Снежко оправда името си

Днес въпреки снега реших да отида на работа с колелото, което наричам Снежко. Станах рано, по алеята на Борис все още не беше натрупало, а и снегът не бе утъпкан, задачата изобщо не беше трудна, дори срещнах още един колоездач по пътя.

Забавната част както се досещате бе прибирането след целодневния обилен снеговалеж. За разлика от улиците, по алеята бяха минавали снегорини и снежната покривка не беше много дебела, но пък хората бяха направили снегът много неравен (особено покрай светофарите) в резултат на което трудно държах права линия и непрестанно поднасях наляво или надясно - за щастие не паднах нито веднъж.

Когато се прибрах по спирачките имаше толкова сняг че спирането беше невъзможно, задната гума не се въртеше свободно, а предната главина беше хванала ледена коричка отвън :) За сметка на това снегът бе изчистил веригата до блясък - дано не скърцам утре :)

Четката не беше достатъчна за отстраняване на снега и Снежко си взе топъл душ, сега е като нов и готов за нови снежни приключения утре сутрин.

Update 09 Март:

Днес сутринта положението беше много тежко - снегът беше още по-дълбок и пухкав и предната гума ми мяташе чак до колената. Вечерта обаче, хората бяха утъпкали достатъчно и се придвижвах спокойно по заледената пътека, дори успях да пресека на един дъх кръстовищата по пътя :)

Update 10 Март:

Треди ден с колело в снега и пети преход. Определено се кара най-добре върху лед с малко пухках сняг отгоре :)

Update 11 Март:

Четвърти ден с колелото в снега - определено се кара още по-добре върху омекнал лед и поотъпкан сняг отгоре му :)

Posted in Етикети: , |