Blogger - jogger

От близо месец се каня да стана рано сутрин и да потичам малко в западния парк - едно от най-хубавите неща на това да живееш в Люлин 7 - имаш си огромен и див парк под прозореца ти.

Разбира се, често се оспивах, валеше сняг или просто имах друго оправдание.

До снощи...

Когато не го написах в статуса си във Фейсбук.

Не се сдържах, този сайт непрестанно те подтиква да пишеш какво правиш:
Много пъти ми е идвало да напиша: "Сера!", но си викам - ще ми излезне име, по-добре не, но честно доста ме ядосва този прозорец.

Все пак написах какво мисля да правя, заформи се нещо като дискусия, следващия път ще пусна и залагания дали планът ще се осъществи.
Мнението на Момчил ме мотивира най-силно:

"1 път за два месеца успях. Успех!"

И си казах, щом Момчил може и аз мога!

Легнах си (съвсем не рано, както го бях замислил, щото тоя фейсбук си е голяма занимавка) и си казах, че може би долният смел лозунг е верен, въпреки че все още съм на мнение, че всъщност ТИ искаш да кажеш на целия свят какво правиш, пък малка част от този свят евентуално да се трогне:
Както и да е... речено - сторено!

Станах рано, облякох се набързо и излезнах.

Има нещо почти перверзно в това да си спокоен в асансьора без телефон и ключове, без лаптоп и да гледаш с лека усмивка бързащите за работа хора, да се разминаваш с още по забързани индивиди в подлеза на метрото, но да не влизаш в него...

Реших да мина по "Добринова скала" покрай "Шел" и оттам по един железен мост да се изгубя сред дърветата в западния парк.

Лош план.

Точно след "Шел"-а, ме чакаха четири кучета от близката автоморга, именно те ми задодоха доста добро темпо :) Още носейки белези по бедрата си от последното охапване, дадох всичко от себе си, за да им се изплъзна, но те бяха свежи (все пак им бях първия бягащ обект за деня) и не се отказаха лесно.

Кучетата бяха вече зад мен, паркът беше пуст, минах покрай останките на някогашната лятна читалня и бетонния постамент на виенското колело и за моя най-голяма изненада покрай работеща чешма!

Централната алея на парка бе пуста, но бях приятно изненадан от новите пейки поставени встрани.

Към края на алеята си набелязах и опустошена детска площадка, където утре възнамерявам да повися на бившите люлки - днес голи лостове. Ще трябва да си взема и ръкавици, защото си беше хладно рано сутринта.

Прибрах се, бърз душ и сега работа, но някак е по-различно, сякаш вече е минал половин ден от тогава, а всъщност са само 3 часа, някак си човек се чувства зареден, определено ще се пробвам да го превърна в навик, мисля че си намерих и компания в лицето на Пешо:
Поздрави, happy bloggin' and joggin'

Posted in Етикети: , |

10 коментара:

  1. Bunny Says:

    И в южен парк е така! Един приятел бягаше там преди:

    - Как мина?
    - Супер - аз бягам, кучетата ме гонят...

    Идия - дивото зове му се вика на това! :Р

  2. nikolay Says:

    Ще видиш как ще започнат да те познават и уважават. Мен с колелото вече като ме видят отдалеч и леко се отдръпват. Ако е подгонят просто спри и ги погледай малко... Доста лесно се отказват...

  3. fen Says:

    Много е гот, когато намеря време за тичане.Гледам да е поне 2 пъти в месеца:)

  4. marfi Says:

    Fen, виж ти вече си квартален, може да ходим някой път заедно, да направим едно опълчение срещу въпросните песове :)

  5. M Says:

    Това с кучетата е супер неприятна история. Вчера, докато невинно си се придвижвах в квартала, едно започна да ме лае и като че ли набра смелост и взе да се приближава съмнително опасно до мен. Добре, че си спомних съвета от онзи ден на един познат - никога не се обръщай с гръб към кучето, а с лице към него се наведни и направи движение с ръката все едно ще хвърлиш камък (това в случай че няма камъни около теб). В моя случай свърши работа и без камък, но това ми е второ нападение в рамките на месец и следващия път обезателно намирам камък - супер съм на баскет, дартс и боулинг, така че тяхно патило та ничие на гадните помиари.

    А иначе за джогинга - аз си тичах едно време само лятото - по 15 обиколки на стадиона - точно 6 км. Тичах само вечерно време разбира се - температурата е идеална, а после нямаш закъде да бързаш. Препоръчвам го.

  6. fen Says:

    Щом е с теб съм навит:)

  7. wattie Says:

    Аз предадох фронта... Преди тичахме с Марфи, но аз вече съм стар и овехтял...

  8. Анонимен Says:

    Въздържам се от джогинг или каране на колело именно заради уличните кучета.Имала съм няколко сблъсъка с глутница кучета и оттогава изпитвам панически страх от бездомни кучета.Поздравления за смелостта да потичаш из парка - там дебнат всякакви опасности.

  9. marfi Says:

    @fen с теб ще бягаме сутринта, а след работа ще ходим с @wattie в борисова и после бирииии

  10. marfi Says:



    Преди тичахме с wattie вечерно време, но традицията се разтури поради изненадалата ни и застоялата се зима :)

    И аз на моите песове не им обърнах гръб и ме оставиха.