И като каза, рече...

Репортаж от протеста на КТ "Подкрепа" откроява се звука от тъпана, бий тъпана братче...



Ако Доган вся всеобщ смут с болезненото напомняне, че властта била концентрирана в неговите ръце, то бих добавил още, че не малко власт държат и тези, които могат да организират масови автобусни превози и протести... и изборни екскурзии:

< Рейсове на КНСБ по цялото протежение на бул. "Македония".

В дъното виждате централата на другия синдикат - "КТ Подкрепа" - Константин Тренчев не подкрепи действията на КНСБ, той ще организира протест по-късно...

Автобуси имаше и по бул. "Христо Ботев", наистина много хора се бяха събрали на пл. "Независимост" в триъгълника на властта, но бяха далеч по-малко от очакваните 10 000.

В Гърция, подобни протести се организират съвместно - от всички синдикати, независимо от различията по между им, а и се пускат реклами по радио и телевизия дори, седмици преди събитието, за да се съберат действително МНОГО хора. Правя аналог с Гърция, защото и един от ораторите бе синдикалист от Гърция, който носеше братски поздрав от съседите ни.

< Един от лозунгите на протестиращите:

"Гаранции за конституционното право на Стачка!"

Болезнено адекватен лозунг, след като от БСП искат да забранят на подданиците си възможността да протестират пред сгради на властта.

Протестът бе много добре организиран.
Почти всички протестиращи носеха лилави елечета с надпис "КНСБ", озвучаването бе достатъчно силно, за да бъдат чути исканията на протестиращите от чиновниците и министрите в близките сгради, стига някой да искаше да слуша.

< Тировете на бул. "Ал. Батенберг". От съюза на превозвачите за пореден път издигат искания за справедлива политика в транспорта. Репортаж и на ретв за протеста:

Малко спомени от една отминала епоха...

Продължавам разказа си за приключенията ми в Гърция, последния път го докарах до пристигането ни в Солун, поради подчертано планинския си релеф в Гърция железниците не са много развити и заради изчакванията на влаковете по гарите изпуснахме влака за България и трябваше да чакаме следващия, чак след 10 часа...

Нищо, ще се разходим из Солун, и без това има толкова български туристи събота и неделя в него, че се чувстваш като във Варна или Бургас, само дето е по-чисто.

Часовникът си работи, дори и стрелката за секундите се движи като луда над цветята.

Съвсем различно е да се разхождаш из Солун рано сутрин, няма туристи (автобусите от България идват около обяд) няма ги негрите продаващи дискове и чанти, спокойно е, красиво е.

В парка, където легнах на една пейка, а се завих с друга имаше едно много странно дърво, плодовете му бяха като бомбички, почти целия парк беше осеян в такива бомбички:

Филип, ме покани на един много специален рожден ден - рожден ден на поляна/палатка.

За нуждите на празненството бе създаден специален сайт, за да упътва гостите. Аз намерих лесно мястото, но пристигнах късно, ето как се е развил купона:

Около 14:00 - парти полянката:
Около 14:45:

Спокойната полянка, приема гости, скарата е готова:

Трябва да кажа, че мястото беше уникално, хем беше близо до пътя, хем нямаше движение и не се чуваха коли, имаше една вада, където изстудявахме виното и бирата - мокър бар :)

Когато аз пристигнах вечерта, бях подценил Плана планина за пореден път, тениска и къси гащи не бяха най-доброто облекло за планина, не знам защо, но винаги така се получава когато ходя на "близки" планини като Плана и Витоша, нещо не им имам страха като на Родопите и Гела например, въпреки, че и до днес помня думите на баба:

Зиме без торбичка, лете без абичка на планина не!

Докато си сложа абичката вече се бях накокошинил. Слава Богу, имахме си огън на който после изпекох най-вкусната пържола на света - потопена в греяно вино и подправена с чубрица, пипер и сложена да се пече с лук, моркови и чушки около нея - Майстор Миро пасти да яде!

Филип, беше леко подпийнал като дойдох, трябваше да го будя и да се разделя с айряна си в името на идеята да се съвземе и да се напие повторно, въздухът на Плана е чудотворен, за една вечер се напихме и изтрезняхме три пъти, а на сутринта не ни боля глава, даже бяхме свежи за оборката:
Почти свежи може би:
Сутринта бе хладна:
Но не колкото вечерта, разбира се пак бях подценил планината и имах само един спален чувал в лятната си палатка, добре че се намери добър човек да ми услужи с шалтето си, за да мога да отстъпя едно одеяло на Филип, който си легна на земята, каза че след като я стоплил вече не му държала студено - пияните и Господ ги пази.

Огънят не спря цяла вечер и сутрин, трябваше да се топлят измръзнали крайници, всички бяхме кекави планинари:
Когато тръгнахме наобратно, термометърът на скутера ми показваше 7 градуса, на Железница е покачи до 17, а в София вече беше 24 градуса.

Това е третият рожден ден, които прекарвам на открито, първият беше на братовчед ми на една хижа на Витоша, а вторият на една приятелка на гайдарското надсвирване в село Гела.

Не съм си изкарвал по-добре досега, свобода, обсипано със звезди небе, от което Филип се хипнотизира, не без причина, в София звезди не се виждат, чист въздух, аромат на скара... неповторима атмосфера, а на Гела, на Гела имаше и стотици гайди, които свиреха за рожденичката, е това е да си специален :)

Още снимки от Сидирокастро и църквите му