И като каза, рече...

Тазгодишната киномания ще ни зарадва с един турски филм и нито един гръцки.

Турският - "Мустафа" е първият филм, който показва Ататюрк - бащата на турците, от една непозната, лична страна, представя го като пристрастен пияч, любител на развлеченията, леко меланхоличен и отчужден от собствената си държава лидер. Този нов поглед над живота на Мустафа Кемал (който е бил и турски консул в България) напълно заслужава нашето внимание.

Филмът е дело на известният режисьор документарист от южната ни съседка - Джан Дюндар.

470 000 зрители гледат филма за първите пет дни след премиерата в Турция. Режисьорът се радва на бурни овации по време на гала прожекцията в турската столица, в същото време разбира се, получава и силна критика от фанатичните поклонници на Кемал.

"Ататюрк изгради една нация, която беше на ръба да бъде прегазена, а сега бива представен като пиян меланхолик"

- пише Исрафил Кумбасар, журналист за "Йени Каг" - крайно националистичен всекидневник. Бихте ли приели подобен портрет за Чърчил ?

Други радикалисти отиват още по-далеч, позовавайки се на случая, когато през 2003 американски войски арестуват турски военни, което без малко не скъса политическите отношения м/у САЩ и Турция. Този филм е част от американски заговор за унижаването на армейския морал, заявяват те. По страниците на вестниците може да се срещнат и следните позиви:

"Не гледайте този филм, разубеждавайте и другите, но най-важното е да не позволите семето опетняващо образа на Ататюрк да попадне у децата Ви"

Двама лекаря, вече обявиха, че ще подадат съдебен иск срещу автора на филма, тъй като в него има сцени в който Ататюрк пуши. За справка в ляво - една от най-извесните снимки на Ататюрк, с цигара в ръка.

"Ататюрк е национален идол", казва Орхан Курал, изявления от сорта:

"Ататюрк пушел по 3 кутии цигари на ден, накърняват образа му и са незаконни. Чудим се дали това не е просто една реклама на тютюнопушенето"

Нападките срещу филма имат ефект.

Предпоследният филм на Дюндар от 1993 е задължителен за учениците в началното училище. Днес обаче, учителите се разколебали и не завели децата на уговорената прожекция тъй като... може да не е идеологически подходяща.

Това не е учудващо, както самият филм посочва, култът към личността на Ататюрк започва още приживе, усилва се много след смъртта му през 1938 и достига апогея си с военната хунта от 1980.

Наследство от най-кървавия военен преврат в Турция е и настоящата конституция на страната, която издига култа към Кемал в национална идеология:

"Всеки гражданин трябва да бъде отдаден на национализма на Ататюрк, неговите революционни реформи и принципи. Обиждането на Ататюрк е престъпление."

Специалистът по история на ранната турска република Айхан Актар казва:
"Хунтата от 1980 използва Ататюрк като боздуган срещу народа, нищо чудно че много са отвратени. Филмът на Дюндар е повратната точка в култа към личността на лидера."

Много турци както и самият Дюндар се надяват, че филмът ще помогне за разсекретяването на дневниците и писмата на Мустафа Кемал, които все още се пазят във военни или частни архиви.

"Престъпление е да не позволяваш на хората да знаят как Мустафа се е изразявал"

Казва Ипек Калислар, която беше осъдена през 2006 за обида срещу Ататюрк, заради книгата си, която написа за жена му и по-точно за:

"Да обичаш хора, без да имаш средствата да ги разбереш е много глупаво"

Кратка биография на роденият в Солун и служил като консул в София Мустафа Кемал Ататюрк

Гледайте Мустафа в кино Люмиер на 24 ноември, от 18:30