на 80-те и началото на 90-те телевизиите по света бяха зарити от американска продукция, сериали, филми за Виетнам и други американски бълвочи, хората не ходеха на театър, на футболни срещи, живеева на интервали от 7 минути, 7 минути на които бяха разделени сериалите от рекламните паузи"

Василикос е отвратен от културната стагнация обхванала страната и взима кардинални мерки, тъкмо започва някои американски филм или сериал, предаването се прекъсва и се показва светлият лик на програмният директор:

"Уважаеми зрители, нищо не може да се сравни с това да гледаш един филм на широк екран, отидете и гледайте някои филм по кината, това е по-пълноценно изживяване!"

Аргументите му са, че дори самото излизане от апартамента ти те социализира, разходката до киното, можеш и да се запознаеш с някои човек в киносалона или навръщане, по-различно е отколкото да стоиш сам, втренчен в телевизионната кутия в кухнята си, нали?

След това предаването продължавало, по същия начин процедирал и при предаването на баскетболни, футболни и други спортни срещи, в резултат празните стадиони започвали да се пълнят наново.

Познатата процедура се ползвала и при екранизираните театрални постановки:

"Уважаеми зрители, в момента в театъра в Епидавър се поставя античната трагедия "Антигона", все още може да закупите билети за представлението"
после предаването продължавало...

Василикос постигнал целта си, кината и театрите започвали да се пълнят, стадионите също, хората започвали да четат все повече и повече и все по-малко гледали телевизия, нямало как да накара хората да четат, ако пряко не се занимавал с развалянето на телевизията нали?

Хорското недоволство и афинитета им към седем минутките, едва не коствали поста му. (В щатите на седем минути били разделяни сериалите, за да могат да се показват рекламите на спонсорите им, обикновенно перилни препарати, нали ги гледали главно домакини. Та хората правели любов в рекламните паузи, гледали децата си на седем минутни интервали, вечеряли по време на рекламите, въобще поколението на седем минутковците) Та хората си искали сериалите и решили да го свалят от поста, обадил му се премиерът и го помолил да напусне. В последното си обръщение към нацията, той говорил за пристрастяването към хероин метафорично, поканил един психолог и един специалист по наркоманиите, за да го подкрепят, тезата си изградил около метадона и нужното време на един човек, за да спре зависимостта си от хероина - 2 години, помолил зрителите да го издържат още 6 месеца, за да завърши този двугодишен процел на лечение на тяхната зависимост от американските сериали.
Обещал им, че после ще се чувстват много добре.
Премиерът му се обадил отново и го помолил да остане...

Василикос напуснал когато правителствто не последвало веднага Франция, която първа дала национален ефир на частни телевизионни оператори...

Oще за Василикос

Posted in Етикети: , , |

0 коментара: