И като каза, рече...

На 22 април в хотел Радисън хората от Лукрат ще съберат на едно място редица експерти в областта на ползваемостта, ще споделят ценен опит и ще помогнат на всички участници в тренинга "Съдържание за уеб на живо" (запиши се, има места) да създават добре оформени и атрактивни текстове както за хората, така и за търсещите машини.

Освен съучредителят на Лукрат - Димитър Симов (Джими), лектори ще са графичният дизайнер Борил Караиванов от Би Ес Ейч (BSH), Владимир Петков (Каладан) от Economedia и Огнян Младенов (oggin).

Досега съм присъствал на два много добре организирани семинара от Лукрат (Семинарът по ползваемост и семинара посветен на световния ден на ползваемостта) и в двата случая останах много доволен и научих много нови неща. Това ще ми е първият тренинг от Лукрат и много се радвам, че няма да следва суховатия модел на строгия семинар, в който лекторите говорят, а публиката слуша (скучае и кима с глава).

От Лукрат са го замислили така, че докато лекторите говорят, участниците в семинара ще могат да приложат и дискутират това което чуват, както и да се включат в конкурса за най-добре оптимизиран текст (атрактивнен, лек за четене, оптимизиран за търсачки (SEO) и графично оформен – всичко, за което ще се дискутира на тренинга.) Най-добрите ще получат награди от спонсорите на събитието. Поощрителни награди ще има и за най-усърдните и активни участници в тренинга. Надявам се този модел да става все по често срещан, защото единствено чрез прилагането на теорията в практиката може да се научи нещо качествено, а когато се добавят конкуренция и награди става още по-интересно :)

Все още можете да се запишете за участие и да научите много нови неща. Цената на това познание е 168 лв. (включва две кафе паузи и обяд). Чест прави на Лукрат че с част от приходите от тренинга ще подкрепят каузата на Зелени Балкани Да свием гнездо.

Днес имах много приятна среща с Атанас Сугарев - един от най-големите български преводачи.

Говори за проблемите в превода, главно в поезията, за това как един преводач трябва да се потопи, да се слее с автора и светоусещането, аудиторията му, за да се получи един добър превод/пресъздаване/адаптиране.

Много ми хареса примера за непреводима игра на думи, която даде с това стихотворение на Веселин Ханчев:

И един много точен цитат за отговорността на преводача, пред... цивилизацията :)



Отнасяйте се с уважение към хората, които четат преводите ви!

Един специален подгрев (поздрав/подгряване) за утре.

От преди 12-13 години - Камен Воденичаров - Не съм Избягал:

Снощи в "Маската" по случай събирането на випуск 2002 на Английската гимназия много се изкефих на една златна и неостаряваща песен Rainbow - Can't let you go:

Великите текстове са велики, не само защото са много дълбоки, много затрогващи и тн, те са и това, но най-вече са истински и общовалидни.

Колкото и пъти да съм се разделял с някоя мила девойка, винаги, винаги: "can't let you go"...като химн отеква...

Още ми държи влага от концерта на "Сигнал", пък и напоследък с оглед на взаимоотношенията с другия пол песента е много тематична, поздрав:

Студенсткият химн - Gaudeamus Igitur - честит празник студенти:

1.
Нека се радваме
докато сме млади!
След весела младост,
след тежката старост,
ний накрая ще умрем.
2.
Къде са, срещу нас
които бяха по света?
Вървете нагоре,
слезте надолу,
където вече бяхте.
3.
Нашият живот е кратък,
ще свърши в близко време.
Смъртта идва бързо,
грабва ни жестоко,
никого не ще пощади.
4.
Да живее Академията,
да живеят професорите!
Да живее всеки навсякъде,
да живеят всички навсякъде,
нека винаги да са в цветове!
5.
Да живеят всички девойки,
крехки, стройни!
Да живеят и жените,
нежни, достойни за обичане,
добронамерени, трудолюбиви!
6.
Да живее и републиката
и онзи, който я управлява!
Да живее нашият полис
и това приятелство,
което ни събира тук.

Gaudeamus igitur,
Iuvenes dum sumus;
Post iucundam iuventutem,
Post molestam senectutem
Nos habebit humus,
Nos habebit humus.

Ubi sunt, qui ante nos
In mundo fuere?
Vadite ad superos,
Transite ad inferos,
Ubi iam fuere,
Ubi iam fuere.

Vita nostra brevis est,
Brevi finietur;
Venit mors velociter,
Rapit nos atrociter;
Nemini parcetur,
Nemini parcetur.

Vivat academia,
Vivant professores,
Vivat membrum quod libet,
Vivant membra quae libet;
Semper sint in flore,
Semper sint in flore.

Vivat et respublica
Et qui illam regit,
Vivat nostra civitas,
Maecenatum caritas,
Quae nos hic protegit.

Vivant omnes virgines,
Faciles, formosae,
Vivant et mulieres,
Tenerae, amabiles,
Bonae, laboriosae.

Pereat tristitia,
Pereant osores,
Pereat diabolus
Quivis antiburschius,
Atque irrisores.

В рамките на своя проект СтоЛица “Литературен вестник” обявява литературен конкурс за разказ, стихотворение и есе за автори дебютанти (без издадена книга) на тема “Столица”. Във всяка категория ще бъде присъдена по една награда в размер на 100 лв. Номинираните текстове ще бъдат издадени в сборник и ще участват в поетично четене в рамките на проекта.

Изпращайте текстовете си на адрес lv_priturka@abv.bgТози е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка за да го видите до 15 март 2009 г.

"Книгата" в ляво, е комплимент за това печатно недоразумение, излезло изпод пресите на видната българска издателска къща:
"Арго Пъблишинг".

Арго, на гръцки има две значение - Αργό - кораба на спътниците на Язон, откъдето носят и името си аргонавти и αργκώ - жаргон.

Именно на жаргон е написано това "Право на Европейския Съюз".

Толкова са бързали да пуснат "книгата" на пазара, че дори не са редактирали превода.

Днес се занимавахме с превод на гръцки на 110-та и 111 страница от това четиво.

Ето какво срещнахме на 110-та страница.

"Безспорно един от най-важните международни договори са сключваните довори"

Нещо да ви прави впечатление?

Два елемента на една фраза, несъгласувани по число. Да, не са съгласувани.

Но нека зачетем по надолу:

"Например Договорът за научно и техническо сътрудничество,
подписан на 27.06.1986 г. между
Европейската общност..."

Запазвил съм оригиналното форматиране на текста, да стартиран е нов параграф, без да бъде завършено изречението дори.

Искам само да кажа, че каквито и да са били причините преводът от английски да не се редактира, както и цялата книга, то те не правят добра реклама на издателството.

Двата примера са извадени от две съседни изречения, не ми се мисли, колко ще намеря, ако закупя цялата книга.

Тема за размисъл:

Навремето имахме издателства като:

"Народна Просвета" и "Народна Младеж", можеше да са държавни, можеше да са социалистически, можеше да са всякакви, но поне имаха български имена, какво ви говори едно гръко-английско заглавие на просветно дружество, като издателска къща?

"О неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин?"

Ако искате да се посмеете, купете си книгата ;)

Пътувал си Буш към ранчото си в Тексас, но не щеш ли Мерцедесът му блъснал една котка на пътя.

Шофьорът спрял лимузината, Буш слезнал и казал:

- Стой тук, отивам да се извиня на собственика и се връщам след малко.

Минал час, два... Буш го няма...

Шофьорът тръгнал да го търси, влиза в къщата и гледа Буш в смъртоноста схватка с фермера, панталоните на президента скъсани, ризата садрана, а фермера го налага с една вила.

Едвам ги разтървал, спасил президента и продължили.

Малко по-надолу по пътя, докато шофьорът на Буш му подавал мокри кърпички към задната част на лимузината, пред колата изскочило едно прасе, и гумите го премазали.

Буш казал:

- А не, върви ти, аз повече не се извинявам на фермери днес.

Отишъл шофьора, няма го час, два...

Буш на свой ред тръгнал да го търси, стигнал почти до вратата на фермата и гледа шофьорът излиза с подаръци, зачервен от вино нос, и много трохи от обилната трапеза по костюма си...

- Какво стана? Запитал с недоумение Буш...

- Ами нищо, влезнах и им казах:

"Аз съм шофьорът на Буш, прасето е мъртво"

Ели Кокину - Не съм добреΈλλη Κοκκίνου Δεν πάω καλά
Текст: Никос Гритсис Στίχοι: Νίκος Γρίτσης
Музика: Тасос ПанагисΜουσική: Τάσος Παναγής

Ели Кокину - Наистина съжалявам Έλλη Κοκκίνου Λυπάμαι ειλικρινά
Текст: Христос Кандзелис Στίχοι: Χρήστος Καντζέλης
Музика: Тасос Панагис Μουσική: Τάσος Παναγής