От участници към партньори

Откакто се преместих в жк. "Славия" се придвижвам изключително и само с колело - независимо от атмосферните условия.

До скоро хранех надеждата, че предизборно освежената от Бойко Борисов алея по протежението на бул. "Цар Борис" ще ми осигури комфортно придвижване от Красно Село до офиса на favit и обратно, за жалост грешах.

Наивно вярвах и че колоездачи и пешеходци ще могат спокойно да се придвижват в съответните ленти, без да си пречат - но не би.

За събитията по-долу на които и вие ставате свидетели всеки ден не са виновни управниците, нито липсата на алеи, нито безпаричието. Виновни сме всички ние които сме свикнали да ходим изправени, да тичаме, караме кънки, колела и коли, но не и да уважаваме партньорите си по светофарите, тротоарите, алеите (където ги има) и най-вече по пътищата. Разбира се никога не наричаме останалите участници в движението "партньори" - а те са именно това, когато някой участник ме пропусне при ляв завой ние работим като отбор - ние сме партньори.

Днес си тръгнах от офиса и по пътя изпреварих трима четирима колоездача, включително и едно хубаво момиче и веднага съжалих, че карам толкова бързо. Вчера също срещнах една много приятна мома, с която си поговорихме за много интересни неща по пътя към дома и се ядосах, че съм изпуснал този нов шанс за разширяване на социалния ми и един друг... потенциален (сещате се) кръг :)

Както и да е, терзанията ми бързо ме напуснаха и отстъпиха място на ярост пробудено от поредния таксиметров шофьор който си мислеше, че там където колоездачната алея се прекъсва от някои булеварди е и най-подходящото място за стоянка. Спрях и учтиво го помолих да си премести колата. За мое голямо учудване, той мъдро отсече "Правилата са си правила" и я премести. - Благата дума таксита помества. Капка в морето, един я премества, друг не...

В това време, обекта на любопитството ми ме подмина и ето - имах сгоден шанс да я настигна и да си поговорим.
За щастие тя първа ме заговори, поздрави ме за случката с таксито, след това си поговорихме за работа, колоездене и подобни, докато не стигнахме светофара на "Красно Село" - позабързахме малко, за да преминем на зелено, като в същото време на отсрещната страна пешеходец пресичаше алеята напречно и разбира се... не ни видя, дори не ни погледна - просто не беше свикнал да се оглежда и за колоездачи - става твърде сложно, нали?

Лавирах ловко, но момичето стисна рязко спирачките и повдигайки се на предна гума спря на косъм от човека - точно върху нарисувания върху асфалта колоездач - каква ирония.

Започна словесна престрелка и от двете страни и реших да се намеся. Опитът ми в подобни ситуации ми помогна да запазя самообладание и вместо да повишавам тон и да допринасям за нагнетяването на обстановката отново с благ глас - бавно и методично започнах една тирада, за това как момичето не е виновно за случката, а пешеходецът който както и сам си призна не е свикнал да се оглежда и за колоездачи, въпреки че все още стоеше в лентата за велосипедисти.
Обикновено, когато залееш някого с достатъчно дълга словесна диария, поради невъзможността да осмисли всичко инстинктивно се съгласява и обикновено отвръща с думите:

"Да прав си, НО..." и тук трябва ловко да се намесите с "няма НО, така ли е - така е!"

Готово - спорът е спечелен, освен ако нямате изключително твърдоглав събеседник и тогава, за да не си разваляте настроението му пожелавате "спокойна вечер", прибирате се в къщи и бложвате за случилото се като жалостно заключавате, че чак когато всички участници в движението се превърнат в партньори в отбора на живота, няма да ни спасят нито алеи, нито жилетки, светофари или катаджии... последните две 100%!


Още по темата:

Posted in Етикети: , , |

0 коментара: