И като каза, рече...

Винаги когато в България падне малко сняга, една огромна група хора се чувства много щастлива.

Ескимосите имали над 50 думи за сняг - нормално, животът им зависи от това колко добре познават снега и характеристиките му.

В последните три дни, при придвижванията си до офиса извършвам задълбочени изследвания върху снега сковал София и установявам, че и в нашето общество се заражда подобна лексикална нужда, която допълнително се улеснява от звучното име на кметицата ни - "Сняг се сипе на Фъндъци" се превърна в устойчиво словосъчетание. Достоен за собствено име е и снеговалежът примесен със сахарски пясък на които също станахме свидетели.

С тази публикация ще маркирам още няколко типа сняг, лед и комбинации от двете, които ми позволиха да карам зимни кънки по кварталната улица - нещо което не бях правил от детството си.

В първите часове от падането на снега всеки се радват на пухкавата бяла покривка, която красиво прикрива кал и боклуци. След като бъде отъпкана хубаво от коли и пешеходци обаче и се поразтопи малко от обедното слънце ситуацията става тежка. С падането на нощта се превръща с гладък като огледало лед, който за жалост не става и за каране на кънки - твърде тънък и мръсен е :(

В България няма овал (съоръжение с дълга писта за бързо пързаляне с кънки), като не се чистят улиците, поне да се обособи някаква отсечка и да тренираме на нея, както спортисти, така и организатори на бленуваната олимпиада, която все се опитваме да приютим в полите на Витоша.

Данъкът на апартамента ми е... 280 лева! За тези пари поне можеха да ми осигурят чист лед за пързаляне, за чистене сме свикнали че не може и да си мечтаем.

Днес въпреки снега реших да отида на работа с колелото, което наричам Снежко. Станах рано, по алеята на Борис все още не беше натрупало, а и снегът не бе утъпкан, задачата изобщо не беше трудна, дори срещнах още един колоездач по пътя.

Забавната част както се досещате бе прибирането след целодневния обилен снеговалеж. За разлика от улиците, по алеята бяха минавали снегорини и снежната покривка не беше много дебела, но пък хората бяха направили снегът много неравен (особено покрай светофарите) в резултат на което трудно държах права линия и непрестанно поднасях наляво или надясно - за щастие не паднах нито веднъж.

Когато се прибрах по спирачките имаше толкова сняг че спирането беше невъзможно, задната гума не се въртеше свободно, а предната главина беше хванала ледена коричка отвън :) За сметка на това снегът бе изчистил веригата до блясък - дано не скърцам утре :)

Четката не беше достатъчна за отстраняване на снега и Снежко си взе топъл душ, сега е като нов и готов за нови снежни приключения утре сутрин.

Update 09 Март:

Днес сутринта положението беше много тежко - снегът беше още по-дълбок и пухкав и предната гума ми мяташе чак до колената. Вечерта обаче, хората бяха утъпкали достатъчно и се придвижвах спокойно по заледената пътека, дори успях да пресека на един дъх кръстовищата по пътя :)

Update 10 Март:

Треди ден с колело в снега и пети преход. Определено се кара най-добре върху лед с малко пухках сняг отгоре :)

Update 11 Март:

Четвърти ден с колелото в снега - определено се кара още по-добре върху омекнал лед и поотъпкан сняг отгоре му :)

Зима е, студено е, пийте витамини, за да сте здрави:

"120" е меко казано уникален турски филм.

Гледал съм два турски филма до сега - "Речеп Иведик" и "ГОРА" - комедии.

"120" е военна драма, в която се проследява саможертвата на 120 деца от град Ван, близо до руската граница по време на първата световна война.

Още в навечерието на войната регионът около града не е много спокоен - войнствени арменци водят партизанска война виждайки в първата световна война сгоден момент да отцепят районна от Турция и да имат мечтаната силна Арменска държава.

Както знаем от историята по време на първата световна война Турция е на страната на остта (особено със съсед като Русия, изборът и е почти предупределен).

Историята на подвига на децата се разказва от сестрата на едно от тях, която от 4-5 години се опитва да се омъжи за лейтант от армията, но той непрестанно е на фронта, първо локални конфликти, после балкански войни и тя все го чака и все не могат да се вземат.

Турското военначалство предусеща надвесващата се над света война и решава през лятото да проведе нещо като военно учение за по-големите деца от града, учи ги да стрелят и боравят с оръжие.

Избухва първата световна война, руските войски настъпват, турската армия ги посреща, но обещаната от Германия помощ и муниции не пристигат. Единствено мъглата спира руснаците по пътя им към град Ван.

Градът е празен, останали са около 10 войника и старците. Пред жителите му има два варианта - руснаците да пробият и да ги избият или да напуснат града и да занесат муниции на фронта на 80 километра от града. Но кой да ги донесе? Няма мулета, няма каруци, всичко отдавна е на фронта.

Някой подхвърля - децата. Нека пратим децата да занесат мунициите. Никой баща не може да вземе лесно такова решение, всички деца от града 120 на брой, решават да се жертват. Тръгват заедно с няколко офицера, само тези над 15 носят пушки, имат палатки, одеяла и шепа муниции за войниците на фронта.

По средата на похода им през заснежените планини ги нападат арменските партизани, с дружни усилия и няколко жертви ги отблъскват, доставят мунициите за 2 дена и покриват по 40 километра на ден. Времето е благосклонно към тях.

Укрилени от успеха, водачът им решава да поемат по по-кратък път на връщане, за жалост ги застига снежна буря вечерта на 24 декември, от 120 деца в града се връщат около 40, от тях от измръзване, ампутации на крайници, пневмония и други болести измират 18, от общо 120 смели деца оцеляват едва 22.

Филмът, музиката, атмосферата всичко е невероятно изпипано и направено със страшно много любов и почит към чутовната саможертва на децата.

Един филм, който си струва да изгледате:

Трейлър:

Предложението ми за ефективно снегопочистване - накратко, демонтират се лопатите от снегорините, монтират се на каминионите за смет, а отзад циганите ръсят сол ръчно, за да се топлят:

Всички знаем, колко неприятно и мястозаемащо е съхранението на летните гуми в домовете ни.

Гледките с гуми напълнили балконите ни също не са много красиви (плюс това така летните гуми се развалят)

От "София Франс Ауто" са видяли в това неудобство за клиентите си, една добра възможност да изкарат допълнителна печалба от услугата си "Хотел за гуми", както и да си осигурят покупка, монтаж и демонтаж на гуми в техните сервизни центрове.

Преди да се радвате, трябва да уточня, че летните Ви гуми (с или без джантите) може да останат на "хотел" в центровете на "Пежо" до 1 април 2009, САМО ако притежавате автомобил "Пежо".

При покупката на нови гуми от "София Франс Ауто" получавате пакета:

монтаж, демонтаж, баланс и хотел за гуми срещу 13 лева.

Ако пък си купите зимни гуми и джанти в комплект, получавате 20% отстъпка от джантите и безплатен хотел.

Гумите се настанавят в "хотела" следо внимателна оценка и описание и след като са снабдени с уникална пломба с идентификационен номер.

Публикувам тези снимки, защото щом в МЕТРО са пуснали промоция на зимни гуми, посланието е ясно, зимата си отиде... но на мястото на белият снежец идва калта... адска, лепкава, гъста, повсеместна, кал наслоявана с години по градските улици, кал която ме кара да си мия колата по два пъти на ден, кал завещана ни от социализма, кал от коята няма да се отървем, та в тоя стил:

КАЛ (Елин Пелин)

Кал ужасна, кал навред,
и назади, и напред,
кал във градския съвет,
кал и смет.
Кал в София,
кал до шия,
кал в еврейската чаршия,
в Ючбунар,
в Корубаглар,
дворци, улици площади -
калта нищо не пощади!...
И в Австрия, и в Сърбия,
и в Русия,
и в Турция -
кал до шия...
Запуши я!
Кал навред:
и в Рачовия кабинет
в пустата му политика
калта блика...
Кал ще само прочетете
във коя газета щете...
Кал в душите,
кал в сърцата,
на дявола по рогата,
кал в хазната!...
Калове ужасни, редки
гмижат в моите подметки,
кал във Гешовите сметки,
кал във съвестта човешка,
да признаем без болежка...
Кал навред,
кал и смет,
кал до шия!
Запуши я!...




Зимна носталгия 1