И като каза, рече...

Жена ми ме дари със син - Михаил. Да ни е жив и здрав :)

Покрай бременността й, а сега покрай раждането се нагледах и накупувах на редица обикновени продукти, които само заради брандинга си "за бременни", "за кърмачки", "за новородени" са на двойна и тройна цена от аналогичните продукти предназначени за масовия потребител.

Има разбира се и цели "специализирани" марки или техни подразделения като например Hipp и Nestle (Nan), които монетизират усилено този сегмент.

За щастие монетата има две страни. Бързо сравнение показва следното:

• "Чай за кърмачки" на Hipp (гранули) струва около осем лева за 200 грама. 
• Лактогонен чай на троянската фирма "Билек" - който съдържа в чист, изсушен вид същото, което и гранулите на Hipp, а именно: плодове от Анасон, Копър, Кориандър и Резене струва около лев за 100 грама.

Вчера взех от кварталния магазин кисело мляко "Родопея". Направи ми впечатление червената лента, която прокламира 130 грамов бонус към, предполага се стандартното количество от 400, или очаквах млякото да е цели 530 грама.

Радвам се, че за втора поредна година качих редица луди глави на кънки, някои дори хванаха за първи път стик и заедно се понесохме в ледения вихър!

Наскоро получих покана в LinkedIN от Велислав Чорбаджиев, който се занимава с нещо много интересно - внос и продажба на цъфтящ чай.

Заговорихме се, Велислав ми изпрати няколко мостри и сега пиша тези редове докато отпивам от страхотния бял чай с вкус на шоколад. Ето и накратко историята на Велизар:

Дълго време работи и учи в Щатите, и още по-дълго време мечтае да се занимава с това, което обича и да превърне хобито си в работа. Познато, нали? След като се връща в България приятел го запалва по чая и решават да внасят цъфтящи чайове, както и био и натурални такива.

Тук, както се сещате идва интересното и "трудното".
В България повечето хора пият чай само ако са болни, тоест пият билкови запарки, отделно имаме ниска хранителна култура и рядко оценяваме качествената и задравословна храна.

Двамата приятели са упорити и вярват, че могат да променят статуквото като продават "здраве във вид на чай", както те се изразяват.

След като опитах съм съгласен че е уникален и вкусен, а Велизар и кратка справка в укипедия показват, че има чайове за всяка болежка - предпазващи от рак, богати на калции (наравно с млякото), антиоксиданти, помагащи за храносмилането, заздравяващи кръвоносните съдове, чайове за отслабване и... списъкът е безкраен.

Велизар се опитва да създаде култура, да прокламираме и говори за чай непрекъснато. Организира чаени партита и продава цели 13 вида цъфтящ чай, ръчно направен в Китай от истински чаени листа с истински натурални цветя от лилия, жасмин, амарант, невен, карамфил, био чай, сертифициран и без добавки, насипни бял, зелен и черен. Също така произвежда и уникален студен чай от истински листа без консерванти, миксиран с прясно изстискан лимон, грейпфрут или портокал, подсладен със захар или мед.

Ако сте се зарибили може да научите повече и да поръчате от www.tresordefleur.com както и да им станете фен във фейсбук, за да следите за предстоящите чаени партита.

Омръзна ми да ям и пия соеви кашкавали и млека, да си купувам водни сирена и като цяло да не се чувствам нахранен и щастлив след като приключа с яденето.

Всеки път, когато избираме стока от щанда ние гласуваме. Гласуваме за най-добрия компромис м/у качество и цена или пък гласуваме доверие на приятелската препоръка.

В края на деня, покупчиците преглеждат "урните" и въз основа на пуснатите гласове разпределят местата на продуктите в "парламента".

Затова не се ядосвайте, когато следващия път отидете в 345 например и има само турски домати, докато хората гласуват за тях ще продължават да се продават, а аз ще продължавам да ги избягвам, както и соковете в хартиени кутии - ужасни на вкус и с вредни опаковки.

За около седмица съм гласувал 11 пъти за "ретро" соковете с вкус на истински плодове в стъклена бутилка, която може да се ползва многократно, а най-хубавото е че цената им е дори по-евтина от тази на оцветения и ароматизиран сок от тиква в опаковките на Капи. Лошото е че се намират в малко магазини, но това може да се промени, от нас зависи!

FOOD, Inc. за разлика от "Земляни/Earthlings < гледай онлайн" е подходящ за гледане преди лягане и няма да ви преследват кошмари от начина по които биват убивани кравите и прасетата преди да поемат по поточната линия или как лисици, вълци и зайци биват одирани живи заради кожите си...

Както FOOD, Inc. споменатия вече "Земляни" и "Светът според Монсанто/The World According to Monsanto" опират до нещо много просто:

Уважение на първо време към самите нас, уважение към храната която ядем, уважение към природата от която я добиваме.

Когато уважението изчезне дори от една част от веригата се случва това, което наблюдаваме от години:

Зеленчуци с пластмасов вкус, месо с "луда крава" рязко падаща възраст на заболелите от диабет, гастрит, язва...

Когато бях малък бабите и дядовците ми отглеждаха почти цялата храна от която се нуждаехме. Вярно, нямахме зеленчуци целогодишно, но поне няколкото месеца през които имахме, доматите бяха вкусни, ароматни и сочни.
Първият път когато вкусих домат от парник и отгледан с нитрати до размер на малка зелка бях може би втори клас, стана ми лошо и дори пoвръщах. После свикнах. Дотолкова свикнах, че вече не мога да пия мляко което мирише на крава или коза или такоа което прави каймак при варене или остава мазна следа по чашата - някак не прилича на млякото от магазина... Свикването дойде с цена - гастрит на 13.

Някога, когато четях в учебниците по английски за глобалното затопляне си мислех, че няма да се случи по "мое време". Със същото отрицание подхождах и към думите на баба, която се страхуваше, че ако спре да се грижи за малката си градинка ще започнем да ядем боклуци и ще се разболеем от... храната, която ядем.

Е случи се и едното и другото. Радваме се на изобилие от боклуци в магазините и ресторантите. Все повече и все по-евтини продукти заливат рафтовете, а в същото време 40% от земята в България не се обработва...

Food Inc. e филм който ще Ви накара да се замислите за храната, която ядете и за това колко мъдри са били бабите ни...

"Светът според Монсанто" е документален филм на френската телевизия "Арте" достъпен е и онлайн в 10 части.

Във филма се говори за продуктите на Монсанто, за фалшивата им реклама, за промяната на един ген, който прави растенията устойчиви на собствения им пестицид - Round Up и за патента върху този ген, което означава, че чрез трансгенитичните мутации скоро Монсанто ще имат патент над всяко едно семе, над всяко едно растение, което ражда земята - Монсанто ще са... Господ - създателите и най-лошото - собствениците на всичко живо по земята.

Монсанто ще контролира храната ни... и няма да има кой да ги спре, защото Монсанто могат да подкупят администрацията на Клинтън и Буш, така че администрацията на Бойко или Серго е направо дребна риба за бюджета им.

Изгледайте филма заслужава си, част първа:


Привидно добрата новина е, че в ЕС голямо част от продуктите на Монсанто са забранени, като например Posilac > "магичният" кравешки хормон който кара една крава да дава по 40л. литра мляко на ден.

За жалост обаче същата тази крава заболява от мастит, фермерите я тъпчат с антибиотици и хАмериканците поглъщат всичко това, затова и ако приятелката Ви се върне с бюст като Памела от бригада в САЩ и гърдите и спаднат след няколко месеца, не е във вас вината :)

Прикрито лошата новина е, че в ЕС попадат страшно много продукти произведени в САЩ и Латинска Америка и третирани с пестициди на Монсанто предназначени за селското стопанство - фураж за животните например.

Ако сте си купували домати от Фантастико и ако след това салатата, която сте яли е имала вкус на подметка, твърде вероятно е някой от продуктите на Монсанто да е замесен - споменатия вече Round Up например.

Отгледан съм от баба ми и до 14-та си годишнина и почти не съм ял зеленчуци от пазара.

Спомням си първия път, когато дядо купи големи, но доста бледи турски домати - не можах да спя цяла нощ и дори ставах да повръщам на няколко пъти, бях на 12, просто организмът ми не го пое.

Най-големият страх на баба ми беше, че след като почине няма да има кой да ни отглежда "чисти" домати и краставици и внучетата и ще се разболеят от рак...

Баба използваше чист оборски тор от животните, които отглеждаше, не ползваше пестиците, единствено "син камък" против мана и болести по листата и други натурални и ползвани от векове продукти.

За жалост баба пропускаше много важно звено във веригата - семената.
Почти всички семена си купуваше от "Сортови Семена ЕООД". Именно тук се намесва Монсанто с генетично модифицираните си семена, не твърдя че Сортови Семена продават модифицирани продукти, но Монсанто го правят, като дори отиват по-далеч - семена, който не могат да покълнат втори път - не могат да се развалят в склада, ако е твърде влажен - на практика можете да ги съхранявате вечно, но ако ги посеете повторно ще ударите на камък - няма да поникнат.

Е какво толкова, нали има други немодифицирани семена, те ще дават нова реколта?

Биха го правили, ако растенията на Монсанто не цъфтяха и пчеличките не кацаха по тях и не разнасяха праха им и по нормалните растения и съответно не ги правеха резистенти към това, което са правили хиляди години наред - да никнат при първа възможност и да дават плод.

Когато изгледате този филм, сценарии като "Заразно Зло", където опасен вирус погубва земята и всичко живо съвсем няма да Ви се струват като научна фантастика...

Технологията е тук, единствено различните държавни регулации я възпират, засега...

Ганчо ме въвлече в една приятна блог игра стартирана от Бого и силно промотирана от Надито - асоциации на тема "държави":

< това е една от асоциациите ми с Гърция.

Истинско Фредо-Капучино - такова каквото трудно - почти невъзможно ще намерите в родината - поради липса на кафе култура и подходящо обoрудване.

Фредо - Капучино се приготвя по следния начин:

1. правите си в една чашка капучино
2. в друга сипвате лед и заливате с горещото капучино
3. със специален миксер бъркате мляко и лед, докато не станат на пухкава бяла сметана и заливате отгоре

Резултатът е неустоимо Фредо - Капучино!

Цената му в гърция варира от 2 до 4 и повече евра в според зависи заведението :) Насладата си заслужава!

Фредо - капучиното е едно от нещата, които винаги консумирам в Гърция и обикновено първото и последно нещо което пия на гръцка земя по време на дългите ми и уморителни автопреходи.

Други разновидности са фредо - еспресо - с еспресо кафе - горчивичко ми е, и фредочино, което е тема на друга история :)


А сега правилата на блог играта:

1. Намисляте си на кого да предадете щафетата – човек, който има блог
2. Питате го да напише коя е първата дума която му хрумва за дадена държава в света и играта започва.
3. Молите го след това да продължи играта като предаде нататък по същите правила.

Прехвърлям топката на Бейсим и го предизвиквам като човек с два паспорта да каже по нещичко за България и за Турция, както и на Алексей, който от почти същото положение да ни разкаже за Русия и България.

Не мога да пропусна и адаша - Мартин Ангелов - автор на горния колаж. За да не се повтаряме го замолвам да ни каже нещо за Англия :)

Разчупвам правилата на играта и приканвам всеки да се включи, дори без покана!

Следете развитието и в групата на favit.bg - Блогинки

Това в ляво е слънчевата инсталация на Сила Сутхарат - петдесет годишен собственик на пилешки грил в Тайланд.

Той пече пилета единствено използвайки слънчевите лъчи и комбинация от огледала и лупи за да увеличава силата им.

Сила се е нагодил към глобалното затопляне и го е обърнал в своя полза.

Вярно, облечен е малко повече, но поне не дава пари за газ или ток и не одимява клиентите с пушек от дървени въглища.

Според изобретателя на слънчевия грил пиле от килограм и половина се изпича за 10 минути при ясно време и за 20 ако слънцето не е много силно или преминават облачета.

Значението на простата система от огледала и лупи за концентрация на топлина е огромно, особено за страните от третия сят, където хората са смачкани от увеличаващата се цена на петрола и електричеството, освен това така по-бедните вече няма да изсичат до скоро дълбоки гори, само за да покрият готварските си нужди.

Вчера като си преглеждах статистиката на блога останах приятно изненадан.
Ако някой търси ресторатнт фенси в google.com или google.bg, излизам на второ място, с материал относно мизерията във Фенси :)
Ако пък търси: гръцка кухня фенси съм на първо място, без да ми се пречка нито един резултат от официалния сайт на пицария Фенси.

Статията, чрез която са стигнали до мен и в която хората вероятно са прочели, че ресторант Фенси, не се слави с най-любезното обслужване на света е едва от петък, популяризирах я чрез приятелите ми от Свежо.

За в бъдеще съм сигурен, че все повече хора ще завършват търсенията си за пицария Фенси тук, като по този начин ще прочетат едно безпристрастно и истинско мнение относно заведението.

Приканвам всички, на които нещо не им харесва, добре да го опишат и насадят на пачи яйца, за да могат хората да разберат какво всъщност се крие под лъскави сайтове и менюта.

Наздраве Фенси, докато не се отнасяте усмихнато с хората, аз с усмивка ще гледам хората, които влизат в сайта ми благодарение на статиите за Вас :)

Забавен въпросник, имащ за цел да провери, каква е зависимостта ти от кафето, безспорно, ако мелиш сам кафето си, то си доста пристрастен към ритуала. Отговори като: "Не различавам Робуста от Арабика." или "Сметаната ги прави еднакви на вкус" и тн. ще те класират на другия полюс.

Аз съм на 63% пристрастен:

Тревожното, е че на алкохолния тест изкарах 66% :)

Попаднах на един тест, който поставя един тревожен въпрос кратко и ясно:

Би ли изял, приятелите си ако от това зависи живота ти?

Приятели, не се притеснявайте, ако някога попаднем в снежна буря или на самотен, пуст остров, шансът да Ви изям е едва 35%. Което е малко плашещо за мен, преди да сте си напрвили и Вие теста:

Цъкнете на картинката, за да се тествате и Вие:

35%

Може да използвате резултатите от теста и като доказателство за думите си:

"Аз не хапя" и спокойно "Нищо няма да ти случи с мен."

Попаднах на доста забавен тест, който изпитва алкохолните Ви познания, кое е най-старото питие, кое е първото питие в Америките и тн, занимателно и полезно, може да порбвате като цъкнете на картинката с резултата ми долу:66%SOCIAL DRINKER

Днес случайно попаднах на 10-ти брой на списание Лайт (Light) то е притурка към онези вестници дето ги пазаруваш с количка и ги влачиш до Вас в куфар с колелца - сетихте се съботните и неделните издания, в частност Капитал.

Почнах да го чета отзад напред и ми направи впечатление, че в списание с доста реклами има жестока антиреклама, на FANCY.
Фенси, би трябвало е луксозно заведения в луксозния мол на булевард Арсеналски.

FANCY, може да е всичко, но не е усмихнато заведение, колкото пъти и да съм ходил там, ми прави впечатление, че сервитьорките са някак си специално подбрани: ниски и неугледни, облечени в черни и сиви одежди, по скоро цвят khaki,- цветовете на низшите касти, ако сте чели книгата на Олдъс Хъксли - "Прекрасният нов свят".

Лошото е че на черните дрехи петната от храна, някак си изпъкват, а униформичките явно не ги перат много често.

Та един от хората с голям брой материали в SofiaEcho - Clive Leviev-Sawyer, беше преведен от списание Лайт, направиха ми впечатление цветущите сравнения, които освежаваха разказа за едно неприятно изживяване, а именно посещение във враждебно настроен срещу клиентите си ресторант.

Оригиналният превод не е пред мен, но ето какво горе долу е споделил г-н Сойер:

Според него, обслужването в ресторанта се извършва от хора, които си мечтаят да работят в ресторант на брега на океана, само за да могат един ден с доволна усмивка да наблюдават как всички клиенти падат заедно с ресторанта във водата и се удавят.

Сигурно сте забелязали как в 99% от заведенията, няма кой да Ви посрещне и да Ви вземе палтото, да Ви уведоми дали има свободни маси или не, смятат това за престараване и хората обикалят из заведението с поглед изпълнен с надежда и омирисват връхните си дрехи... в последствие поне в мойте спомени това заведение се класифицира с етикета:
"Заведение за пръв и последен път", този етикет не спира да се пълни с нови и нови записи.

В същото положение изпаднал и господин Сойер, не само че келнерките се облягали по колоните из интериора, ами и с блуждаещ безцелно поглед избягвали да срещнат неговия, да не би да се наложи да го обслужат, господинът и жена му били забелязани от сиво облечена девойка - вероятно шеф на смяната и тя ги уведомила, че маси няма. Да ама не! Те видяли сами свободна, но шефката била упорита и в последен опит да ги прогони им съобщила, че масата е за непушачи. Е, те не пушели и се наложило да ги обслужат.

Сигурно и на Вас ви се е случвало да попаднете в полупразно заведение и да ви кажат, че няма места нали?
Последният ми случай беше от едно заведение в народен стил до Манджа Стрийт в студенстки - незаконен строеж, както се досещате е, но явно популярно.

Млада сервитьорка едва не грабна микрофон, за да мога още от вратата да чуя, че нямало места, направих няколко плахи крачки към нея и й споделих, че според данните които получавам от зрителните си органи, заведението е наполовина празно, тя ме контрира, че има резервации, поисках да резервирам, за когато най-рано се освободи маса, тъй като поне 2 маси си поискаха сметката, по времето на разговора ни. Не ставало. Трябвало 24 часа предварително с капаро от 10 лева на човек! Аз си мислех, че такова предизвестие е нужно, само ако ще резервираш Кайен за тестово шофиране, Искаха ми едва ли не молба в писмен вид, за да ме допуснат в заведението им - заведение, което не само аз, но и нито един мой приятел не ще посети пак.

Как е по света?

В Турция и Гърция, си има по един спретнат сервитьор пред заведението, който приканва хората вътре, щом те пристъпят, поне още двама ги заобгрижват, помагат им с дрехите, със столовете, съединяват маси ако трябва...

Последен крещящ пример, в Серес - градче с около 10 000 човека, виждайки разстроените ни лица, след като констатирахме, че всички маси са заети, светкавино ни извадиха 3 маси, с 8 стола (за да има къде да си оставим нещата, бяхме само 6 човека) запалиха на максимум и 3 газови отоплителя, въпреки че беше обедно време.

В България, заговите отоплители ги палят само в краен случай, на нулева степен да къкрят, като кандилца.

Нека се върнем към разказа на господин Сойер:

Той много внимателно е проследил развитието на любимата си салата - Салата с Калмари.

Зеленчуците в нея, започвали да се увеличават за сметка на калмарите, до момент в който може да се каже, че тя представлява салата от моркови със щипка калмари.

Познато нали?

Салата с риба тон в пицарии Трол е салата от марули с щипка риба тон.

Другото нещо, което не се осладило на господин Сойер, били равиолите, тънки, сухи с бръшнян оттенък и жилави като гума, господинът ги класира на второ място по гадост след тези който е ял като студент - 26 години назад във времето, спомените се променят, но лошите равиоли не. Сосът според него също не бил на ниво, като от консерва.

А сега да споделя и моето мнение от "винаги прясната кухня, приготвяна на место".

Когата супата е от вчера си личи най-вече по двата пръста лой, който се образуват сякаш е застроена именно с лой.

При първото ми и надявам се последно посещение на ресторант Ембаси се сблъсках с жилави, стари мръвки поне на осезаема възраст поне един ден.

Последното търкане между господинът и сервитьорките била 100 левовата банкнота с която се опитал да заплати и дългото чакане за ресто.

И това познато нали?

Може да не Ви кажат "Здравейте" и "Добър ден", но "Нямам дребни" и "Нямам да Ви върна" са дежурни фрази.

Като ще продавате нещо и ще работите с пари, сте длъжни да имате дребни, аз да не съм банка да ходя с 100 вида монети и стотинки?

Реших да споделя горното с Вас, макар и с отклонения, защото бях очарован от облика на списанието, от материалите за Крушунските водопади и за Френската кухня - тривиални неща представени забавно, а върхът беше статията от г-н Сойер.

Негативно впечатление в списанието ми направи само една статия с използвани думи като "софистициран" и "опция", наместо сложен и вариант, но явно е модно да се пише на полуанглийски.

В списанието има и рубрика цитат на седмицата, там беше цитиран един материал взет от блогосферата с посочен източник, което ме зарадва. Цитатът беше за посредствената реч на Първанов на трети март.

Та, списанието си го бива.

Сигурно малко от вас си дават сметка, но мозъкът е този, който изразходва по-голямата част от енергията и калориите, който приемаме.

Добре е да се грижим редовно за този така важен за нас инструмент, за да избегнем неприятни проблеми.

От личен опит ще кажа, че колкото и да следвате съветите по-долу, няма да се избавите от чувството на "празната глава", разсеяността и липсата на концентрация, ако Ви липсва сън. Колкото и да се лишаваме от този толкова важен ресурс, за пълното изтриване на "оперативната ни памет" се нуждаем поне от 7-8 часа сън на денонощие. Под "оперативна памет" имам предвид тези малки неща, които забравяме, мигове след като сме ги свършили, но понякога малко по-значими действия имат нужда от повече време, за да бъдат изтрити и да заемат мястото на нова информация.

Но да оставим съня на страна, статията е за мозъчната храна - или храните, който стимулирът мозъчната дейност и спомагат за по-добрата му работа.

Каквото и да си говорим най-важната храна е кислорода, колкото по-малко кислород достига до мозъчната кора, толкова по-негативни са ефектите за мозъка Ви. Ако пък сте заченат или откърмен на голяма надморска височина, възможността да се родите или развиете мозъчни увреждания е заплашително голяма, колкото по-малко кислород в майчината утроба - толкова по-тъп продукт.

Някой африкански племена дори пробиват малки дупки в черепите си, за да увеличат притока на кислород към мозъчната си кора, като с това твърдят, че придобивали специални възможности.

Нека предположим, че имате достатъчно кислород, имаи няколко билки и ядки, които биха спомогнали за мозъчната Ви дейност.

На първо място, това е жен-шенът. Най-добре да го консумирате във вид на чай, или екстракт от ампули продавани в аптеките.

Семки и ядки. Ако обичате семки и ядки глезете се, те са богати на фитин, който подобрява мозъчната Ви дейност, шампиони по фитинова концентрация са орехите и тиквените семки.

Достатъчно количество от този елемент се съдържа и в покълналите зърна, ако сте фенове на този вид закуски.