I have a dream...

Преди няколко дена замръкнах с колелото по пътеките над Бояна и ми се случи нещо много странно и приятно - за първи път от години насам видях светулки - стотици светулки около пътеката, в гората - навсякъде!

Споделих с приятели и те тъжно отговориха - "Не съм виждал светулки от дете".

За жалост е така, а като малки ги хващахме и си играехме с тях, залегнали са и във народния фолклор, има селища, читалища, самодейни хорови формации и тн. носещи името "Светулка".

Явно това малко насекомо с интригуващо светещо телце е вдъхновявало поколения наред, жалко че в модерното си ежедневие, а дори и на почивка го забелязваме все по-рядко, също както и звездите.

И докато ударът по въобръжението ни, което изчезващите светулки и липсата на звезди ни нанасят едва ли ще ни убие - изчезването на други насекоми, като пчелите например може да се окаже пагобно за живота на планетата ни.

Снощи, докато включвах устройството против комари ми хрумна налудничевата идея, че досадните инсекти всъщност могат да ваксинират хора срещу редица болести, при това без пари и сравнително безболезнено. След кратко търсене открих и статия в CNN, че макар и парадоксално генно модифицирани комари може да са преносители на ваксина против малария! Страхотно! А дали пък светулките не може да се използват като сигнални лампички по магистралите? Звучи като извадена от книгите на Толкин утопия, но дали действително не е възможна симбиоза м/у хора и животни?

Posted in Етикети: |

6 коментара:

  1. wattie Says:

    Аз виждам редовно светулки на село. Скоро смятам да се преселя да живея там - има си всичко необходимо, а както виждаме и повече отколкото тук. Тя работата ни тъй или иначе стана виртуална...

    А имунизациите... Не - човечеството е тръгнало към лекуване на последствията, вместо решаване на проблема. Жал ни е за недъгавите, за сакатите, за болнавите - поддържаме ги... а те си хвърлят семето с гена надолу по веригата. И така все по-болни, все по-сакати, все по-недъгави... а болестите, които ни убиват все по-гадни, все по-нелечими, все по-масови...

    С други думи не ми трябва генно-модифициран комар. Просто ни трябва малариен комар, който да ни зарази с малария. Едни ще умрат, други ще оцелеят. А оцелелите вече маларията няма да ги лови. С лекарства това не може да се постигне.

    Справка - инфлуенцата. Покосила е стотици хиляди. Сега я изкихваме и издухваме в носна кърпичка. Лекарствата не са помогнали, а по-скоро са навредили на процеса.

  2. Мартин Линков @marfuzii Says:

    E, малко си жесток, малко :)

  3. wattie Says:

    Говоря истината. Гадна е. Естествено, че няма да си дам личния живот в името на добрия ген на бъдещите поколения. Никой не би го направил. Човек е егоист и именно това ще съсипе човечеството... след десетки хиляди години примерно ;)

  4. Анонимен Says:

    Дам, светулките и звездите особено ни липсват в големия град, но за щастие все още България не страда от светлинно замърсяване (за разлика от други видове замърсявания). Фактът, че само на няколко километра от София, в Бояна, си видял светулки е показателен. И е толкова хубаво. Аз се порадвах на "светулкова феерия" и безброй звезди през почивните дни, докато лежах по гръб пред палатката си на една полянка във Врачанския Балкан. :)

  5. Мартин Линков @marfuzii Says:

    Цяла България може и да не страда от светлинно замърсяване, но пък горе в статията съм посочил линк към карта на Европа и ясно се вижда, че София например си е доста осветена и докато живеех в Люлин не съм виждал звезди, освен вечерницата.

  6. Никола Says:

    В южния парк всяка вечер има :)