И като каза, рече...

Благодарение на момчетата от WeFixURide в София вече си имаме първият обществен стенд за ремонт на велосипеди. Намира се до заведението "Bicycle Cafe" на Витошка 46.

Към стенда са прикрепени всевъзможни инструменти, включително инструмент за верига и помпа, така че стига да знаете какво правите можете спокойно да си отремонтирате велосипеда.

Ако се затрудните Фъсти и Жоро (момчетата от WeFixURide) са съвсем наблизо - ул. "Хан Аспарух" 28.

Bicycle Cafe пък дава отстъпка ако сте с колело - така че може да се почерпите след добре свършената работа.

Надявам се стенда да не пострада от вандали и крадци и дълго време да му се радваме, Амин!

За първи път посещавам софийския автосалон и бях възнаграден подобаващо. Станах един от малкото Toyota фенове седнали зад волана на новата Corolla.

Toyota Balkans сътворииха истински подвиг като докараха кола слезнала буквално преди дни от поточната линия и направиха първата премиера на нов модел в цялата история на родното автомобилно изложение.

11-тото поколение на Corolla е по-дълго и по-широко от предшественика си. Порасналата Corolla осигурява максимален комфорт на пътниците вътре, плюс огромно багажно пространство, въпреки че малката площ на капака на багажника не загатва за това. Колата е пораснала на размери, но слава-богу не за сметка на тегло - използвани са много леки и тънки сплави, нещо в което се уверих лично докато затварях багажника на колата.

Моделът под покривалото ме изненада приятно и със седем-степенната си механична скоростно кутия.

Писах вече за lifeproof протектора за iPhone и неговия bike mount.
В петък, на път за Триград реших да го ползвам и като car navigation (ако не карате колело, можете да си вземете стойката за кола, когато стане налична)

Схемата, както виждате и от снимката е следната:

а) закрепяте пръстена в центъра на кормилото
б) прикрепяте приставката за кормило към пръстена
в) внимавате в завоите

Дори може да зареждате телефона в движение и да слушате музика през него.

Поставих телефона с камерата от горната страна и успях да заснема и обърнатия ТИР, който направи адското задръстване на "Тракия":

Веднага щом се запролети и в кооперацията, в която живеем плъзнаха едрите, черни хлебарки. С жена ми търсихме известно време фирма за унищожаване на вредители, докато не попаднахме на pestcare.bg и веднага ни спечелиха с гръмкото: "Работим 24 часа, 7 дни в седмицата"

Идеално, веднага насрочихме час за след работа. Хората се отзовоха, напръскаха, обясниха ни че ще е хубаво освен апартамента да третират и общите площи (мазета, стълби), както и че ще е добре да се повтори процедурата, за да унищожат и ларвите, които сега са били яйца. Докато пръскаха се заговорихме, споменаха за няколко материала от Енциклопедията им! (блог с информация за унищоването на всякакви гадинки) както и че имат онлайн магазин и Афилиейт програма!

Wow, - колко място за иновация имало в бизнеса с хлебарки и гризачи!
Разгледах условията и ги намирам за доста примамливи:

• 12% от обработки срещу вредители и
• 10% при продаден продукт

При натрупани 50 лв. комисионната се изплаща по банков път - шапка на тояга! Пълните условия на програмата са тук.
Регистрацията е светкавична, а от pestcare са приготвили богат асортимент от динамични и статични банери, линкове, бутони, включително и електронни книги! с които да помогнат на афилиейт партньорите си да реализират повече продажби/комисионни.

Ако имате или поддържате сайт, форум, блог, wiki в което банери и линкове на подобна тематика ще имат успех си заслужава да опитате и този канал за монетизация. Ще се радвам да споделите впечатления после.

Родопите са красиво и тъжно място.
Планинските ридове не са високи, реките са страшни веднъж на няколко години, но разбунтуват ли се последствията им не могат да бъдат поправени с години.

С жена ми и детето бяхме на гости в Триград и в мен за пореден път се зароди желанието да стигна до едно от селата, за които всичките ми приятели говорят - Мугла. По птичи полет отстой на не повече от 25 км от Триград, по асфалт... на 90 км! с обиколка през Широка Лъка и Смолян. Преди повече от 15 години придошла река отнесла мостовете по краткия път от Гьоврен до Мугла.

Допълнително се амбицирах и като разбрах, че от Байкария са маркирали маршрут от 30 км. м/у двете села, за жалост техния трак в странния формат .gdp не ми свърши работа, но пък и не ми беше необходим.
Пътеката, поне до Чаирските езера, не може да се сбърка - след дяволското гърло се завива надясно и се следват червените триъгълници или червено/бялата туристическа маркировка. От едната страна тече реката - от началото до сами пътя, а после в дълбоко дере. От другата има отвесни скали. Странични пътеки няма или са къси и се пускат до някое вирче в реката. Самият път е идеален за колоездене - широк, горски, скалист път. Ако ще и две седмици да вали, пак няма да се разкаля сериозно.

Този път също е подвластен на волята на реката. Още в началото се минава по един овехтял дървен мост. Добрата новина е, че дори този мост да рухне, реката малко под него е доста плитка и с равно корито, та  поне през лятото пак ще може да се преминава.


След като се мине по този мост, следващото интересно място е пътечка, която би ви отвела първо обратно в Триград, а после и в Доспат. Ако хванете горския път, който се извива от Триград ще се спуснете точно тук. Черният път от Триград обаче е доста гол и ако е много горещо е по-добре да тръгнете през ждрелото.


Пътят продължава да се вие между скалата и реката и в един момент минава през величествената каменна арка в началото на публикацията.

След това пресича реката на място, където няма и следа от мост. Няма смисъл да се пазите, при всички положения ще се намокрите, затова давайте смело. След едно стръмно качване ще се озовете на Чаирските Езера, а ако имате късмет и туристическия дом ще е отворен.


Аз спуках гума при езерта и се върнах позорно в Триград.

Ето маршрута м/у Триград и Чаирските езера, благодарение на Strava & Lifeproof
+ видео:

В неделя със Стани карахме второто издание на Rocks' n Roll (което в последствие спечелих, похвал).
На тръгване към старта споделих с него: "Уф, малко ми е кофти да карам с телефона в jersey-то, ако падна и го счупя?"

"Е, баце по-добре телефона отколкото таза, нали?" - мъдро ми отговори.

Прав е.
Добрата новина е, че след като вчера открих lifeproof вече ще имам една грижа по-малко и ще бъда далеч по информиран за карането и случващото се извън трасето (обаждания, съобщения...)

Какво е lifeproof?
Прахо, водо и удораустойчив калъф за i-устройства (iPhones, iPads, iPods).

Прилепва плътно, всички бутони, микрофони, високоговорители, камерите, светкавицата и екрана работят (дори когато по областта на екрана има капки вода, тествано!). Към lifeproof вървят и редица аксесоари, някои като поставката за колело оцених високо, други като !!спасителната жилетка!, лентата за бицепса и поставката за кола - не са моите играчки :)


Повечето от приятелите ми са оборудвани с километражи, пулсомери, gps-и, но тъй като през годините съм повреждал или изгубвал поне пет километража и два пулсомера, от доста време си карам с телефон с пусната спортна апликация в джоба и след това преглеждам данните у дома. Сега вече ще мога да гледам данните докато карам :)

Обличането на телефона е бързо, както и монтирането на колчето или кормилото на колелото.
Дори успях да нащракам и няколко снимки:

Front camera:

Back Camera:

Тъй като всички микрофони и говорители работят дори с кейса, успях да заснема и кратко видео със звук при спускането от тунела на Люлин, както и да проведа няколко телефонни разговора по пътя към вкъщи.

 Lifeproof + аксесоари може да закупите от официалните представители - Киров Хай-Енд и партньорите им.

Цени:
139 лева за iPhone4
79 лева за стойката за кормило

Струва си!

Анна Каренина е уникално заснет и озвучен филм, а великолепната игра на Кийра Найтли и Джуд Лоу е черешката на тортата.

Ако още не сте гледали филма направете го при първа възможност. Намерете колкото се може по-голям екран и най-най добрия звук. Саундракът е убийствено як и всеки един звук - детски плач, удар на печат по масата - всичко, всичко е много добре изпипано и неразделна част от изживяването. Отделете си quality time и се потопете в тази любовна приказка:
 

С обичайните заподозрени (Крис, Грег и сие) организираме на обичайното място (betahaus) третият ни StartUP Weekend. Този път темата е Mobilе, така и така на предишните две издания 70-80% от идеите бяха свързани с мобилни апликации, решихме този път уикенда да е тематичен и темата е Mobile.

Основните ни спонсори този път са от Vivacom, което означава и че най-успешните апликации може и да съумеят да намерят място в техния AppCenter и много бързо да достигнат до хиляди потребители.

Early Bird-a е на привъшване, така че побързайте, можете да си вземете оттук!

Снимки от прешните издания и видео.

See u there!

Снощи гледах много интересен филм - горещо ви го препоръчвам:

The Great Pyramid of Egypt - New Evidence

Няма да ви преразказвам филма, няма смисъл. Това, което ме впечатли в него е подходът на Жан Пиер - френският архитект, който се запалва по една идея, продава апартамента, фирмата си - всичко и я изучава в рамките на пет години. Това наричам отдаденост!

Жан Пиер си подготвя старателно домашното и чак на петата година вижда пирамидите отблизо. Чел е страшно много и е гледал толкова много диаграми, че все едно ги посещава за стотен път. Вече на място, той успява да види, това което хиляди хора преди него не са успяли - следи от примитивни скрипци, вътрешни проходи (рампи) - всичко необходимо, за да потвърди теорията си.

Ключът към успеха му в разгадаването на загадката не се крие само в усърдната му работа - той е инжинер по професия, докато повечето египтолози са... ами историци :) Това е ярък пример за това, че за да се случват иновациите, за да има открития се нуждаем от хора с познания в различни сфери на науката - брилянтни химици, но и отлични математици и физици, например.

Enjoy:

През уикенда имах удоволствието да тествам вероятно най-луксозният, просторен и сигурен семеен автомобил - Opel Zafira Tourer с ниво на оборудване Cosmo.
Изминах 700 километра през и покрай няколко планини (общо 7000 метра изкачване) с пълна кола с хора и багаж дадох разход от едва 6.6! Самата Zafira е доста масивна- 1685 килограма по каталог, но с допълнителните екстри (подгряващи седалки, специално окачване) и пълен резервоар спокойно стъпва на 1800 килограма. Да кажем, че с товара сме били над 2 тона, двулитровият дизелов агрегат с два! турбо компресора и 162 коня е повече от достатъчен, за да ви закара до следващото приключение и да ви върне у дома както по равни отсечки, така и по най-стръмните изкачвания.

Тестовият автомобил не разполагаше със системата FlexFix за превоз на велосипеди, затова колелото ми беше разглобено в багажното отдоление, заедно с детската количка. Кошът на Мишо беше върху равния гръб на средната седалка от втория ред, в багажника имаше и багаж като за три жени и бебе - всички пътувахме супер комфортно и най-важното - когато се налагаше да се извади нещо от багажника, това се случваше без пренареждане :)

Zafira-та, която карах бе снабдена с мехатронна ходова част FlexRide с три режима - Sport (твърдо окачване), Neutral и Tour (меко). При спусканията и качванията ползвах Sport и колата не се накланяше и грам. В спортен режим с лекота достигнах 180 км/ч на равната, права отсечка на E79 до с. "Усойка". Автомобилът, чиито километраж е разграфен до 260 км/ч можеше още много, но не ми се рискуваше, пък и това ускорение се получи случайно - щом пътят се поразшири и отпуши от трафик настъпих малко по-силно педала на газта, турбото изрева и колата набра страшно бързо!

Същият ефект се получаваше и при изпреварване - малко по силно натискане на педала и колата буквално се изстрелваше с рев!

Държа да отбележа, че въпросните 180 километра изобщо не се усещаха - нито като скорост, нито като някакъв шум в купето. Тъй като колата е изключително стабилна, има сравнително голям преден капак и доста дълбоко табло водачът и пътниците са разположени много навътре, това силно притъпява усещането за скорост.

Съботата не беше толкова слънчева, колкото неделята и цял ден карахме с открито предно панорамно стъкло и отворен стъклен покрив (всъщност през цялото време карахме с отворен стъклен покрив). Това са и екстрите, които човек най-бързо регистрира и най-силно оценява при пътуване из красиви местности или пък при пристъпване линията на светофара.

Друга много приятна интериорна екстра е дълбоката, всепоглъщаша конзола между първия ред седалки (FlexRail). Тя е на 3 нива, като в най-дълбокото първо се побира цял DSLR с 28-80 обектив. Над него се редят чаши с кафе/чай и тогава подлакътника отива назад. Отзад пък конзолата завършва с изход за запалка, за да може и хората на задните седалки да си зареждат телефоните :) Над дълбокия джоб в централната конзола пък и под бутоните за климатика има usb plug, за зареждане на умни телефони в движение. Оцених високо наличието на толкова power outlets, успях да си заредя батерията на фотоапарата в движение и да поддържам телефона си жив едновременно.

Огледалце, огледалце...

Огледалата на Zafira Tourer освен, че са елекрически се прибират с натискането на джойстика им надолу, а в края си информират за наличието на автомобил в мъртвата зона на водача, като присветват и издават звуков сигнал. Прибирането на огледалата, камерата за задно виждане,  и индикатора за разстояние от предния автомобил правят паркирането на почти петметровия автомобил лесно като детска игра.

Освен по окачването и комфорта на пътниците в купетo от Opel са положили много усилия и по отношение светлините на автомобила. С удоволствие открих и ползвах функцията за автоматично насочване на светлините и автоматичното превключване между дълги и къси светлини - супер яката екстра, която превръща нощното шофиране в удоволствие. Пътят е прекрасно осветен, фаровете не заслепяват насрещния трафик, а при завой осветяват ясно посоката на завиване:



Шофирането на Zafira-та е изключително приятно, както извън града, така и в него. Масивността на автомобила придава приятно усещане за сигурност, което се допълва от наличието на шест въздушни възглавници (2 фронтални и 4 странични). Балансът тежест/пъргавина с агрегата на тестовия автомобил бе по-скоро в сектора пъргавина, затова съм сигурен, че и по-слабите агрегати ще са сполучлив избор.

Разгледайте снимките ми от приключението из Лещен, Ковачевица и Делчево:

Има и видео:

TRVL е безплатно приложение за iPad, което предоставя тематични, кратки гидове към различни световни дестинации. Свалете си го, заслужава си!

Изчетох тези посветени на тигрите в Индия, на маршрута и забележителностите покрай спирките на трамвай 22 в Прага, на минералните бани в Bath, на баровете в Дъблин...

Стана ми тъжно, че балканите - България, София, Румъния, Сърбия изобщо не са застъпени и се заех да коригирам тази неправда.

Иска ми се да направя брой посветен не толкова на София, колкото на планините около София - Люлин, Плана, Витоша, Стара Планина.

Хамстера се включи със силна снимка на копитото и нощна София, но ще ми трябват още доста, както и няколко думи от местни хора свързани с планините около София.

Ще се радвам да се включите със супер яки снимки, идеи, спомени, ползвайте коментарите или ми пишете директно на marfuzii @ gmail.com

С тази гледка към централния балкан се будех всяка сутрин в синята стая на Trinity Retreat House, едвам издържах заниманията по йога на жена ми и скачах на велосипеда. Подобно и на Велинград, където велозабавата започва с пътека до самия хотел и тук от входа на къщата стартира приключението.

Хвърлете бърз поглед и скролнете клипчетата, за да добието представа от красотата на ниските ридове около Априлци, по които обаче няма кьорава указателна табела...



Опитен съм и сравниелно издържлив, та се справих със занемарените и осеяни с паднали клони, къртичини и мравуняци пътеки, които искат само малко боя и почистване, за да привличат туристи... А, имаше и следи от глигани (главно от зурлите им) но за щастие не мернах нито един, но за сметка на това още в самото начало на изкачването, малко над последните Априлски къщи за пръв път видях сърна да подскача из храсталака.

Направих общо четири карания в региона около Априлци. Две от тях бяха заклеймени от местните като "невъзможни, няма такъв път и много е кално". За другите две не намерих местни, които да питам за пътя и ги направих без благословията им. Направи ми много лошо впечатление, че от възрожденския дух, с които местните се пъчат още на входа на града не е останало нищо - никакво приключение не лъхаше от погледите на хората, които срещах из шубрака (срещнах общо четирима де) - почти всичко беше невъзможно или твърде стръмно по думите им, ай сектир!

Тъй... карането ми първия ден ~ 45 минути, предимно изкачване, стигнах до една махала над Априлци, оттам завих наляво и спуснах отново в града (без малко да се очистя).

Ден втори: Стигнах до много интересни места: "Свинова Поляна" например. 160 хиляди лева бяха потънали в маркирането на пътеки под надслов "Свети Илия разказва и предсказва" - ей Богу - една табела не видях за четири дни по чукарите, не знам как не се губят хората, сигурно само такива като светията се оправят - предсказващи пътя. Избрах запустяла пътека, осеяна с останки на стари градежи, местните казваха нещо за стар римски път, но не беше това - воденици, стопански къщи - тъжно ми стана, като си представях колко живот е кипял някога тук - а сега НИЩО! По интересните моменти от карането бяха гладкото скално речно корито, което ми дойде добре дошло при толкова кален и глинест терен. За първи път срещах речно корито по което човек кара тъй леко, сякаш го прави върху перловския канал. Най creepy момента беше минаването покрай скелета на някакво едро животно, big deal - фиу и го отминах :)

Цялата плейлиста:



На третият ден качих и пуснах две бърда и както беше невъзможно дори по думите на жената от туристическо дружество "Амбарица" се озовах в Орешак, само на няколко километра от Троян. По пътя видях две сърни, борих се с къпинаци, които като лиани се оплитаха в краката ми, но беше big fun. Видеото от част от прехода (след Велчево)

Видео от четвъртия ден нямам, но той също беше много приятен - качване до "кофата" за хижа Плевен през кв. Видима и спускане от водосбора, покрай реката по ниското било, под изоставеното летище и право на хижа Зора в Априлци.

Четири дена фън и смесица от колоездене и ориентиране в гъста, лепкава, глинеста кал, силно се надявам, че когато отида отново да карам в този район и без това трудните пътеки съвсем няма да са изчезнали...

В протестите против цените на тока има нещо изначално грешно. Протестите са насочени срещу електроразпределителните дружества, а не срещу държавата, НЕК и ДКЕВР.

Моите сметки за ток са коректни имам си дневна и нощна тарифа и сумите са в рамките на нормалното.

Моят проблем е че не искам да плащам за следните две неща:

а) Добавка за зелена енергия - не ме разбирайте погрешно, про "еко" и "био" съм обаче фотоволтаиците и ветрогенераторите НЕ произвеждат зелена енергия. В аграрна страна като нашата трябва да се сее и жъне, а не да се погубва земята със соларни панели. Нека граждани или заводи поставят соларни панели по къщите си, нека си ползват безплатен ток, а излишъка да продават - НО на същата цена, каквото струва и другия ток. В момента с тази добавка се финансират съмнителни соларни паркове, които не създават работни места, не допринасят за развитието на икономиката, оскъпяват тока и единствено избиват чужди инвестиции.

По нетна стойност добавката за въпросната енергия в пъти надвишава цената за достъпа ми до мрежата например и след цената за достъп до мрежата с ниско напрежение е най-високото перо в моята фактура. Погледнете си го и вие.

б) Невъзстановяеми разходи - разбирайте загуби поради остаряло обурудване, невъзможност за отчитане и изискване на суми за използвана енергия (неправомерно свързани абонати, цигани,  сещате се...)

в) ДДС върху цялата сума. Не съм склонен ДДС да се начислява върху "невъзстановяемите разходи". Те нямат никаква добавена стойност, не са услуга, а компенсанция, не може да плащам ДДС върху тях!

Държавата е виновна и вече е санкционирана от Брюксел за това, че не предоставя либерален пазар на електроенергията. Трите електроразпределителни дружества са монополисти в районите си и реално няма конкуренция, оферти, промоции битка за абонати. Когато в София мога да избирам между ЧЕЗ и Енерго Про, тогава и цената и качеството на предлаганата услуга ще се подобрят.

В петък приятелите ми от TM Ауто ме изненадаха с тридневен тест драйв на Toyota Prius III с почти най-високото ниво на обурудване (липсваше само люка и фотоволтаичния панел)

С голям кеф седнах зад волана и разцъках данните от бордовия компютър. Оказа се че за 10 000 километра никой не е успял да подобри рекорда ми от 3.1/100, който направихме със съпругата ми през лятото между Триград > Смолян > Бориково

Лятото имахме за цел да изминем 1500 километра само с 45 литра бензин, не успяхме, но бяхме доста близо. Сега, с детето на задната седалка, трябваше да караме малко по-бързо, за да не се събужда :) Средният ни разход за 400-те километра от София - Белово - Велинград - Юндола - Пазарджик - Панагюрище - София стъпи на 4.2/100. Общото изкачване надмина 3600 метра, което си оказа силно влияние върху разхода.

От лятото още хранех подозрението, че тежките батерии в задната част на автомобила плюс широките гуми на 17'' джанти ще осигурят стабилност на автомобила характерна за задвижване 4х4, но осигурено само от един задвижващ мост - предният.

Не се излъгах - по спускането на Юндола, Приусът беше изключително стабилен и се изискваха доста усилия и дяволък, за да се вкара в поднасяне и дори тогава ABS-а се включваше с дискретно писукане и връщаше колата в правия път, видео: Както се чува и от жена ми във видеото: "Мъдра, семейна кола - мрънка само когато е необходимо".



Приусът е роден да бъде център на вниманието, белият цвят пък противно на очакванията хич не се цапа лесно. Това се дължи на специалното покритие и лак, които ползват от Тойота - хем не съдържа мръсотия, хем не се драска лесно.

След Юндола доката колата беше още мокра ми бяха необходими единствено силиконово перо, което винаги имам в колата си и парцал, за да върна блясъка на колата и да я подготвя за нови снимки.

Възползвах се максимално и от круиз контрола - задаваш скорост и увеличаваш и намаляваш с натискането на бутон, колата ускорява доста плавно, кракът ти почива - кеф!

Ето и снимка от с. Попинци - на около 60 километра от мястото където позабърсах колата след Юндола, както и през лятото - мръсотията просто избягва тази кола - блести въпреки мокрите зимни пътища:


След като ми се роди син, стандартният Приус ми се струва малко малък, въпреки че има 445 куб. см обем на багажника и да, събира колело, количка, детски кош и сума ти багаж, но... друго си е седем местният Grand Prius, тръпна в очакване!

Приусът е кола, която се кара изключително приятно и зиме и лете (е ако тръгвате на електро режим зимата не сгрява много бързо - но come on!) Хибридната технология пък ще превърне и най-големия джигит в шофьор, който круизва и опиянено следи показанията на разпределение на задвижването (бензин и ток) и моментния разход. За силови изпълнения винаги може да се цъкне магичното копче PWR, което отприщва всички сто кончета от 1.8 литровия двигател.

Цъкнете и се потопете във фотогалерия с много снимки и приключения с Приус-а

Корковите тапи са страхотен материал за най-разнообразни DIY проекти.

Ето днес например, с помощта единствено на обикновено макетно ножче превърнах стара коркова тапа от шампанско в "преходник", който ми позволява да закрепям телефона си към всеки един статив (а аз имам доста).

Тапата от шанпанско е най-подходяща за този конкретен случай, защото има нещо като коронка, която е почти двойно по голяма от стандартните коркови тапи.

Всеки един от вас може да си направи подобен преходник, а ако не му се занимава, може да ми поръча един (стига да ми осигури тапата от шампанско).

Обръщам се към вас и с призив, моля не изхлърляйте старите си коркови тапи - събирайте ми ги! Чудни неща ще измайсторя от тях, обещавам!

Днес м/у 18:40 и 20:40 от бариерата на Софияския Университет ми откраднаха колелото.

29'' карбонов Vivelo w17 велосипед. Няма друг произведен такъв. Рамката е с дебело чело и както се вижда много скосена отзад.

Оранжево бял, с кормило Truvativ, Колче Stylo.

Колчето за седалката е запекло и не може да се смъква или повдига.

Вилката е с дистанционно заключване, Suntour Epicon, черна.

Педалите са автоматични.

Предната капла е черна FSA, задната черен Mavic. Средното движение е SRAM X9. Гумите са GEAX.

Хидравлични дискови спирачки Shimano.

10 Скорости.

Пише ми името на рамката "Martin Linkov"

Моля ви ако го видите ми пишете на marfuzii @ gmail.com или ми се обадате на 0886 845 786

От утре, в рамките на месец в Sopharma Towers ще може да почерпите сила и вдъхновение от фотоизложбата "Човекът, който ме вдъхновява".

Фотосите са уловили лица на обикновени хора, способни на необикновени неща и спечелили уважението и адмирациите на околните. Аз участвам с тази снимка на Християн Стоянов.

Съботата и неделята имах удоволствието да покарам дизеловия вариант на Dacia Duster.

Първото нещо, което ми направи впечатление беше "Уау! - Шест скорости!". В последствие усетих целта - скоростите на Duster-a са доста къси - първа и втора се изреждат толкова бързо, че често се изкушавах да тръгвам директно на третa. Дори веднъж успях, колата не се възпротиви, не се разхлопа или загасна -  тръгна. Стабилна е!

Самата шеста скорост въпреки, че не излизах много от града успявах да включа по Борис и България и то на доста ниски километри - около 80. Пета влизаше нормално дори на скорости от порядъка на 50 километра. Оборотите държах в златната среда от 1500 и двигателя мъркаше и харчеше доста прилично за подобен автомобил. С две изкачвания и слизания до Златните и хамалско каране из града ми даде среден разход малко под 8, което си е добре.

Контролът на задвижването 2WD / 4WD се осъществява от бутон, като възможносите са 2WD / 4WD и Ауто. Всъщност след избиране на 4WD, бутонът се връща в позиция Auto, което е доста удобно тъй като при покачване на скоростта автоматично връща автомобила в режим 2WD - спестява ви бензин и мислене.

Отвътре Duster-a е доста просторен, но в интериора по мое мнение пластмасата е застъпена твърде силно, за сметка на текстила например. Има и няколко нелогични решения като управление на стъклата от централната конзола, а не от вратите, липсата на Auto - за стъклото на водача както и контрол на електрическите огледала от под ръчната спирачка. Единствената, но за сметка на това огромна жабка, в която влиза папка А4 прави много добро впечатление!

Тъй, карането! Макар и дизел пали от раз, дори без подгряване. Дори на студено. Двигателят се чува малко повече от очакваното, но шумът му се контрира с навременна смяна на предавките и по плавен глезен. От видеото долу може да видите и усетите самото каране и поведение на джипа по заснежените витошки пътища. Държа се повече от прилично - с много малко поднасяне, но все пак при доста висока скорост и много заснежен път, enjoy:

Мой близък приятел е болен от рак. Вчера пристигна книгата, която ми поръча "The Cancer Cure that Worked" Разлистих я и не можах да спра да я чета, преполвих в рамките на час.

След кратък, почти философски предговор посветен на гледането и виждането и проблемите произтичащи от всяко едно наблюдение като например неизбежната промяна в поведението и дори състава на наблюдавания обект се потапяме в един свят, в който не доказателствата към едно научно откритие го правят значимо или правдиво, а това дали е в руслото на приетите към деня научни теории.

Така например дебатът между Луй Пастьор и забравеният вече Антоан Бешам, (от който самия Пастьор открито краде много от догмите си), завършва с победа за бащата на пастьоризацията, а не както доказва след години една от ученичките на самия Пастьор - Бешам е бил прав в твърденията си че:

а) бактериите са полиморфни организми (от гр. πολύ "много" и μορφή "форма"), тоест могат да променят структурата си и да са както rods (пръчковидни) така и rombs. Могат и да растат или да се смаляват до границата на филтрация, под която вече се третират като вируси.

От а) следва и най-дръзкото твърдение на Бешам: Бактериите сами по себе си не са достатъчно силни, за да навредят на който и да е организъм. Когато попаднат в благоприятна среда, бактериите се размножават, променят формата си, държат се като вируси и/или гъбички и така се случва болестния процес.

Аналогично, ако средата в която са пападнали бактериите се промени към такава, която не благоприятства тяхното развитие, то те могат да бъдат отслабени, контролирани и напълно унищожени. Това е коренът на Алкалната Теория, в която болести се лекуват като се обръща pH на кръвта и урината от киселинно в алкално. Доказано е че повечето бактерии и вируси, подобно на гъбичките виреят най-добре в киселинна среда и не понасят алкалната.

За поддържане на алкална или близка до алкалната среда (нека я наречем нискокиселинна) е достатъчно да спрете приема на кафе и захар, да пиете повече вода и да ядете възможно повече сурови зеленчуци, ядки и плодове. Лимонът, противно на очакванията е много силен алкален агент, поради сложно взаимодействие на сока му със сока в стомаха ни.

И така... през 30-те години на века един изключително надарен млад човек Royal Raymond Rife, човек, който както Стив Джобс се е намирал на кръстопътя между технологиите и изкуствата се намира на един по-важен кръстопът, този между микробиологията и финната механика и оптика.

Райф успява да разработи микроскоп, ненадминат и до днес. Светлинен микроскоп, който чрез комбинация от филтри, плаки и светлина достига увеличение като на Електронните микроскопи с тази разлика, че светлиният микроскоп не убива обекта си на наблюдение.

Райф вижда живота в най-най-малките му форми. Посредством хитро използване на светлината успява да разграничи клетъчни мембрани и други детайли в обектите си на наблюдение. Решава, че всеки един микроорганизъм "трепти" на определена честота, да кажем открива неговия "пулс". След дълги опити и калибрация на апаратурата си, Райф успява да унищожи, буквално да взриви туберколозни клетки като насочва към тях електронен сигнал с определена честота. Това е и първата болест, която Райф успява да лекува с електронни пулсове. Следващата е рака, при това със 100% успех.

По негово време, а и до днес ракът се смята за мутационно заболяване. Не за заболяване причинявано от бактерия. Апаратурата на Райф, трудовете и сътрудниците му са унищожавани и преследвани. И въпреки това в различни периоди и държави по света от 1930 до днес откритията на Райф и вярванията на Бешам са непрестанно потвърждавани. Книгата "The Cancer Cure that Worked" на разследващия журналист Barry Lynes, проследява трънливия път на откритието на Райф от създаването му, през гонитбите и саботажите до забвението и мисионерството на последователите му.

@dobrin_botev ми препоръча една много силна книга на Moises Velasquez-Manoff: "An Epidemic of Absence".

В нея Manoff, който има доста автоимунни заболявания - астма, косопад и др. проследява връзката между изчезването на различни паразити (тении, червеи, гъбички, въшки) от човешкото тяло и ефекта им върху имунната ни система, която милиони години е еволюирала, за да живее в симбиоза с тях, докато след една ваксина или хап бум! - "вредителите" изчезват, а имунната ни система бездейства или се обръща срещу самото ни тяло. Какъвто е и случая с косопада и оплешивяването - тялото започва да третира собствените си косми като чужди тела и ги атакува.

По книгата може да се направи страхотен филм, който да ни връща хиляди години назад, например в първия случай на женски комар, ухапал горила (която носи, но не се разболява от вируса на маларията) и после същият този комар ухапва и заразява първата си човешка жертва - следва сещате се - хиляди години борба, смърт и еволюция заедно с маларийния вирус. След това Маноф проследява гените на Сардинците, които са се приспособили да живеят с маларията на цената на Таласанемията (анемия специфична за живеещите по брега на Средиземно море от гр. Таласа - море). През 40-те години на нашия век мочурищата и комарите изчезват от Сардиния и същият ген, който предпазвал хората там от малария се обръща и започва да сее Множествена Склероза наред, заболяването се среща около пет пъти по-често в сравнение с останалата част на Италия.

Това определено е най-интересната книга, която съм чел напоследък и успя да събуди у мен жив интерес към биологията. Спокойно мога да кажа, че ако ми беше попаднала по време на средното училище шях да съм баси и отличника по биология :)

Прочетете я, заслужава си! Прегледайте и избрани highlights, който подбрах.
Ще научите страшно много неща за тялото си, за паразитите, за епидемиите, хигиената и какво ли още не, може да откриете и лек за своето заболяване, но не знам колко от вас биха се заразили доброволно с тения, за да борят псориазис например. По думите на Маноф подобно лечение дава резултати, пък и от повечето тении човек се отървава с едно хапче.