И като каза, рече...

От вчера следобяд тествам клавиатурата на Logitech Κ310, която според мен много погрешно се маркетира като "миеща".

Първо, АБСОЛЮТНО всякаква електроника може да се мие, пере и тн. Единственото и достатъчно условие да не я изпържите е да я оставите да изсъхне добре преди да я включите към захранване, батерии и тн.

След това уточнение, пред "миещият" маркетинг идва още един проблем - цената. Нормалните USB клавиатури струват около 10 лева, Logitech k310 все още не се продава в България, но в amazon цената и е около 30 паунда, очаквам когато стигне родните магазини да струва поне 100 лева.

С други думи - две нормални клавиатури от 10 лева, въпреки че съхнат бавно ще ви свършат идеална работа наместо една свръх скъпа миеща се.

Ключът към "миещата" тайна е в бутоните, които не са захванати плътно един до друг като на обикновените клавиатури, а имат увеличено разстояние по между си. Това ми позволява да пиша по-бързо с по-малко грешки, а клавиатурата задържа много по-малко боклуци, тоест нуждата от миене съвсем отпада.

На гърба на клавиатурата има малка четка, с която можете да изчеткате трохите и другите неща попаднали между бутоните, въпреки че предвид разстоянието между тях това ми се вижда почти невъзможен сценарии.

Освен четката, на тази снимка впечатление правят и отворите на гърба, през които да изтече водата и клавиатурата да изсъхгне по-бързо от нормалните.

Присъдата: Logitech K310 е страхотна клавиатура, чието най, ама най-малко предимство е миенето. Клавиатурата е почти безшумна, бутоните са по приятни на допир от пластмасовите на повечето клавиатури, но в същото време не са гумени и лигави. Имат и специално покритие, което не позволява на пръстите ви да се хлъзгат. Ако цената в България е адекватна с удоволствие бих си я взел.

Според мен здравната каса трябва да задължи всички учреждения и общопрактикуващи лекари да я позлват и да я мият в края на работния ден, това би спряло много инфекции и вируси.

Наближават празници и започват чуденията какви подаръци да изберем за любимите ни хора.

За щастие има и редица събития, като задаващият се в неделя традиционен Culture Beat Bazaar, където може да изберете, уникални, ръчно изработени предмети, с които да зарадвате близките си.

Аз вече го сторих и взех обици направени от стари Apple слушалки обвити в бижутерска тел и завършващи със стъклена мъниста.

Ако имате непотребни бели слушалки може да посетите страницата на Бубижу и да поръчате ултимативния geek подарък за любимата.

Примижилият човек с елека съм аз по време на Хакатона за мобилни приложения, които организирах в рамките на ежегодния форум за предприемачество StartUP Conference

В снимката има няколко интересни неща - usb клавиатурата, която съм вързал към вече остарелия си лаптоп тъй като бутоните по диагонала 8,i,k,. изгоряха.

Лепенките по капака на лаптопа показват различните инициативи и събития които подкрепям.

Реших, че дойде време да ги заменя с една голяма лепенка на един готин дистрибутор на ЛапТопи и да се сдобия с нов лаптоп с работеща клавиатура от които да мога да блогвам на живо по-бързо и ефикасно и чрез които да рекламира щедрия ми спонсор из различните събития, които организирам и помагам да се случват > StartUP Weekend, StartuP Conference, OpenCoffee - очаквам предложенията ви!

Енигма e втората книга на Робърт Харис, която изчитам със затаен дъх.

Както се подразбира и от заглавието действието се развива по времето на втората световна война и се върти около немската шифровъчна машина - Енигма (от ст. гр. "загадка")

Англичаните превръщат изкусната до тогава наука на криптиране и декриптиране в манифактура. Хиляди хора се трудят в Bletchley Park - едни събират и категоризират прихванатите съобщеия, други се мъчат да ги обърнат отново в четим текст, трети ги превеждат.

Главното действащо лице - гениалният Том Джерихо успява да разбие на два пъти най-трудния немски код - този на немските подводници. За да го стори обаче му трябват въжможно най-много съобщения от възможно най-много подводници. Събира ги докато подводниците потопяват един след друг корабите от поредния конвой тръгнал към британските острови, а Атлантика побелява от тоновете мляко на прах което потъва заедно с танкера си.

Освен, че разбива кода Том успява да разконспирира и верен свой колега - поляк, който не обича немците, но още по-силно мрази руснаците - неочакваните нови съюзници на англичаните. Полякът Пуковски попада на комуникацията от обсадения Смоленкс и открития наблизо в Катинската гора масов гроб на 10 000 полски офицера, разстреляни от руснаците. Пук решава да обясни на немците, че машината им не е толкова сигурна, Том се опитва да го спре - лудница.

По книгата има и филм - което и да изберете няма да сбъркате.

Жена ми ме дари със син - Михаил. Да ни е жив и здрав :)

Покрай бременността й, а сега покрай раждането се нагледах и накупувах на редица обикновени продукти, които само заради брандинга си "за бременни", "за кърмачки", "за новородени" са на двойна и тройна цена от аналогичните продукти предназначени за масовия потребител.

Има разбира се и цели "специализирани" марки или техни подразделения като например Hipp и Nestle (Nan), които монетизират усилено този сегмент.

За щастие монетата има две страни. Бързо сравнение показва следното:

• "Чай за кърмачки" на Hipp (гранули) струва около осем лева за 200 грама. 
• Лактогонен чай на троянската фирма "Билек" - който съдържа в чист, изсушен вид същото, което и гранулите на Hipp, а именно: плодове от Анасон, Копър, Кориандър и Резене струва около лев за 100 грама.

Преди известно време с мен се свърза Теодора Мусева - журналист от в-к Капитал, с цел списването на тази статия: От Кошчето

Получи се хубав материал. Аз и препоръчах рафта на адаша и пунктовци, тя откри още хора - дами, които правят страхотни бижута и други готини неща от наглед непотребни предмети.

Статията дори излезна в хартиеното издание на Капитал Daily. Всичко това много ме радва и се надявам, че все повече хора ще започнат да гледат с малко по-различно око на "боклука" и ще му вдъхват нов живот и потреба.