Vicky Cristina Barcelona

Гледах "Вики, Кристина, Барселона" в домашна атмосфера и едва след препоръката на Гаспи, по ирония на съдбата имах билети за отменения "Мустафа" от кинофеста и заменен именно с "Вики, Кристина, Барселона".

Филмът на Уди Алън, в който играят Скарлет Йохансон и Пенелопе Круз е много провокативен и поставя под много особен поглед човешките взаимоотношения като умело изгражда опозицията - "моят перфектен свят, в който привидно ще съм щастлив" и "моето налудничево увлечение, което ме прави щастлив сега".

За Вики и Кристина животът никога няма да е същия след двата месеца прекарани в Барселона и сложните любовни взаимоотношения, в които попадат след дръзката покана на един художник (по душа поет) да прекарат заедно няколко дни в Овиедо.

Вики и Кристина се влюбват в него, а пък той винаги ще обича и Мария Елена (Пенелопе Круз) бившата му жена, но и вечно вдъхновение и спътник в изкуството му.

Филмът те кара да се замислиш, струва ли си да стигнеш до точката на смъртта, за да соъзнаеш че не си живял, че не си обичал. Или макар и да е трудно и да се отклонява от перфектните ти представи си струва да се впуснеш в една истинска любовна авантюра, за да стигнеш поне малко по близо до отговора на "Какво е любовта?"

Чак сега разбрах, защо пред киносалона тогава имаше толкова много хора..



Филмът има и страхотен саундтрак, акустични китари и тази весела песен:




Загубих си съня

Специален поздрав за всички, които по една или друга причина не ги лови сън лесно - Макис Христодопулос - Загубих си съня:




The Curious Case of Benjamin Button

Днес Гаспиман ми отвори очите за може би най-страхотния хАмерикански филм, който някога съм гледал - "The Curious Case of Benjamin Button"

Филмът има 5 номинации за "Златен Глобус" включително и за най-добър филм.

Участват Брад Пит и Кейт Бланшет.

Накратко филмът проследява съдбата на Бенджамин Бътън - дете родено със странна "болест" на съдбовен ден - в деня когато свършва първата "велика" война.

Да кажем че се ражда старец, а с течение на времето започва да младее и умира като бебе.

Майка му умира по време на раждането, а баща му го захвърля на прага на един старчески дом, това като че ли е най-подходящото място за "израстването" на току-що родения 80 годишен Бенджамин.

С течение на времето Бенджамин става от инвалидния стол, започва да му расте коса, маха очилата, започва да младее.

Да се подмпладяваш докато другите покрай теб стареят си има и доста отрицателни страни, рано или късно погребваш всички хора който си обичал, а като се сдобиеш с дете, започваш и ти да ставаш дете, вместо да остаряваш с него.

Филмът проследява любовната история на Бенджамин и Дейзи - момиче, което той среща в дома за стари хора, където живее баба и. Тогава той е на около 70, тя на около 10.

Бенджамин и Дейзи имат много мъже и жени в живота си, докато най-накрая не се събират след близо 30 години време, в който много неща са се променили - обиколили са света преживяли са втората велика война и тн.

Филмът е почти три часа, защото засяга много аспекти от живота на Бенджамин, срещите му с истинския му баща, пътуванията му, военнната му служба, наследството което получава...

Въпреки притесненията си Бенджамин придобива от Дейзи здрава и красива дъщеричка, той си тръгва преди тя да може да го запомни и започва да младее сам по света.

Филмът завършва с Бенджамин станал отново бебе склопявайки очи в прегръдката на престарялата Дейзи...

Това е може би най-красивата любовна история разказвана някога...

Филмът има и невероятен саундтрак!




120

"120" е меко казано уникален турски филм.

Гледал съм два турски филма до сега - "Речеп Иведик" и "ГОРА" - комедии.

"120" е военна драма, в която се проследява саможертвата на 120 деца от град Ван, близо до руската граница по време на първата световна война.

Още в навечерието на войната регионът около града не е много спокоен - войнствени арменци водят партизанска война виждайки в първата световна война сгоден момент да отцепят районна от Турция и да имат мечтаната силна Арменска държава.

Както знаем от историята по време на първата световна война Турция е на страната на остта (особено със съсед като Русия, изборът и е почти предупределен).

Историята на подвига на децата се разказва от сестрата на едно от тях, която от 4-5 години се опитва да се омъжи за лейтант от армията, но той непрестанно е на фронта, първо локални конфликти, после балкански войни и тя все го чака и все не могат да се вземат.

Турското военначалство предусеща надвесващата се над света война и решава през лятото да проведе нещо като военно учение за по-големите деца от града, учи ги да стрелят и боравят с оръжие.

Избухва първата световна война, руските войски настъпват, турската армия ги посреща, но обещаната от Германия помощ и муниции не пристигат. Единствено мъглата спира руснаците по пътя им към град Ван.

Градът е празен, останали са около 10 войника и старците. Пред жителите му има два варианта - руснаците да пробият и да ги избият или да напуснат града и да занесат муниции на фронта на 80 километра от града. Но кой да ги донесе? Няма мулета, няма каруци, всичко отдавна е на фронта.

Някой подхвърля - децата. Нека пратим децата да занесат мунициите. Никой баща не може да вземе лесно такова решение, всички деца от града 120 на брой, решават да се жертват. Тръгват заедно с няколко офицера, само тези над 15 носят пушки, имат палатки, одеяла и шепа муниции за войниците на фронта.

По средата на похода им през заснежените планини ги нападат арменските партизани, с дружни усилия и няколко жертви ги отблъскват, доставят мунициите за 2 дена и покриват по 40 километра на ден. Времето е благосклонно към тях.

Укрилени от успеха, водачът им решава да поемат по по-кратък път на връщане, за жалост ги застига снежна буря вечерта на 24 декември, от 120 деца в града се връщат около 40, от тях от измръзване, ампутации на крайници, пневмония и други болести измират 18, от общо 120 смели деца оцеляват едва 22.

Филмът, музиката, атмосферата всичко е невероятно изпипано и направено със страшно много любов и почит към чутовната саможертва на децата.

Един филм, който си струва да изгледате:

Трейлър:



Ефектите:



Свалете филма


Пръстен

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час

на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

Веселин Ханчев


Весела Коледа приятели!

Весела Коледа Приятели!

Пожелавам Ви да бъдете много обичани и усмихнати, да си починете покрай празниците и да съберете сили за нови приключения и пътувания!

Пожелавам Ви коледното настроение никога да не Ви напуска и винаги да носите усмивката и топлината на Коледа у себе си.

Откриите вашата собствена витлеемска звезда и я следвайте, но помнете че Итака е само цел, а пътуването до нея е същественото.

Навярно разбрали сте вече, че Итаките много и далече са.

Създадох едно клипче, с което Ви поздравявам, Весела Коледа!




Коледно настроение

Павел ме въвлече в поредната блог игра. Този път е свързана със свежото коледното настроение - Покажи си украсата:

Моята украса е семпла, имам си една бяла изкуствена елха от миналата година и съм си я сложил над барчето в стаята. Настроението се допълва от няколко свещички, които съм запалил около нея и едно живо цвете, за да има все пак зеленина, тъй като не украсата а хората правят празника незабравим, в момента се радвам на компанията на баща ми, който кацна броени мигове преди снежната буря :)

Наздраве и Весела Коледа.Въвличам Favit, Мария и Тодор в играта.

Не та пущам

Снощи в "Маската" по случай събирането на випуск 2002 на Английската гимназия много се изкефих на една златна и неостаряваща песен Rainbow - Can't let you go:

...I don't want to live a lie
But I don't want to say goodbye
And I can't let you go
even though it's over
I just can't let you go
I know your love is growing colder...



Великите текстове са велики, не само защото са много дълбоки, много затрогващи и тн, те са и това, но най-вече са истински и общовалидни.

Колкото и пъти да съм се разделял с някоя мила девойка, винаги, винаги: "can't let you go"...като химн отеква...

Песента съвсем правилно описва и проследява настроенията на влюбения след раздялата:

I can't let you go
even though it's over

Не те пущам, въпреки, че всичко е свършило.

I just can't let you go
I know your love is growing colder.

Виждам че не ми се кефиш вече, ма па те не пущам!

Еле, малко му се прояснява човечеца и поне пита:

"Е шо тъй?"
Where did we go wrong?

Преди това, разбира се, почва да се пазари:

I don't want to fight
Нема се тепаме

Искам да те разбера (да бе, то ако си искал да си разбрал до са...)
All I want to do is try and understand

Много неща можеше да направиш ма отече вече...
Babe what can I do

И как завършва? С молби и кандардисвания как иначе...

Don't go

Та така, като слушате тази велика песен, опитайте се и да я чуете.

Тревожно ми е

В няколко популярни форума в интернет, започнаха да се чуват гласове за масов протест на 14 януари - денят, в които народните избранници ще се върнат от едномесечен отпуск.

Тревожно ми е. Много ми е тревожно.

Дори да се съберат повече хора от колкото полицаи, какво ще поискат ?

Предсрочни избори ? И кой да дойде на власт ? Ковачки ли ?

Опасявам се, че ако се стигне до масов протест, пак тълпата без да се усети ще обслужи интересите на шепа хора, дето десетилетия си киснат в парламента, сменят цветове от време на време, но не се махат оттам.

Моля Ви граждани, преди да ходите на протест формулирайте добре исканията си, скандирания като "Кой не скача е червен" може да Ви сгреят за момента, но с тях няма да изкарате зимата.

Днес ми стана много тъжно как кметът мачо и Серго си прехвърляха топката, кой се подиграл повече със зърнопроизводителите. Цяла България се подиграва с тях, начело с турските кадри в министерството на земеделието, които целенасочено съсипват българското стопанство, за да може да внасяме турски домати и краставици.

Да не би пък само зърнопроизводителите да страдат ? Защо тракторите дойдоха само от Северна България? Няма ли трактори в Кюстендил, в Дупница ?

Може значи в Гърция да блокират границите и да заплащат, че няма да пуснат туристи да влезнат чак до февруари, тук видиш ли имат само 1 ден за протест!

И след този един ден какво ? Купища лъжливи обещания и пак същото ?

На мястото на земеделците щях да дойда не само с трактори, но и с добитък. Да оставя кравите да пасат и да серат по жълтите павета (тъкмо малко да запушат дупките) и нямаше да си тръгна от София, докато не ми обещаят нормално изкупна цена за млякото, за зърното, държавна подкрепа и политика ориентирана към оздравяане на селското ни стопанство.

Срамота е братя! Срамота! Земя за чудо и приказ ражда тръни! Трън до тръна! Пустее Добруджа, пустее...

Затова ли умряха дядовците ни на фронта ? За да никнат тръни по земите ни? Затова ли?


Община Люлин работи

Противно на очакването ми в община "Люлин" в съботния ден кипи усилен труд!

Два месеца заобикалям една яма в локалното платно до булевард "Петър Дертлиев" в Люлин 10 и днес се обадих в общината "Сектор "Архитектура и градоустройство". Не само че приеха сигнала ми, изслушаха ме, но и си записаха за още една плачебна улица - "ген. Асен Николов", която към "Сливница" е като лунен пейзаж.

Господинът, с който говорих беше доста учтив и спомена, че сега се изготвя плана за ремонти и поддръжка за 2009 и че с приоритет за улиците, по които се движи масовият градски транспорт, но внимание ще се обърне и на другите проблемни точки.

Ще информирам когато дупката се запълни.


Награден

Днес е много весел ден.

Първо, цял ден си общувам с Елфа и други видни блогъри, развеселих се с публикацията на Венци, в която показва как си е купил "Гореща точка" от "Кауфланд". Венци доста забавно е представил материала и е пуснал дори игра с награди... е, аз спечелих приза - Компактна работна лампа:

Благодаря Венци! You made my day!

За Емо

Талантливият Емил Харизанов от София е само на 22 години и се нуждае от помощта ни!

Семейството му се мъчи да намери средства, за да излекува сина си, пострадал при нелеп инцидент. На 24 август 2008 година претърпява тежка травма по време на ваканцията си във Варна и чупи пети шиен прешлен. В многопрофилната болница за активно лечение „Света Анна” – гр. Варна, младежът е подложен на тежка операция, след която е прехвърлен в МБАЛСМ „Пирогов” в София. На 28 октомври е изписан в обездвижено лежащо състояние, като единствените препоръки са за „хигиенно охранителен режим”, които на практика оставят Емил без конкретно решение по отношение на неговото лечение и терапия, тъй като в България условието за постъпване на пациент в рехабилитационен център е той да ползва инвалидна количка. Емил Харизанов не търси състрадание, макар самият той многократно да е помагал на хора в беда. Талантливият млад художник получава травма, при която остава неподвижен. Родителите са получили уверенията на д-р Трегер от Израел, че е възможно възстановяването на младежа, но са необходими много средства за лечението му. Майката вярва, че нейният Емо ще върне способността си за движение, че пак ще се превърне в силното момче, което тя познава.

Дари 1 лв изпращайки текст "dms emo" на номер 17 777, подкрепи един български творец. (за абонати на GLOBUL, vivatel и M-Tel).

Дай шанс на Емо!

Единственият шанс за Емил днес е лечение в специализиран параплегичен център в Швейцария, където прогнозите, дадени от специалисти за обнадеждаващи. Необходимата за лечението на Емо сума възлиза на 280 000 швейцарски франка.

За изпращането на дарителски SMS ще бъдете таксувани с 1,20 лв. с ДДС.

Избраната от вас кампания получава минимум 90% от всички финансови постъпления, а останалата сума покрива административни разходи по проекта DMS. Повече информация можете да намерите тук.

Благодарим ви, че подкрепяте Емо!

Художествената гимназия заедно с родителите на Емо и всички негови приятели организират благотворителна изложба тази събота 20-ти декември, от 18:30 (с офиц,иална пресконференция от 15:30) в сградата на Националната Художествена Гимназия в София (розовата сграда срещу Попа ). Моля заповядайте! Присъствието ви ще бъде оценено в привличането на внимание върху проблема на Емо! Изложбата ще бъде отворена и на 21 декември от 9 – 22часа.


Ах, сестра ти...

Няколко по различни коледни песнички:




Гърция в моя обектив

С голяма радост разбрах, че получавам поощрителна награда от конкурса:


Изпратих две снимки за конкурса, не знам коя са избрали, ето ги и тях:

Облаците и слънцето над Навплион:
Партенона се подава изпод развалините на храма на Зевс в Атина:
Снимките вече съм ги качвал в блога, вижте по какъв повод:

Най-добрата ми снимка

И небето се отвори!


Сигнал - Сбогом!

Още ми държи влага от концерта на "Сигнал", пък и напоследък с оглед на взаимоотношенията с другия пол песента е много тематична, поздрав:

Сигнал - Сбогом:

Сбогом, дано си щастлива
утре далече от мен.



Късно е, няма обратен път назад.
Късно е, всеки живее в собствен свят .
Късно е, наша несбъдната мечта,
невъзможен порив се оказа любовта.

Късно е, думите щом сега горчат.
Късно е, щом и сърцата ни мълчат.
Късно е, сякаш изправени на съд,
без вина виновни сме със теб за първи път.

Сбогом, дано си щастлива
утре далече от мен.
Друга любов по-красива,
знам ще те спре някой ден.

Късно е, спомена само в този час
може би мост е нетраен между нас.
Късно е, наша несбъдната мечта,
невъзможен порив се оказа любовта.

Сбогом, дано си щастлива
утре далече от мен.
Друга любов по-красива,
знам ще те спре някой ден.


Марто в RE:TV

На девети декември, както и своевременно информирах, бях гост на Иван Бедров в студиото на "Булевард България" по РЕ:ТВ.

Компания ми правеше Бойко Борисов от АНА (Гръцката информационна агенция, не кмета).

Говорихме си за безредиците в Гърция, а от Солун на живо се включи и Peb

На първото филмче, съм компилирал само моментите, в които говорим аз или Peb, не са много, тъй като Бойко е профисионален журналист и трудно се взима думата от него, добре че Иван ми я даваше от време на време.



Цялото интервю:



Подобно: Re:TV показа Marfuzii.net

Каквото и да си говорим, Алекси няма да се върне...

Вчера полицаят пледира невинен, хвърляйки чернилка върху момчето и не каза дори едно "Извинявайте" или "Съжалявам", ако някой се беше занимал с показанията му, можеше всичко да свърши.

Rammstein - Stripped

Един кавър, който според мен е далеч по-добър от оригинала на Depeche Mode:

Поздрав на всички приятели и познати и хубавите им колежки и офис асистентки по случай настъпващите коледни партита:

Rammstein - Stripped:

Suit UP!

В сезонът на коледните партита, мотивация за обличане от любимия герой и любимия сериал:


Още от сериала:

Полетът на костенурката

Откакто поставих кода на Topbloglog.com в блога си: Блог класация с голямо задоволство гледам вечер с колко места съм издрапал нагоре. Поставих бутона щом влезнах в топ 50 и за няколко дена дръпнах до 44-то място!

Днес гледам, че съм се шмугнал преди Блогът за Икономика и Блогът на Мартин Димитров, но най-важното е че съм прескочил мястото около и под рекламата на Google :)

Лично аз съм против автоматичните класации, за мен най-важното в блогването е да пишеш това което мислиш, по лесен и разбирам начин, така че да може да се заформи диалог с хората които те четат, иначе ако пишеш за челни места по разни класации, по-добре не се захващай.

Все пак всяко едно подобно признание си е полезен стимул за всеки един блогър и колкото и далечно да е 44-тото място, си мисля, че след време ще виждам блога си все по-напред и по-напред, което разбира се зависи и от вас - хората които го четат!

Благодаря на всички вече 151 806 човека, който сте отделили от времето си, за да ме прочетете!

От друга страна, много се радвам че приятелят ми Клеарх, е на почетното 18-то място в българската блогосфера! Честито Клеархе! Блог класация


К.У.Р.Е.Ц

Аман от политически сили, партии, формални и неформални лидери, гейове и мачовци!

Аман от съкращения, абревиатури и недомлъвки, скрити послания и неясни съзнания!

Гласувайте за най-модерната и демократична партия в България:

Kоалиция за Успешно Развитие и Европейски Ценности (К.У.Р.Е.Ц.)

К.У.Р.Е.Ц. ще запълни всички дупки!
К.У.Р.Е.Ц. ще ви оправи за 800 секунди!
К.У.Р.Е.Ц. стои зад всеки от вас!
К.У.Р.Е.Ц. е вашето бъдеще!
К.У.Р.Е.Ц. е във вашите ръце!

Споделено от Боби

Marfuzii.net в RE:TV

Преди малко ми се обадиха от екипа на "Булевард България" по RE:TV, ще бъда гост на Иван Бедров в студиото днес от 19:30, а Peb ще се включи дистанционно от Солун.

Ще говорим за размириците в Гърция, последвали "убийството" на един младеж.

Така че включете телевизорите си на RE:TV, днес в 19:30

За да добиете представа за какво ще си говорим:



Протести и в Патра:



Любителско видео, чува се стрелбата по малкия Алекси и реакцията на човека с телефона:

Είναι μαλάκες ρε! 26 000 преглеждания...:



Митинг на комунистите ККЕ (Κομουνιστική Κόμμα Ελλάδος) в Солун:



Солун, военно положение, днес 9 декември:



Солун, КакНеСе чупи светофар 8 декември:




Разликата между анархистите...
И студентите:
И какво се случва с първите:
Полицията ползва химикали с изтекъл срок на годност:

Плесио:
Дано има застраховка:
Боят настана, тупкат сърца ни, ето ги близо наш'те душмани:Поеми:
Захвани:
Кунг ФУ задвратник:
Така спират куките:
И "Ford" са виновни за убийството:

И две новини от "Новините от Гърция"

Осми декември ли ?

След като прочетох публикацията на wattie: Честит празник студенти, започнах да свързвам парчетата от пъзела и защо сутринта по кръстовищата имаше Happy Hour, тоест нямаше много коли.

Те студентите жадни за празнуване опразнили София още от петък.

Аз излизах в събота и се прибрах в неделя, както и много мои колеги.

Затова днес ще отпразнувам празника с четене на книга, така де, при положение че от седем дена в седмицата, средностатистическият студент пие и излиза в осем от тях, то какъв празник ще е осми декември, ако пак прави същото ?

Затова предлагам на другарите студенти да направят нещо ново, което рядко им се случва в студенсткия живот - да почетат или да идат на лекции :)


Gaudeamus Igitur

Студенсткият химн - Gaudeamus Igitur - честит празник студенти:



1.
Нека се радваме
докато сме млади!
След весела младост,
след тежката старост,
ний накрая ще умрем.
2.
Къде са, срещу нас
които бяха по света?
Вървете нагоре,
слезте надолу,
където вече бяхте.
3.
Нашият живот е кратък,
ще свърши в близко време.
Смъртта идва бързо,
грабва ни жестоко,
никого не ще пощади.
4.
Да живее Академията,
да живеят професорите!
Да живее всеки навсякъде,
да живеят всички навсякъде,
нека винаги да са в цветове!
5.
Да живеят всички девойки,
крехки, стройни!
Да живеят и жените,
нежни, достойни за обичане,
добронамерени, трудолюбиви!
6.
Да живее и републиката
и онзи, който я управлява!
Да живее нашият полис
и това приятелство,
което ни събира тук.

Gaudeamus igitur,
Iuvenes dum sumus;
Post iucundam iuventutem,
Post molestam senectutem
Nos habebit humus,
Nos habebit humus.

Ubi sunt, qui ante nos
In mundo fuere?
Vadite ad superos,
Transite ad inferos,
Ubi iam fuere,
Ubi iam fuere.

Vita nostra brevis est,
Brevi finietur;
Venit mors velociter,
Rapit nos atrociter;
Nemini parcetur,
Nemini parcetur.

Vivat academia,
Vivant professores,
Vivat membrum quod libet,
Vivant membra quae libet;
Semper sint in flore,
Semper sint in flore.

Vivat et respublica
Et qui illam regit,
Vivat nostra civitas,
Maecenatum caritas,
Quae nos hic protegit.

Vivant omnes virgines,
Faciles, formosae,
Vivant et mulieres,
Tenerae, amabiles,
Bonae, laboriosae.

Pereat tristitia,
Pereant osores,
Pereat diabolus
Quivis antiburschius,
Atque irrisores.


Внимание - алкохол

Студенти, честит празник и помнете, че консумацията на алкохол може да Ви накара да мислите че:

  • Може да говорите с пълна уста без да плюете
  • Че сте супер танцьор
  • Притежавате скрити кунг-фу заложби.
Изгледайте клипчето за още примери:



Умната довечера!

Благодарности на Мария за клипчето.