И като каза, рече...

Точно преди една година бях на един по-различен рожден ден, е годината се извъртя и пак се събрахме на същата полянка в Плана планина.

Хубавото на тези събирания е не само приятния им повод, превръщането им в традиция и запознаването с нови и нтересни хора, но и неволната равносметка, която си даваш за изминалата година, макар и да не е твоя рожден ден :)

Този път бях по-подготвен - с два спални чувала, две палатки и шалтета, но най-важното - челник благодарение на който успяхме дори по-тъмно и при забравени рейки на едната палатка да я разпънем в един импровизиран вигвам от клони. В последствие имах неспокойна нощ, да не би собственикът на заслона да дойде и да ми се ядоса, но не се появи.

Този път май-бяхме повече хора, поне преди да паднат температурите под пет градуса :) На сутринта пак останахме едва една шепа подготвени планинари и... Бери, ротвалейрът на Филип, която с охота се погрижи за малкото останали недоизядени хранителни запаси:
Като казах запаси, трябва да отбележа, че бяхме взели повече пиене отколкото храна, но все пак успях да разменя еидн Oettinger срещу 5 превъзходни кюфтета и не останахме гладни :) А и ометохме цял хляб и три селски домата, който на тази височина ни се сториха просто превъзходни.

Получи се отново страхотно парти и се запознах с много яки хора!

За догодина май ще трябва да търсим друга полянка, тъй като много хора си тръгнаха намръзнали :(

Прилагам карта, ако все пак се събираме отново там, хората да се ориентират по-лесно:

Поздрав за рожденика с неостаряващия Веско Маринов!



Наздраве!

Преди няма и седмица малко нашега пуснах пост, за жилището на мечтите ми където да бъда честен, без особена надежда съм отправил скромен призив за финансова помощ към читалите на блога си, не го приемам като просия, нито възлагам надежди да събера 50 000 евро по този начин, оставих банковата си информация по-скоро за експеримент.

Експериментът тръгна чудесно, едва няколко минути след поста, получих следното известие от ПейПал:

You've Got New Funds!

This email confirms that you have received a payment for $5.00 USD from Georgi Ka??ov (a??o@abv.bg)

Фамилията и и-мейла са скрити за запазване на конфиденциалност.

Публикацията ми обаче породи гнева на един господин с профил в Свежо.нет, които октрито започна да ме нарича просяк и да ми прави черен ПиАр.

Досега, колкото пъти в дадено начинание съм имал агент които ми прави "черен" ПиАр, толкова пъти начинанието е потръгвало страхотно, ако мога да цитирам и едно от гурутата ми в интернет бранша - Лъчезар Ангелов:

Няма по-хубав ПиаР от "черния" - при това е безплатен!

Потвърждение на думите му е съвместната ни инициатива против анонимността в интернет, тя нямаше да е и наполовина толкова популярна, без купчината статии против нея които всъщност работеха в наш интерес, без да си мръднем пръста дори.

Така се случи и днес след като приятели поискаха потвърждение на нападките на въпросния господин.

Ситуацията е много забавна и Метафраси дори ми предложи да си направя тениска увековечаваща полемиката :)

Метафраси в крайна сметка загуби "облога" с въпросния индивид и всъщност повдигнатия от него въпрос я мотиивира за превода по сметката за кемпъра на стойност 20 лева :)

Верижната реакция не спира дотук, Боби на свой ред спази обещанието си и сметката ми бе захранена с 20 евро, според условиятa на облога и силата на изреченото от нея:
Е както се очаква, разпалвам конфликта :)

С тази публикация не искам да изразя благодарност единствено към г-н Мънков, който с действията и нападките си единствено ме мотивира и ме кара да се смея, но той ми прави и чудесна услуга, популяризирайки мечтата ми.

Благодаря искрено на всички, които откликнаха на призива ми - Благодаря Георги, Благодаря Мария, Благодаря Боби, като паркирам кемпера на Витоша планина ще пием до зори в лукс, обещавам! Наздраве!

Филип, ме покани на един много специален рожден ден - рожден ден на поляна/палатка.

За нуждите на празненството бе създаден специален сайт, за да упътва гостите. Аз намерих лесно мястото, но пристигнах късно, ето как се е развил купона:

Около 14:00 - парти полянката:
Около 14:45:

Спокойната полянка, приема гости, скарата е готова:

Трябва да кажа, че мястото беше уникално, хем беше близо до пътя, хем нямаше движение и не се чуваха коли, имаше една вада, където изстудявахме виното и бирата - мокър бар :)

Когато аз пристигнах вечерта, бях подценил Плана планина за пореден път, тениска и къси гащи не бяха най-доброто облекло за планина, не знам защо, но винаги така се получава когато ходя на "близки" планини като Плана и Витоша, нещо не им имам страха като на Родопите и Гела например, въпреки, че и до днес помня думите на баба:

Зиме без торбичка, лете без абичка на планина не!

Докато си сложа абичката вече се бях накокошинил. Слава Богу, имахме си огън на който после изпекох най-вкусната пържола на света - потопена в греяно вино и подправена с чубрица, пипер и сложена да се пече с лук, моркови и чушки около нея - Майстор Миро пасти да яде!

Филип, беше леко подпийнал като дойдох, трябваше да го будя и да се разделя с айряна си в името на идеята да се съвземе и да се напие повторно, въздухът на Плана е чудотворен, за една вечер се напихме и изтрезняхме три пъти, а на сутринта не ни боля глава, даже бяхме свежи за оборката:
Почти свежи може би:
Сутринта бе хладна:
Но не колкото вечерта, разбира се пак бях подценил планината и имах само един спален чувал в лятната си палатка, добре че се намери добър човек да ми услужи с шалтето си, за да мога да отстъпя едно одеяло на Филип, който си легна на земята, каза че след като я стоплил вече не му държала студено - пияните и Господ ги пази.

Огънят не спря цяла вечер и сутрин, трябваше да се топлят измръзнали крайници, всички бяхме кекави планинари:
Когато тръгнахме наобратно, термометърът на скутера ми показваше 7 градуса, на Железница е покачи до 17, а в София вече беше 24 градуса.

Това е третият рожден ден, които прекарвам на открито, първият беше на братовчед ми на една хижа на Витоша, а вторият на една приятелка на гайдарското надсвирване в село Гела.

Не съм си изкарвал по-добре досега, свобода, обсипано със звезди небе, от което Филип се хипнотизира, не без причина, в София звезди не се виждат, чист въздух, аромат на скара... неповторима атмосфера, а на Гела, на Гела имаше и стотици гайди, които свиреха за рожденичката, е това е да си специален :)

Наскоро писах за мечтата ми да си взема чисто нов кемпер и да си живея в него, докато събера нужните средства обаче ще трябва да се задоволя с нещо по-скромно, спрях се на идеята за малка, компактна дървена къщичка на платформа лансирана от америнската компания: Тumbleweed Ηouses.

Компанията предлага изключително скъпи за размерите си малки къщички, повечето са изградени върху платформа и са на колела, като си имат стопове и мигачи:
Харесва ми, че "първият" им етаж е сравнително висок, вярно нямат много удобства, но колко му трябва на съвременният човек? Един лаптоп и малко wireless ...

Единствено леглото е леко неудобно, но при положение, че вече втора седмица спя главно по палатки, мисля че ще свикна:

Къщата бих я сглобил с бащата за около месец, мисля да я направя с двойни стени и да ги запълня с хубава изолация, ще трябва да се лакира често, но пък дървото придава несравним уют.

Къмпингите в Гърция нямат нищо общо с тези в България и слава Богу. Миналата година обиколих три. В Кавала къмпингът бе разделен на кутийки, оградени с жив плет с малко асфалт, където да се остави колата и тревичка където да се опъне палатка, на около 4 кутийки се пада по една чешмичка, а на около 8 тоалетни и бани в специална сграда. В къмпинга има бар, дискотека, басейн, а по плажа шезлонги, чадъри, масички...

В Александрупулис почти същата конфигурация, къмпингът е разположен в центъра на града, в градския парк. Има дори и кутия с 4 контакта и трифазен ток за всяко къмпинг място.

В момента пиша настоящия пост възползвайки се от безжичната мрежа на къмпинга на Солунския университет, разположен на полуостров Халкидики, ръкав Касандра в селцето Пусиди.

В къмпинга освен безплатен безжичен интернет си имаме и църква: (гърците са страшно набожни)Има си и паркинг за колела, къмпингът е голям и хората го обикалят с колелета:
В този стар вагон е лечебницата на къмпинга, доста е впечатляващ:
Имаме си и футболно игрище и довечера се организира турнир, в които ще се опитам да се включа:
Имаме и лост за упражнения, на които вчера се правех на Йордан Йовчев, с доста комичен резултат признавам:
Надявам се скоро и в България да се радваме на подобен къмпинг...