113 години туризъм
Posted On неделя, август 31, 2008 at в 18:32Днес с Филип и Андрea участвахме с спортното бягане до Черни Връх организирано по повод 113 годишнината от основаването от Алеко Константинов на организирано туристическо движение в България и те, пионерите така започнали, качили се до Черни Връх преди 113 години и положили основите на туристическите дружества в родината.
Стартът бе даден пред билетния център на НДК, ние като типични пишман туристи бяхме с дънкови панталони, колани, обувки до глезена, портфейли, телефони, килограми излишен товар.
Срещу нас загряваха бивши маратонци, ски треньори, хора планинари с къси шортички и потничета, маратонки...
Ясно викам си аз... пот ще се лей...
С Филип тренирахме, ходихме няколко пъти в Борисовата да тичаме - тичане до "Лодки" и биропиене там :) Нема що претренирахме ;)
На старта профитата тръгнаха като бегач от Ямайка 1500 метра в бърз тръс и с песен на уста :)
Гоних ги някъде то края на южния парк, после позаболя онова в дясно дето като те боли и немаш много силици. Как да е казах си ай бай Марфи, стига с тия компове, стягай си блогърския си задник, стискай зъби и се катери...
Катерим се аз, ама много препятствия по пътя, вкусни малини, бяйкъри дето се спускаха като отприщена планинска пряспа.
С много зор издрапах до върха де, за три часа от 09 до 12 точно, през мъглите на голи връх и студа на високата височина.. Само с едно падане, в един къпинак се оплетох и се изтърсих като чувал картофи, бързо се окопитих де.
Наградиха ме с медалче:
После ядох най-вкусната леща чорба на света, в интерес на истината бях толкова гладен, че докато чаках на опашката си взех да си гриза само хляб...
За пореден път обаче подцених планината и бях само с една лека блузка, а Филип само по тениска. Блузката мокра и потна ми държеше хипер хладно и съжалих, че нямам повече дрешки, ако някой продаваше в планината дрехи, щеше да направи пачка...
С Филип си разменяхме дрешката до хижа Алеко, където пак ядох :) Тоя чист въздух направо ме огладнява през 20 мин, е сега пак съм гладен.
Прибирането беше тегаво и скъпо. Лелките от лифтовете искаха куп документи, за да ми дадат студентски билет и си платих като за работещ, чувствам се ощетен :(
Стоплихме се чак в нагрятия от слънцето рейс, за първи път жегата в София ни се стори блага.
Отправям покана към всички четящи блога да се присъединят ако не към следващото ни изкачване, то поне към тичането и бирите в Борисовата.
Който иска да ме зарадва с подарък за РД-то ми да знае, че искам титаниеви щеки за планина, за да мога да драпам 4х4.
И ние днес на разходка до Черни връх ;-). Ама по мързеливия начин - с кола и после лифта. Сега разбирам какви са били медалите, които видяхме на хората :-), а толкова се чудехме...
Изпуснахме рейса за 10 минути и после стопирахме коли, но никой не ни качи и се принудихме да се разделим с пари за доста кебапчета и кифтета и ги дадохме на касата на другия лифт :(
Та може и теб да сме стопирали :)
Най-вкусната леща не е на Витоша, а в Турция! Там я правят пасирана и много пикантна. Но каквото и да ти разправям, няма да е същото, докато не пробваш. Приеми Витоша като чуден повод да посетиш братята Манафите!
Ял съм леща по Стамбулски като бях там :) Все пак си написах горе леща чорба, онова тяхното е като крем супа от леща :)
И аз бях там и щраках. Голяма атракция бяхте скоростните катерачи! Първите пристигнаха за 1ч.46 мин. и дигнаха крака към небето - на свещ - да разпускат.На преминалите финала разданаха и по едни бели тениски за преобличане - за вас нямаше ли?
На поляната купонясваше колоритен свят - от 80 год. баби до 3 год хлапета.Страхотна емоция. чудесно си го описал:)
Аз се качих за малко над 2 часа обаче. Имаш ли сминки от събитието да качиш някъде ?
За мен бяха свършили медалите :(
Е ще тренираме и догодина, ще късаме ;)
А дали не съм на 18-то място а:
http://moiteplanini.com/news/izkachvane_na_cherni_vryh_ot_ndk_-_klasirane.html