И като каза, рече...

В спортната история има фигури като Румяна Нейкова и Евгения Раданова, които тренират в ужасни условия, но благодарение на усърдните тренировки и желанието си за успех успяват да постигнат това, което се изплъзва на съперниците им разпологащи с много по-добра екипировка, база и условия...

The Flying Scotsman е страшно мотивиращ филм посветен на все още живата легенда на шотландското пистово колоездене - Греъм Обри (Graeme Obree)

Филмът е базиран на книгата, която Обри сам написва, по препоръка на лекуващите го психиатри, като лек срещу депресията, която го преследва от малък и го води към три опита за самоубийство, включително и когато е световен шампион в преследването на писта.

Ролята на Обри е брилянтно изиграна от Джони Лее Милър Jonny Lee Miller, партнира му Перегрин Тук (Billy Boyd).

Обри се ражда в Англия, но семейството му от рано се преселва в Шотландия, като дете е тормозен от връстниците и колелото, което получава като подарък една Коледа е начин да избяга (поне физически) от тях. От психическата травма, която му нанасят няма да се отърве цял живот.

Младият Греъм печели редица местни състезания и отваря собствен магазин за колела, бизнесът му обаче не потръгва, магазинът фалира, а той работи като велокуриер.

Една вечер решава, че ще подобри спорния едночасов рекорд на писта на Франческо Мозер от 51 километра (рекорд непокътнат цели 9 години).

Сглобява колелото си сам, като дори използва лагер от пералната машина на жена си за централното движение, нарича го "Old Faithful".

Намира спонсор, наема колодрум и... се проваля (при първия опит). При втория по-малко от 24 часа след първия пред очите на Мозер и на хиените от UCI (Unite Cycliste Internacionale) подобрява рекорда с няколко метра.

Рекордът на Обри издържа само седмица, но важното е че "шотландец" го чупи първи, след седмица Англичанинът Крис Бордман го подобрява (с много по-добро колело).

Рекордът бива подобрен и от "нечовека" Мигел Индураин, при това в един от почивните дни на Тур Де Франс

На снимката: карикатура описваща огромния капацитет на белите дробове на Индураин и страшно бързата му кръвна циркулация, която му позволява да спечели 5 пъти подред Тур де Франс (първият човек печелил Тура 5 пъти подред, петкратни победители са и Жак Анкетил, Еди Меркс и Бернар Ино, но в различни години)

Греъм не спира след като подобрява рекорда, детронира Бордман, от трона на световен шампион в преследването (Италианско преследване - двамата колоездачи тръгват от срещуположни места на колодрума и се "гонят" в рамките на четири километра)

Хиените от колоездачния съюз, започват да създават редица проблеми на Обри, заради почти изцяло ръчно сглобения му велосипед, който поставя под въпрос купуването на прескъпи велосипеди.
След като обявяват стойката му за "незаконна" Oбри поставя нов тип кормило на велосипеда си, което му позволява да разтегне ръцете си до край - стойката става известна като Супермен, с нея и под възгласите на препълнените колодруми "Супермен, Супермен", Обри си връща титлата на световен шампион на писта през 1995, до забраната на тази стойка още 7 титли са спечелени по този начин от други състезатели.

Не оставяйте с погрешно впечатление, това не е филм за въртене на педали и чупене на рекорди, това е филм за борбата с физичните закони, законите на спортната федерация и законите на обществото. Обри излиза на няколко пъти победител и на няколко пъти изважда страхотен късмет - въжето с което иска да се обеси се къса и тн...

Това е един от най-мотивиращите филми, които съм гледал някога, ключов е цитата на Обри при счупването на рекорда: