И като каза, рече...

Вчера гледах два сериала у wattie в единия повяхващата Дженифър Лав Хюйт (Jennifer Love Hewitt) плахо влизаше в ролята на жена, която доказва че американците са надарени с редица свръх възможности и разбира се, имат свободното време да им се отдадат в полза на обществото и човечеството, без от това да страда работата или семейният им живот, така де - те не само имат свръх възможности, но и невероятно добре управляват времето и ресурсите си.

Поредният опит в последните няколко години след 4400-те и Heroes да се предостави на хАмерикансия зрител една успокояваща история, че може би и той е специален с нещо. Но уви не е! Дебел е, тъп е, обеднява и е крайно време е да го приеме.

Разбира се като почти всеки сериал и този не можа да мине без дежурните малки тревоги на героинята. Най-баналната от всички - "Тоя пръч, пак ни забрави годишнината".

Явно хАмериканците въпреки, че са свръх хора, не са надарени със свръх памет (освен в редките случай когато броят карти, за да идат в колежа) и редовно забравят важни тривиални дати като годишни от сватби, рожденни дни, първото чукане на задната седалка, първия брак и развод и тн.

Обикновено според законите на класическия модерен хАмерикански сериал, главната героиня е отчаяна, готова е да си легне с първия срещнат, за да си отмъсти на любимия забраванко и тогава по чудо в сюжета с умопомрачителна тирада, колко маловажни били тия моменти от живота на хората се включва най-добрата и приятелка.
Приятелката пак по законите на сериала е дебела, привидно проста и негърка (за да гледат и ченокожите). Тя обаче е като един истински факир и винаги крие някаква изненада в ръкава си наред с куп мъдри мисли, решения на всякакви кризи и китайски поговорки наизустени от късметчетата в китайските курабийки. Тя винаги успява да изненада най-добрата си приятелка, която по правило е страшно учудена, как не е забелязала досега, колко е умна дебелата негърка, а уж са израснали заедно...
Негърката винаги скромничи, чула била решението в "Стани Богат" или го прочела случайно през рамото на друг негър в метрото, хич не била умна (така де, дори негрите да спасяват главния герой, не трябва да им се позволява да повярват, че са умни иначе може да се напъват масово да стават президенти)

Друго характерно течение в модерния хАмерикански сериал е това възхваляващо лекарската професия (Спешно Отделение, Анатомията на Грей, Д-р Хаус).
По правило героите масово са имигранти - негри, индийци, китайци, източноевропейци (Джулияна Маргуляс) - за да свикнат хАмериканците, колко добри професионалисти са иноземските лекари и да им се доверяват по-лесно. Сериалите представят лекарите подложени на тотален стрес в спешното отделение в което работят, те взимат решения светкавично, оперират като факири, като през това време им остава време за флирт, учене, спорт и уреждане на визови въпроси.
Лекуват непознати болести, често нямат нужните медикаменти, но винаги измислят начин. Всичко това обаче си идва на определена цена, сериалите проследяват и драми на пациенти без осигуровки, смелите и безкористни лекари обаче шият и превързват без да ги интересува този дребен факт, серията обикновено не проследява как пациента след това си ипотекира жилището, за да плати упойката.

Друго важно течение е това на семейния тормоз - героините са супер яки мадами малтретирани от супер готините си на пръв поглед мъжаги, обикновено работещи като полицаи или детективи. Супер яките мадами бягат цял живот от мъжа си, той ги гони и ги бие от щат в щат.

Без малко да пропусна Prison Break и Беглецът - течение в сериала, в които несправедливо обвинени мъже са изправени пред тежки присъди, обикновено за убийството на жените си. Те обаче са хитри, силни и цяла хАмерика им помага да избягат от затвора, да събират доказателства и да преследват и раздават справедливост по втория начин - едно такова бягство и преследване се простира в рамките на година, две и четири, пет сезона!
Така де, не може да се представи бягството от затвора като детска игра, а всички знаем, че за да възтържествува справедливостта се нуждае от време, а и възмездието е най-сладко когато е отложено във времето!

От утре започвам работата по хипер сценария - сценарии компилация от гореизброените в които ще се заместват единствено имена на лица и градове и ще може да се правят хиляди сериали по него :)