И като каза, рече...

"120" е меко казано уникален турски филм.

Гледал съм два турски филма до сега - "Речеп Иведик" и "ГОРА" - комедии.

"120" е военна драма, в която се проследява саможертвата на 120 деца от град Ван, близо до руската граница по време на първата световна война.

Още в навечерието на войната регионът около града не е много спокоен - войнствени арменци водят партизанска война виждайки в първата световна война сгоден момент да отцепят районна от Турция и да имат мечтаната силна Арменска държава.

Както знаем от историята по време на първата световна война Турция е на страната на остта (особено със съсед като Русия, изборът и е почти предупределен).

Историята на подвига на децата се разказва от сестрата на едно от тях, която от 4-5 години се опитва да се омъжи за лейтант от армията, но той непрестанно е на фронта, първо локални конфликти, после балкански войни и тя все го чака и все не могат да се вземат.

Турското военначалство предусеща надвесващата се над света война и решава през лятото да проведе нещо като военно учение за по-големите деца от града, учи ги да стрелят и боравят с оръжие.

Избухва първата световна война, руските войски настъпват, турската армия ги посреща, но обещаната от Германия помощ и муниции не пристигат. Единствено мъглата спира руснаците по пътя им към град Ван.

Градът е празен, останали са около 10 войника и старците. Пред жителите му има два варианта - руснаците да пробият и да ги избият или да напуснат града и да занесат муниции на фронта на 80 километра от града. Но кой да ги донесе? Няма мулета, няма каруци, всичко отдавна е на фронта.

Някой подхвърля - децата. Нека пратим децата да занесат мунициите. Никой баща не може да вземе лесно такова решение, всички деца от града 120 на брой, решават да се жертват. Тръгват заедно с няколко офицера, само тези над 15 носят пушки, имат палатки, одеяла и шепа муниции за войниците на фронта.

По средата на похода им през заснежените планини ги нападат арменските партизани, с дружни усилия и няколко жертви ги отблъскват, доставят мунициите за 2 дена и покриват по 40 километра на ден. Времето е благосклонно към тях.

Укрилени от успеха, водачът им решава да поемат по по-кратък път на връщане, за жалост ги застига снежна буря вечерта на 24 декември, от 120 деца в града се връщат около 40, от тях от измръзване, ампутации на крайници, пневмония и други болести измират 18, от общо 120 смели деца оцеляват едва 22.

Филмът, музиката, атмосферата всичко е невероятно изпипано и направено със страшно много любов и почит към чутовната саможертва на децата.

Един филм, който си струва да изгледате:

Трейлър:

Свалете филма

Тазгодишната киномания ще ни зарадва с един турски филм и нито един гръцки.

Турският - "Мустафа" е първият филм, който показва Ататюрк - бащата на турците, от една непозната, лична страна, представя го като пристрастен пияч, любител на развлеченията, леко меланхоличен и отчужден от собствената си държава лидер. Този нов поглед над живота на Мустафа Кемал (който е бил и турски консул в България) напълно заслужава нашето внимание.

Филмът е дело на известният режисьор документарист от южната ни съседка - Джан Дюндар.

470 000 зрители гледат филма за първите пет дни след премиерата в Турция. Режисьорът се радва на бурни овации по време на гала прожекцията в турската столица, в същото време разбира се, получава и силна критика от фанатичните поклонници на Кемал.

"Ататюрк изгради една нация, която беше на ръба да бъде прегазена, а сега бива представен като пиян меланхолик"

- пише Исрафил Кумбасар, журналист за "Йени Каг" - крайно националистичен всекидневник. Бихте ли приели подобен портрет за Чърчил ?

Други радикалисти отиват още по-далеч, позовавайки се на случая, когато през 2003 американски войски арестуват турски военни, което без малко не скъса политическите отношения м/у САЩ и Турция. Този филм е част от американски заговор за унижаването на армейския морал, заявяват те. По страниците на вестниците може да се срещнат и следните позиви:

"Не гледайте този филм, разубеждавайте и другите, но най-важното е да не позволите семето опетняващо образа на Ататюрк да попадне у децата Ви"

Двама лекаря, вече обявиха, че ще подадат съдебен иск срещу автора на филма, тъй като в него има сцени в който Ататюрк пуши. За справка в ляво - една от най-извесните снимки на Ататюрк, с цигара в ръка.

"Ататюрк е национален идол", казва Орхан Курал, изявления от сорта:

"Ататюрк пушел по 3 кутии цигари на ден, накърняват образа му и са незаконни. Чудим се дали това не е просто една реклама на тютюнопушенето"

Нападките срещу филма имат ефект.

Предпоследният филм на Дюндар от 1993 е задължителен за учениците в началното училище. Днес обаче, учителите се разколебали и не завели децата на уговорената прожекция тъй като... може да не е идеологически подходяща.

Това не е учудващо, както самият филм посочва, култът към личността на Ататюрк започва още приживе, усилва се много след смъртта му през 1938 и достига апогея си с военната хунта от 1980.

Наследство от най-кървавия военен преврат в Турция е и настоящата конституция на страната, която издига култа към Кемал в национална идеология:

"Всеки гражданин трябва да бъде отдаден на национализма на Ататюрк, неговите революционни реформи и принципи. Обиждането на Ататюрк е престъпление."

Специалистът по история на ранната турска република Айхан Актар казва:
"Хунтата от 1980 използва Ататюрк като боздуган срещу народа, нищо чудно че много са отвратени. Филмът на Дюндар е повратната точка в култа към личността на лидера."

Много турци както и самият Дюндар се надяват, че филмът ще помогне за разсекретяването на дневниците и писмата на Мустафа Кемал, които все още се пазят във военни или частни архиви.

"Престъпление е да не позволяваш на хората да знаят как Мустафа се е изразявал"

Казва Ипек Калислар, която беше осъдена през 2006 за обида срещу Ататюрк, заради книгата си, която написа за жена му и по-точно за:

"Да обичаш хора, без да имаш средствата да ги разбереш е много глупаво"

Кратка биография на роденият в Солун и служил като консул в София Мустафа Кемал Ататюрк

Гледайте Мустафа в кино Люмиер на 24 ноември, от 18:30

Промени по закона за ограничаване на свободата на словото се очаква да внесе турското правителство за обсъждане в парламента до края на седмицата. Този закон се счита за една от най-големите пречки пред опита на Анкара да започне преговорите по присъединяването си към структурите на ЕС.

Турското правителство е обект на силни критики от страна на ЕС относно член 301 от турския наказателен кодек, който предвижда въвеждането под наказателна отговорнсот на всеки журналист или писател (блогър?) дръзнал да пише за Арменския или Кюрдски геноцид.