И като каза, рече...

Родопите са красиво и тъжно място.
Планинските ридове не са високи, реките са страшни веднъж на няколко години, но разбунтуват ли се последствията им не могат да бъдат поправени с години.

С жена ми и детето бяхме на гости в Триград и в мен за пореден път се зароди желанието да стигна до едно от селата, за които всичките ми приятели говорят - Мугла. По птичи полет отстой на не повече от 25 км от Триград, по асфалт... на 90 км! с обиколка през Широка Лъка и Смолян. Преди повече от 15 години придошла река отнесла мостовете по краткия път от Гьоврен до Мугла.

Допълнително се амбицирах и като разбрах, че от Байкария са маркирали маршрут от 30 км. м/у двете села, за жалост техния трак в странния формат .gdp не ми свърши работа, но пък и не ми беше необходим.
Пътеката, поне до Чаирските езера, не може да се сбърка - след дяволското гърло се завива надясно и се следват червените триъгълници или червено/бялата туристическа маркировка. От едната страна тече реката - от началото до сами пътя, а после в дълбоко дере. От другата има отвесни скали. Странични пътеки няма или са къси и се пускат до някое вирче в реката. Самият път е идеален за колоездене - широк, горски, скалист път. Ако ще и две седмици да вали, пак няма да се разкаля сериозно.

Този път също е подвластен на волята на реката. Още в началото се минава по един овехтял дървен мост. Добрата новина е, че дори този мост да рухне, реката малко под него е доста плитка и с равно корито, та  поне през лятото пак ще може да се преминава.


След като се мине по този мост, следващото интересно място е пътечка, която би ви отвела първо обратно в Триград, а после и в Доспат. Ако хванете горския път, който се извива от Триград ще се спуснете точно тук. Черният път от Триград обаче е доста гол и ако е много горещо е по-добре да тръгнете през ждрелото.


Пътят продължава да се вие между скалата и реката и в един момент минава през величествената каменна арка в началото на публикацията.

След това пресича реката на място, където няма и следа от мост. Няма смисъл да се пазите, при всички положения ще се намокрите, затова давайте смело. След едно стръмно качване ще се озовете на Чаирските Езера, а ако имате късмет и туристическия дом ще е отворен.


Аз спуках гума при езерта и се върнах позорно в Триград.

Ето маршрута м/у Триград и Чаирските езера, благодарение на Strava & Lifeproof
+ видео:

Machinarium е уникална и изключително увлекателна игра от чешкото студио за игри Amanita Design.

Всичко в machinarium е направено с много любов и майсторство като освен страхотната графика играта си има и специално композирана музика. Отделни нива са допълнително обвързани с музиката композирана от Томас Дворак - героят ни помага на една музикална група роботи да си оправят инструментите, а след това с радост танцува около тях.

Machinarium е съчетание на компютърна и редица настолни игри, в роботския бар например, ще трябва да победите друг робот в играта 5 in a row (нещо като морски шах, но далеч по трудно, а и роботите го играят с болтове и гайки :)

Пробвайте онлайн демото или го свалете оттук. (предупреждавам, много е зарибяващо)

Трейлър:

Точно преди една година бях на един по-различен рожден ден, е годината се извъртя и пак се събрахме на същата полянка в Плана планина.

Хубавото на тези събирания е не само приятния им повод, превръщането им в традиция и запознаването с нови и нтересни хора, но и неволната равносметка, която си даваш за изминалата година, макар и да не е твоя рожден ден :)

Този път бях по-подготвен - с два спални чувала, две палатки и шалтета, но най-важното - челник благодарение на който успяхме дори по-тъмно и при забравени рейки на едната палатка да я разпънем в един импровизиран вигвам от клони. В последствие имах неспокойна нощ, да не би собственикът на заслона да дойде и да ми се ядоса, но не се появи.

Този път май-бяхме повече хора, поне преди да паднат температурите под пет градуса :) На сутринта пак останахме едва една шепа подготвени планинари и... Бери, ротвалейрът на Филип, която с охота се погрижи за малкото останали недоизядени хранителни запаси:
Като казах запаси, трябва да отбележа, че бяхме взели повече пиене отколкото храна, но все пак успях да разменя еидн Oettinger срещу 5 превъзходни кюфтета и не останахме гладни :) А и ометохме цял хляб и три селски домата, който на тази височина ни се сториха просто превъзходни.

Получи се отново страхотно парти и се запознах с много яки хора!

За догодина май ще трябва да търсим друга полянка, тъй като много хора си тръгнаха намръзнали :(

Прилагам карта, ако все пак се събираме отново там, хората да се ориентират по-лесно:

Поздрав за рожденика с неостаряващия Веско Маринов!



Наздраве!

Днес присъствах на откриването на изложба на детски рисунки в Гръцката Фондация за Култура в столицата - "Гърция през Моите Очи"

Гърция по принцип е хубава, а през невинните детски очи е просто прекрасна!

В началото като разглеждах рисунките, за момент забравих цялата мръсотия около изборите и пошлите прояви на връх Околчица днес.

Бързо си ги припомних обаче, като се сетих че си нямаме подобна фондация, сякаш в чужбина не живеят българи...

Живеят, но както каза другарят Калъф (Калфин) за четири години не успял да ги обгрижи достатъчно и иска още един мандат... - да ги довърши окончателно.

Просълзих се когато давахме наградите, по моя инициатива нямаше парична награда, раздавахме почивки... случи се това, което не исках да си представям... талантливото детенце, което грабна първа награда (почивка за семейството си в хотел в Гърция) е от бедно семейство от Силистра и родителите й не могат да покрият пътните разходи до Гърция и обратно.

Стана ми ужасно некомфортно, ще пробвам разбира се, чрез гръцкия бизнес съвет и чрез други контакти да уредя превоза им - заслужават го!

Не искам да живея в държава, в която висшите управленски кръгове се забавляват на гърба на народа...

Но стига негативизъм - малко изкуство на световно ниво от талантливи български деца от цялата страна:

Идете и се докоснете до изкуството на децата - София, ул. "Г. Бенковски 51" Гръцка Фондация за Култура.

Има едно място в София, на което обожавам да пия кафе, дори сам.

Не е заради кафето, кафето в Онда е гадно.

Но мястото на Онда на "бул. Цар Освободител" срещу руската църква е магично.

В периферното ти зрение е руската църква - с лъщящите си златни елементи.

От време на време се закрива от преминаващите хора - забързани или спокоини, усмихнати или намръщени, виждаш познато лице в тълпата, позната кола, махвате си, поздравявате се - усещаш пулса на града, на времето.

Краката ми се топлят на парното до прозореца, отпивам бавно от кафето си и преглеждам какво съм написал до момента... един познат ме привиква отвън, уговаряме се набързо за бар, прибирам лаптопа...

Казват че ако седиш достатъчно дълго време на Тайм Скуер в Ню Йорк, то целият град ще се изреди пред теб...

Мисля, че това място в София е именно карето около Военния клуб и Руската църква. С удоволствие бих гледал как целият град се изрежда пред мен, докато отпивам бавно кафенце в удобното кожено кресло...

Пожелавам Ви да бъдете много обичани и усмихнати, да си починете покрай празниците и да съберете сили за нови приключения и пътувания!

Пожелавам Ви коледното настроение никога да не Ви напуска и винаги да носите усмивката и топлината на Коледа у себе си.

Откриите вашата собствена витлеемска звезда и я следвайте, но помнете че Итака е само цел, а пътуването до нея е същественото.

Навярно разбрали сте вече, че Итаките много и далече са.

Създадох едно клипче, с което Ви поздравявам, Весела Коледа!

След като прочетох публикацията на wattie: Честит празник студенти, започнах да свързвам парчетата от пъзела и защо сутринта по кръстовищата имаше Happy Hour, тоест нямаше много коли.

Те студентите жадни за празнуване опразнили София още от петък.

Аз излизах в събота и се прибрах в неделя, както и много мои колеги.

Затова днес ще отпразнувам празника с четене на книга, така де, при положение че от седем дена в седмицата, средностатистическият студент пие и излиза в осем от тях, то какъв празник ще е осми декември, ако пак прави същото ?

Затова предлагам на другарите студенти да направят нещо ново, което рядко им се случва в студенсткия живот - да почетат или да идат на лекции :)

От около месец се радвам на слънчевите лъчи на едно място където топлият въздух от Йонийско море се сблъсква с невисоките планини по гръцкото краибрежието и в резултат тревата тук не изсъхва през лятото, цветята цъфтят дори и през Октомври и радват хората с аромата си, а зима почти няма. Мястото се казва Амудия и се намира в област Превеза, част от префектурата на Епир, Гърция.

Когато върхът на Залого е обвит в мъгла видът му от античния театър на Касиопи е завладяващ.

Когато човек изкачи двестате стръмни стъпала към върха може да докосне ниските купести облаци, които се образуват при сблъсъка на изпаренията от морето с ниската планина.

Една от жените, която скочила от скалите имала и малко дете със себе си, единствено то се спасило след като вързопчето му се оплело в клоните на едно дърво.

В България най-известната легенда за подобна саможертва е тази на 40-те девици, които завързали плитките си една за друга и скочили от скалите на нос Калиакра. В тяхна чест се издига обелиск малко преди входа към останките от античната крепост на Калиакра:
Подходящ момент за разходка из планините на Епир е ранната пролет или есен, когато всички е потънало в зеленина и е окъпано в цветове и разбира се няма много немски туристи.

За боядисването на кофите, местните не са чакали на градската управа, а собствениците на заведения и хотели са се усетили, че с минимални разходи ще допринесат за разкрасяването на градчето и за приятния престой на посетителите му. Дано и нашите хотелиери се усетят, че кофите за боклук не са единствено безплатен билборд и грозна рекламна площадка за чалга концерти.

От утре в Гърция започват летните намаления, цяла седмица магазините в Солун се подготвяха подобаващо да ги посрещнат. Впечатление правеха големите, но все още замаскирани рекламни позиви обявяващи до 70% намеление на стоките в магазина:

В Гърция може да правиш намаление само по време на обявеното от закона време или ако затваряш магазина или излизаш в пенсия, всички останали реклами за намеления се наказват съгласно закона за защита на конкуренцията.

Солун е само на 300 километра от София, в момента е почти празен поради липса на студенти и високите температури изгонили гърците по ръкавите на Халкидики, така че братя бугари дерзайте, сезонът на дините и намаленията дойде: