Голямото велоприключение

Снимка за спомен с победителя в 59-тата международна колоездачна обиколка на България и единствен четикратен победител в това състезание - Ивайло Габровски от отбора на "Ираклион - Несебър".

Съботният ден бе изпълнен с много колоездачни емоции. Започна в 8:15 от горублянското ханче заедно с група от около 10 ентусиаста, с крайна цел град Пловдив и новостроящия се колодрум, където финишира тазгодишното издание на обиколката на България.

Бях решил да карам с групата само до Ихтиман и обратно (~ 120 км от Люлин.) и да свърша после някои неотложни задачи. Прохладното време и мисълта, че активният сезон е към края си ме накараха да променя плана и така с трима верни другари решихме да се отклоним към Самоков и да се върнем покрай язовира - 155 км.

Когато излизам на къси карания не взимам със себе си пари и храна, та се наложи да заема някой лев от другарите за гориво - вафли "Боровец" четворка и посредствен сандвич на стотния километър, който ми се стори като невероятно кулинарно изкушение.

Почти нямаше движение по пътя, не ни валя дъжд и успешно стигнахме до сервиза на Наско на ул. "Гладстон" за преглед на велосипедите, където ни чакаше изненада:

Добър приятел на Габровски монтираше багажник за велосипеди на колата си и се приготвяше да прибере талантливия състезател след финала в Пловдив, заедно с колелата му.

Не чакахме втора покана, без допълнително замисляне натоварихме колелата и отпрашихме. Към четири и малко вече бяхме в града на тепетата, след като разпитахме къде е новостроящият се колодрум се отправихме към булевард "Източен", през плътна колона от спрели коли, които търпеливо изчакваха пристигането на колоната.

Бегачите пристигнаха и прелетяха пред нас, полицаите спряха устрема ни, но след като мина и последната кола от кордона се включихме в преследването по финалната права, а пък хората помислиха, че сме изостанали от основната група и ни окуражаваха с ръкопляскания и викове от типа: "Айде малко остана", "Айде давай, че ги изпусна", излишно е да описвам притока на адреналин, който изпитва човек в подобен момент.

И така с малко късмет и пристигане в точния час пресекох финалната линия на 59-тата международна обиколка на България :) Излишно е да описвам изненадата изписана по лицата на останалите приятели от групата, които си мислеха, че отдавна сме се прибрали в София.

Обещах им подробно описание в блога и се задоволиха с кратък коментар: "Е, прелетяхме :)"

След официалното награждаване (17:10) с още един ентусиаст се отправихме към София, за жалост спътника ми не извади късмет и спука гума още на изхода на Пловдив, оправи я и за около час извъртяхме 30-те километра до Пазарджик и мушнахме две татарски кюфтенца, че силите вече ни напускаха след вече 190 километра на седлото.

Докато ядях и гледах към притъмнялото небе на паркинга спряха няколко чисто нови рейса "Мерцедес" с предпазни бели лепенки и табели "Експорт", надеждата че може би отиват към София и надвисващата нощ победиха желанието ми да въртя още 110 километра до дома и попитах един от шофьорите:

"Do you speak English?"

А шофьорът ми отговори на чист български: "Абе давай на български бе момче".

Много се зарадвах, че имаме комуникация, човекът се оказа български турчин, който редовно кара рейсове за столичния градски транспорт, но предвид голямото разстояние правят няколко почивки с колегите му и спят в мотела на Ихтиман.

Качи ни в рейса, пусна радио "Веселина" и отпрашихме в мрака. В 20:45 бяхме на Ихтиман, оттам ни очакваха 60 км. в пълен мрак до София. Спътникът ми отново спука гума след като в тъмнината нацелихме много дълбоки дупки, смяната отне доста време, тъй като разчитахме на фаровете на преминаващите коли да осветляват мястото на ремонта, а за жалост нямаше достатъчно трафик.

След малко потеглихме пак, а в главата ми се въртяха картини на разсипани тухли и разпиляни дървени трупи, покрай които толкова често сме преминавали през деня, за щастие не попаднахме на подобни препятствия и след около два часа стигнахме до няколкото работещи лампи преди Горубляне.

В 23:15 вече си бях вкъщи, след 262 километра и 14 часа приключения на седлото!

хостинг и домейни

5 коментара:

  1. fen Says:

    Голямо приключение, шампионе.

  2. frog'n'roll Says:

    Нашето момче е най-доброто. :) Ако оправят колодрума и в Бургас, ще е супер, макар че на шосе и по часовник не са едно и също. Но май няма да стане - паркирането на коли в съсипан колодрум е по-доходно и не иска инвестиции. :(

  3. marfi Says:

    Нали имаше план за голям, закрит колодрум и хотел ?

  4. frog'n'roll Says:

    Не знам какво имаше, а и не ме интересува, щом няма нищо и нищо не е започнато. Последно намерих това отпреди година. http://www.burgasnews.com/content/view/8704/344/

    Каквито и мизерии да си правят по медиите, скорошно развитие не се вижда.

  5. Bla Says:

    Sounds like (bipedal) fun. :D