И като каза, рече...

Вече писах за проблемите на Василис Василикос да си отвори телефонен пост.

Сега ще Ви разкажа как управяла гръцката национална телевия (ЕРТ)

Андреас Папандреу взима властта в Гърция, в същото време е добър приятел с известния писател, които в момента е в чужбина, обажда му се и заявява:

"Приятелю имам нужда да си до мен, докато управлявам тази държава"

Василикос се връща в Гърция и отказва да оглави министерствата на образованието и културата предлагани му от премиера, избира си националната телевизия, все пак е завършил телевизионна сценография в Ню Йорк.

И така става програмен директор на националната телевизия, и едва не докарва страната до гражданска война:

"Края на 80-те и началото на 90-те телевизиите по света бяха зарити от американска продукция, сериали, филми за Виетнам и други американски бълвочи, хората не ходеха на театър, на футболни срещи, живеева на интервали от 7 минути, 7 минути на които бяха разделени сериалите от рекламните паузи"

Василикос е отвратен от културната стагнация обхванала страната и взима кардинални мерки, тъкмо започва някои американски филм или сериал, предаването се прекъсва и се показва светлият лик на програмният директор:

"Уважаеми зрители, нищо не може да се сравни с това да гледаш един филм на широк екран, отидете и гледайте някои филм по кината, това е по-пълноценно изживяване!"

Аргументите му са, че дори самото излизане от апартамента ти те социализира, разходката до киното, можеш и да се запознаеш с някои човек в киносалона или навръщане, по-различно е отколкото да стоиш сам, втренчен в телевизионната кутия в кухнята си, нали?

След това предаването продължавало, по същия начин процедирал и при предаването на баскетболни, футболни и други спортни срещи, в резултат празните стадиони започвали да се пълнят наново.

Познатата процедура се ползвала и при екранизираните театрални постановки:

"Уважаеми зрители, в момента в театъра в Епидавър се поставя античната трагедия "Антигона", все още може да закупите билети за представлението"
после предаването продължавало...

Василикос постигнал целта си, кината и театрите започвали да се пълнят, стадионите също, хората започвали да четат все повече и повече и все по-малко гледали телевизия, нямало как да накара хората да четат, ако пряко не се занимавал с развалянето на телевизията нали?

Хорското недоволство и афинитета им към седем минутките, едва не коствали поста му. (В щатите на седем минути били разделяни сериалите, за да могат да се показват рекламите на спонсорите им, обикновенно перилни препарати, нали ги гледали главно домакини. Та хората правели любов в рекламните паузи, гледали децата си на седем минутни интервали, вечеряли по време на рекламите, въобще поколението на седем минутковците) Та хората си искали сериалите и решили да го свалят от поста, обадил му се премиерът и го помолил да напусне. В последното си обръщение към нацията, той говорил за пристрастяването към хероин метафорично, поканил един психолог и един специалист по наркоманиите, за да го подкрепят, тезата си изградил около метадона и нужното време на един човек, за да спре зависимостта си от хероина - 2 години, помолил зрителите да го издържат още 6 месеца, за да завърши този двугодишен процел на лечение на тяхната зависимост от американските сериали.
Обещал им, че после ще се чувстват много добре.
Премиерът му се обадил отново и го помолил да остане...

Василикос напуснал когато правителствто не последвало веднага Франция, която първа дала национален ефир на частни телевизионни оператори...

Oще за Василикос

Човекът от снимката се казва Василис Василикос (Βασίλης Βασιλικός). Написал е 115 книги! Нарежда се сред най-превежданите гръцки автори, сред имена като Казандзакис, и нобеловият лауреат Елитис. Бил е директор на гръцката национална телевизия, при управлението на Папандреу през 90-те. В момента има литературно предаване в гръцкия телевизионен ефир.

Историята, която ни разказа при срещата ни е свързана с мъките му за откриване на телефонен пост в дома му през 70-те години на миналия век.

Започва да пише много млад, на 16-17 години, тъй като страда от рядко заболяване свързано с косопад в много ранна възраст, в родния му град Кавала, няма възможност за лечение и се налага да пътува до Драма, за лъчетерапия, плешивоста от снимката е от този период, заболяването е овладяно, но пък социалният оттенък от загубата на косата му го тласка към писането.

И така, минало време, писал, писал, станал писател, започнали да го публикуват, да издават негови книги и тн. и решил да си отвори телефонен пост, отишъл в пощата и казал:

Аз съм Василис Василикос, писател, искам да си открия телефон!

Дали му един формуляр, и в полето професия, написал гордо: "писател"

"Писател не е професия, не може" - му казали от гишето.

Ама, как... моля Ви, как да не е професия, аз съм писател, защото в по-голямата си част от времето пиша, аз не пека хляб и да пиша след работа, аз пиша по цял ден.

"Не става! Не е професия, не взимаш пенсия, нито болничен, нито имаш отпуска нали?"

Ами, не нямам...

"Виждаш ли, не е професия... напиши примерно журналист."

Ама аз съм писател и така искам да ме запишете в каталога си.

"Е не може! Обясних ти, че не е професия"

Василикос си тръгнал, отишъл на следващата година пак... попаднал на друг служител.

Здравейте, искам да си отворя телефонен пост.

"Знам, искате да Ви запишем като писател"

Да.

"Не става, няма такава професия"

Е как да няма, АЗ СЪМ ПИСАТЕЛ!

"Добре дефинирай ми какво е професия!"

Ами професия е това, което правиш по цял ден, което занимава ежедневието ти...

"Не професия е онази обществена длъжност, дето ако и един ден не я изпълниш поставяш цялото функциониране на обществото в затруднение, например ако караш автобус и не отидеш на работа, целият квартал няма да може да отиде на работа, ако аз не отида на работа, хората няма да могат да говорят по телефона, ще има пагубен обществен ефект, а ти ако не нашишеш един роман днес, ефекта ще е същия, като и да си го написал - никакъв!"

Не е вярно, аз създавам светове, помагам на хората да мечтаят, да се развиват, да си писател е значима и отговорна дейност!