Twitter лудница

От няколко дена разглеждам и добавям профила си в twitter в различни директории по интереси, като http://justtweetit.com и http://wefollow.com резултатът е че хора със сходни на моите интереси започват да ме следват и така получавам ценна информация без много усилия.

Вчера последователите ми започнаха да нарастват стремглаво, но вечерта (когато за американците е ден) нещата определено излезнаха извън контрол:
Отне ми около половин час да прегледам, изтрия и започна да следвам някои от добавилите ме...

Ползвам hellotxt.com, за да следя какво се случва по различните ми акаунти в социалните мрежи, но вече става все по-трудно и по-трудно... Съвсем скоро трябва да си намеря инструмент, които да канализира този огоромен и постоянно нарастващ поток от информация, за да мога все пак да го ползвам :)

Posted in Етикети: , , | 4 коментара

Firefox Personas

Току що си актуализирах Мозилата, мисля, че Mozilla & Personas си е почти изкуство:
Firefox with Personas > True Art!

Мисля да пуснем конкурс с интересни награди за най-добра персона с тона на Favit, какво ще кажете ?



Posted in Етикети: , , , | 4 коментара

Браво на edno23

Ура!

В edno23 вече има възможност за добавяне на RSS/Atom Feed (хранилка) в потребителския профил и по този начин, автоматично да насочвате последните публикации от блога си към микроблога Ви в edno23.

Новината бе обявена преди броени минути от Никола Павлов, един от разработчиците на първата българска микроблог платформа > edno23.com

Определено след като на p2p конференцията във Велико Търново, blogtronix.com изявиха публично желанието си да си сътрудничат и да ползват алгоритъма зад edno23, както и да го интегрират в собствените си разработки, можем да очакваме още много подобрения и изненади от страна на Никола и Петър Илиев < създателите на edno23.com. От техническа гледна точка, добавянето на rss feed (макар и само от един канал) поема функциите на twitterfeed при английския аналог на edno23 > twitter.com, за разлика от twitter обаче, в едно23 е решено чрез функция на самия сайт, а не като допълнително външно (любителско) приложение.

Интеграцията и лесното добавяне на видео и снимки към кратките ви постове в edno23 е част от кода още от самото пускане на услугата, в контраст отново с twitter, където това се решава от twitterpic например, а приложение за директно видео (video pop up window) все още няма.

А сега и един бонус, twitter с edno23 skin :)
Happy blogging and microblogging!

Още по темата в TechJump

Posted in Етикети: , , , , | 5 коментара

На Запад Интернета е готин

Бай Тошо бил построил Люлин, за да покаже че и на Запад се живее зле...

Андрей Георгиев преценил, че може и да не се живее много добре в Люлин, но за сметка на това люлинчани заслужават човешки Интернет и създал Lulin Net

Срещу 45 лева си осигурих бърз интернет чааак до месец Септември, това прави тарифа от 9 лева на месец, с 6 лева по-малко отколкото плащам или съм спестил 30 лева, които смятам да инвестирам в бири с приятели ;)

Андрей спонсорира блоговете ми и ползвам най-бързата тарифа, плащайки за най-евтината, когато обаче има промоции като горната също мога да се възполвам и така срещу само едно отиване до касата на Люлин нет и еднократно заплащане на 45 лева, аз губя грижи за Интернета си за 5 месеца :)

Приказка!


Posted in Етикети: , | 4 коментара

Детска му работа

< На деня преди "Цветница" бяхме седнали с приятели на "Новогръцки бири" в култовото заведение "Дървеното" в парка "Заимов"

<< Нали съм добричък < смее се, видях че няколко дечица се навъртят около моторя и реших да им позволя да се качат, за да се му се порадват и да се снимат. Излишно е да споменавам, че мигновенно се превърнаха в атракция.


По-голямото момченце се правеше че управлява, докато по-малкото "бръмчеше" около него:
Родителите им също се върнаха в детсвото:
Снимаха се, усмихваха се, всички бяхме весели и щастливи.

Докато не дойде моментът да си тръгваме и с голяма "радост" открих, че докато си е играло с мотора, детето е пуснало радиото и... и акумулатора беше почти умрял...

Запалих с мъка и се прибрах, реших че от движението, акумулаторът се е заредил достатъчно.

Не се оказа точно така, карах 3-4 дена след това и започваше да пали с все повече усилия и чукването на стартера ставаше все по анемично, докато една сутрин не умря съвсем... наложи се да му подам ток със зарядното, по мързеливия начин, без да го свалям, както си е на мотора:
Запалих и се добрах до офиса на favit, прекарах няколко часа там, после малко ядене и пиене в района и стана време за прибиране и о... фал!

Акумулаторът пак паднал... Добре, че си носех зарядното и 2 разклонителя, включих ги в контакта на офиса на третия етаж, пуснах ги до земята и започнах да си зареждам акумулатора пак по мързеливия начин.

Изчаках около 20 минути и тръгнах отново, на другия ден обаче... имах важната задача да доставям блокчета Итонг, за ремонта...
На сутринта акумулаторът беше толкова слаб, че не успя да запали дори и на зарядно.

Оставих го да се зарежда до обяд. На обяд запали, но пак му свърши силата, точно след като сипах бензин, се наложи да си подавам ток от един от контактите на бензиностанцията на Еко, спирайки за момент сладоледения им фризер и хвърляйки персонала в тиха паника :)

В склада за стройтелни материали, не слезнах от мотора, обясних им че имам проблеми с акумулатора и ме обслужваха на запален двигател, трябва да отбележа че бях много приятно изнедан и доволен от обслужването, доставих блокчетата, бащата ги свали в движение и спрях двигателя, чак като се прибрах.

На следващия ден отново не успях да запаля сутринта и този път реших да оставя акумулатора на осемчасово "мързеливо" зареждане... Но... ужас! След осем часа на зарядно, отново нямаше мощност!

Всичките ми приятели и познати "експерти" ме съветваха да го зарежа и да си купя нов акумулатор, този бил се бил скапал, не знам си какво.

В петък го свалих с доста мъка и реших да го заредя както подобава вкъщи. Вързах го и го държах 8 часа, изключих го чак преди да тръгна за p2p конференцията във Велико Търново.

Реших да го монтирам и тествам, но не откривах ключа... оказа се, че майка ми го е изпрала заедно със дистанционното за алармата и панталона... FAIL след FAIL За мое голямо учудване и акумулатора и дистанционното (макар и изпрано) работеха. Моторът запали и сега съм щастлив!

Взех си 3 ценни извода:

  1. Не оставяй малки деца без надзор върху мотора си.
  2. Изваждай абсолютно всичко от джобовете си, когато сваляш панталоните си.
  3. Колкото и да не ти иска да го приемеш, нещата не винаги стават по мързеливия начин...
Снимки Боби

Думата на деня

Превеждам си аз favit.bg на гръцки и открих тази дума:

ντόμπρος (доброс) като синомин на
"директен, честен", помислих че има накаква грешка но и в големия речник така да я дават:

επίθ. α /θ/ουδ
ντόμπρος, ντόμπρα, ντόμπρο ['dobros, 'dobra, 'dobro]
άνθρωπος με ειλικρινή, ευθύ χαρακτήρα

В превод:

прилагателно с форми за мъжки, женски и среден род - (доброс, добра, добро)

Пример:

Човек с честен, прям характер.

Тази дума определено се класира за думата ми на деня!



Posted in Етикети: , , | 4 коментара

Официалното лого на MARFI

< Официалното лого на бранда MARFI :)

<< Назаем от гръцката банка Marfin Egnatia.

<<< Много ми хареса, не само заради MARFI, но и заради стрелките водещи от крайщата на ромбоида към центъра. Тези стрелки най-добре показват егоцентричната ми природа, която никак не прикривам.

С логото и името на MARFIN имаме дълга история...

За първи път съзрях банката в далечната 2001, по време на екскурзията от гимназията в Гърция.

През 2005, по време на първият ми осми декември зад граница и второто ми посещение в магнетичния Солун, с треперещи ръце фотографирах клона на MARFIN банк близо до солунското пристанище: В сряда, в Атина спряхме до клон на MARFIN EGNATIA BANK вече (двете банки се обединиха преди около две години) и избирателно снимах само половината от логото:

Днес, моят добър елфически приятел с магически способности или накратко - адашчето, ми спретна лого като за мен:
(Ако си отворя сметка в MARFIN EGNATIA, дали ще имам по-висок лихвен процент като един истински Марфи ?)

Ето и логото на банката:

До Атина и назад за час

До Атина за едно кафе, струваше ли си ?

Станах доста преди уречения час (02:30), бях и първи на срещата, нямах търпение да зърна отново Акропола, да усетя пулса на Атина. В София ръмеше слабо, към 5 часа вече бяхме на границата, а по пътя ръмежът се бе превърнал в порои. Чак около Лариса започна да се развиделява, слабата сутрешна мъгла се изпари и слънцето проби облаците.

С кратка почивка за фрапе и луканико (сандвич с нещо като наденичка) точно в един бяхме в Атина след 8 часа път от София в полудрямка на задната седалка на буса. Спряхме до арката на Адриан и се поразходихме около музея на акропола и театъра на Дионис, под все още нежните лъчи на априлското слънце. Подкрепих се с вкусна кремопита (сладка баница) и истинско фредо-капучино и след естакадата при стадиона на Олимпиакос пред нас се разкри пристанището на Пирея, един по един пред нас никнеха доковете, за Крит, за Егина, за Цикладите... кораби като кооперации бяха отворили мостици като булеварди и чакаха пътниците си:
За първи път виждах огромното пристанище толкова празно и тихо. Не се чуваха корабни сирени или двигатели, всичко бе затихнало в очакване на същинския туристически сезон. Освободихме се от ценния си товар. В три часа вече бяхме поели по обратния път, разделям се с Атина само за седмица, защото колкото и да са уморителни двадесетте часа път в двете посоки, магията и макар и е по-силна, а фредото определено си струваше!

В крайна сметка, фредо-капучинанта се оказаха две, като второто в Темби ме върна почти година назад. Само че този път Темби бяха празни, нямаше опашки по магистралата, нито в заведенията. Сякаш цяла Гърция бе изпаднала в аритмия чакаща живитилен байпас да я върне отново в забързания и туристически ритъм с първите вълни туристи, като навсякъде се усещаше трескавата подготовка за новия сезон:

Атинският трамвай, вече ще минава точно под акропола:
Сладко коте наблюдава строителните работи:
Благодарение зарядното ми за автомобил, си спретнах импровизиран мобилен офис и успях да преведа някои неща за гръцкия favit

Прочетете повече за пътуванията и почивките в Гърция от групата "На почивка в Гърция" в favit.


You tube на repeat

Едно от нещата, което ме вбесява в youtube е че няма възможност да си пуснеш дадено клипче на repeat.

Често ми се налага, като някоя песен страшно много ми хареса и не ми се занимава да я тегля, да си я слушам през тубата и непрестанно да цъкам на replay, след като свърши.

Статията на wattie за стария офис ми припомни за една много ценна добавка за Мозила, която решава този проблем:

Reload Every > презарежда страницата на зададен от вас период. Извиква се с десен бутон на мишката.

По подразбиране youtube стартира даден видео клип с отварянето/опресняването на страницата. Вие просто трябва да зададете интервала на опресняване (reload/refresh) на страницата, за да съответства с времетраенето на клипчето, което искате да слушате отново и отново. В моя случай зададох опресняване на 3 минути и 25 секунди, за клип с времетраене 3 минути и 23 секунди - имам си 2 секунди fade out ;)

А каква е връзката с предишната работа ли? Доста са връзките, имахме система за почивки, която се опресняваше на 5 минути, да но с тази приставка се опресняваше на 5 секунди и можеше човек да излезе в почивка, веднага щом има възможност, като се налагаше да се помпа refresh непрестанно :) Като започнах да работя на мейли системата ме изхвърляше ако над 5 минути нямах активност, е с тази приставка имах активност непрестанно :)

Enjoy!


Гръцката музика и Бразилия

Навярно повечето от вас знаят, че слушам доста гръцка музика и даже имам блог посветен на тази ми страст.

Преди време пък в този ми блог писах, за новият ми виртуален приятел от Бразилия, ето каква е и връзката между двете неща...

Днес, слушайки тази песен на Деспина Ванди на repeat...
...получих известие за нов коментар в блога ми за гръцка музика, за които признавам, нямам време вече да отделям нужното време. Ето и самият коментар:

Oi, parabéns pelo excelente blog. Gostaria de lhe convidar para visitar meu blog e conhecer um pouco sobre o Brasil. Abração

Не разбирам португалски, но мисля че excelente blog означава хубав блог и вече следващото което разбирам е o Brasil - Бразилия :)


Много се възрадвах, този коментар определено ще е достатъчно силен импулс, за да продължа да пълня блога с хубава гръцка музика, не съм писал в него от шести март, което е срамота...

Не знам дали в Бразилия се случва някаква технологична революция или хората са започнали да отделят повече време за Интернет и виртуални познанства, но определено контактите и коментарите от тази далечна страна ми оправят настроението :)


Posted in Етикети: , , | 4 коментара

Remove Cookie

< Открих го! << Remove Cookie(s) for Site - разширение за Mozilla Firefox, което ми позволява бързо и лесно да изтрия определено cookie, а не да чистя всички cookie-та, повечето от които ми трябват.

Можете да си го тобавите в toolbar-a или да го викате с десен бутон и в двата случая е бързо и полезно :)


Posted in Етикети: , | 2 коментара

Кремлино

В ляво на старият път от Халкидики за Солун, малко преди Неа Триглиа (Nea Triglia, Νέα Τριγλιά) се издига един връх в гръцката развлекателна архитектура.

Архитектура, която изкарана от контекста на нощта, на прожекторите, на златните токчета и блестящите рокли на гъркините изглежда смешна :)

Представям ви все още незавършеното заведение - Кремлино:
Няма две мнения, в момента в които отвори врати за широката публика ще посетя този бисер в короната на гръцкия чалгабарок :)

Още за моят Гръцки Великден


Моят Гръцки Великден

Моят Гръцки Великден в няколко снимки и щрихи...

В Афитос, Халкидики, в неделята на Великден малко преди тръгването ми към България...
Близостта на халкидическия полуостров и най-вече на ръкава на Касандра, привлича страшно много български туристи, ето и една табела в тяхно улеснение - от чист македонец, сервитьор в заведението:
Великден в Гърция е тема, върху която може да се пише много и двата дена прекарани в тази атмосфера ми създадоха толкова впечатление, че дори 2 седмици, само за това да пиша, пак няма да съм казал всичко.

С една дума Великден в Гърция е... "различен".

Събота срещу Неделя на площада пред църквата в Афитос.
Не само църквата, площада се оказа малък, за да побере всички местни и туристи.

Църквата е строена през далечната 1854 върху останките от стара базилика от четиринадесети век.

Великденско шествие в неделния ден:
Защото тяхно е царството небесно:
Терасата на хотела, как да си тръгнеш:
Очаквайте по-подробен разказ за Халкидики, за посрещането на Великден и за една уникална пещера по пътя към Солун.

Хвърли един поглед на Кремлино
и на солунската мизерия

Великденско

< Писано яйце в специална кутийка изработено от самоука художничка от Банско. Жената си беше донесла автентичните инструменти и изписваше яйца на щанда на община Банско, което го превръщаше в един от най-посещаваните и интересни щандове на тазгодишното туристическо изложение.

Яйцето и ръчно изработените восъчни свещи от щедрите хора от Банско са и най-ценните ми подаръци от това издание на изложението.

А Вие, имате ли великденско настроение ?

Вижте подбрана информация и снимки за светлия празник в специалната група на favit може да се разведрите, тъй както и зайчето-талисманче на favit разведрява мен:

Posted in Етикети: | 2 коментара

След Мозила Camp

< Рекламен банер на Мозила във франкофонския център на СУ, упътващ хората към мястото на срещата с доброволците от фондацията Мозила в понеделник.

Бойчо Бойчев - системен администратор на центъра, който приутява ежемесечните срещи на Linux за българи ни посрещна и ни предостави паролата за безжичната мрежа, за да може да микроблогвамe събитието.

И трите момчета са французи (на снимката долу от ляво на дясно) -, Grégoire Coustenoble, Sonny Piers - стипендиант в Мозила фондацията и Arzhel Younsi (XioNoX) пристигнаха с Бого от Велико Търново, с колата долу.

В последствие се разбра, че само Грегори може да шофира и пътуването е най-изморително за него. Преди България са посетили Румъния, Унгария и Австрия, след нас се отправят към Македония и Сърбия, може да следите пътуването им от блога на мозила Европа, както и да преглеждате снимките от Мозила Тур-а в flickr

В залата имаше приятели на Мозила и отворения код на всички възрасти, системни администратори или просто хора ползващи Firefox или Thunderbird. Измежду гостите на събитието беше и редакторката на .netmag, Христо Ласков от вестник пари и други журналисти.

Представянето на Ubiquity предизвика голям интерес в залата и породи множество въпроси, заформи се интересна дискусия:

Научихме доста полезни неща, поради бих казал оскъдната си помощна документация и труднодостъпните обяснения за продуктите на Мозила Филип чак на camp-a, разбра че не само може да се търси през address и search bar-a, на firefox, но и че Фондацията Мозила получава пари за всяко едно търсене осъществено по този начин.

Затова моля Ви, търсете по този начин, хем не се налага да пишете google.com, хем спомагате за развитието на отворения код:
Получи се много приятен camp под напътствията на Бого, след края му ни раздадоха дребни подаръци, които веднага влезнаха в употреба:

Плакатът на Mozilla Thunderbird > e-mail клиентът с отворен код бе първоначално инсталиран на бюрото на Коста, за да му припомни, че съществуват алтернативи на мощния, но често отказващ да работи Outlook:
След това си намери по-добро място на една колона:
Сякаш я е прегърнал а?

Срещата продължи около час, след това с Филип поехме към "Кривото" на ул. "Будапеща", където изчакахме останалите и пихме бири, а аз се запознах с бивша възпитаничка на НГДЕК и фен на отворения код :)

Ядохме, пихме и се веселихме и пожелахме лек път на момчетата из Европа :)

Добрите новини са, че скоро Бого ще постави официално основите на Мозила Фондация в България, за да сте в течение, присъединете се към групата на Мозила във Фейсбук.

Posted in Етикети: , , | 2 коментара