Vicky Cristina Barcelona

Гледах "Вики, Кристина, Барселона" в домашна атмосфера и едва след препоръката на Гаспи, по ирония на съдбата имах билети за отменения "Мустафа" от кинофеста и заменен именно с "Вики, Кристина, Барселона".

Филмът на Уди Алън, в който играят Скарлет Йохансон и Пенелопе Круз е много провокативен и поставя под много особен поглед човешките взаимоотношения като умело изгражда опозицията - "моят перфектен свят, в който привидно ще съм щастлив" и "моето налудничево увлечение, което ме прави щастлив сега".

За Вики и Кристина животът никога няма да е същия след двата месеца прекарани в Барселона и сложните любовни взаимоотношения, в които попадат след дръзката покана на един художник (по душа поет) да прекарат заедно няколко дни в Овиедо.

Вики и Кристина се влюбват в него, а пък той винаги ще обича и Мария Елена (Пенелопе Круз) бившата му жена, но и вечно вдъхновение и спътник в изкуството му.

Филмът те кара да се замислиш, струва ли си да стигнеш до точката на смъртта, за да соъзнаеш че не си живял, че не си обичал. Или макар и да е трудно и да се отклонява от перфектните ти представи си струва да се впуснеш в една истинска любовна авантюра, за да стигнеш поне малко по близо до отговора на "Какво е любовта?"

Чак сега разбрах, защо пред киносалона тогава имаше толкова много хора..



Филмът има и страхотен саундтрак, акустични китари и тази весела песен:




Posted in Етикети: , , |

1 коментара:

  1. Klearchos Says:

    Честита Нова Година!!