И като каза, рече...

Лаптопите стават все по-тънки, компонентите им все по-наблъскани и все повече сигнали от дъното например, резултират в шум в и без това вградената и немощна звукова карта.

Има редица решения на този проблем. Може би най-елегантното от тях се предлага от лидерите в високия клас аудио обурудване AudioQuest и се казва DragonFly

"Водното конче" е с големината на USB памет, единият му край влиза в кой да е USB порт на компютъра ви, а в другият отново пъхвате слушалките, колонките или с 3.5 към чинч и усилвател.

Джаджата не се нуждае от никакви драйвери, няма нищо за инсталиране. Just Plug & Play!

Както виждате от gif-a DragonFly си променя цвета в зависимост от аудиофайла, който плейвате, готина малка функциика :)

Тъй, какво точно прави DragonFly Dac-a?

Сърцето и душата на устройството е 24 битов чип, подобен на този от по-скъпите CD & Blu-ray плеъри. Чипът работи с всички файлове от компресираните 16 битови/44kHz mp3-ки, до "натуралните" 24 битови/96kHz. Тъй като дигиталната музика се предава в поток от единици и нули (1, 0 бинаред код, батка) е много важно да приемаш и предаваш тези единици и нули в правилен ред и овреме. DragonFly сам контролира бинарния поток и свежда грешките в него до минимум. Това се постига с два малки "часовника". Третият компонент е аналогов контролер на звука, който нормализира действията ви от слайдер в iTunes примерно. Резултатът е кристално чист звук, към който се пристрастявате.

Цената? ~ 500 лева в Kirov High End

Днес съвсем случайно попаднах на супер яката джаджа - видео бебефон с wi-fi, мека цветна лампа, термометър, влагомер и какво ли още не, накратко Wistings Smart Baby Monitor

Малко е соленичък (~ 600 лева), но колко струва кефа да си гледаш бебчо докато си на работа? Или пък да знаеш какво прави с малкия бавачаката и баба ти?

Ако още не сте се зарибили, моля видео:
Proudly made in France   

Днес си взех GoPro Hero от fen.

Направих и първата си CarCam (видео).

Доволен съм от резултата, камерата пасна перфектно под огледалото за задно виждане, не ми пречи на зрителното поле и заснема достатъчно от пътя, включително и светофарите.

Мисля из София вече да карам с активирана камера, защото просто е пълно с джедай и никога не знаеш, кой от къде ще ти излезе и какво ще твърди после - друго си е да е документирано пък макар и да не е свидетелство в съда.

Ето и какво ме накара да предприема тази стъпка.
30 минутна компилация с най-шеметните катастрофи заснети от carcam, повечето разбира се в Русия, където служат за доказателство:

Middle Men e забавно разказан и добре сниман филм, който ни връща години назад, преди Интернетът да е бил "забавен", разбирай да е бил пълен с порно.

Двама на пръв поглед тотални загубеняци, решават да качват сканирани еротични списания онлайн, по-сръчният от двамата дори разписва протокол, който "и до днес е стандарта при онлайн разплащанията" - да бе да. И Da bing! - кешовицата завалява.

Забъркват с Никита - местният собственик на стриптийз клуб и разбира се - руски мафиот. Момчетата, снимат мадамите и качват клиповете, като обещават 25% от приходите на рускана.

Идиотите изперкват, забравят да плащат, руснаците ги счупват от бой. Намесва се мистър "решавам проблеми всякакви", който пък е семеен... Посоката на бизнеса завива към посредничество при онлайн транзакции между сайтове като "Slutty Japanese Bitches" и крайния клиент, така че жена му да не вижда сайта в банковото извлечение, а 24/7 Billing Co. примерно. Руснаците продължават да създават проблеми, кура на нашия човек не е от желязо, абе як филм :)

В петък Kirov High End започнаха интересна кампания - предоставят музикалната система Sonos5, заедно със Sonos Bridge за срок от една седмица. Запиши се тук.
Аз съм първата спирка на системата и реших да споделя впечатленията си.

Sonos 5 е музикално тяло, прилично тежко и стабилно (4.15 кг.) и що-годе обемно (20 x 36 x 12 cм.) Има два високочестотни говорителя, три средни и буфер (виж разпределението)
Всичко се контролира от отделен усилвател. Резултатът е крастално чист и дълбок звук. Единственото нещо което липсва е батерия, макар и с малък капацитет, за да може соноса да се мести от стая в стая, без да трябва да се минава отново през процедурата по свързване с компютър или телефон, която макар и супер семпла (натискане на бутон и та дам!) дразни.

А, да свързването... Това е силата на Sonos - системата е безжична, но ползва своя собствена мрежа, за да се свързва с други Sonos продукти (sonos3, bridge, etc.) мобилните устройства с iOS и Android и компютрите у дома. Плюсовете от това са, че музиката не сече като дърпате торнти, примерно.

Sonos предоставят и нативни iOS, Android, Mac и Win апликации, за да контролирате устройството и музикалната си библиотека. Освен, че можете да плейвате музиката от собствените си устройства, приложенията идват и с богата колекция от онлайн радиостанции както и възможност да си навържете музикалните облачни услуги които вече ползвате - Spotify, Last.fm и Pandora например.

Хубавото е че приложенията не си пречат и напълно синхронизират плейлистата и настройките за звука. Така например може да заредите няколко песни през компютъра, да добавите други през телефона и накрая, докато си проверявате пощата на iPad-а, да намалите или увеличите звука - тези промени магически се отбелязват по всички навързани устройства.

Най-най-хубавото е че Sonos е плейър, тоест не телефонът ви плейва и процесва музиката, а самата система, това означава че музиката няма да заглъхне когато говорите по телефона например или получавате push notification, както би се случило ако връзвате телефона си към усилвателя и ползвате iTunes, примерно.

Когато към Sonos Плейър се добави Bridge пред вас се открива цяла нова вселена - bridge е малкото устройство което позволява свързването NAS (Networked Attached Storage) към системата.

В случая съм вързал Bridge-a с двутерабайтовия My Book Live на Western Digital и си слушам избрани парчета от над 312 GB музика, голяма частв .flac.

Свързването на NAS-а към Bridge-a е елементарно, просто plug & play RJ45 кабел (кабела за интернета демек) а самият bridge се свързва към рутера у дома, става част от домашната мрежа и та-дам! Всичко това без драйвери, без рестартирания без нищо. Всичко се случва с натискането на копче и добавянето на пътя към NAS в Sonos Апликацията.

Тъй... колко струва?
Киров Хай Енд продават Sonos5 + bridge-a за малко под 1000 лева. (795 за Sonos 5 + 95 за Bridge-a, при покупка на Sonos3, получавате bridge-a безплатно) На пръв поглед изглежда скъпо, но предвид качеството и възможностите на системата, цената ми се вижда оправдана.

Ако не ползвах машината на времето - лампов Marantz и две по 45W JVC най-вероятно щях да се възползвам и да си направя такъв коледен подарък. Вие може да нямате подобни сантиментални спънки - дерзайте!

Цялото лечение е свързано с много разходи и затова се обръщам към вас, читателите на този блог - помогнете на Камен, повече информация за нег, за заболяването и за възможностите за лечение може да намерите на сайта на кампанията - Кометите на Камен. Там сме публикували и набирателните сметки. Благодаря ви, комети и блестете силно!

От Johnie Walker България организират конкурс за иновативни идеи, в който най-важното победителят не ще се определи от броя "likes", а от тричленно, надявам се компетентно жури, което ще отсъди кои 5 идеи ще получат по 10 000 лева, за успешната си реализация.

Конкурсът няма възрастови или цензови ограничения, не е ограничен и по вид на идеите. Размитите критерии по които журито ще отсъжда са:

• иновативност
• реализируемост
• социален отзвук (до колко  тази идея би помогнала за подобряване на условията в дадена общност или на страната ни като цяло)

Аз вече се включих с идея свързана с RFID технологията, накратко:

"Всички сме затрупани от вещи, дори не знаем за повечето от тях, и въпреки това рядко откриваме у дома, това което търсим.

Искам да се възползвам от вече достатъчно малките RFID тагове, които така или иначе магазините използват, за да маркират дори съвсем дребни предмети като детски обувчици, компактдискове и тн. Има дори по-малки RFID тагове, с големината на лепенки, които може да се прикачват към всяка вещ - от телевизора до чорапите.

Идеята ми е проста - човек "окичва", един вид етикира вещите които пожелае с малки RFID тагове, а специален RFID четец с достатъчно силно поле ги индексира и проектира на екран тяхното разположение и описание в 3D графика + описание в свободен текст (черните чорапи са над белия пуловер, във второто чекмедже на скрина)

Така човек винаги ще открива, това което търси. Локализирането на вещите, ще е само малка част от възможностите на софтуера. Към всяка вещ ще могат да се добавят събития и напомпняния - например ако сте прибрали детските якета, софтуерът ще извади нотификация да ги извадите и изперете, щом температурите на вън паднат под 10 градуса.

Софтуерът ще бъде наличен за мобилни устройства, а самото устройство което да генерира полето ще е най-добре също да се закача към мобилното устройство."

Можете да "откриете" идеята ми в приложението, но силно ви насърчавам да качите и своя.

Успех!

Bikes are cool - bikes without brakes are way cooler!

В "Луда надпревара" Уайли (в ролята Джоузеф Гордън - Левит (500 days of Summer, Inception) яхнал steel framed fixie се надпреварва с Мазда и с негър на карбонов велосипед из улиците и парковете на Ню Йорк, за да достави късче хартия, което осмисля живота на негова позната.

Зад волана на Маздата е ченге с хазартни проблеми, който е готов на всичко, за да се добере до листчето и да си оправи дълговете към китайците.

Действието се развива на бързи обороти (лентата се върти на голямата плоча :) напрежението расте с всяка минута, мераклиите за листчето растат и ту спечелват преднина, ту се връщат обратно в началото.

Хубав сценарии, добре заснета лента и много силен Джоузеф Гордън - Левит, струва си!Гледайте го на кино или си го дръпнете от замундата: Ако се заразите от скоростта и ви се прииска да пробвате какво е да летите по улиците на София без спирачки и скорости - ping me :)

От вчера следобяд тествам клавиатурата на Logitech Κ310, която според мен много погрешно се маркетира като "миеща".

Първо, АБСОЛЮТНО всякаква електроника може да се мие, пере и тн. Единственото и достатъчно условие да не я изпържите е да я оставите да изсъхне добре преди да я включите към захранване, батерии и тн.

След това уточнение, пред "миещият" маркетинг идва още един проблем - цената. Нормалните USB клавиатури струват около 10 лева, Logitech k310 все още не се продава в България, но в amazon цената и е около 30 паунда, очаквам когато стигне родните магазини да струва поне 100 лева.

С други думи - две нормални клавиатури от 10 лева, въпреки че съхнат бавно ще ви свършат идеална работа наместо една свръх скъпа миеща се.

Ключът към "миещата" тайна е в бутоните, които не са захванати плътно един до друг като на обикновените клавиатури, а имат увеличено разстояние по между си. Това ми позволява да пиша по-бързо с по-малко грешки, а клавиатурата задържа много по-малко боклуци, тоест нуждата от миене съвсем отпада.

На гърба на клавиатурата има малка четка, с която можете да изчеткате трохите и другите неща попаднали между бутоните, въпреки че предвид разстоянието между тях това ми се вижда почти невъзможен сценарии.

Освен четката, на тази снимка впечатление правят и отворите на гърба, през които да изтече водата и клавиатурата да изсъхгне по-бързо от нормалните.

Присъдата: Logitech K310 е страхотна клавиатура, чието най, ама най-малко предимство е миенето. Клавиатурата е почти безшумна, бутоните са по приятни на допир от пластмасовите на повечето клавиатури, но в същото време не са гумени и лигави. Имат и специално покритие, което не позволява на пръстите ви да се хлъзгат. Ако цената в България е адекватна с удоволствие бих си я взел.

Според мен здравната каса трябва да задължи всички учреждения и общопрактикуващи лекари да я позлват и да я мият в края на работния ден, това би спряло много инфекции и вируси.

Наближават празници и започват чуденията какви подаръци да изберем за любимите ни хора.

За щастие има и редица събития, като задаващият се в неделя традиционен Culture Beat Bazaar, където може да изберете, уникални, ръчно изработени предмети, с които да зарадвате близките си.

Аз вече го сторих и взех обици направени от стари Apple слушалки обвити в бижутерска тел и завършващи със стъклена мъниста.

Ако имате непотребни бели слушалки може да посетите страницата на Бубижу и да поръчате ултимативния geek подарък за любимата.

Примижилият човек с елека съм аз по време на Хакатона за мобилни приложения, които организирах в рамките на ежегодния форум за предприемачество StartUP Conference

В снимката има няколко интересни неща - usb клавиатурата, която съм вързал към вече остарелия си лаптоп тъй като бутоните по диагонала 8,i,k,. изгоряха.

Лепенките по капака на лаптопа показват различните инициативи и събития които подкрепям.

Реших, че дойде време да ги заменя с една голяма лепенка на един готин дистрибутор на ЛапТопи и да се сдобия с нов лаптоп с работеща клавиатура от които да мога да блогвам на живо по-бързо и ефикасно и чрез които да рекламира щедрия ми спонсор из различните събития, които организирам и помагам да се случват > StartUP Weekend, StartuP Conference, OpenCoffee - очаквам предложенията ви!

Енигма e втората книга на Робърт Харис, която изчитам със затаен дъх.

Както се подразбира и от заглавието действието се развива по времето на втората световна война и се върти около немската шифровъчна машина - Енигма (от ст. гр. "загадка")

Англичаните превръщат изкусната до тогава наука на криптиране и декриптиране в манифактура. Хиляди хора се трудят в Bletchley Park - едни събират и категоризират прихванатите съобщеия, други се мъчат да ги обърнат отново в четим текст, трети ги превеждат.

Главното действащо лице - гениалният Том Джерихо успява да разбие на два пъти най-трудния немски код - този на немските подводници. За да го стори обаче му трябват въжможно най-много съобщения от възможно най-много подводници. Събира ги докато подводниците потопяват един след друг корабите от поредния конвой тръгнал към британските острови, а Атлантика побелява от тоновете мляко на прах което потъва заедно с танкера си.

Освен, че разбива кода Том успява да разконспирира и верен свой колега - поляк, който не обича немците, но още по-силно мрази руснаците - неочакваните нови съюзници на англичаните. Полякът Пуковски попада на комуникацията от обсадения Смоленкс и открития наблизо в Катинската гора масов гроб на 10 000 полски офицера, разстреляни от руснаците. Пук решава да обясни на немците, че машината им не е толкова сигурна, Том се опитва да го спре - лудница.

По книгата има и филм - което и да изберете няма да сбъркате.

Жена ми ме дари със син - Михаил. Да ни е жив и здрав :)

Покрай бременността й, а сега покрай раждането се нагледах и накупувах на редица обикновени продукти, които само заради брандинга си "за бременни", "за кърмачки", "за новородени" са на двойна и тройна цена от аналогичните продукти предназначени за масовия потребител.

Има разбира се и цели "специализирани" марки или техни подразделения като например Hipp и Nestle (Nan), които монетизират усилено този сегмент.

За щастие монетата има две страни. Бързо сравнение показва следното:

• "Чай за кърмачки" на Hipp (гранули) струва около осем лева за 200 грама. 
• Лактогонен чай на троянската фирма "Билек" - който съдържа в чист, изсушен вид същото, което и гранулите на Hipp, а именно: плодове от Анасон, Копър, Кориандър и Резене струва около лев за 100 грама.

Преди известно време с мен се свърза Теодора Мусева - журналист от в-к Капитал, с цел списването на тази статия: От Кошчето

Получи се хубав материал. Аз и препоръчах рафта на адаша и пунктовци, тя откри още хора - дами, които правят страхотни бижута и други готини неща от наглед непотребни предмети.

Статията дори излезна в хартиеното издание на Капитал Daily. Всичко това много ме радва и се надявам, че все повече хора ще започнат да гледат с малко по-различно око на "боклука" и ще му вдъхват нов живот и потреба.

От утре следобед до късна вече в рамките на паневропейската нощ на учените в различни висши образователни институции и галерии в София, Хасково, Пловдив, Стара Загора, Плевен, Варна и Бургас ще се случват интересни представяния, изложби, дискусии и награждавания на млади таланти.

Аз ще отразявам събитието отблизо и ще може да следите всичко по-интересно случващо се в София тук, в моя поток от снимки в flickr, кратките ми съобщения в twitter (@marfuzii) и хипстърските ми снимки в instagram, съдържанието генерирано от всички официални блогъри и журналисти пък ще се онагледява върху researchmap.bg - един много як проект на Българските Живи Лаборатории.

След работа, се отбийте през Vivacom Art Hall на Гурко 4, където ще е домът на математиката, ще има и кабинети по любопиство където всеки да се превърне в учен за нощ!

Във Фотосинтезис на бул. "Левски" пък ще завържат растения към детектора на лъжата, ще е интересно!

Вчера, докато се прибирахме с Маги по Графа вниманието ни бе привлечено от едно куче, което чинно чакаше зелената светлина (за разлика от момичето с червения панталон стъпило на платното)

Кучето, седнало на задните си крака и вперило поглед в отсрещния светофар излъчваше спокойствие и смирение, не бързаше за никъде, не махаше с опашка, просто си чакаше.

Докато го снимахме и му се радвахме собственикът му - Велико Касабов, асансьорен техник на средна възраст се включи някъде отстрани.

"Много е послушна Мортиша, нали? Докато не и кажа да тръгне няма да мръдне оттук. Само циганите с каруците успяват да я разсеят, но за кратко."

Дори когато светна зеленото Мортиша не помръдна, дорде Велико не я подкани. Сцената се повтори и на следващия светофар и на улица без светофарна уредба, където Мортиша спря и зачака команда.

Велико продължи с разказа си:

Не съм я дресирал специално. Просто е много умна. Навремето не разбирах хората дето се занимават с кучета, наричах ги "кучкари", а кучетата им, независимо от породата - "помияри". Сега е различно, Мортиша промени нагласата ми. Имам я от малка и се разбираме чудесно, не е я някаква специална порода, но познава София по-добре от повечето Софиянци. Возим се заедно и в градския транспорт.

Срам не срам, вярно рядко, като загубя някой бас я оставям да се прибира сама от най-различни места - Люлин 6, Младост, Военна Рампа - места на които не сме ходили преди това. Винаги си намира пътя към дома. Не понася студ обаче - зимата като и стане студено ме зарязва някъде и тича към вкъщи, същото прави и когато вали и особено като гърми.

Предлагам ви супер семпъл начин да вкарате малко романтика на балкона или вилата като оползотворите стара консерва или малка метална кутийка.

Стъпка 1: Взимате кутийката и в зависимост от предпочитанията и спецификата на мястото към което ще я прикрепите имате два избора:

а) заковавате я
б) пробивате дупчица с пирон и след това в нея слагате рапидка, която завивате и прикрепяте кутийката.

Аз постъпих по втория начин, с рапидка е малко по-стабилно.

Стъпка 2: Поставяте свещта в така припрепената кутийка, колкото по дълбока е тя, на толкова по-силен страничен вятър ще издържа пламъка. Колкото по-лъскава е кутийката, толкова повече светлина ще отразява (принципа на огледалото).

Стъпка 3: Enjoy!

Фейсбук маркетинга за много хора се изразява в бълване на забавни картинки, поздравления с песни, именни и рожденни дни от името на компанията, асоцииране със спортни и други успехи отново от корпоративно име, дори когато въпросната компания не е спонсор на събитието - общо взето с чужда пита - помен...

Общото чувство, което оставят у мен повечето корпоративни страници във фейсбук е че или се поддържат от 15 годишни (щото тинейджърите гетват фейсбук) или целта на съществуването им е единствено привличане на eyeballs независимо с какво съдържание и дали то резонира с продукта на компанията, дали е достоверно и тн.

Едни от най-лошите примери за поддръжка на корпоративни страници са тези на сайтовете за т. нар. "колективно пазаруване".
Първо, в това пазаруване няма нищо колективно - но това е друга тема, която няма да засягам сега.

Второ, тези страници са "всеядни", бълват всякаква информация, вероятно по подобие на офертите - от пици до силиконови импланти, де Ямбол, де Стамбол...

Един крещящ пример от днес, фейсбук човека на "Колектива" излезна с твърдение, че луната щяла да бъде "синя". Total Bullshit!

"Синята луна" е едно допълнително пълнолуние, което поради разликите в лунния и соларния календар се случва в месец, в който вече е имало пълнолуние. Явлението е циклично и се случва на грубо на две години и половина. 

Луна със син цвят се получава, когато светлината й се пречупва през твърди частици в атмосферата - обикновено при изригване на вулкан, много силно замърсен въздух и тн. за последен път подобно явление е било наблюдавано в Канада през 1951.

В случая не е най-важен цветът на луната, а неспирното потвърждението на притеснението на редица хора, че въпреки че знанието става все по-достъпно и все повече, хората стават все по нежелаещи да го достъпват и си тънат в една комфортна посредственост, захранвана със светски новини и клюки. Жалко наистина.

Добрата новина е че се отварят много доходоносни ниши за реклама и маркетинг пред хората, които не се страхуват да питат Гугъл и ползват повече от две мозъчни гънки. Айе!

За мен новият каталог на IKEA тръгна твърде досадно и натрапчиво в социалните мрежи, с глупава грешка при превода на български в приложението за iOS > "Покажи продук" и огромно разочарование, че няма да видим Uppleva в България.

Донякъде ми харесват интерактивните елементи които от ИКЕА са вплели в каталога, но мобилното им приложение е толкова тежко и бавно, че цялото изживяване се разваля.

Обикновено изтривам каталога на ИКЕА от телефона си след два-три опита да го ползвам водещи до тотален срив на смея да твърдя приличния ми 3GS.

Очаквам с нетърпение две неща:

• изпипано и оптимизирано мобилно приложение и 
• Uppleva, всички други пудреници и напъни не си заслужават усилията.

Кратко видео, което показва какво е Uppleva и маркира трансформацията на ИКЕА от мебелна в технологична компания:

Въпреки че имам полиноза много обичам цветята и свежите билки. В неделя си напазарувах маточина, розмарин и магданоз (от дясно на ляво на снимката) на много прилични цени от Кауфланд. Розмаринът дори се разходи с Yaris-а до Берковица и обратно и оцеля. Почти веднага употребихме магданоза и го накъсахме щедро, за да овкусим подобаващо доматен сос.

Разположих и трите билки върху ниския скрин RAST от IKEA на кухненската тераса, под прозореца.

Не прецених обаче, че мястото е много лесно достъпно за Гошко - котката на съпругата ми, която обичам като моята собствена Пусиличка

За никого не е тайна, че котките от време на време похапват тревица, главно за да прочистят стомахчетата си. Наш Гошко не подбира и хапва всичко де що е зелено - копър, магданоз, босилек, зеленината от накиснати букети - всичко.

Гошето си има програма - пасе сутрин на гладно, преди закуска. После ако стомахът му е бил пълен с косми ги повръща където сметне за добре на килима, на дивана, на стола и чак после закусва пилешки воденички.

Днес го сварих да си пасе сладко-сладко от магданоза и реших да споделя няколко снимки и видеа на които съм запечатал Гошко в най-силните му тревопасни моменти.

Enjoy!



На тази снимка Гошко гледа невинно след като похапна от магданоза и се настани на барплота (наблюдателницата си) до босилека, който редовно похапваше до вчера:

Видео:

Гошко стартира деня с босилек

Гошко похапва от сватбения ни букет

Вчера позакъснях малко за редовната среща на OpenCoffee клуба и изпуснах поредната тирада в руслото:

Купих си кола, Toyota Yaris - моделът от 2011 с еднолитровият, свръхикономичен 998 кубиков, трицилиндров vvt-i двигател. Скоро ще пиша повече за нея :)

Колата от снимката е по-новият Yaris, малко по-дълъг и по-широк е от предишния модел (този, който си купих), но със същия двигател.

Новият Yaris ми бе любезно предоставен от TM Ауто и с него изминахме едни много приятни 300 километра срещу едва 18 литра бензин. Този разход от 6 на 100 се получи при почти непрестанно работещ климатик (през уикенда паднаха доста температурни рекорди и ние се случихме точно в една от най-горещите области - Монтанска) две преминавания през Петрохан с доста бързо каране и около 120 километра градско.

Това което ми хареса най-много в Yaris-а е оптимизацията на пространството. Отвън колата изглежда малка, отвътре обаче е просторна и със страшно много джобчета и места за съхранение на всевъзможни предмети. Човек спокойно може да си изгуби документите и телефоните вътре. Успешно пренесохме и съхранихме свежи из петроханските завои две саксии с цветя, наред със задължителните бутилки с вода и дребни закуски - за всичко имаше място и нищо не ни се пречкаше в краката.

Yaris-a e доста лек и при двама слабички пътници и неравности по пътя мекото окачване кара задницата, а и на моменти цялата кола да подскача доста. В никакъв случай обаче не се създава впечатление за дискомфорт или загуба на контрол.

При четирима човека и пълен багажник обаче, колата става много по-стабилна и приятна за управление, ходът на амортисьорите значително намалява и противно на предрасъдъците еднолитровият двигател е достатъчно мощен дори за изпреварвания из планинските серпентини.

Колата е с равен под, което позволява пълноценното използване на мястото зад шофьорската и пасажерската седалка. Успяхме да поберем детска количка и сгъваем стол с лекота. Ауспуховата тръба минава под равния под, което пък увеличава клиръсна на автомобила и съвсем успешно издрапахме по няколко черни пътя, дори натоварени.

Досегашният ми, макар и кратък опит показва, че макар и на пръв поглед малка, Toyota Yaris се справя отлично с ролята на семеен автомобил, дори успява да изглежда сигурна и стабилна. След като си взема и личния Yaris и го покарам доволно с детенцето ми на задната седалка ще мога да подкрепя още повече това твърдение :)

Днес успях да срежа първата си бутилка, макар и не много равен срезът се получи и сега имам интересна саксия, която никога няма да остави цветето сухо, а и ще овлажнява стаята.

В амазон се продава (доста скъпо) инструмент със статичен стъклорез и ограничетели за бутилката, така че при въртенето й да се получи прецизен срез.

Аз успях да си стъкмя нещо подобно от корубата на старо компютърно захранване, няколко парчета дърво придаващи едновременно стабилност на мекия метал и служещи за ограничител и разбира се - стъклорез. Ето и снимка на импровизираният ми уред:

Процесът по срязването на бутилката е сравнително лесен:
Бутилката се върти и притиска към стъклореза. След като се образува равномерна черта, бутилката започва да се нагрява над пламъка на свещ. Ще започнете да чувате как стъклото се пропуква. Щом направите пълен кръг над свещта, потопете бутилката в лед за около минута. Извадете я и отново нагрявайте. Повтаряйте процеса доката бутилката сама не се раздели на две точно по или около среза (зависи от това колко равномерен е бил)

Не се притеснявайте, пламъкът на свеща не е толкова силен, че да пръсне бутилката на хиляди парчета и да ви извади очите, но ако много ви е страх носете очила.

Загладете ръбовете с бруст (камъка с който се точат ножовете). Готово!

Първият StartUP Weekend, който помогнах да се случи беше невероятно събитие! Въпреки умората от трите дни, веднага след коктейла с Крис и останалите организатори се спогледахме и си казахме:


И така, типично в стила на StartUP Weekend с less talk, more action насрочихме дата (21-23 Септември) и място (betahaus) и... пуснахме първите билети, вземете си докато са още евтини и ги има

Приятелите ни от Телерик останаха верни на девиза си "Deliver more than expected" и утройха финансовата си подкрепа, ставайки златен спонсор наред с ICN. Nestle, Starbucks и Ариана пък се включиха с това, което правят най-добре: кафе, кафе и бира, така че този път ще имаем още повече вкусотийки и глезотийки както и гориво за купона!

Няколко думи, за тези от вас които не знаете какво е StartUP Weekend:

StartUP Weekend не е конференция или уоъркшоп, StartUP Weekend е приключение, уникално изживяване, което превежда човек от раждането на една идея, през борбата за осъществяването и прецизирането й до момента, в който тълпата се влюбва в нея или... я подминава с безразличие. Организирал съм и организрам доста събития (формални и неформални, еднодневни и двудневни) и съм бил лектор или гост на стотици други и спокойно мога да кажа, че за един предприемач от: StartUP Weekend по-добро нема!

Ако искате да свършите и научите нещо, да се запознаете с готини, енергични хора, да погледнете на света от друг ъгъл, то StartUP Weekend е вашето събитие! See u there, струва си!

И тъй...

Това е книга за всички търсещи души. За личности, за които границите са само в оковите на ума. Това е личен разказ за разкъсването на всички ограничения и постулати, за вярата в доброто, за пътя към себе си. Авторът ни увлича още от самото начало в своята история по един непретенциозен начин. Всяка дума е преживяна, езикът е семпъл и истински. Но в същото време е изпълнен с дълбочина, с много емоция и непресторена доброта.

Въпрос на избор е. Можеш да игнорираш и да бъдеш игнориран или да забелязваш и да бъдеш забелязан... Не извръщам глава, не затварям очи, а емоционално поглъщам всяка глътка живот.Аз съм тук.Пътувам, за да те видя, пътувам, за да ме спреш, пътувам, за да те срещна, пътувам, за да се върна отново при тебе.

Хей, приятел, изминал си чуден път, за мен беше удоволствие да споделя това изживяване. Ще чакам с нетърпение да ми пишеш пак.

Не обичам да изхвърлям стари, макар и повредени вещи, особено пък "сложни" вещи като потребителски електроуреди.
Ако е изгорял някой транзистор, защо да изхвърляш целия уред, вероятно има доста чарколяци, които може да се използват, нали?

По света хората наричат процеса на оползотворяване на стари уреди и чарколяци UPcycling. Разликата с recyling е, че ако уредът се е скапал, но вентилаторът работи, не претопяваш вентилатора, ами го вграждаш в друг уред докато все още работи. Предимствата са, че не се хаби енергия и време в рециклиране, а читавите елементи се оползотворяват още на първа стъпка.

Днес направих един такъв мъничък проект, който обмислях от доста време. В офиса сме пълни с изгоряли захранвания и днес спасих вентилатора от едно 500 ватово, silent. Подмятаха ми се и  непотребни USB кабели (всеки USB кабел ще свърши работа - mini, printer, etc.)

Спретнах си допълнителен охладител за лаптоп, като ми бяха необходими единствено:

• клещи и изолирбанд

С клещите прекъснах USB кабела и го подготвих да се свърже с вече отделения от кутията на захранването вентилатор. Оголих черните и червените кабели, свързах ги и ги изолирах с изолирбанда.

Сега, стария вентилатор вече може да се захранва от всеки USB порт и да предоставя допълнително охлаждане, когато се постави под лаптоп например, а със USB зарядно за контакт може да го ползвате буквално навсякъде :)

Ако имате стари вентилатори вкъщи или непотребни USB кабели, не ги изхвърляйте, замислил съм да си спретна цяла стена покрита със стари вентилаторчета, която да охлажда терасата ми :)

Economedia подготвя второто издание на най-силната тех/маркетингова конференция случвала се в България до сега - Digital K

Част от потвърдилите гости засега са:

Пол Кюин Хайт - Technology Evangelist в Apple и мениджър Бизнес развитие в NEC Computers, понастоящем професор по предприемачество в INSEAD

Том Еслингер - творчески дигитален директор на Saatchi & Saatchi

Еду Поу - творчески директор в W + K, както и Джон Брадфорд от Springboard, който ще видим и на webit.

До 6 юли регистрацията ще е едва 150 лева, така че побързайте да се регистрирате и да си осигурите място на най-силната конференция тази година. 1 Октомври ще дойде като утре.

Вижте галерията ми от миналата година, както и записът от срещата със Sumeet Jain - един от панелистите тогава.

"Големият" webit се премести на територията на най-големия Интернет пазар в региона - Турция.

"Малкият" webit тази година ще е в уютната Rainbow Plazza, като първият ден ще е общо взето BS (социални медии, официални президентски речи и тн.).

Левон, гарантирано ще направи шоу във финансовия панел, но едва ли ще си тръгне от сцената, както на TISEE преди година.

По-интересен за мен ще е вторият ден, с панелната си дискусия за стимулирането на предприемаческия дух от 10:30.

Точно на обяд пък, John oт екипа на eleven.bg ще говори за SEED инвестиране, така че дори да сте били на поредицата от срещи на Eleven в +това, със сигурност ще чуете нещо ново и интересно, защото John макар и част от екипа, не присъства винаги, а и е за кратко в България.

В 12:40 г-н Хинков от Мтел ще говори за монетизирането на горещия мобилен пазар.

Вторият ден ще завърши с разбита панелна дискусия за успелите български предприемачи, хубава инициатива, определено ни трябват Heroes.

Тъй, цената за втория ден е 130 лева, а за първия 250, което не си струва, тъй като цената за двата дена е 280 лева.

Вижте пълната програма тук и решете. See u there!

Полунощ е, вторият StartUP Weekend в София е в разгара си, сформираха се отбори, бистрят се идеи - лудница!

Аз успях да привлека старият другар Илия Марков и новият познат Румен Цолов за идеята ми за betting апликация, която да събира на едно място тривиални структурирани данни като коефициенти и хендикапове, да ги комбинира с неструктурирани данни като размери на игрище, състояние на играчи, уклонност на съдиите да вдигат червени и жълти картони и тн. и да предоставя на хората привързани към спортни залагания ценна информация, на кой отбор да заложат, за да спечелят със сигурност.

Копането започва утре в 10, айе!

Вчера взех от кварталния магазин кисело мляко "Родопея". Направи ми впечатление червената лента, която прокламира 130 грамов бонус към, предполага се стандартното количество от 400, или очаквах млякото да е цели 530 грама.

С приятелката ми живеем под наем и избягваме да инвестираме големи суми в мебели, които евентуално биха останали в квартирата.

Днес с приятелката ми най-накрая стартирахме компоста, който дълго отлагахме.

Подходихме рационално и икономично и изкопахме сравнително плитка дупка, а и слоевете строителен отпадък отдолу не ни позволяваха да се задълбочим.

Винаги когато в България падне малко сняга, една огромна група хора се чувства много щастлива.