И като каза, рече...

Мой близък приятел е болен от рак. Вчера пристигна книгата, която ми поръча "The Cancer Cure that Worked" Разлистих я и не можах да спра да я чета, преполвих в рамките на час.

След кратък, почти философски предговор посветен на гледането и виждането и проблемите произтичащи от всяко едно наблюдение като например неизбежната промяна в поведението и дори състава на наблюдавания обект се потапяме в един свят, в който не доказателствата към едно научно откритие го правят значимо или правдиво, а това дали е в руслото на приетите към деня научни теории.

Така например дебатът между Луй Пастьор и забравеният вече Антоан Бешам, (от който самия Пастьор открито краде много от догмите си), завършва с победа за бащата на пастьоризацията, а не както доказва след години една от ученичките на самия Пастьор - Бешам е бил прав в твърденията си че:

а) бактериите са полиморфни организми (от гр. πολύ "много" и μορφή "форма"), тоест могат да променят структурата си и да са както rods (пръчковидни) така и rombs. Могат и да растат или да се смаляват до границата на филтрация, под която вече се третират като вируси.

От а) следва и най-дръзкото твърдение на Бешам: Бактериите сами по себе си не са достатъчно силни, за да навредят на който и да е организъм. Когато попаднат в благоприятна среда, бактериите се размножават, променят формата си, държат се като вируси и/или гъбички и така се случва болестния процес.

Аналогично, ако средата в която са пападнали бактериите се промени към такава, която не благоприятства тяхното развитие, то те могат да бъдат отслабени, контролирани и напълно унищожени. Това е коренът на Алкалната Теория, в която болести се лекуват като се обръща pH на кръвта и урината от киселинно в алкално. Доказано е че повечето бактерии и вируси, подобно на гъбичките виреят най-добре в киселинна среда и не понасят алкалната.

За поддържане на алкална или близка до алкалната среда (нека я наречем нискокиселинна) е достатъчно да спрете приема на кафе и захар, да пиете повече вода и да ядете възможно повече сурови зеленчуци, ядки и плодове. Лимонът, противно на очакванията е много силен алкален агент, поради сложно взаимодействие на сока му със сока в стомаха ни.

И така... през 30-те години на века един изключително надарен млад човек Royal Raymond Rife, човек, който както Стив Джобс се е намирал на кръстопътя между технологиите и изкуствата се намира на един по-важен кръстопът, този между микробиологията и финната механика и оптика.

Райф успява да разработи микроскоп, ненадминат и до днес. Светлинен микроскоп, който чрез комбинация от филтри, плаки и светлина достига увеличение като на Електронните микроскопи с тази разлика, че светлиният микроскоп не убива обекта си на наблюдение.

Райф вижда живота в най-най-малките му форми. Посредством хитро използване на светлината успява да разграничи клетъчни мембрани и други детайли в обектите си на наблюдение. Решава, че всеки един микроорганизъм "трепти" на определена честота, да кажем открива неговия "пулс". След дълги опити и калибрация на апаратурата си, Райф успява да унищожи, буквално да взриви туберколозни клетки като насочва към тях електронен сигнал с определена честота. Това е и първата болест, която Райф успява да лекува с електронни пулсове. Следващата е рака, при това със 100% успех.

По негово време, а и до днес ракът се смята за мутационно заболяване. Не за заболяване причинявано от бактерия. Апаратурата на Райф, трудовете и сътрудниците му са унищожавани и преследвани. И въпреки това в различни периоди и държави по света от 1930 до днес откритията на Райф и вярванията на Бешам са непрестанно потвърждавани. Книгата "The Cancer Cure that Worked" на разследващия журналист Barry Lynes, проследява трънливия път на откритието на Райф от създаването му, през гонитбите и саботажите до забвението и мисионерството на последователите му.

@dobrin_botev ми препоръча една много силна книга на Moises Velasquez-Manoff: "An Epidemic of Absence".

В нея Manoff, който има доста автоимунни заболявания - астма, косопад и др. проследява връзката между изчезването на различни паразити (тении, червеи, гъбички, въшки) от човешкото тяло и ефекта им върху имунната ни система, която милиони години е еволюирала, за да живее в симбиоза с тях, докато след една ваксина или хап бум! - "вредителите" изчезват, а имунната ни система бездейства или се обръща срещу самото ни тяло. Какъвто е и случая с косопада и оплешивяването - тялото започва да третира собствените си косми като чужди тела и ги атакува.

По книгата може да се направи страхотен филм, който да ни връща хиляди години назад, например в първия случай на женски комар, ухапал горила (която носи, но не се разболява от вируса на маларията) и после същият този комар ухапва и заразява първата си човешка жертва - следва сещате се - хиляди години борба, смърт и еволюция заедно с маларийния вирус. След това Маноф проследява гените на Сардинците, които са се приспособили да живеят с маларията на цената на Таласанемията (анемия специфична за живеещите по брега на Средиземно море от гр. Таласа - море). През 40-те години на нашия век мочурищата и комарите изчезват от Сардиния и същият ген, който предпазвал хората там от малария се обръща и започва да сее Множествена Склероза наред, заболяването се среща около пет пъти по-често в сравнение с останалата част на Италия.

Това определено е най-интересната книга, която съм чел напоследък и успя да събуди у мен жив интерес към биологията. Спокойно мога да кажа, че ако ми беше попаднала по време на средното училище шях да съм баси и отличника по биология :)

Прочетете я, заслужава си! Прегледайте и избрани highlights, който подбрах.
Ще научите страшно много неща за тялото си, за паразитите, за епидемиите, хигиената и какво ли още не, може да откриете и лек за своето заболяване, но не знам колко от вас биха се заразили доброволно с тения, за да борят псориазис например. По думите на Маноф подобно лечение дава резултати, пък и от повечето тении човек се отървава с едно хапче.

Енигма e втората книга на Робърт Харис, която изчитам със затаен дъх.

Както се подразбира и от заглавието действието се развива по времето на втората световна война и се върти около немската шифровъчна машина - Енигма (от ст. гр. "загадка")

Англичаните превръщат изкусната до тогава наука на криптиране и декриптиране в манифактура. Хиляди хора се трудят в Bletchley Park - едни събират и категоризират прихванатите съобщеия, други се мъчат да ги обърнат отново в четим текст, трети ги превеждат.

Главното действащо лице - гениалният Том Джерихо успява да разбие на два пъти най-трудния немски код - този на немските подводници. За да го стори обаче му трябват въжможно най-много съобщения от възможно най-много подводници. Събира ги докато подводниците потопяват един след друг корабите от поредния конвой тръгнал към британските острови, а Атлантика побелява от тоновете мляко на прах което потъва заедно с танкера си.

Освен, че разбива кода Том успява да разконспирира и верен свой колега - поляк, който не обича немците, но още по-силно мрази руснаците - неочакваните нови съюзници на англичаните. Полякът Пуковски попада на комуникацията от обсадения Смоленкс и открития наблизо в Катинската гора масов гроб на 10 000 полски офицера, разстреляни от руснаците. Пук решава да обясни на немците, че машината им не е толкова сигурна, Том се опитва да го спре - лудница.

По книгата има и филм - което и да изберете няма да сбъркате.

И тъй...

Това е книга за всички търсещи души. За личности, за които границите са само в оковите на ума. Това е личен разказ за разкъсването на всички ограничения и постулати, за вярата в доброто, за пътя към себе си. Авторът ни увлича още от самото начало в своята история по един непретенциозен начин. Всяка дума е преживяна, езикът е семпъл и истински. Но в същото време е изпълнен с дълбочина, с много емоция и непресторена доброта.

Въпрос на избор е. Можеш да игнорираш и да бъдеш игнориран или да забелязваш и да бъдеш забелязан... Не извръщам глава, не затварям очи, а емоционално поглъщам всяка глътка живот.Аз съм тук.Пътувам, за да те видя, пътувам, за да ме спреш, пътувам, за да те срещна, пътувам, за да се върна отново при тебе.

Хей, приятел, изминал си чуден път, за мен беше удоволствие да споделя това изживяване. Ще чакам с нетърпение да ми пишеш пак.

В първия ден на новата година, прочетох и първата си книга за тази година. Brand Failures: The truth about the 100 biggest branding mistakes of all time на Matt Haig е изключително увлекателно четиво, може би защото както сам авторът отбелязва в пролога хората обичат да четат за чуждите провали, може би по-този начин изживяваме един вид катарзис*. Мат ни пресъздава условията, стъпките и очакванията на компаниите за брандовете описани в книгата и техния крах, а всеки един от стоте случая завършва с кратки поуки. Чете се леко и те грабва от първия ред.

Преди близо година си пожелах единствено книги за рождения ден, получих страхотни подаръци както на хартия, така и в електронен вариант. Срам не срам, едва днес успях да прочета подаръка на Поли, страхотен съотборник в StartUP фондацията.

Днес някъде в небето над Австрия успях да завърша
биографията на Steve Jobs от Walter Isaacson - уникално и изключително увлекателно четиво.

Горещо препоръчвам книгата на всеки, който иска да научи повече за Apple и Jobs и същевренно да се потопи в мисленето на един уникален продуктов мениджър и перфекционист.

Джобс е изключително интересна и противоречива фигура и едва ли има някой по-добър от Isaacsoon в улавянето и пресъздавеното на всички онези лични признания, спомени на приятели, колеги и семейство които да ни пресъздат Стив и животът му в най-пълния му и демитологизиран вид. Биографиите на Айнщайн и Кисинджър, също дело на Исааксън свидетелстват за професионализма и различния му подход към жанра. Те са и причинита да бъде помолен лично от Джобс да спише биографията му.

Слушайки: Lord of the Rings OST

Вчера пристигна една страхотна книга написана преди 150 години, описваща лудости и нелепи постъпки случвали се както по време оно така и наследени и повтарящи се от хиляди години назад във времето.

Всичко написано в Extraordinary Popular Delusions and the Madness of Crowds е валидно и днес. Човешката глупост не се променя, единствено добавя нови детайли към репертоара си и открива нови хоризонти за изява като световната мрежа например.

Позволявам си да публикувам свободен превод на малка част от предговора, към моето издание. Негов автор е Норман Стоун - професор по нова и най-нова история в Оксфорд и съветник на Маргарет Тачър.

"По целия свят хората изглежда са фокусирани повече над частни случаи, наместо над цялостното добруване на обществото. В резултат станахме свидетели на исканията на малцинствени групи, които търсят "права" въз основа на отминали неправди, наместо настоящи отговорности." ДПС?

"В синхрон с тези искания е и лесната обидчивост на тези групи и ставащата все по-популярна "политическа коректност", която буквално осакатява езиците и ги принизява до детска примитивност." Афроамериканци, роми, officer