И като каза, рече...

С тази гледка към централния балкан се будех всяка сутрин в синята стая на Trinity Retreat House, едвам издържах заниманията по йога на жена ми и скачах на велосипеда. Подобно и на Велинград, където велозабавата започва с пътека до самия хотел и тук от входа на къщата стартира приключението.

Хвърлете бърз поглед и скролнете клипчетата, за да добието представа от красотата на ниските ридове около Априлци, по които обаче няма кьорава указателна табела...



Опитен съм и сравниелно издържлив, та се справих със занемарените и осеяни с паднали клони, къртичини и мравуняци пътеки, които искат само малко боя и почистване, за да привличат туристи... А, имаше и следи от глигани (главно от зурлите им) но за щастие не мернах нито един, но за сметка на това още в самото начало на изкачването, малко над последните Априлски къщи за пръв път видях сърна да подскача из храсталака.

Направих общо четири карания в региона около Априлци. Две от тях бяха заклеймени от местните като "невъзможни, няма такъв път и много е кално". За другите две не намерих местни, които да питам за пътя и ги направих без благословията им. Направи ми много лошо впечатление, че от възрожденския дух, с които местните се пъчат още на входа на града не е останало нищо - никакво приключение не лъхаше от погледите на хората, които срещах из шубрака (срещнах общо четирима де) - почти всичко беше невъзможно или твърде стръмно по думите им, ай сектир!

Тъй... карането ми първия ден ~ 45 минути, предимно изкачване, стигнах до една махала над Априлци, оттам завих наляво и спуснах отново в града (без малко да се очистя).

Ден втори: Стигнах до много интересни места: "Свинова Поляна" например. 160 хиляди лева бяха потънали в маркирането на пътеки под надслов "Свети Илия разказва и предсказва" - ей Богу - една табела не видях за четири дни по чукарите, не знам как не се губят хората, сигурно само такива като светията се оправят - предсказващи пътя. Избрах запустяла пътека, осеяна с останки на стари градежи, местните казваха нещо за стар римски път, но не беше това - воденици, стопански къщи - тъжно ми стана, като си представях колко живот е кипял някога тук - а сега НИЩО! По интересните моменти от карането бяха гладкото скално речно корито, което ми дойде добре дошло при толкова кален и глинест терен. За първи път срещах речно корито по което човек кара тъй леко, сякаш го прави върху перловския канал. Най creepy момента беше минаването покрай скелета на някакво едро животно, big deal - фиу и го отминах :)

Цялата плейлиста:



На третият ден качих и пуснах две бърда и както беше невъзможно дори по думите на жената от туристическо дружество "Амбарица" се озовах в Орешак, само на няколко километра от Троян. По пътя видях две сърни, борих се с къпинаци, които като лиани се оплитаха в краката ми, но беше big fun. Видеото от част от прехода (след Велчево)

Видео от четвъртия ден нямам, но той също беше много приятен - качване до "кофата" за хижа Плевен през кв. Видима и спускане от водосбора, покрай реката по ниското било, под изоставеното летище и право на хижа Зора в Априлци.

Четири дена фън и смесица от колоездене и ориентиране в гъста, лепкава, глинеста кал, силно се надявам, че когато отида отново да карам в този район и без това трудните пътеки съвсем няма да са изчезнали...