И като каза, рече...

Изпратено от Peb в отговор на призива ми.

През последните три дни неколкократно се натъкнах на емблематични сблъсъци между западната/ цивилизована култура и балканските/ ориенталски навици.

По този повод реших да драсна няколко реда размисли и да се възползвам от любезната покана на MARFI да ги поместя тук.

Та започваме с четвъртък вечер, когато се озоваваме в един от най-престижните солунски клубове - KissFish. Въпросният ден има черно парти, с участието на двама местни "ултра култови диджеи". Всичко е наред, докато не става 2:00 часа и "купонът" започва... Тоест "bro-то" - единия от двамата диджеи - скоква на бара, говори ни безумни неща (спомнете си диджеите в зората на деветдесетте с култовите реплики като:

"Хайде всички..." "дайте ми едно..." "ръцете горе...." "да ви чуя..." и т.н.)

(на свой ред наследено от естрадни звезди като Кичка Бодурова и Лили Иванова)
и ни приканва да се забавляваме, докато по него мятат безпричинно бели салфетки...

На фона на бармана с розова блузка, червеният му смъкнат анцунг, който носи всеки четвъртък, направо беше хитов.

След 10 минутни обяснения и блабла, пичът започва да пее, но не си мислете, че музиката е авторска. Съвсем без да му пука пее върху Снууп Дог и Др. Дре и други величия. Озвучението - без коментар... Бяхме платили 9 евро за едно коктейлче с нагласата да слушаме качествена музика, а не някакъв идиот да се прави, че пее, естествено си тръгнахме веднага и отидохме в съседното, наистина яко заведение.

Петък Следобед, ИКЕА Солун.

(IKEA e шведска верига мебелни магазини, огромни и вътре от пиле мляко за дома)

Решаваме с моята приятелка Рокси, че ще ходим да се помотаем и да позяпаме. На изхода на не безизвестния магазин сядаме по традиция да хапнем хотдози с количка и да попуша.
(Хотдозите на ИКЕА са невероятни, имат си специален сос за хот дог, супер меко хлебче и истински кренвирш, не от соя. 2 хотдога са евро и двадесет, хот дог и кола - евро)

Заставаме на една от 6-те високи масички и аз паля цигара...
Оказва се обаче, че съм нарушила правилата. Лелята, която дойде да почисти и да изхвърли поставения на масата пепелник, ми показа безцеремонно знака на масата:

Пушенете забранено
Наложи да се преместим 30см по вдясно, на другата маса, която е за пушачи... много интересно ми стана как точно преча по-малко на непушачите, но правилата са си правила.

Същата вечер решихме да прекараме по-кротко, и решаваме да отидем на кино (за скромните 8,50 евро за билет), имахме на разположение около час до прожекцията и решихме да похапнем. Не Къде да е обаче, а в McDonalds - уж бързо, лесно и културно...

Та отиваме ние в единствения McDonalds в центъра на Солун, плащаме по 3,20 евро за БигМак (ΒigMac) и сядаме да похапнем доволни.

След като се напапках, ми се допуши. За моя радост, след първоначалния ми яд, че в McDonalds не се пуши, установих, че това НЕ важи в Гърция... (вижте снимката в началото на публикацията)

По принцип тук "еднократните" пепелници са за многократно ползване тук... Уникално бизнес решение...

Та чудя се McDonalds ли са лицемери или гърците са ориенталци...

Но после се сетих, че и в България е така - секторите за "непушачи" всъщност са местата, на които ти се налага да си поискаш пепелник, вместо просто да го намериш на масата. Общо взето единственото място, в което изцяло е забранено пушенето, е Starbucks.

Въпреки, че съм пушач и ме устройва тази ситуация, като един образован човек винаги се стремя да спазвам правата на другите (ако и те спазват моите) и ми стана тъпо, че в цял свят има някакви правила за уважаване на чуждото пространство, а при нас не просто липсват такива, но и наличните не биват спазвани. Цигарите са само един от многото примери.

Благодарение на (Peb Боряна Ненова)