И като каза, рече...

Чета и слушам в пресата за г-н Аврамов - "човекът глас" и спорната му победа в родната Евровизия.

Тъй като съм далеч от родната музикална сцена и се отвращавам от творенията на инжинеро (Митьо пайнера) свеждам до вашето внимание изпълнението на миналогодишния победител в младежкото издание на Евровизия - осемнадесет годишният Дионисиос Грамменос от Керкира. (пуснете видеото от петдесетата секунда, ако не Ви се слуша встъплението)

Пристрастен съм, слушах момчето на живо в зала "България" и мога да Ви кажа, че взе дъха и закова вниманието на всички присъстващи, след това успях да го заговоря и да взема автограф -изключително скромен, земен и най-вече талантлив човек.

Поздрав още веднъж и се надявам някога и ние да родим такъв продукт, защото както всички знаем не е важно дали ще прескочиш групите, важното е да спечелиш финала!


"Концерт за кларинет и оркестър от J.Francaix (идея си нямам как се произнася) изпълнен от виенската филхармония с диригент Александър Маркович.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Вече 13 месеца в българското Интернет пространство един много приятен проект събира привърженици и предоставя на хората активно ползващи уеб услуги удобен и бърз начин за споделяне на информация, видео и снимки.

Както виждате и от снимката става дума за едно, две три - edno23.com

(Малко като рекламата на ВС Телешоп за универсалния домакински уред. Раз яйцата се завъртат, два и вече стават на крем, три и хайде майонезата е готова :)

В дигиталната среда не правим майонеза, а приятелства.
Едно - качваш снимка, две пишеш кратък текст и три - споделил си интересно преживяване, последните споделени от мен неща може да видите на този адрес: marfi.edno23.com

Преди да ме вербуват във facebook, а и сега с голяма радост ползвам изчистения от реклами интерфейс на edno23 и бързата навигация - това са и двете огромни предимства, който заедно с иновативността донесоха на сайта първото място в родния "микроблогинг" (ех как не я обичам тази дума).

Имаше дълги пренатоварени от работа и задължения периоди, в които единствената форма на "блогване" (ех как не я обичам тази дума) от моя страна бе писането на кратки съобщения в профила ми в едно23 и насочването на приятели към вече публикувани в блога ми постове.

С течение на времето виртуалните приятелства прерастнаха в реални.

Първо още през април 2008 се запознах със създателите на услугата - Никола и Петър. А наскоро на организираната от един от най-активните потребители на всякакъв вид електронни услуги - man0l среща на edno23 се видях с хора дошли от далечни крайща на евросъюза като Надя и Георги Матеев (и много други разбира се, но ако изброя всички 162 човека в листата си ще стане доста дълъг пост, може да ги видите тук)

Цък на снимката и се чувствайте поздравени с тази чудесна мелодия, която звучи и като поздравителен акорд към екипа на edno23 създал една приятна среда за свободно и усмихнато общуване.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Днес опитвайки се да сляза на спирката на руски паметник, съзрях този наглец спрял точно пред нея.

Тролеите го заобикалят, хората слизат върху му, пречи на движението.

Отивам чукам му на стъклото и му обяснявам, че не може да паркира пред спирка!

Човекът, доста агресивно започна да ме хока, как съм си позволил да му тропам и да го поучавам, бил бил закъсал видите ли.

Е аз как да разбера? Нито аварийни светлини, нито триъгълник, нищо не индикира че е закъсал!

Ако бях съвестен катаджия (егати оксиморона) човечецът щеше да е в много по-голяма беда.

В крайна сметка му казах да освободи от скорост и с Алекс го избутахме 20 метра до първата пресечка.

През това време разбира се един дядка ме нахока, защо му се пречкам, а останалите хора гледаха като втрещени, какво аджеба правим на автомобила.

Нямам думи да опиша възмущението си от апатията и злобата обзели хората, този човек седеше там от доста време и никой не се сещаше да направи това елементарно нещо, което ние сторихме за по-малко от минута...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Вчера за втори път бях нещо като гост в Сеизмограф. Отново трябва да отбележа, че г-жа Петрова използва ненужно цветущ език, особено при представянето на гостите си - например:

Богомил "Бого" Шопов - представител на Интернет маниаците?!

Що за представяне е това? Бого и "Електронна Граница" защитават интересите на хората ползващи електронни услуги като цяло, не на шепа маниаци!

Да оставим водещата настрана. В горния клип съм акцентирал на най-цветущиите изказвания на агресивният и лицемерен гусин генерален комисар на МВР - Павлин Димитров, който ръсеше бисер след бисер, говореше изцяло на административна тематика и само потвърждаваше съществуването на непреодолима бездна, която зее между изпълнителната и съдебната власт.

Гусинът изтъкваше подробно колко административни спънки съществуват пред МВР и колко трудно взимат нужните им разрешения от съда. (ще реши човек, че е минал през цялата стълбица на висш чиновник, като доста дълго е бил и секретарка)

Комисарю, вместо да ни подслушвате, комуникирайте си, срещайте се и си кажете какво Ви липсва и какво трябва да се подобри в работата м/у съд и МВР, не хленчете само!

Господин агресивният комисар, непрестанно прекъсваше Бого, Светла, мен искаше само той да си говори и да ни описва как се работи със съда, как се ходи от гише на гише и от чиновник на чиновник.

Към края вече хленчеше като малко дете:

"Е къф е проблема, че ще ви следим, от какво се страхувате, доверете ни се, българския гражданин ТРЯБВА да вярва в институциите, да се предоверява на МВР, защо не ни вярвате, защо мислите че сме лоши и негодни"

Защото сте лоши и негодни и сте една сбирщина агресивни, нагли и за жалост тъпи крадци. Как може 90% от престъпниците ни да са бивши барети и полицаи? Как да Ви вярваме, няма да получите доверието ни наготово, ще трябва да работите усърдно, за да го спечелите!

Как да си дам данните на шайка немърливци, скарани с технологиите, който дори не могат да комуникират по между си, когато се налага, последният пример:


Що за смешна организация, що за полиция е това!

Но нека се върнем към изказванията на господин комисаря:

Около 04:16 в клипа набляга на това колко тромава била процедурата - и разбира се хвърля вината изцяло върху съдебната система.

Към 04:28 заявява, че много щяла да се увеличи работата на господин вътрешния министър и трябвало по цял ден да работи - да го ожалиш чак.

На петата минута започва да говори по нещо, в което не е компетентен - как съда ще осигурява дежурни съдии, за да разрешават събирането на трафик данни.

Решението и на двата проблема е елементарно - И съдът и МВР трябва да започнат да работят като частна структура, да работят действително денонощно, както го правят служители на частни компании, защото се изисква от клиентите им.

Ние като клиенти на съдебната система също искаме да имаме досег с нея по всяко време, както се вижда отдавна човек може да работи на дежурства и е крайно време това макар и в минимална степен да се случва и в държавните структури.

На 06:23 Бого най-добре описа ситуацията в МВР (На крива ракета, космосът и пречи)

На 11:20 - Господин Димитров продължи с манипулацията над зрителите и мнението им.

Този човек непрестанно ползваше фрази като: "Нека обобщя за зрителите, нека повторя отново за уважаемите зрители, за да разберат". Той не искаше никой, нищо да разбира, той искаше зрителите да ПРИЕМАТ версията на МВР, искаше да вярват сляпо на манипулацията, която им сервираше от екрана.

На 12:40 - ме прекъсна, за да каже че МВР било бачкало денонощно. Това че има денонощно присъствие не значи, че се върши работа.

Пример:

Снощи се прибирах посред нощ, имаше две патрулки дето бяха излезнали да припечелят 10 лева като спират лъскави коли за измислени нарушения, в същото време светофарът на бул. "Тодор Александров" и бул. "Константин Величков" стоеше повреден от обяд, от пътна полиция ми казаха, че няма регулировчик, тъй като щатът бил зает с по-важни дела.

Какъв е тоя светофар, дето се поправя 12 часа! Да не е ракета?

Да ви сера на оправданията, само гледате да изкярите някои лев, хич не Ви ебе за хората и за това в какво състояние са пътищата!


Много емблеметична за начинът на водене на диалог от страна на МВР е седемнадесетата минута. Господин комисарят повтаряше като папагал "бизнес, бизнес, бизнес" срещу Бого, сякаш повтарянето на една лъжа я превръща в истина!

Изключително съм разочарован от абсолютната липса на ораторски качества и елементарно възпитание на един човек, който заема толкова висока длъжност в нашата държава. Ако МВР държи този човек да гради имидж на ведомостта пред народа дълбоко е загазило, диалог с този човек не може да има, забележете по какъв ехиден начин казва "Ма мола ви са Диалог винаги" както алчен шеф казва "увеличение, о да на момента".

Диалог с МВР не може да има, защото както виждате от тирадата на комисаря, МВР само се оправдава, че някой му пречи, че те работят много но други им спират устрема.

Начинът по който комисарят говореше за закона и за това, какво видите ли трябвало да направи "законодателя" по внушение на МВР показва пълно незачитене и подигравка със законодателната ни власт.

Аз се срамувам от МВР в този му вид и поведение, а Вие ?

Ето и защо искам Полиция и СЪД да действат на корпоративен принцип: Благодарение на Комитата

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Днес отбелязваме годишнината от обесването на Васил Левски.

Изминаха много години оттогава, промениха се много неща, мястото където е обесен апостола на свободата отдавна е в рамките на разрастваща се без план кална София, преди няколко години "Лев Инс" осинови градинката около паметника и го почисти от наслоената с години мръсотия, за жалост отново има нужда от пароструйка, твърде ни е мръсен въздуха.

За щастие преди 5-6 години общината се сети да изчисти боклуците и да изгони клошарите от мястото където Левски е бил държан по време на разпитите (бившите турски казарми, руините им са зад Военния Клуб).

Нещо и гарваните изчезнаха в последните години или просто се събраха в крайните квартали, кучетата пак си вият зловещо, не само в полята вече.


С едно обаче този ден напомня на онзи преди 136 години:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Прахът на времето (Η Σκόνη Του Χρόνου) (Dust Of Time) - новият филм на големият гръцки режисьор - Теодорос Ангелопулос (Θεόδωρος Αγγελόπουλος) международна продукция с участието на Юлиям Дефо, Бруно Ганз, Мишел Пиколи, Ирен Закоб, Кристиан Пол, Рени Питати, Костас Апостолидис и др.

Филмът е едно пътуване във времето и пространството, лентата проследява любовните търсения на една жена в течение на 50 години и по време на големите исторически събития маркирали миналия век, действието се развива в Италия, Германия, Русия, Казахстан, Канада и САЩ.

Героите се движат като в сън, прахът на времето обърква спомените.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

От няколко седмици се опитвам да се сдобия с официален костюм.

Гледам огромни подвеждащи намаления в Denyl 60%, 70% намеление, костюми "само" по 400 - 500 лева и нагоре.

Щях да ги дам, ако бяха изключителни костюми и ако продавачките ме обгрижваха.

Това че влизам с моторско яке в магазин на Денил, не ме прави неплатежоспособен.

Обикалях, обикалях, не ми обърнаха внимание, стресираха ме цените и си излезнах.

Днес реших да се разходя по "Пиротска". Точно срещу халите в един безистен единственият работещ магазин беше този за "Мъжка Мода".

Още с влизането си харесах един костюм, които беше изложен и на витрината.

Тъмно син с тънки лилави и кафяви ресни - перфектен.

Пробвах го, човекът ми даде няколко номера, съветваше ме кое ще е по-добре, дали да удължат ръкавите или да взема изцяло по-голям модел, обгрижваше ме.

По принцип никога не купувам от първия магазин, но сега и цената ме устройваше и отношението - извадих парите и си платих с кеф. И не се задоволих само с костюм, добавих и риза и вратовръзка - всичко стъпи на 275 лева. (Или колкото щях да дам само за панталон на Денил).

Човекът ми подари и специален калъф като разбра, че съм с мотор, за да не съсипя новия костюм. Транспортирането на костюма се оказа детска игра, закрепих го на седалката зад мен и го притиснах с гръб :)

Малкото магазинче ме спечели пред голямата и мързелива верига с личното си отношение и уважението което показа към мен. С работното си време в неделя определено ще му стана редовен клиент.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Хора, не сте ли се замисляли, колко е суховат превода на фейсбук:

Стена, Приятели, Видео, Подаръци... блях.

Системните съобщения също са скучни, друго си е примерно:

"Марто сподели следния бъзик на дувара на адаша."

Ми така де, уж напреднала технология па не се научи, че аз и Елфа сме адаши и няма нужда да ми сухарее излишно:

"Мартин Линков сподели линк на стената на Мартин Ангелов."

"Марто сподели следния бъзик на дувара на адаша." е далеч по-човешки превод.

Освен това какви са тия подаръци (gifts)

По моя край казват армаган. И колкото съм гледал у фейсбука (книгата с лица) армаганите не са готини. Как па нема едно захарно петле, една захаросана ябълка или един захарен памук. Всичко е толкова студено и дигитално...

А и това с приятелите е твърде общо, трябва да има разделение - адаши, авери, баджанаци, ортаци.

Еле, ако някой измисли едно приложение "КоΜсомол" и вкара рангове "Пионерче" и "Чавдарче" и наместо събития прави манифестации, тоя Фейсбук ще стане съвсем яко нещо :)

А килер или дори нужник колко биха отивали за име на "Tools & Settings"...

Ето и две предложения от адаша:

online friends - безделници на линия
application - аббсолютни глупости

Ако имате предложения за един по-забавен превод, не се колебайте да ги изкоментирате :)

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Преди време подарих на Елфа и wattie една брошура (с прикрепено календарче) на "Малък Градски Театър Зад Канала".

Тази брошура, разпространявана от FameCards, определено работи и благодарение на нея гледах "Опечалената фамилия" - страхотна комедия!

Днес гледах и "Валентинов ден", пиеса чието действие се развива през 2012 (като изключим съзнателните или илюзорни връщания на героите назад в миналото).

Това и обяснява защо върху долната част от рекламата на театъра е изписано 2012 (календарчето е всъщност за 2009).
"Валентинов Ден" спокойно може да се определи като гвоздеят във февруарската програма на "Малък Градски Театър Зад Канала" ако се съди по препълнената зала както и услужливият празник на влюбените.

Силната игра на Валентин Ганев, Жорета Николова и Светлана Янчева само потвърждават горното твърдение. Явор Гърдев е направил чудесна пиеса върху текста на големия руски драматург Иван Вирипаев. Както може да съдите от заглавието в постановката става дума за две неща - любов и... любов.

Но стига съм говорил за пиесата, идете я вижте следващата събота от 19:00 в "Малък Градски Театър Зад Канала", а да струва 12 лева, няма отстъпка за студенти.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Трейлър на един от любимите ми гръцки филми Молис Хориса (Μόλις Χώρισα) "Току-що скъсахме"

Накратко - действието се развива на 14 Февруари, главната героиня има и рожден ден на тази дата, подготвя се за двоен празник, но приятелят и е леко уморен от дългата им връзка и я зарязва по телефона, приятелите и се опитват да го скрият от нея, но тя в крайна сметка научава, накрая разбира се двамата влюбени се събират - точно като по филмите.

Сетих се за филма като гледах балоните-сърца пред Мол-а, писнA ми от тоя Св. Валентин, уж е само един ден, а хората са полудяли по него и се подготвят от 2 седмици - wtf?

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Днес реших да потренирам майсторско управление на количка с дистанционно и да разведря хората около мен.

Подредих маршрута на мини ралито - първо препятствие - лютеница лютивка, второто витамини Центрум, третото - обикновена лютеница и за да е пълна емоциата - горящата свещ - най-тежкото изпитание точно преди финиша:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Вчера гледах два сериала у wattie в единия повяхващата Дженифър Лав Хюйт (Jennifer Love Hewitt) плахо влизаше в ролята на жена, която доказва че американците са надарени с редица свръх възможности и разбира се, имат свободното време да им се отдадат в полза на обществото и човечеството, без от това да страда работата или семейният им живот, така де - те не само имат свръх възможности, но и невероятно добре управляват времето и ресурсите си.

Поредният опит в последните няколко години след 4400-те и Heroes да се предостави на хАмерикансия зрител една успокояваща история, че може би и той е специален с нещо. Но уви не е! Дебел е, тъп е, обеднява и е крайно време е да го приеме.

Разбира се като почти всеки сериал и този не можа да мине без дежурните малки тревоги на героинята. Най-баналната от всички - "Тоя пръч, пак ни забрави годишнината".

Явно хАмериканците въпреки, че са свръх хора, не са надарени със свръх памет (освен в редките случай когато броят карти, за да идат в колежа) и редовно забравят важни тривиални дати като годишни от сватби, рожденни дни, първото чукане на задната седалка, първия брак и развод и тн.

Обикновено според законите на класическия модерен хАмерикански сериал, главната героиня е отчаяна, готова е да си легне с първия срещнат, за да си отмъсти на любимия забраванко и тогава по чудо в сюжета с умопомрачителна тирада, колко маловажни били тия моменти от живота на хората се включва най-добрата и приятелка.
Приятелката пак по законите на сериала е дебела, привидно проста и негърка (за да гледат и ченокожите). Тя обаче е като един истински факир и винаги крие някаква изненада в ръкава си наред с куп мъдри мисли, решения на всякакви кризи и китайски поговорки наизустени от късметчетата в китайските курабийки. Тя винаги успява да изненада най-добрата си приятелка, която по правило е страшно учудена, как не е забелязала досега, колко е умна дебелата негърка, а уж са израснали заедно...
Негърката винаги скромничи, чула била решението в "Стани Богат" или го прочела случайно през рамото на друг негър в метрото, хич не била умна (така де, дори негрите да спасяват главния герой, не трябва да им се позволява да повярват, че са умни иначе може да се напъват масово да стават президенти)

Друго характерно течение в модерния хАмерикански сериал е това възхваляващо лекарската професия (Спешно Отделение, Анатомията на Грей, Д-р Хаус).
По правило героите масово са имигранти - негри, индийци, китайци, източноевропейци (Джулияна Маргуляс) - за да свикнат хАмериканците, колко добри професионалисти са иноземските лекари и да им се доверяват по-лесно. Сериалите представят лекарите подложени на тотален стрес в спешното отделение в което работят, те взимат решения светкавично, оперират като факири, като през това време им остава време за флирт, учене, спорт и уреждане на визови въпроси.
Лекуват непознати болести, често нямат нужните медикаменти, но винаги измислят начин. Всичко това обаче си идва на определена цена, сериалите проследяват и драми на пациенти без осигуровки, смелите и безкористни лекари обаче шият и превързват без да ги интересува този дребен факт, серията обикновено не проследява как пациента след това си ипотекира жилището, за да плати упойката.

Друго важно течение е това на семейния тормоз - героините са супер яки мадами малтретирани от супер готините си на пръв поглед мъжаги, обикновено работещи като полицаи или детективи. Супер яките мадами бягат цял живот от мъжа си, той ги гони и ги бие от щат в щат.

Без малко да пропусна Prison Break и Беглецът - течение в сериала, в които несправедливо обвинени мъже са изправени пред тежки присъди, обикновено за убийството на жените си. Те обаче са хитри, силни и цяла хАмерика им помага да избягат от затвора, да събират доказателства и да преследват и раздават справедливост по втория начин - едно такова бягство и преследване се простира в рамките на година, две и четири, пет сезона!
Така де, не може да се представи бягството от затвора като детска игра, а всички знаем, че за да възтържествува справедливостта се нуждае от време, а и възмездието е най-сладко когато е отложено във времето!

От утре започвам работата по хипер сценария - сценарии компилация от гореизброените в които ще се заместват единствено имена на лица и градове и ще може да се правят хиляди сериали по него :)

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Преди две години случайно се запознах с един човек на опашката в КАТ, който в последствие се превърна в един от най-ценните ми приятели.

От една страна ми спестява време, спасява ми книжката, а пък и не ми коства повече от нормалните глоби.

В същото време ми помага да видя как една държавна структура може да работи добре и бързо, когато се държи като корпоративен (корумпиран) организъм.

Последно го ползвах за услугата "Пререгистрация на МПС"

Наглед проста услуга, но е свързана с много тичания по различни институции, като например общинската финансова служба по местоживеене на предишния собственик, където се заплаща данъка на МПС-то, както и технически преглед, независимо къде.

Двете горни дейности си имат свой собствени опашки и такси, а накрая в КАТ също се чака доволно много.

Вчера му дадох всички необходими документи и днес на обяд срещу нищожна сума, предвид че поради познанствата му не се наложи да плащам нито данък, нито да минавам технически преглед вече бях законен собственик на МПС-то.

Накратко:

МВР работи светкавично, когато е стимулирано подобаващо и когато точният човек лобира за теб.

Въпросът за размисъл е... не дали аз съм лош и недобросъвестен гражданин, който поддържа един порочен октопод и всичките му пипала, а дали този Октопод не трябва да започне да работи експресно и качествено и за рибки, които не го подхранват по втория начин?

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Спомняте ли си онези кутии от близкото минало, които имаха "турбо" бутон? Някои имаха "турбо" ключ, турбото се пускаше само от господаря на ключовете.

Представям Ви кутия с 2 вида хардуерен контрол на достъпа. Ключ и карта за достъп.

За слота за карта встрани може и да греша, ако имате предложения за какво може да е, коментирайте свободно.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Пролетта идва бавно, но сигурно.

Усещам я по мекия, топъл вятър, който плахо повява от няколко дни насам, по вече пробуждащите се птички и по чисто технически и измерими неща:

Сутрин вече не си пръскам седалката на мотора с размразяващ спрей.

Карам само с каска, а не с каска, шапка и шал.

По светофарите вече не ръкопляскам и не си слагам ръцете под дупето, за да се стоплят.

Не се хъзгам по 3 метра преди окончателно да спра на мокрия и леко заледен асфалт.

Въобще настъпва славно време за моторджиите! Пролетно!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Нямало пари...

Зачитам:

"Част от бюджетния излишък на София - 30 милиона и 380 хиляди лева..."

Айде молим господин кмета, да впрегне част от тия 30 милиона лева и да подреди едни павета и да земе да почисти малко улиците, че вече не се търпи...

Доказано е че при някой мъже, едното мадо е по-голямо от другото, може би не е вярно, че при Бат Бойко ВСЯКО едно мадо е по-голямо от другото, но със сигурност е вярно, че в Бойколенд (София) ВСЯКА една дупка е по-голяма от другата и всеки един път е по-разбит от съседния.

Двама се карат, народа страда, зачитам:

"Нито кметството, нито държавата припознават за свои дупките.
Поддържането на бул. "Цар Борис III" е задължение на Столичната община, съобщиха от Националната агенция "Пътна инфраструктура" (НАПИ)."

Пичове, НЕ МЕ ЕБЕ чии е пътя, земете го оправете обаче.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

С Wattie и Милена бяхме на театър, на постановка на ненадминатия Бранислав Нушич - "Опечалена фамилия" (Ozaloscena porodica)

Актьорската игра, (особено на Христо Мутафчиев) беше много добра.

Но за това ще стане дума по-надолу.

Сега ще поговоря малко за магията на театъра и отражението и върху хората, за тези които искат да прочетат директно за пиесата, нека прескочат следващите редове.

Сядаме с Wattie с приповдигнато настроение, първо от коментара ми след като паркирах мотора на тротоара до наказателния паркинг:

"Ха! Каква ирония, да паркираш срещу наказателния"

А после вече в театъра, когато една девойка от предния ред, който в лявата си страна завършваше на 26, а в дясната започваше от 14, реши да тръгне от по-голямото към по-малкото число в търсене на мястото си и да вдигне 10 човека наместо да заобиколи и да вдигне само един :)

Тогава му казах, че според мен трябва да има едно кубче на рубик на билетната каса и който не го подреди за 10 минути - по-скъп билет примерно, засмяхме се защото и двамата не сме го подреждали до сега :)

И други хора зад нас бяха с приповдигнато настроение, кикотеха се доста силно на някакви си техни неща, явно не се бяха виждали отдавна - жени емоционални са, ще им мине, по време представлението се надявам да пазят тишина, казах си аз.

Не би. Всяка една по-смешна реплика, по-комичен жест резултираше в натрапчив висок кикот точно зад гърбовете ни.

На моменти вече не знаех на какво точно се смея, дали на случващото се на сцената, дали на безумния смях зад мен или на отчаяната физиономия на Wattie (той беше точно пред най-силния кикотоизточник). С течение на времето, кикота се усилваше, а източниците му ставаха все по дръзки - дори се чуваха коментари от сорта на:

"Ха, на тоз му се извърна пирчема"

"Глей, глей къде се качи и не мое да слези ся"

Което признавам мен лично ме развесели с откровената си простащина, а Wattie тотално изкара от релси.

Но ефект имаше, постановката определено беше весела, Wattie определено беше смазан от хорската липса на такт, което пък го караше да прави забавни гримаси на отчаяние, а аз се посмях искрено и на трите компонента и позабравих за малко надвисналите задачи около favit

Талантът на Нушич и хуморът му нямат нужда от представяне, всички си спомняме текстовете от читанките ни, в който с интерес препрочитахме избрани моменти от Автобиографията му, например любимият ми от главата "География":

"Трябва да кажа, че нашият учител по география имаше доста тежка ръка и твърде често си служеше с нея. Щом се докопа до небето и небесните тела, започна така да размахва ръце и да ни удря такива плесници без всякаква причина, че на нас ни се струваше, че на небето стават междупланетни катастрофи.

Така например веднъж, като предаваше урока за затъмненията, той ни изкара трима души пред дъската. Най-напред извика най-високия между нас, Живко, на когото бяха вече наболи и мустачки, та учителите го съветваха да се ожени. Извика го и го постави така, че да може всички да го виждаме.

— Макар че ти иначе си магаре, Живко, сега ще представляваш Слънцето. След това се обърна към класа:

— Внимавайте добре, главата на Живко е Слънцето. Тя осветява и Земята, и Луната. Земята ще бъде както и друг път главата на Сретен, а за Луна ще ни послужи ето този малкият, от втория чин.

Този малкият от втория чин бях аз.

— Добре, вижте сега, деца. Когато Слънцето е там, където е сега Живко, а Земята там, където е Сретен, и Луната там, където е тоя малкият, тогава Слънцето изпраща своите лъчи и осветява и Земята, и Луната. Така ли е?

Всички мълчат, понеже не могат да разберат как Живко осветява и с какво осветява.

— Обаче — продължава учителят — в своя път около Слънцето Земята се оказва в един момент между Слънцето и Луната… ето така! — и той ни построява в една редица — Живко, Сретен и на края мене. — Сега, както виждате, тоя главчо Сретен е засенчил оня малкия и Живковата светлина не може да го освети. Вследствие на това настъпва лунно затъмнение. Разбрахте ли?

— Аз не разбрах — промърмори Живко, източникът на светлината.

Обстоятелството, че не е разбрал точно този, който трябва да даде светлина на другите, разгневи учителя и той му плесна такъв шамар, че бедният Живко получи, изглежда, съвсем нагледна представа за затъмнението, защото веднага добави, мигайки с очи:

— Сега разбрах!

И разбра не само той. Всички ние си изяснихме защо тоя раздел от географията се нарича физическа география.

Още по-лошо стана положението, когато започнахме да изучаваме устройството на слънчевата система.

— Да излязат ония планети от миналия час — каза учителят.

Тези планети бяхме Живко, Сретен и аз.

— Ти, Живко, както е известно, си Слънцето. Застани тук и тихо, мирно и спокойно се върти около себе си!

— Ти, Сретене, също ще се въртиш около себе си, но въртейки се около себе си, ще тичаш и около Живко, който, както знаеш, представлява Слънцето.

След това постави и мен на мястото ми.

— Ти си Луната. Ти първо ще се въртиш около себе си. Въртейки се около себе си, ще се въртиш и около Сретен, а заедно с него ще се въртиш и около Слънцето, тоест около Живко.

След като ни даде тези разяснения, той взе пръчката и застана встрани като звероукротител, готов да чукне по главата всекиго от нас, който сгреши. И започна под негово ръководство едно въртене, едно тичане — бог да ти е на помощ. Върти се Живко около себе си, върти се бедният Сретен около себе си и около Живко, въртя се и аз около себе си и около Сретен и двамата заедно тичаме около Живко. Още преди да направим както трябва първия кръг, и на тримата ни се зави свят и се сгромолясахме на земята. Най-напред паднах аз в качеството си на Луна, върху мен се стовари Земята, а върху нея — Слънцето. Получи се такава купчина, че не можеш да разбереш къде е Луната, къде Слънцето, къде Земята. Виждаше се само тук да стърчи един крак на Слънцето, там носът на Земята или задникът на луната.

И докато ние охкахме, учителят стоеше гордо над тая купчина и обясняваше на останалите ученици устройството на слънчевата система и движението на небесните тела във вселената.

Можете да си представите каква паника настана между нас, когато, завършвайки тоя урок, учителят ни каза:

— Следващия път ще ви обясня какво представлява вулканът.

Запознати вече с начина, по който той така усърдно прилагаше метода на нагледното обучение, ние бяхме сериозно загрижени на кого ли от нас ще се падне следващия час да бълва огън."

Та представете си един подобен замах, един подобен диалог, но излизащ от устата на Агатон (Христо Мутафчиев), Ицхак Финци, Йосиф Сърчаджиев, Илка Зафирова и още куп талантливи актьори.

За да Ви накарам да отидете на постановката ...

Ха, шах! Днес я играха за последен път за месец февруари, да се надяваме не за последен за този театрален сезон.

Та, за да Ви накарам да отидете на постановката и за да Ви е интересно ще кажа само, че опечалената фамилия прави планове - първо, за получаването, а после и за разпределянето на имането на починалия си роднина, в последствие се оказва, че нямат много-много родствена връзка помежду си, както и капка доверие и разбира се, че са си направили сметките без кръчмаря.

Нанасят се в къщата на покойника, за да могат да я "опазят", като същевременно "опазват" и имуществото и един от друг.

Мотото на пиесата е че това се получава "всякога и всякъде", аз се надявам, когато Вие я гледате, насладата Ви да не е разваляна от разни просташки изпълнения от страна на публиакта, които за жалост също се срещат "всякога и всякъде", но като че ли зачестиха в последно време.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Чета днес този абсурд и реших да споделя с вас една публична тайна.

Въвлечен съм в организацията на евентуална изложба в началото на април на моста на НДК.

Обадиха ми се от столична община и ми заявиха.

Двайси и две и пестин.

Какво двадесет и две и петстотин, учудено питам аз.

Двайсе и две и пестин, лева, за моста.

А-а-а, какво двадесет и две и петстотин - стотинки, лева, метра, евро, хиляди ?

Хиляди лева, в България работим с лева.

А-а-а, ми така кажете. А защо толкова много?

Е господине, ма как мноо бе. Това е публична общинска собственост в центъра на София.

(публична общинска собственост в центъра на кочинката демек)

А, ясно. Е тъй като аз го искам само за 14 дена и ще е културно събитие, предполагам, че цената ще бъде намалена.

Ми то чи тя е вече намалена, толкова е за културно събитие.

Бих накарал организаторите да ги дадат, но няма да го направя. Ще им кажа, че не си заслужава, че тогава ще има ремонт на Хилтън и мостът ще е затворен, също така че според прогнозата ще вали проливно всеки ден и че правителството ще пусне хората в почивка по случай някакъв юбилей и те ще отсъстват дълго от София и никой няма да види изложбата.

Няма да позволя ощи двайси и две и пестин да потънат някъде, защото извинете НО ако дори малък процент от тия двайси и две и пестин отиваха за поддръжка и почистване на моста, за подмяна на счупените му плочки и за осветление, той и София като цяло щяха да изглеждат доста различно.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони:

Проблемите със съня ми се задълбочават, но пък аз не се отчавайм и реших да ги обърна в своя полза. Преди време четох в един от най-известните и посещавани английски блогове интервю, в което човекът споделяше, че ключът към успеха на неговия блог се дължала в това, че непрестанно експериментирал и изпробвал нови неща.

Току що беше завършил шест месечен експеримент, в които спял по 20 минути на весеки час, това за 24 часа прави 8 часа - толкова, колкото казват лекарите, че са ни нужни.

Реших да пробвам методът му днес :)

През ноща всичко е толкова спокойно, имаш чувството, че времето е спряло, а природата затихнала.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели чрез долните бутони: